Р Е Ш Е Н И Е
№ 637 гр.Пловдив, 29.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен
съд, VI н.с., в
публичното заседание на 07.03.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Йорданка Туджарова, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 860/2019г. по описа на ПРС, VI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1030-010302,
издадено на 11.12.2018г. от Началника Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция” - Пловдив, с което на Н.Т.Т., ЕГН: **********,***, на основание чл.182,
ал.1, т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени следните административни наказания: ГЛОБА в
размер на 900 /деветстотин/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от
3 /три/ месеца, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, в
депозираната до съда жалба, моли за отмяна на атакуваното Наказателно
постановление /НП/ с доводи за изтекъл давностен срок от установяване на
нарушението. В съдебно заседание, редовно призован, се явява и прави същото
искане.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в предвидения от закона срок, поради което е допустима, а разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 20.10.2017 г. около
11:10 часа в гр.Пловдив, на ул.“Асеновградско шосе“ до № 1 жалбоподателя Н.Т.
управлявала личния си лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ **** със скорост 128 км/ч
при максимално разрешена в населеното място 50 км/ч, което било квалифицирано
от св.С.Г.С. като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението било установено и заснето с
мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 529, клип № 14626. Наказващият орган отчел
допустимата грешка при измерване на скоростта с техническото средство, като
установената скорост била намалена с 3% и приел за наказуема скоростта от 124
км/ч.
За така установеното
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП св.С. съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ бланков № 949056/12.11.2018 г.
Въз основа на АУАН било
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба
в размер на 900 /деветстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В хода на съдебното
производство в качеството му на свидетел беше разпитан актосъставителя С.Г.С.,
който заявява, че на процесната дата било установено нарушение на ЗДвП,
представляващо движение с превишена скорост на процесния лек автомобил.
Установената скорост била 128 км/ч, а нарушението било извършено в населено
място – гр.Пловдив, на „Асеновградско шосе“ до №1. Допълва, че била направена
справка за собствеността на автомобила, която установила, че собственикът му
живее в гр.Асеновград. Въз основа на попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП,
собственикът на лекия автомобил, който го управлявал, бил призован за съставяне
на АУАН в присъствието на нарушителя. Въз основа на съставения акт, било
издадено НП. Жалбоподателят бил запознат с нарушението, като му бил показан и
снимковия материал от техническото средство. Свидетелят няма спомен кога е била
връчена призовката на жалбоподателя. Актът бил съставен на 12.11.2018 г.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля доколкото същите са обективни, последователни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства.
При така изложената по
делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
При така изяснената
фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът
намира, че от страна на жалбоподателя е осъществено описаното в АУАН и НП
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба забранява на водач на
пътно превозно средство /ППС/ при избиране скоростта на движение, да превишава
посочените в разпоредбата стойности на скоростта в км/ч съобразно мястото на
движение. В случая като е управлявала в населеното място личния си лек
автомобил с наказуема скорост от 124 км/ч, при отчетен толеранс от 3 %, Т. е превишила
със 74 км/ч забраната за максимална скорост в населено място, която е 50 км/ч.
По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателя е нарушил
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Правилно и законосъобразно
са определени санкционната норма, вида и размера на наложените административни
наказания на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, а именно глоба в размер на
900 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Въпреки несъмнено установеното
нарушение, при извършена служебна проверка на АУАН и НП, съдът констатира,
че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при съставянето на акта и издаване на НП,
довело до незаконосъобразност на последното. Касае се за допуснато нарушение в
процедурата по установяване на нарушението и в частност на императивната
разпоредба на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН, съгласно която не се образува административнонаказателно производство, ако
не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. По отношение на изискванията, свързани с акта за установяване на нарушението,
контролните органи са длъжни да спазват и двата срока, като
административнонаказателно производство не се образува, ако е изтекъл дори само
единият от тях. В случая нарушението е извършено на 20.10.2017 г., от която
дата за наказващия орган тече едногодишния срок за съставяне на АУАН, т.е.
същият е следвало да бъде съставен най-късно до 20.10.2018 г., което обаче не е
било сторено, тъй като актът е съставен на 12.11.2018 г. В случая е изтекъл
погасителния давностен срок, в който наказващият орган е имал правото да
реализира административнонаказателно преследване, но същият е бездействал,
поради което актът за установяване на административно нарушение се явява
незаконосъобразен. Това от своя страна рефлектира върху законосъобразността на
наказателното постановление, тъй като последното не може да породи правното си
действие, след като административнонаказателното производство е опорочено още
при образуването му.
Предвид изложеното,
атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради изтичане
на едногодишния давностен срок по чл.34 от ЗАНН.
Мотивиран
от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-1030-010302, издадено на 11.12.2018г. от Началника Група към
ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция” - Пловдив, с което на Н.Т.Т., ЕГН: **********,***,
на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са
наложени следните административни
наказания: ГЛОБА в размер на 900 /деветстотин/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението може
да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния
кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.