Р
Е Ш Е
Н И Е
№
…………………..
г., гр.Ловеч
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН
СЪД гражданско отделение на десети април две хиляди и осемнадесета
година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДА ДОЙНОВА
1.Н.ИНКА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2.ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
в.гр.д.№ 100 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постановено е съдебно решение № 411/06.12.2017 г.
по гр.д.№ 1042/2016 г. по описа на РС-Троян, с което съдът прекратил
гражданския брак,
сключен на 12.07.2008 г. в
гр. Д., с Акт № 93/12.07.2008 г. на Община Д. между Д.И.П., ЕГН **********, адрес: *** /постоянен адрес Обединено Кралство Великобритания, *****, съд. адрес:***, адв. Ц.А./ и Ж.Д.П., ЕГН *********, /постоянен адрес: Обединено Кралство
Великобритания, Урен драйв № 58, Брлотон, Честър СН4 ОРТ, съдебен адрес:***,
адв. В.К. – Б./ поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на основание чл. 49 ал. 1 от СК по вина и на двамата съпрузи, предоставил родителските права върху родените от брака малолетни
деца Н.Ж.П., ЕГН ********** и Д.Ж.П., ЕГН ********** за упражняване от майката Д.И.П., като бащата Ж.Д.П.
ще има право на свободен режим на контакти с двете деца, след предварителна
уговорка с Д.П., като местоживеенето на децата ще следва това на майката – Обединено Кралство Великобритания, *****. Със същото решение осъдил Ж.Д.П. да заплаща месечна издръжка в размер на 440,00 –
четиристотин и четиридесет лева /равняващи се на 200 паунда/ на Д.И.П., в
качеството и на майка и законен представител на всяко едно от малолетните деца Н.Ж.П.,
ЕГН ********** и Д.Ж.П., ЕГН **********, считано от 11.11.2016 г., ведно със
законната лихва, до настъпване на законна причина за изменението или отмяната
на издръжката, както и издръжка за минал период
от 01.02.2016 г. до 11.11.2016 г. в размер на 7 930 – седем хиляди деветстотин
и тридесет лева, /равняващи се на 3 600 паунда/, ведно със законната
лихва, считано от 11.11.2016 г. до окончателното изплащане, предоставил
семейното, находящо се в Обединено Кралство Великобритания, *****, за
ползване от Д.П., след
прекратяването на брака Д.И.П. ще
носи предбрачното си фамилно име – Г., като осъдил ответницата да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ТРС окончателна държавна такса в размер на 25,00 – двадесет и пет
лева и държавна такса в размер на 792,20 лева, а ищеца в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ТРС окончателна държавна такса в размер на 25,00 –
двадесет и пет лева и държавна такса в размер на 792,20 лева.
Недоволен от така постановеното решение
останал въззивника Ж.Д.П., който
чрез пълномощника си адв.В.Б. ***, с адрес за
призоваване: гр.***,
подал въззивна жалба с вх.№ 321/17.01.2018 г., с пощенско клеймо от 16.91.2018
г., с която атакува съдебения
акт в частта, с
която родителските права върху
родените от брака малолетни деца Н. П. и Д. П. са предоставени за упражняване
от майката Д.П., както и в частта с която Ж.П. е осъден да заплаща месечна
издръжка на Д.П. в размер на 440 лв., равняващи се на 200 паунда месечно за
всяко от децата, както и издръжка за минал период от 01.02.2016 г., до
11.11.2016 г. в размер на 7930лв., равняващи се на 3600 паунда, ведно със
законната лихва, считано от 11.11.2016 г., до окончателното изплащане, като
неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон и необосновано, поради
следните съображения:
Счита, че решението е постановено без да бъдат
разгледани и съобразени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.
Макар да са посочени и цитирани събраните доказателства, не е посочено кои от
тях се кредитират, кои не и защо. Не се сочи също така кои обстоятелства се
приемат за установени, още по-малко кои установени обстоятелства са мотивирали
съда да постанови окончателния акт, в който смисъл постановеното решение е
необосновано.
Твърди, че решението не е
съобразено и с указанията, дадени с ППВС №1/74 г., където са изведени фактите,
подлежащи на изследване при преценка на кого от родителите да бъдат
предоставени за упражняване родителските права. Не е съобразено
обстоятелството, че доверителят ми работи от вкъщи и разполага с достатъчно свободно
време за да се грижи за децата, да ги взема и води на училище навреме, да ги
поощтрява и води на различни кръжоци /за които се установи, че децата имат
желание да посещават/. Не е взето предвид кой е полагал грижи за децата до
момента. Както се установи от събраните по делото доказателства именно бащата е
полагал основно грижи за децата през време на съвместното му съжителство с
майката. На следващо място въззивникът има желанието, необходимите условия, а
както вече бе посочено и възможността да полага адекватни грижи за децата.
Децата също са привързани към своя баща и се радват на срещите си с него. От друга страна децата са възпитани,
контактни, добре ориентирани, така че обстоятелството, че в социалния доклад, е
дадено незадължителното за съда мнение, че не е в интерес на децата да променят
местожителството си от дома на майката в този на бащата не може да послужи като
единствено основание за предоставяне на родителските права за упражняване от
майката. Следва да се вземе под внимание и обстоятелството, че майката има
връзка с друг мъж, което обстоятелство считам, че не е без значение. Наличието
на нов мъж в живота на майката предполага, че ще е необходимо да отделя време и
внимание на личния си живот, с което ще се ограничи допълнително възможността й
да полага грижи за децата. Ето защо считам за неоправдано родителските права да
се предоставят за упражняване от родителя, разполагащ с по-малко свободно
време, което както се установи в процеса, противно на твърденията, не разполага
с възможност за помощ от трети лица. Още повече родителските права се
предоставят за упражняване от единия от родителите, като съществува законовата
възможност семейното жилище да бъде предоставено за ползване от родителя, на
когото са предоставени за упражняване родителските права, предвид което
предоставянето на родителските права на единият родител с единствен мотив, че
децата се чувстват добре в дадена социална среда или населено място не може да
бъде прието като убедителен аргумент.
На следващо място от свидетелските
показания на всички свидетели, в това число и тези на ответната страна
установи, че бащата има желание и полага грижи за децата, както през време на
съвместното съжителство с майката, така и към настоящия момент. Той е доказал
родителския си капацитет, любовта и загрижеността за децата си.
По отношение на определената с обжалваното
решение издръжка, счита същата за прекомерна, поради което, в случай, че съдът отхвърли въззивната жалба против решението в частта, с
което родителските права са предоставени за упражняване на майката, моля да
бъде намален размерът на определената издръжка до минималния такъв. Това се
налага от обстоятелството, че на въззивникът е определен свободен режим на лични отношения с децата. Твърди, че те както и до момента ще прекарват голяма
част от времето си с бащата, дори родителските права да не му бъдат
предоставени за упражняване. Той ще полага и фактически грижи за тях, които
също следва да се вземат предвид при определяне размера на издръжката. От друга
страна доверителят ми купува на децата дрехи и други необходими вещи, докато са
при него, с оглед на което е неоправдано да заплаща издръжка на децата в
толкова завишен над минималния размер на майката. Предвид полаганите грижи за
децата от бащата от момента на фактическата му раздяла с майката, издръжка за
минал период не следва да бъде присъждана. Доверителят ми често е гледал
децата, водил ги е на различни екскурзии и почивки, купувал им е дрехи, играчки
и други необходими вещи. Фактът, че децата са живеели в жилището на майката не
води до извод, че бащата не ги е издържал през изминалия период, а и от
събраните по делото доказателства се установи именно обратното - полагал е
грижи и ги е издържал.
Моли
въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение в частта, с която
родителските права са предоставени за упражнияване от майката Д.П., като се
произнесете с такова, с което предостави родителските права върху родените от
брака малолетни деца Н.Ж.П., ЕГН ********** и Д.Ж.П., ЕГН ********** за
упражняване от бащата Ж.Д.П., като определи на майката Д.И. Г. подходящ
разширен режим на лични отношения. В случай, че съдът намери въззивната жалба за неоснователна и потвърди обжалваното решение
в частта, с която родителските права са предоставени за упражняване от майката,
моли да се произнесе с решение, с което да
определи издръжка, платима за всяко от родените през време на брака деца от
бащата Ж.Д.П., ЕГН ********** в минимален размер, като отмени решението в
частта, в която е определена издръжка за минал период. В случай, че съдът счете, че издръжка за минал период следва да бъде
присъдена, моли да се произнесе с решение, с което да определи
издръжка за минал период, а именно от 01.02.2016 г., до 11.11.2016 г. в
минимален за съответния период размер.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната
страна Д.И.П., чрез пълномощника
адв.Ц.А. от ЛАК, с който счита, че решението на РС-Троян в частта за родителските права е правилно и
законосъобразно.
Твърди, че първоинстанционния съд подробно е изследвал всички доказателства по делото -свидетелски
показания, социален доклад и представени писмени доказателства. Съдът е
съобразил и задължителната съдебна практика в ППВС № I от 12.11.1974 год., в
което са посочени критериите, по които се присъждат родителските права. В този
смисъл РС-Троян с решението си се е произнесъл в интерес на децата. Счита, че в интерес на децата е
родителските права да бъдат присъдени в полза на майката Д.П., поради следните
съображения, които са отчетени от съда, тъй като децата са на възраст 9 години — Н. и 7 годни - Д.. Твърди, че Върховният съд приема, че майката е по-пригодна да отглежда децата от женски
пол, особено в тази възраст, в която са децата. Децата са изключително
привързани към тяхна майка и в тази връзка ВС
приема, че по-голямата привързаност на децата към родителя, който ще упражнява
родителските права е от важно значение за възпитанието им. Това се споделя и от
социалния работник.
Посочва, че пред съда е доказано,
че ответницата има всички необходими възпитателски
качества за правилното отглеждане на децата. Уважавана е в обществото, в което
живее и от колегите си в работата. Няма вредни навици, които да са причина за лошо възпитание на децата.
На
следващо място посочва, че до
септември 2012 год., когато ответницата започва работа
в Англия се е грижела изключително тя за децата, като от тогава до началото на
2016 год. е полагала отново основните грижи за децата, като е имала епизодични помощи от ищеца. От началото
на 2016 год. до този момент само майката
отглежда и възпитава децата, като бащата
не плаща нито издръжка, нито дял от ипотеката, с която е купено семейното
жилище. Практически майката се справя сама с всичко. Твърди, че ответницата желае и иска да гледа двете си деца. Тя
проявява сериозна загриженост за всички техни нужди, като успява да се справя
както с работата, за да може да издържа цялото семейство, така и със
задълженията си като родител, на който е поверена цялата отговорност по
отглеждането на децата. Същата има стабилни
доходи, които позволяват воденето на нормален начин на живот. Подсигурена е с
жилище, което изплаща самостоятелно. Тя, заедно с децата живят в къща и
материално-битовите условия на живот са много добри, като това е домът на
децата и там те се чувстват спокойни. Средата, в която живеят децата е добра и
те се чувстват щаствливи и добре. Заявява, че майката на ответницата, както и брат й имат възможност да помагат
при отглеждането на децата, което също е важен критерий за определяне на
родителските права.
В този смисъл счита, че решението на PC -
Троян в частта за родителските права е правилно и законосъобразно, тъй като са
обсъдени заедно и по отделно всички доказателства по делото, както е съобразена
и задължителната съдебна практика.
Относно размерът на присъдената издръжка счита, че решението на РС-Троян е правилно и законосъобразно. Посочва, че
съгласно чл. 143, ал. 1 от СК
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на децата. По делото са
събрани неоспорени доказателства, че размерът на
издръжката на едно дете е около и над 400 британски лири на месец или общо 800
британски лири за двете деца. Не се
оспорва от въззивника нито в първоинстанционното производство, нито във
въззивната жалба, че той има възможност да осигурява издръжка за децата в такъв
размер, но само ако родителските правата бъдат присъдени на него, не се оспорва също, че
нуждите на децата не са в такъв размер, а само се иска намаляването на издръжка
до минималния размер за Република България, като не се отчита факта, че
въззивникът получава доходи във Великобритания и децата също живеят там. В тази
връзка и предвид събраните доказателства, PC - Троян приема, че въззивникът
може да осигурява издръжка, която да създава нормални условия на живот за децата,
тъй като същият има стабилни доходи, както сам твърди. Твърдението, че въззивникът е плащал издръжка е невярно. От фактическата раздяла - 01.02.2016 год.
до този момент той не е плащал никаква издръжка на ответницата като майка и законна представителка на
малолетните деца. При установения свободен режим на свиждане той взима децата
за по няколко дена в месеца, като през другото време не плаща нищо
допълнително. В този смисъл е неоснователно твърдението, че тъй като се грижел
няколко дена за децата, то не следва да плаща издръжка за минало време или да
плаща такава в минимален размер. В този
смисъл, решението на PC - Троян по отношение на определения размер на
издръжката за напред и тази за минало време е правилно и законосъообразно и моли да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на направени
разноски във
въззивното производстово.
В
съдебно заседание въззивника Ж.Д.П., редовно призована, не се явява,чрез
пълномощника си адв.С.Б.от АК-Пловдив, поддържа жалбата по изложените в нея подробни
съображения и доразвити в съдебно заседание за нейната основателност. Моли в
обжалваните части съдебното решение да бъде отменено и уважена въззивната
жалба. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна Д.И.П., редовно призована, не се явява, чрез процесуалния си представител адв.Ц.А., от
ЛАК, оспорва жалбата и поддържа изложените правни доводи в депозирания отговор
по делото. Моли съда да се произнесе с решение, с което потвърди атакувания
съдебен акт на първоинстанционния съд като правилен и законосъобразен. Претендира
присъждане на разноски за въззивната инстанция по приложен списък по реда на
чл.80 от ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй
като е подадена в преклузивния срок по чл.259,ал.1 от ГПК, от надлежна страна в процеса, при
наличие на правен интерес от обжалване. Обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което настоящия състав следва да обсъди неговата правилност,
каквито са и направените във възивната жалба оплаквания.
От доказателствата приложени към гр.д.№ 1042/2016
г. на РС-Троян, становищата на страните изразени във въззивната жалба, отговора
към нея и в открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
Пред Районен съд-Д. е депозирана искова молба
от Ж.Д.П., ЕГН ********** ***, с постоянен адрес: *****, Обединено кралство
Великобритания, чрез пълномощника адв.В.Б. ***,
срещу Д.И.П., ЕГН ********** от гр.Д., с постоянен адрес: Уорен Драйв, № 58, Бротон, Честър, СН4 ОРТ,
Обединено кралство Великобритания, с посочено правно основание чл.49 от СК,
която е предмет на разглеждане по гр.д.№ 1097/2016 г.
С определение № 844/16.11.2016 г. по гр.д.№ 1097/2016
г. по описа на РС-Д. е прекратено производството по делото и изпратено по
подсъдност на РС-Троян, където исковата молба е образувана по гр.д.№ 1041/2016
г. по описа на РС-Троян.
С
решение № № 411/06.12.2017 г. по гр.д.№ 1042/2016
г. по описа на РС-Троян, с което съдът прекратил гражданския брак, сключен на 12.07.2008 г. в гр. Д., с Акт
№ 93/12.07.2008 г. на Община Д. между
Д.И.П., ЕГН **********, адрес: ***
/постоянен адрес Обединено
Кралство Великобритания, *****, съд.
адрес:***, адв. Ц.А./ и Ж.Д.П.,
ЕГН *********, /постоянен адрес: Обединено Кралство Великобритания, *****,
съдебен адрес:***, адв. В.К. – Б./
поради настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство на основание чл. 49 ал. 1 от СК по вина и на двамата
съпрузи, предоставил родителските права
върху родените от брака малолетни деца Н.Ж.П., ЕГН ********** и Д.Ж.П., ЕГН **********
за упражняване от майката Д.И.П., като бащата Ж.Д.П.
ще има право на свободен режим на контакти с двете деца, след предварителна
уговорка с Д.П., като местоживеенето на децата ще следва това на майката – Обединено Кралство Великобритания, *****. Със същото решение осъдил Ж.Д.П. да заплаща месечна издръжка в размер на 440,00 –
четиристотин и четиридесет лева /равняващи се на 200 паунда/ на Д.И.П., в
качеството и на майка и законен представител на всяко едно от малолетните деца Н.Ж.П.,
ЕГН ********** и Д.Ж.П., ЕГН **********, считано от 11.11.2016 г., ведно със
законната лихва, до настъпване на законна причина за изменението или отмяната
на издръжката, както и издръжка за минал период
от 01.02.2016 г. до 11.11.2016 г. в размер на 7 930 – седем хиляди
деветстотин и тридесет лева, /равняващи се на 3 600 паунда/, ведно със
законната лихва, считано от 11.11.2016 г. до окончателното изплащане,
предоставил семейното, находящо се в Обединено Кралство Великобритания, *****, за
ползване от Д.П., след
прекратяването на брака Д.И.П. ще
носи предбрачното си фамилно име – Г., като осъдил ответницата да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ТРС окончателна държавна такса в размер на 25,00 – двадесет и пет
лева и държавна такса в размер на 792,20 лева, а ищеца в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ТРС окончателна държавна такса в размер на 25,00 –
двадесет и пет лева и държавна такса в размер на 792,20 лева.
С въззивната жалба се атакува така
постановеното съдебно решение само в частта относно упражняването на
родителските права върху родените от брака малолетни деца Н. П. и Д. П., които
са възложени от съда за упражняване от майката Д.П. и в частта, с която ищеца Ж.П.
е осъден да заплаща месечна издръжка на децата, както и издръжка за минало
време от 01.02.2016 г. до 11.11.2016 г. в размер на сумата 7930 лева, равняваща
се на 3600 паунда, ведно със законната
лихва, считано от 11.11.2016 г. до окончателното изплащане. В останалите части
първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
Ищецът
твърди, че към
момента на депозиране на исковата молба и двете деца живеят при майка си в град
Стоук Он Трент. Ответницата работила на смени, често отсъствала от дома, което
не й позволявало да се грижи за децата и се налагало децата да остават до късно
в детската градина и занималнята в училище. П. твърди, че децата са прекъснали
посещенията на извънкласните занимания, въпреки тяхното желание, тъй като
майката няма възможност да ги води. На следващо място ищецът твърди, че децата са силно привързани към
него, тъй като той основно е полагал грижи за тях, като им е отделял голяма
част от времето си, тъй като работел от вкъщи и разполагал с време и средства
да полага грижи за тях. Видно от въззивната жалба двете деца продължават да
живеят при майка си.
В срока по чл.131 от ГПК, ответницата, чрез пълномощника си адв.А. е представила писмен отговор, като е взела становище, че тя постоянно е полагала грижи
за двете деца. Започнала работа в Англия, която била по-скъпо платена от тази
на ищецът и поради това семейството си е закупило жилище. Моли съдът да постанови
решение, с което да й бъдат предоставени
родителските права върху двете малолетни деца, както и ищецът да бъде осъден да
заплаща издръжка. Счита за
неоснователно искането
на ищеца за предостяване от съда на него упражняването на родителските права
върху родените от брака две малолетни деца и определяне на майката подходящ
разширителен режим на лични отношения.
В отговора на въззивната жалба тя твърди, че полага всички необходими грижи за
отглеждането и възпитанието на децата
от момента на раждането им
до сега, като задоволява не само потребностите им, свързани с
осигуряване на добри битови условия, но и от
добро възпитание, с оглед създаването и формирането на добро поведение и навици
в децата. Децата
са от женски пол, на възраст 9 и 7 години и счита, че тя е по-пригодна да ги
отглежда.Децата заедно с нея живеят в къща и материално-битовите условия са
много добри. Децата се чувстват много спокойни в средата, в която живеят.
Пред районния
съд са представени 2 бр.удостоверения на Община Пловдив, от
които се установява, че страните по делото от брака си имат родени две малолетни деца Н.Ж.П., родена на *** г. и Д.Ж.П., родена на *** г. Безспорно е установено по делото,
че родителите живеят разделено в различни населени места в Ангрия.
Първоинстанционният съд е събрал гласни
доказателства като е разпитал две групи свидетели, посочени от всяка от
страните по делото. Техните показания са противоречиви. От показанията на
свидетелите, посочени от ищеца се установява, че същите имат преки впечатления, когато бащата
си е идвал в България с децата, водил ги е на почивка на море и планина. Според
тях единствено ищеца полага грижи за двете си дъщери, тъй като майката е
започнала работа на смени, което не й позволява да гледа децата. Ищецът започнал
да работи в къщи с онлайн търговия, поради което имал достатъчно време да води
децата си на училище и други занимания. Според свидетелите бащата се е
занимавал и с домакинската работа, тъй като майката е ходила на работа, след
което си е почивала. Бащата се грижил, когато децата са били болни.
От показанията на другата група свидетели, посочени от
ответницата, сега въззиваема страна, се установява, че майката на децата и
свидетеля Г.К.са колеги от
По
делото е представен социален доклад от Център по гражданско право Бирмингам и
Семейни съдилища Бирмингам. От същия се установява, че децата живеят в семейното жилище, което в момента се ползва от майката.
В непосредствена близост до дома им се намира и училището. Налице са подходящи
условия за възпитанието и отглеждането на децата. Констатирано е, че майката има
връзка с друг партньор, който не живее съвместно с тях и това не пречи на
грижите за децата. Двамата родители разговарят нормално относно възпитанието на
децата си и режима на контакти с тях. При посещението в дома, социалния
служител е констатирал, че децата се чувстват спокойни, майката отделя
подходящо внимание и на двете си дъщери. Емоционалната връзка на П. с децата е
силна и взаимна. Установено е, че и бащата е силно привързан към децата си, в
състояние е да отговаря адекватно на техните нужди. Препоръката на съдебния
съветник по семейни въпроси е децата да не сменят средата, в която живеят, т.
е. семейното жилище, в което в момента са с тяхната майка. И двете деца се
чувстват сигурни и щастливи в училището, което посещават, чувстват се добре със
своите приятели. Установяването в друг град, където живее бащата и нова среда
безспорно няма да се отрази добре на децата. Настоящето местожителство и
установените контакти отговарят на емоционалните и образователните нужди на
децата. Запазени са отношенията на любов и топлина и с двамата родители,
въпреки тяхната раздяла.
Първоинстанционния съд въз основа
на събраните писмени и гласни доказателства и социалния доклад от Англия, приел
че в интерес на децата е родителските права
върху родените от брака малолетни деца да бъдат предоставени за упражняване от
майката, като бащата ще има право на свободен режим на контакти с тях, след
предварителна уговорка с майката. Така постановеното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено. При решаване на делото с оглед на
установената фактическа обстановка, съдът съобрази и задължителната практика на
ВС, обективирана в ПП № 1/12.11.1974 г. /прието при действието на СК-
Относно новонастъпилия факт,
изложен от пълномощника на
въззивника адв.Боева, пред въззивната инстанция в открито съдебно заседание,
проведено на 10.04.2018 г., че в момента
ответницата и въззиваема по делото е
бременна и чака дете от друг мъж, който факт се признава от пълномощника на
последната – адв.А., съдът намира, че този факт не променя създадените между
майката и двете малолетни деца отношения, родителските грижи и силната емоционална
връзка, стабилност и спокойствие между майката и децата. Изложеното налага извод, че интересът
на децата ще бъде задоволен в най-голямам степен, ако родителските права спрямо
същите остане да се упражнява от майката.
Съдът е длъжен да реши този въпрос единствено
в интерес на децата, съобразявайки доказателствената съвкупност по делото,
включително социалния доклад от Англия.
При
тези правни изводи съдът намира, че правилно районния съд е постановил местоживеенето на децата
да следва това на майката – Обединено
Кралство Великобритания, *****.
Относно
размера на издръжката в разпоредбата на чл.143, ал. 1 от СК, е регламентирано, че родителя е длъжен да осигурява издръжката, необходима за развитието на децата, съобразно своите възможности и материално
състояние. Принципните положения относно „възможностите” на дължащия издръжка
са посочени в т. 5 и т. 7 на
ППВС № 5/16.11.1970 г. „възможностите на лицата, които дължат издръжка
се определят според техните доходи,
имотно състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки един от тях
поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи (грижите на
родителя, при когото се отглежда детето; грижите и издръжката, предоставяни в
натура от родителя, който упражнява родителските права)”. По делото пред районния съд са представени
косвени доказателства /социален доклад/, че и двамата съпрузи работят в Англия
и този факт не се оспорва от тях. И двамата заявяват, че са материално
обезпечени. Първоинстанционния съд е приел с обжалваното решение, че месечната
издръжка на всяко едно от двете малолетни деца следва да е в размер на 440 лева
/равняващи се на 200 паунда/, считано от 11.11.2016 г., ведно със законната лихва, до настъпване на
законна причина за изменението или отмяната на издръжката. Майката ще следва да
поеме разликата като ще следва да полага и ежедневните грижи за двете деца. В
тази част атакуваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено като въззивния съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд
на основание чл.272 от ГПК.
С
отговора на исковата молба ответницата сега въззиваема страна Д.П. е направила
искане за присъждане на издръжка за минало време за срок от девет месеца общо в размер на 3600
паунда, представляваща издръжка за двете деца за периода от 01.02.2016 г. до
датата на подаване на отговора – 15.11.2016 г. В същия заявява, че от началото на 2016 година
до момента на подаване на отговора на исковата молба тя единствено е отглеждала
и възпитавала децата със средства осигурени единстевно от нея. Ищецът, сега
въззивник не е заплащал издръжка за времете след раздялата им и майката се е
грижила за всичко сама. Първоинстанционниият съд с обжалваното решение е осъдил
бащата да заплаща издръжка за минал период от 01.02.2016 г. до 11.11.2016 г. в
размер на 7930 лева, равняващи се на 3600 паунда, общо за двете деца, изчислени
по курса на БНБ, ведно със законната лихва, начиная от 11.11.2016 г. до окончателното
изплащане. Въззивният съд намира, че правилно районния съд е определил по 1800
паудна за 9 месеца или по 200 паунда за всяко едно от децата издръжка за минало
време, тъй като същия размер е съобразен и с размера на дължащата се издръжка за
в бъдеще. Неоснователни са твърденията на въззивника, че така определеният
размер на издръжката е завишен и съдът следва да я определи в минимален размер
за съответния минал период, както и за в бъдеще. Съгласно разпоредбата на
чл.142,ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата за страната. Законодателят има предвид размера
на МРЗ в България, която всяка година се определя с Постановление на МС на
Р.България. От 01.01.2018 г. размерът на минималната месечна работна заплата са
страната е 510,00 лева, от 01.01.2017 г. – 460,00 лева, а от 01.01.2016 г. – 420,00
лева и съответно ¼ от същия по години, е както следва: 127,50 лева –
При тези правни изводи въззивната жалба
е изцяло неоснователна и недоказана и ще следва да се остави без уважение, а в
обжалваните части като правилно и законосъобразно атакуваното решение бъде
потвърдено.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК на
ответницата следва да бъдат присъдени разноските направени пред въззивната инстанции
съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК /стр.20 от делото/ в размер на 1500,00
лева, за адвокатско възнаграждение, който не е оспорен от пълномощника на
въззивника за прекомерност.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 411/06.12.2017 г. по гр.д.№ 1042/2016 г. по
описа на Районен съд
-Троян, в частта, с което съдът предоставил родителските права
върху родените от брака малолетни деца Н.Ж.П., ЕГН ********** и Д.Ж.П., ЕГН **********, за
упражняване от майката Д.И.П., като бащата Ж.Д.П. ще има право на свободен
режим на контакти с двете деца, след предварителна уговорка с Д.П., като местоживеенето
на децата ще следва това на майката – Обединено Кралство Великобритания, *****, както и в частта,
с която съдът осъдил Ж.Д.П. да заплаща месечна издръжка в размер на 440,00 лева /равняващи се на
200 паунда/ на Д.И.П., в качеството и на майка и законен представител на всяко
едно от малолетните деца Н.Ж.П., ЕГН ********** и Д.Ж.П., ЕГН **********,
считано от 11.11.2016 г., ведно със законната лихва, до настъпване на законна
причина за изменението или отмяната на издръжката, както и издръжка за минал
период от 01.02.2016 г. до 11.11.2016 г.
в размер на 7 930 лева, /равняващи се на 3 600 паунда/, ведно със
законната лихва, считано от 11.11.2016 г. до окончателното изплащане.
В останалата част решението на
първоинстанционния съд е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Ж.Д.П., ЕГН *********,***, /постоянен адрес:
Обединено Кралство Великобритания, *****, със съдебен адрес:***,
адв. В.К. – Б./ да заплати на Д.И.П., ЕГН **********,*** / постоянен адрес: Обединено
Кралство Великобритания, *****, със съдебен адрес:***, адв. Ц.А., разноски за въззивната инстанции в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева, представлващи адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.