№ 1382
гр. Варна, 07.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20223110101342 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК“
АД срещу Г. И. Ш., с която е предявени в условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както
следва: 898.18 лева, представляваща усвоена и непогасена главница от разрешения кредитен
лимит с договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 03.04.2017г., сключен със
„СЖ Експресбанк“ АД, 510.25 лева – договорна лихва, начислена за периода 16.08.2018г. до
19.07.2021г., 15 лева – такса на основание чл. 1, ал. 2 от договора, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.07.2021г. до окончателното погасяване на задължението, за
които суми е издаден заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 460/2021г. по описа
на РС-Кубрат.
След като се запозна с материалите по делото, съдът констатира следното:
От наведените в исковата молба твърдения се установява, че ответникът се явява
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона на защита на
потребителите, доколкото вземанията, предмет на предявените искове, произтичат от
договор за издаване и обслужване на кредитна карта.
Предвид посоченото качество на ответника и естеството на предявените искове,
местната подсъдност на делото следва да бъде определена по реда на чл. 113 ГПК.
Цитираната норма, в редакцията й ДВ, бр. 65 от 07.08.2018г., в сила от същата дата,
предвижда исковете на и срещу потребител да са предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
Нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК (изм. ДВ, бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата),
регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115,
ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се
повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
От извършената по делото служебна справка в Национална база данни „Население“
1
относно адресната регистрация на ответника се установява, че Г. И. Ш. има регистриран
настоящ адрес в гр. Завет, което населено място не попада в съдебния район на сезирания
съд.
Прочитът на последното изменение на чл. 113 и чл. 119, ал. 3 ГПК сочи на
задължителна подсъдност по чл. 113 ГПК и че приложното поле на хипотезите, в които
съдът следи служебно за местната подсъдност, е разширено.
Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият адрес на ответника е в гр. Завет, то
местно компетентен да разгледа спора е РС – Кубрат, с оглед разпоредбата на чл. 119, ал.3
ГПК в редакцията й след изм. ДВ, бр. 65/07.08.2018г., в сила от 07.08.2018г.
С оглед изложеното и на основание чл.119, ал.3 ГПК, производството по делото
следва да бъде прекратено и изпратено на местно компетентния да го разгледа съд, в случая
РС-Кубрат в съдебния район, на който са едновременно настоящия и постоянния адрес на
ответника.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1342/2022г. по описа на Варненски
районен съд, 34-ти състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Кубрат, на основание чл.119,
ал.3 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2