РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 07.08.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на трети
юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Таня
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1704 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД.
Ищецът
Д.К.Р. твърди, че на 26.02.2015 г. в гр. София е сключено споразумение с
нотариална заверка на подписите, между следните лица: „У.К.“ ЕООД, **Б.“ ЕООД,
„П.М.**“ ЕООД (със сегашно наименование „П.А21 М.**“ ЕООД), С.С.Т.и Д.К.Р.. Сочи,
че съгласно чл. 4.2 от споразумението ответникът **Б.“ ЕООД се е задължил да
предприеме необходимите правни и фактически действия за извършване на продажба
на дялове от капитала на „П.М.**“ ЕООД на Д.К.Р., срещу заплащане на сумата от
515 000 лв., която продажба на дялове следвало да бъде осъществена след
извършване на непарични (апортни) вноски в капитала на „П.М."А21"
ЕООД. Сочи, че съгласно чл. 6.2 от споразумението ответникът и Д.К.Р.
разполагат с правото да поискат разваляне на споразумението, поради отказ да го
изпълнят в частта за продажба, респ. закупуване на дружествените дялове от „П.М.**“
ЕООД, като при упражняването му, страната, която е поискала разваляне на
споразумението, независимо от причините за развалянето, дължи на другата страна
обезщетение (неустойка) за неизпълнение в размер на 200 000 лв.. Твърди, че на
31.03.2015 г. ответникът е упражнил правото си по чл. 6.2 от споразумението,
като е изпратил на „У.К.“ ЕООД и Д.К.Р. уведомление с нотариална заверка,
получено от ищеца на същата дата, с което го уведомил че няма да изпълни
споразумението от 26.02.2015 година, в частта му за продажбата на дружествените
дялове от капитала на „П.М.**" ЕООД и в тази му част го счита за развалено
от датата на нотариалната заверка на уведомлението. Със същото уведомление
ответното дружество е декларирало, че приема за плащане договорената неустойка
по чл. 6.2. от споразумението в срока по чл. 6.4. от същото - до 2 месеца от
разваляне на споразумението, но до изтичане му (31.05.2015 г.) плащане на
дължимата неустойка не последвало.
Ищецът
сочи, че на 27.04.2015 г. между същите страни били подписани две споразумения:
Споразумение за прехвърляне на дружествени дялове на търговско дружество, с
нотариална заверка на подписите per. № 89818/28.04.2015г. на Нотариус № 310 - А.Ч.с
район на действие СРС, с текста на чл.5 от което страните преповторили
уговорката си за заплащане на дължимите суми по уведомлението от 31.03.2015г.,
в срок до 31.05.2015г., като това плащане поставили като условие за прехвърляне
на 100% от дружествените дялове от вече учреденото „П.М. Б13" ЕООД;
допълнително споразумение към Споразумението от 26.02.2015г., с нотариална
заверка на подписите per. № 89819/28.04.2015г. на Нотариус № 310 - А.Ч.с район
на действие СРС, с текста на чл. 8 от което страните по взаимно съгласие са
прекратили споразумението от 26.02.2015г., освен в частта, касаеща приетото от
страните уведомление от 31.03.2015 г.
Излага,
че на 26.06.2015 г. между „У.К." ЕООД, **Б." ЕООД, Д.К.Р. и С.С.Т.,
било сключено допълнително споразумение с нотариална заверка на подписите per.
№ 15502 на Нотариус № 310 - А.Ч., с район на действие СРС към споразумението за
прехвърляне на дружествени дялове от 27.04.2015 г., с текста на чл.4 от което
страните удължили срока за заплащане на сумите по уведомлението от 31.03.2015 г.
(между които е и неустойката от 200 000 лева), с един месец - до 30.06.2015 г.
На 03.07.2015 г., **Б." ЕООД върнало на Д.К.Р. само една от сумите по
уведомлението от 31.03.2015 г. - платеният от него задатък по чл. 5.7. от
Споразумението от 26.02.2015г., в размер на 20 000 лева. Неустойката по чл. 6.2.
обаче не била платена. На 20.08.2015 г. ищецът изпратил до ответника нотариална
покана, чрез нотариус № 031 - А.Г., с район на действие СРС, която е връчена на
24.08.2015 г. на ответника и с която на
длъжника е предоставен допълнителен срок от шест дни, считано от деня на
получаването ѝ, за заплащане на дължимата неустойка
в размер на 200 000 лв., който срок е изтекъл на 30.08.2015 година.
Въпреки
това задължението за неустойката не било погасено, поради което въз основа на
подаденото от Д.Р. заявление и образуваното ч.гр.д. № 53841/2015г. по описа на
СРС, ГО, 87-и състав, на 24.11.2015г. са издадени заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, с
които ответникът е осъден да плати на ищеца сумата от 200 000 лв. главница,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2015г. до изплащане
на вземането, както и 4000 лв. разноски по делото. Сочи, че срещу така
издадената заповед е постъпило възражение от длъжника, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, което обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск и моли съда да установи, че ответникът му дължи
сумата, посочена в заповедта за изпълнение и исковата молба. Претендира
разноски.
Ответникът
**Б.“ ЕООД, в отговора поддържа, че задължението, от чието неизпълнение се
претендира обезщетението от 200 000 лева, не е индивидуализирано в споразумението
от 26.02.2015 г. и поради това е неизпълнимо, а също и поради противоречие с
чл. 134 от ТЗ, тъй като допълнителната парична вноска е вътрешен източник за
финансиране на дружеството и възниква при определени предпоставки. Отделно от
това, срокът за извършване на непаричната вноска, съгласно чл. 5.4 от
споразумението, е уговорен до 30.04.2015 г. и до тази дата задължението за продажба
на дружествените дялове от капитала на „П.М.**“ ЕООД не е нито изпълняемо, нито
изискуемо.
Поддържа,
че клаузата на чл. 6.2. от Споразумението, в която е предвидено право на
неизправната страна по договора да го развали едностранно, противоречи на
общата уредба на развалянето на двустранните договори, дадена в чл. 87, ал. 1 и
2 от ЗЗД и е нищожна поради противоречие със закона. Евентуално поддържа
възражение за нищожност на същата клауза поради противоречие с добрите нрави, и
поради това, че е уговореното обезщетение, претендирано като неустойка, няма присъщите
ѝ обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Клаузата предвижда договорна санкция, без да е предвидено
конкретно нарушение на договора или друго противоправно действие/бездействие. Процесната
сума, уговорена като неустойка е и прекомерна по размер, ако се разглежда като
неустойка, тъй като сделката не е търговска, предвид факта, че страна е
физическото лице Д.Р., а и не се извършва по занятие, по смисъла на чл.1 от ТЗ. Отделно от това сочи, че
обезщетението е уговорено за неизпълнение на същото задължение, за което е
уговорен и задатъкът по чл. 5.7. моли искът да бъде отхвърлен, както и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното:
По делото не е спорно, а и видно от представените писмени
доказателства, че на 26.02.2015 г. е
сключено споразумение с нотариална заверка на подписите между „У.К.“ ЕООД, **Б.“
ЕООД, „П.М.**“ ЕООД (със сегашно наименование „П.А21 М.**“ ЕООД), С.С.Т.и Д.К.Р..
В чл. 4.2 от него **Б.“ ЕООД е поело задължение да предприеме необходимите
правни и фактически действия за извършване на продажба на дяловете от капитала на
„П.М.**“ ЕООД на купувача Д.К.Р. за сумата от 515 000 лева, която продажба следва да се осъществи след извършването
на допълнителни непарични (апортни) вноски в капитала на „П.М.**“ ЕООД. В чл.
6.2 от споразумението ищецът и ответникът са предвидили възможност за разваляне
на споразумението поради нежеланието да се изпълни споразумението в частта за
продажбата, респективно покупката на дружествените дялове на „П.М.**“ ЕООД,
като в този случай страната, която е поискала развалянето, независимо от
причините за развалянето и от обстоятелството дали до момента е изпълнявала
споразумението съгласно договореното, дължи на страната, която не е поискала
развалянето обезщетение в размер на 200 000 лв. Съгласно чл. 6.4
обезщетението се заплаща по банкова сметка, ***, до два месеца, считано от
датата на подаването на заявлението за разваляне на споразумението.
Не е спорно, че на 31.03.2015 г. на Д.К.Р. е връчено
уведомление, с което на основание чл.
6.2 от споразумението от 26.02.2015 г., **Б." ЕООД е заявило, че няма да
изпълни постигнатата в споразумението договорка за продажбата на дружествените
дялове от капитала на „П.М.**“ ЕООД, както и е изразило готовност да заплати по
реда и в срока, договорен в споразумението, обезщетението от 200 000 лв.
В чл. 4 от допълнително споразумение с нотариална заверка
на подписите от 26.06.2015 г. към споразумение от 27.04.2015 г., с нотариално
заверени подписи на 28.04.2015 г., ищецът и ответникът са постигнали договорка
срокът за заплащането на обезщетението от 200 000 лв. да бъде удължен от
31.05.2015 г. на 30.06.2015 г.
С нотариална покана, получена на 24.08.2015 г. от **Б."
ЕООД, Д.К.Р. е поканил ответното дружество в срок шест дни от получаването на
поканата да му заплати процесното обезщетение.
На 07.09.2015 г. ищецът е депозирал заявление пред СРС за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу **Б." ЕООД, като по
образуваното гр. д. №53841/2015, 87 състав, са издадени заповед за изпълнение
от 24.11.2015 г. и изпълнителен лист за сумата от 200 000 лв.,
представляваща неустойка по чл. 6.2 от горепосоченото споразумение от
26.02.2015 г.,
При така установената фактическа обстановка съдът достига
до следните правни изводи:
С оглед изложените в обстоятелствената част на исковата
молба твърдения и формулирания петитум, съдът приема, че е сезиран с иск с
правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, за заплащането на неустойка,
дължима от **Б.“
ЕООД при прекратяване на горепосоченото споразумение от
26.02.2015 г. в частта му, предвиждаща продажба на дружествените дялове на „П.М.**“
от ответника на ищеца.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Уговорената
възможност по чл. 6.2 от споразумението от 26.02.2015 г. за развалянето на
споразумението, без значение от причините за това и независимо на какъв етап е достигнало
изпълнението, не е разваляне по смисъла на чл. 87 ЗЗД (което принадлежи на
изправния кредитор срещу неизправния длъжник), а по същество представлява
едностранна възможност на всяка от страните по споразумението да се откаже от
него, наподобяващо института на отметнината, но с тази разлика, че отказът може
да се упражни и след като изпълнението е започнало. В случая уведомлението от
31.03.2015 г. обективира волята на **Б." ЕООД да се откаже от уговорката
си за прехвърляне на дружествените дялове на ищеца, с което обстоятелство,
противно на доводите на ответната страна, според настоящият състав в полза на Д.К.Р.
се е породило правото му да претендира неустойката, предвидена в чл. 6.2. от
споразумението.
На първо място, съдът намира процесната клауза за
валидна, а възражението на ответника **Б."
ЕООД за липса на индивидуализация на поетото задължение за
прехвърляне на дружествените дялове от капитала на „П.М.**“ ЕООД, е
неоснователно. В чл. 4.2 от споразумението от 26.02.2015 г. страните са
постигнали недвусмислена уговорка за продажбата на дяловете срещу цена от
515 000 лв. след като в дружеството бъде извършена непарична вноска, за
която са приложими правилата на чл. 72 и сл. от ТЗ, и в този смисъл доводите за
противоречие с чл. 134 ТЗ са неотносими.
Ирелевантно е и обстоятелството, че изискуемостта на задължението
за прехвърляне на дяловете не е настъпило, тъй като то не е предпоставка за
изискуемостта на обезщетението по чл. 6.2. от споразумението. Доколкото
правилата, установени в чл. 87, ал. 1 и 2 от ЗЗД имат диспозитивен, а не
императивен характер, то и предвидената в чл. 6.2 от споразумението възможност всяка
от страните едностранно да развали споразумението не противоречи на закона и не
е нищожна. Както се посочи, в случая не е налице разваляне по смисъла на чл. 87 ЗЗД поради виновно неизпълнение, а безвиновно прекратяване на споразумението,
за което клаузата на 6.2 предвижда изрично обезщетение. В този смисъл, неоснователни
са и доводите на ответника, че дължи връщане на получения задатък по чл. 5.7 от
20 000 лв. в двоен размер, а не неустойка от 200 000 лв. По аргумент
от чл. 93, ал. 2 ЗЗД задатък в двоен размер може да получи изправната страна,
която се е отказала от договора, поради неизпълнението му от длъжника, каквато
не е настоящата хипотеза. Ето защо не е налице конкуренция между уговорените в
споразумението задатък и неустойка.
Не могат да бъдат споделени и доводите за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави, тъй като според настоящия
състав същата не е уговорена извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Предвидената неустойка
в размер на 200 000 лв., не е и прекомерна по размер, тъй като освен
обезщетителна, неустойката има и санкционна функция, целяща да стимулира
страните да изпълнят договореното. Следва да се отбележи, че в конкретния
случай дължимата неустойка е точно и ясно отнапред определена по размер и е
дължима поради едностранния отказ на ответника да изпълни задължението си,
видно от уведомителното писмо от 31.03.2015 г., изпратено от него до ищеца.
По изложените съображения настоящият иск за установяване,
че **Б."
ЕООД дължи на Д.К.Р. уговорената неустойка от 200 000 лв., ведно с законната лихва от
датата на подаването на заявлението за издаване заповед за изпълнение
(07.09.2015 г.), се явява изцяло основателен.
При този изход на спора, на основание
чл. 78, ал. 1, ответникът дължи на ищеца разноски в настоящото производство в
общ размер на 6 000 лв., от които за адвокатско възнаграждение – 2 000 лв. и за
държавна такса – 4 000 лв., както и разноските за държавна такса, заплатени в заповедното
производство в размер на 4 000 лв.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че **Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„О.“, бул. „********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.И., дължи на
Д.К.Р., ЕГН **********,***, чрез адв.
А.С., на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), представляваща дължима неустойка по чл. 6.2 от
Споразумение между страните от 26.02.2015 г. с нотариална заверка на подписите,
ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаването на заявлението за издаване заповед за изпълнение
(07.09.2015 г.), за което вземане е издадена заповед по чл. 417 ГПК от
24.11.2015г по
ч.гр.д. № 53841/2015г. по описа на
СРС, ГО, 87-ми състав.
ОСЪЖДА **Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „О.“, бул. „********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.И.,
да заплати на Д.К.Р., ЕГН **********,***, чрез адв. А.С., на основание чл. 78, ал. 1, разноски в настоящото производство в
общ размер на 6 000 лв., както и
разноските за държавна такса, заплатени в заповедното производство, в размер на
4 000 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: