РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Бургас, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Д.а
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20222000500362 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по въззивната жалба на С. Х. А. от с.Г., ЕГН
********** чрез процесуален представител – адвокат против Решение №792
от 26.07.2022г., постановено от Окръжен съд – Бургас по гр.д.№ 2131/2021г.
по описа на ОС – Бургас.
Изразява се недоволство от отхвърлителната част на решението, с която
претенцията над уважения размер от 8000 лв. до предявения от 40 000 лв. е
отхвърлена. Решението се оспорва като неправилно, незаконосъобразно –
постановено в противоречие с материалния закон и при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано.
Претендира се присъждане допълнително на сумата от 32 000 лв.
На първо място се поставя въпроса за спора за приноса на С. А.,
изразяващо се в непоставяне на обезопасителния колан, който съдът
определя на 20%. Поставя се въпроса за ефективността на триточковия
предпазен колан. Обсъжда се механизма на произшествието – че л.а. Форд
Фокус с рег.№ * се е движел със скорост над 100 км/ч, преобърнал се е през
таван и е последвал удар в крайпътно дърво, не е имало челен удар. Оспорват
се компетенциите на в.л. по САТЕ относно заключението за евентуалните
поражения по пострадалия при поставен предпазен колан. Съобразно СМЕ С.
е получил счупване израстъка на скочната кост на лявото ходило, контузия
на главата, гръдния кош и лявата предмишница като с най-голям интензитет
на болките и страданията се е отличавала травмата на левия глезен и ходило.
1
Страната сочи, че ответникът – застраховател е следвало да докаже
твърденията си за принос съобразно съдебната практика по чл.51 ал.2 от ЗЗД
на пострадалия. Според процесуалните представители на въззивника анализа
на САТЕ и доказателствата по делото сочат, че няма доказан такъв принос от
страна на пострадалия.
На следващо място – оспорва се размера на присъдената сума съобразно
установената съдебна практика. Прави се анализ на преживените болки и
страдания на времевия период на възстановяване, оздравителни процес, на
невъзможността на пострадалия да осъществява пълноценно жизнените и
трудови функции, за настъпилите психологически промени у него вследствие
на преживяното ПТП. Поради това се сочи, че съдът неправилно е приложил
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Критерият за справедливост според страната
бил нарушен от съда – изброени са релевантните за определяне на размера
факти, но не е мотивиран оценъчен извод за приноса им спрямо вида и
обхвата на вредите или неправилно е преценил последните поради което
критерия е нарушен. Поради това не е съобразено цялостното негативно
отражение на деликта върху психичното и емоционално състояние на
пострадалия.
За точното емоционално и психично състояние на ищеца е поискана
комплексна съдебна психиатрична и психологическа експертиза, която обаче
е била отказана от първоинстанционния съд въпреки указанията за
разпределение на доказателствената тежест – ищеца да докаже наличие на
неимуществени вреди и техния размер. Това искане е поддържано и в с.з., тъй
като емоционалното и психологическото състояние на пострадалия ищец –
въззивник представлява част от вътрешния свят на индивида и пълното и
главно доказване може да стане само посредством заявените в исковата
молба разпит на свидетели и експертиза. Цитира се и практиката на ЕСПЧ –
че е недопустимо доказване на вътрешни преживявания единствено и
посредством външни прояви, тъй като не се отчита психологическия тип
наличността на пострадалия. Отказа за назначаване на тази експертиза се
квалифицира като процесуално нарушение, тъй като касае установяване на
релевантни факти.
На следващо място се сочи, че не е извършено с решението и отчитане
на съответните нива на застрахователно покритие като ориентир за
конкретните икономически условия. Сочи се, че при определяне на
справедливия размер следва да се отчитат в пълна степен и икономическите
условия и като ориентир следва да се вземат съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния период. Поради неспазване на
тези изисквания ОС е занижил присъденото обезщетение и то е определено в
нарушение на изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Решението се обжалва и в частта, с която е оставено без уважение
искането за присъждане на законна лихва върху дължимото застрахователно
обезщетение – считано от 29.06.2021г. – датата на която са депозирани
претенциите от пострадалия ищец пред застрахователя. Съгласно чл.429 ал.3
2
от КЗ лихвите за забава са част от дължимото застрахователно обезщетение.
Акцентира се върху правилата за определяне на дължимата лихва от
застрахователя. Цитира се и практика на ВКС – Решение №128 от
04.02.2020г. по к.т.д.№ 2466 по описа на ВКС – Първо т.о. за 2018г. според
което – след предявяване на претенцията по чл.498 от КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 от КЗ като
непроизнасянето и неплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с изпадане на застрахователя в забава – чл.497 ал.1 т.1 и т.2 от КЗ в
който случай той дължи лихви за забава и 2 – с възможност увреденото лице
да предяви иск срещу застрахователя в съда на основание чл.498 ал.3 вр. с
чл.432 ал.1 от КЗ.
На осн. чл.493 ал.1 т.5 от КЗ застрахователят трябва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане
на срока по чл.496 ал.1 от КЗ и при липса на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя дължи законната лихва върху обезщетението
за собствената си забава. Обосновава се наличието на две задължения за
лихви – по чл.429 от КЗ – представляваща част от общия размер на
дължимото застрахователно обезщетение и по чл.497 от КЗ – за забава на
ответника с определянето и изплащането на общия размер на дължимото
обезщетение.
Поради това се моли да се отмени отхвърлителната част на обжалваното
решение и вместо нея – да се уважи претенцията като се присъди
допълнително обезщетение в размер на 32 000 лв.
Претендира се на основание чл.429 ал.3 от КЗ да се присъди законна
лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди считано от
29.06.2021г.– датата, на която е била депозирана претенцията от пострадалия
за изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди и
ответника е бил уведомен до окончателното и изплащане, както и на
основание чл.497 ал.1 т.1 от КЗ да се присъди законната лихва върху общия
размер на застрахователното обезщетение /включващо главница и законната
лихва по чл.429 ал.3 от КЗ/ считано от 21.07.2021г. – изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 от
КЗ до окончателното погасяване на вземането.
Прави се искане за назначаване на психологична експертиза на С. А. –
като се поставят и въпроси към същата подробно формулирани в три пункта.
Претендират се разноски и възнаграждение за адвокат по реда на чл.38
от ЗА.
В законоустановения срок от страна на въззиваемия – ЗД „Бул инс“ АД
– София е постъпил отговор на въззивната жалба. Същата се оспорва като
неоснователна и се моли за потвърждаване на обжалваното решение като се
претендират разноските по делото. Страната сочи, че принципа за
справедливост в чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а свързан с преценката на
редица конкретни и обективно проявени обстоятелства, по които са дадени
3
указание с ППВС №4/68г. В случая въззваемата страна се позовава на
доказателствата по делото – че причинените травми на ищеца – въззивник не
биха могли да се квалифицират като тежки и не може да се обуслови
присъждане на завишено обезщетение. Противно на оплакванията в жалбата
– извода на първоинстанционния съд за съпричиняване на резултата от страна
на пострадалия е в съответствие със събраните по делото доказателства в т.ч.
и двете експертни заключения. Според въззиваемата страна съдът напълно
обосновано и в съответствие със закона и правилата на морала е определил
размера на присъденото обезщетение и съобразявайки го именно с момента на
увреждането и обективните данни за стандарта на живот към този момент.
Оспорва се претенцията за завишаване на обезщетението с оглед
злоупотребата със справедливост и компрометирането на този принцип с цел
обосноваване на големи по размер обезщетения. Икономическата конюнктура
следва да бъде съобразена с момента на деликта – в случая – 02.06.2021г.
Поради това се изразява становището, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, моли се неговото потвърждаване и се претендират
разноските по делото.
След преценка на доказателствата, събрани по делото, обжалвания
съдебен акт, становищата на страните, изложени във въззивната жалба и
отговора на същата, съдът установява следното:
Жалбата е допустима – депозирана е от надлежна страна в
производството пред първоинстанционния съд, имаща правен интерес да
обжалва постановения съдебен акт в законоустановения срок.
Производството пред първоинстанционния съд е по исковата молба на
въззивника С. Х. А. от с.Г., ЕГН **********.
На основание чл.432 от КЗ същият е предявил иск против ЗК „Бул инс“
АД – София за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 60 000
лв. за причинените му неимуществени вреди вследствие на ПТП със
застраховано по „ГО“ МПС – л.а. „Форд Фокус“ с рег. № *, управляван от А.
Ч. ведно със лихвите върху тази сума на осн. чл.429 ал.3 от КЗ и на основание
чл.497 ал.1 т.1 от КЗ.
Ответникът е оспорил исковата претенция по основание и размер.
Позовава се на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
тъй като същият не е бил с поставен обезопасителен колан. Оспорва се
размера на претенцията като се сочи, че не е съобразен с принципа за
справедливо обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Оспорва се и претенцията за
лихви. Оспорват се и получените травматични увреждания.
Въз основа на събраните по делото доказателства – САТЕ, СМЕ,
писмените доказателства, приложени от страните съдът е установил, че
действително ищецът С. А. е получил телесни увреждания вследствие на
причинено ПТП на 02.06.2021г. около 20.16 ч. по пътя с.Горица – село Г..
Водачът на л.а. „Форд Фокус“ с рег. № * се е движил с несъобразена с
пътните условия скорост, загубил е управлението на МПС-то, излязъл от
пътното платно и се ударил в дърво. Установено е по САТЕ, че лекият
4
автомобил фабрично е снабден с обезопасителни колани на всички места,
вкл. и на мястото, където е седял ищеца, но коланите не са били използвани.
В резултат на катастрофата ищецът е получил следните увреждания: –
фрактура на талуса – скочната кост на лявото ходило, контузия на главата,
гръдния кош и лява предмишница, натъртвания и охлузвания. След преглед и
изследвания в УМБАЛ – Бургас му е била поставена гипсова имобилизация за
30 дни. Според заключението на СМЕ оздравителния процес трае три –
четири месеца за травмата на левия крак и в рамките на 15-20 дни за
останалите травми. Доказателства за настъпили усложнения не са събрани –
няма данни ищецът да е провел контролни прегледи, нито има доказателства
да е търсено или назначавано последващо лечение.
Вещото лице по назначената и приета по делото СМЕ – д-р С. сочи в
заключението си, че травмите в областта на главата и гръдния кош биха
могли да бъдат избегнати при правилно поставен обезопасителен колан по
време на претърпяното ПТП, а травмите в областта на лявото ходило и лявата
предмишница биха могли да се получат както при поставен, така и без
поставен обезопасителен колан /Вж. стр.3 от заключението по СМЕ – л.84 по
делото на окръжния съд/. Пред съда в проведеното заседание д-р С. е
детайлизирал механизма на получаване на травмите по тялото в процеса на
произшествието, в т.ч. и евентуални травми от самия обезопасителен колан
/л.90 по делото на окр. съд/. От свидетелските показания съдът установил, че
за период от един месец ищецът е имал затруднения да се движи сам поради
гипсовата имобилизация на крака си, бил е подтиснат, не е искал да
контактува с лица извън дома. При отчитане на обстоятелството, че част от
травмите – на главата и гръдния кош биха били избегнати при правилно
поставен обезопасителен колан съдът е приел , че е налице съпричиняване от
страна на ищеца по отношение на част от травмите.
На основание чл.52 от ЗЗД е определен справедлив размер на
обезщетението в размер на 10 000 лв. При прието съпричиняване в размер на
20% съдът е присъдил сумата в размер на 8000 лв. като обезщетение ведно с
лихва на основание чл.497 ал.1 т.1 от КЗ считано от 24.11.202 г. като
претенцията над този размер и за забава извън уважените е отхвърлена като
неоснователна. Присъдени са таксите и разноските съобразно уважената /
13.3%/ и отхвърлена част от иска.
Останал недоволен от постановения от първоинстанционния съд
съдебен акт ищецът е обжалвал същия. По направеното искане и съобразно
установената съдебна практика за назначаване на експертиза във връзка с
установяване на претърпените неимуществени вреди, настоящият въззивен
състав е намерил, че и с оглед становището на ЕСПЧ такава експертиза е
наложителна. Допусната и приета е поисканата психологична експертиза
която установява настъпилите травми и проблеми в психихологически аспект
у ищеца. Вещото лице Х. е използвала обективни методи за анализ и с оглед
установеното заключава: процесното ПТП е било преживно от С. А. като
психологически травматично събитие с непредвидим характер.
5
Първоначално е генериран изключителен екстремален дистрес, който
надхвърля възможностите му за справяне. Тези преживявания са крайно
разтърсващи и отключват тревожно-депресивна симптоматика, настъпили са
изменения в личността и психичното функциониране в дългосрочен план,
вкл. и към датата на изследването. Вещото лице сочи, че не може да даде
точна прогноза на продължителността на тези процеси поради обусловеността
й от индивидуалните психични особености на субекта. Към датата на
изследването все още не се е състояла психична преработка на
преживяванията, породени от ПТП-то, те са придобили статут на психотравма
която продуцира негативни ефекти за функционирането му и към момента –
намалена способност за изпитване на радост /ахедония/, оттегленост от света,
страх от повторение на случилото се. Към датата на изследването
психотравмата не е отшумяла. Налице са нарушения, които засягат дълбоко
емоционалната стабилност на С. – фобичност, инсомния, тревожност,
социална оттегленост. Сочи се, че депресивността при С. се проявява в
широк спектър от симптоми – нарушения в цикличността на съня и
бодърстването, кошмари, трайно понижено настроение /дистимия/, както и
горепосочените - ахедония, отсъствие на желание за удоволствени
преживявания, спад на жизнената енергия.
Жалбата е допустима – депозирана е от надлежна страна в
производството пред първоинстанционния съд, имаща правен интерес от
обжалване на съдебния акт, подадена е в законоустановения срок.
По основателността на въззивната жалба на С. Х. А. настоящият
съдебен състав съобрази следното:
Касае се за спор по размера на присъденото обезщетение от
първоинстанционния съд за вреди , причинени при ПТП на въззивника А.. Не
се спори за механизма на ПТП-то и вида на уврежданията, получени от
въззивника: - фрактура на талуса – скочната кост / една от задноходилните
кости/ на лявото ходило, контузия на главата, на гръдния кош и лява
предмишница, натъртвания и охлузвания. Установено е също така по
безспорен начин, че след преглед в УМБАЛ – Бургас на въззивника е била
поставена гипсова имобилизация на крайника за фиксиране за срок от 30 дни.
Според приетото по делото експертно заключение оздравителния процес
следва да приключи за срок от 3-4 месеца за травмата на крака и за около 15-
20 дни за останалите травми. Не се установяват усложнения, няма данни
ищецът да е провел контролни прегледи, нито има доказателства да е търсено
или назначавано последващо лечение, към момента на извършване на
прегледа за изготвяне на експертното заключение ищецът – въззивник е
напълно възстановен. Въз основа на експертното мнение – че част от
травмите – на главата и гръдния кош биха могли да бъдат избегнати при
правилно поставен обезопасителен колан съдът е приел, че от страна на
пострадалия е налице съпричиняване на вредоносния резултат по отношение
на тази част от травмите като е приет процент на общото обезщетение в
размер на 20% и определеното обезщетение общо в размер на 10 000 лв. е
6
редуцирано до 8 000 лв. С оглед на това оплакванията на въззивника
касаещи ролята на предпазния колан, съпричиняването, установеното в САТЕ
са несъстоятелни и неоснователни, тъй като според въззивната инстанция
първоинстанционния съд в достатъчна степен е прецизирал изводите си
относно получените от ищеца травми , ролята на предпазния колан и
приетата степен на съпричиняване на вредоносния резултат – че
съпричиняването касае само част от травмите. Очевидно е че за най-тежката
травма – фрактурата на талуса на лявото ходило такова съпричиняване при
събраните по делото доказателства не е налице и подобно не е и прието от
съда.
По-нататък следва да се разгледа оплакването за нарушения при
прилагането на принципа на чл.52 от ЗЗД за справедливо обезщетение.
Травмата е причинена на 02.06.2021г. Оказаната болнична помощ на ищеца се
състои в преглед и поставяне на гипсова имобилизация. По делото не са
представени доказателства и не се установява да са настъпили някакви
усложнения по време на оздравителния процес, няма данни ищецът да е
провел контролни прегледи, нито има доказателства да е търсено или
назначавано последващо лечение. Към настоящия момент се установява, че
ищецът – въззивник е напълно възстановен. Т.е. – не е провеждано болнично
лечение, някакъв вид интервенции, продължителни процедури за
възстановяване и т.н. Оказаната медицинска помощ е в минимален обем. По
делото са събрани доказателства – показания на свидетелите Ф. А. и Х. А.
/майка и баща на ищеца/ - вж. л.90-91 по делото на окр.съд, които следва да
бъдат кредитирани под условия с оглед близката роднинска връзка с ищеца и
тяхната заинтересованост от изхода на спора по делото. Безспорно ищецът –
въззивник е понесъл болки и страдания, неудобства в битово отношение,
психотравма.
Приетото от въззивната инстанция експертно заключение по специално
назначената психологическа експертиза сочи, че въззивникът – ищец
действително е преживял психичен травматизъм вследствие на претърпяното
ПТП, ефектите от който не са отшумели към настоящия момент.
Емоционалната стабилност на същия е дълбоко засегната, изпитва страх от
повторение на случилото се. Все още не е преминала психичната преработка
на преживяванията. Вещото лице не посочва необходимост от
медикаментозна терапия. Прогнози не се сочат поради обусловеността от
индивидуалните психични особености на субекта. Изводите на
първоинстанционния съд по отношение на съпричиняването са правилни и се
базират на събраните по делото доказателства – че част от травмите – на
главата и на гръдния кош биха могли да бъдат избегнати при правилно
поставен обезопасителен колан – поради и което приема, че за част от
травмите е налице съпричиняване на претърпените вреди от страна на ищеца,
тъй като приема за доказано, че същият е пътувал без да е поставил
обезопасителен колан.
Настоящият въззивен състав намира, че при определяне размера на
7
обезщетението на 10 000 лв. първоинстанционният съд е приложил правилно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Касае се за телесни увреждания, които не са
изисквали сериозна медицинска помощ и интервенция – извършен е бил
преглед на ищеца в болницата / постъпил на 02.06.2021г. в 22.03ч. и е
напуснал в 22.23 ч. като му са били направени рентгенографски изследвания
– рентгенография на гръден кош и бял дроб, на череп, на глезенна става и на
антебрахиум /частта на горния крайник от лакътя до китката – т.е. –
предмишницата/. След установяване счупване на талуса на лява глезенна
става е била поставена гипсова имобилизация на левия крак за срок от 30 дни
с предписани контролни прегледи на 7-ия и на 14-ия ден.
По делото обаче няма данни за последващи посещения за лекарски
прегледи и помощ след престоя в УМБАЛ Бургас на 02.06.2021г., след
оказана спешна медицинска помощ от ЦСМП – Бургас видно от приложения
по делото фиш /л.16 по делото/. От това следва извода, че на ищеца –
въззивник е оказана медицинска помощ в изключително малък обем,
непосредствено след инцидента и с това тя се изчерпва. Няма данни и за
последващи усложнения през оздравителния процес, както и за посещения в
болнично заведение с цел оказване на лекарска помощ, консултации, лечение
и т.н. Според въззивната инстанция доказаните болки и страдания, преживени
от ищеца – въззивник са с интензитет и продължителност, които не обуславят
присъждане на по-голям размер обезщетение от присъдения от окръжния съд.
Приетата по делото психологична експертиза също не обуславя завишаване
на присъдения размер. Вещото лице в заключението си, че прогнозите за
настъпилата тревожно-депресивна симптоматика и неясна – поради силното
затруднение с оглед обусловеността от индивидуалните психични особености
на засегнатия субект и към датата на изследването /по време висящността на
делото пред настоящата инстанция/ - все още не се е състояла психична
преработка на преживяванията. В същото време свид.Фатме А. /майка на
ищеца- вж. показанията на л.91 по делото/ сочи, че „депресията продължи три
месеца“, което се възприема от съд, че след изтичане на този срок от три
месеца след ПТП-то състоянието на ищеца в психилогически аспект се е
повлияло към подобряване и излизане от депресията след преживения стрес.
Претенцията общо в размер на 40 000 лв. предполага преживени
значително по-интензивни болки и страдания, както и по-продължителни. Не
може да се приеме, че инцидента се е отразил изключително тежко върху
битието и психиката на пострадалия, че в живота му са настъпили съществени
ограничения. Установява се по делото, че както след инцидента, така и преди
него той не е работел /вж. показанията на свид.Х. А. – баща на ищеца – л.91
по делото на окр. съд/: - т.е. – безспорно битието на ищеца е било променено
– той е търпял неудобства в битов аспект, болки и страдания, но този
инцидент не е бил причина той да е ограничен във възможностите за
полагането на труд, да печели, тъй като се установява, че не е работел преди
ПТП-то: т.е. – в този аспект няма промяна в живота на пострадалия ищец.
Това обстоятелство също следва да бъде отчетено при определяне на
8
обезщетението като занижаващо размера. Поради това въззивната инстанция
намира, че размера на обезщетението от 10 000 лв. е определен от
първоинстанционния съд при спазване на принципите на чл.52 от ЗЗД за
определяне на справедливо обезщетение и всички релевантни
доказателства, събрани по делото. Доказаните болки и страдания не
обуславят определяне на размер на обезщетение в по-висок размер.
Що се отнася до възраженията по определяне на степента на
съпричиняване на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД от страна пострадалия съдът
намира същото за неоснователно. Първоинстанционният съд обективно е
приел, че е налице съпричиняване по отношение само на част от травмите. От
обективна страна е безспорно установено, че пострадалият е пътувал в лекия
автомобил без поставен предпазен колан. Обезщетението е определено общо
за всички претърпени травми в размер на 10 000 лв. На базата на експертното
заключение по СМЕ, че част от травмите не биха били получени от
пострадалия при правилно поставен предпазен колан съдът е редуцирал
общото обезщетение с 20% , което в случая е адекватно на доказателствата и
констатациите.
Ето защо възраженията във въззивната жалба за допуснати нарушения
при определяне степента на съпричиняване от страна на пострадалия и
съответно – намаляне на определеното обезщетение съобразно този принос
съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД са неоснователни.
Ведно с обезщетението в размер на 10 000 лв. съдът в полза на ищеца е
присъдил и законната лихва върху този размер на основание чл.497 от КЗ
начиная от 24.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е
посочил, че отговорността на застрахователя е функция на отговорността на
делинквента и поради това дължи обезщетение забава с начален момент,
определен от чл.497 от КЗ като няма основание да се дължи обезщетение за
забава на повече основания отколкото прекия причинител на вредата.
С въззивната жалба се претендира на основание чл.429 ал.3 от КЗ да се
присъди законна лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени
вреди считано от 29.06.2021г. – датата на която е била депозирана
претенцията от пострадалия за изплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди и ответника е бил уведомен до окончателното и
изплащане, както и на основание чл.497 ал.1 т.1 от КЗ да се присъди
законната лихва върху общия размер на застрахователното обезщетение
/включващо главница и законната лихва по чл.429 ал.3 от КЗ/ считано от
21.07.2021г. – изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл.106 ал.3 от КЗ до окончателното погасяване на
вземането. Въззивникът излага становището си че това се извлича от Решение
№128 от 04.02.2020г. по т.д.№2466 по описа на ВКС, ТК за 2018 г.
Начинът по който въззивникът претендира присъждане на две
паралелни лихви при това – тази по чл.497 от КЗ следва да бъде изчислена
върху глобалната сума състояща се от присъденото обезщетение плюс
лихвата по чл.429 от КЗ начиная от 29.06.2021г. към датата на изплащане на
9
дължимите суми не се извлича от цитираното решение на ВКС и не се
възприема от настоящия съдебен състав.
Неоснователно е искането за присъждане на лихва начиная от
29.06.2021 г., тъй като се установява, че застрахователят е дал указания на
пострадалия за представяне на допълнителни документи. Споделя се изцяло
становището на първоинстанционния съд , че се дължи само една лихва за
забава – в случая на основание чл.497 от КЗ,
Съобразно изхода на спора по делото пред настоящата инстанция –
установяване неоснователността на въззивната жалба на ищеца С. Х. А. и
потвърждаване на обжалвания съдебен акт в полза на въззиваемата страна –
ЗД „Бул инс“ АД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съобразно доказателствата по делото – л.41 - приложен договор за
правна помощ страната е заплатила авансово в брой сумата от 1800 лв. за
оказване на правна помощ, процесуално представителство по гр.д.№362/22 по
описа на Апелативен съд – Бургас. Поради това на въззиваемата страна
следва да бъде присъдена платената сума в размер на 1800 лв.
Направеното от въззивната страна възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна в молба с вх.
№ 9797 от 25.10.2022г. се явява неоснователно. В същата се сочи, че
въззиваемата страна– застрахователно дружество не е представила отговор на
исковата молба, което не отговаря на действителното положение по делото –
такъв е депозиран с вх.№ 13174 от 16.09.2022г. от процесуалния представител
– адвокат, който е присъствал при разглеждането на делото в откритото
съдебно заседание, проведено по делото на 26.10.2022г.
При материален интерес по въззивната жалба в размер на 32 000 лв.
следващото се възнаграждение по Наредба №1/2004 г. е в размер на 3210 лв.,
при което претендираната платена сума от въззиваемата страна следва да й
бъде присъдена изцяло, тъй като е значително по-малка от нормативно
установения минимум.
Мотивиран от горното, Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 792 от 26.07.2022г., постановено от
Окръжен съд – Бургас по гр.д.№ 2131/2021г. по описа на ОС – Бургас в
обжалваната отхвърлителна част на решението, с която претенцията над
уважения размер от 8000 лв. до предявения от 40 000 лв. е била отхвърлена
ведно с претенциите за лихви върху претендираното обезщетение.
ОСЪЖДА С. Х. А. от с.Г., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул инс“
АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление – гр.София сумата в размер на
1800 /хиляда и осемстотин/ лева –направени по делото разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение пред инстанцията.
10
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11