Присъда по дело №1687/2021 на Районен съд - Русе

Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт по общия ред, с който
подсъдимият Й. С. М. е предаден на съд за това, че през периода месец юни 2020 г. –
месец март 2021 г. /включително/ в с. Николово, община Русе, след като бил осъден с
Решение № 11/26.02.2009 г., постановено по гр. д. № 2624/2008 г., изменено в частта
относно издръжката с Решение № 1453 от 24.09.2019 г., постановено по гр. д. №
2330/2019 г. на Районен съд – Русе, влязло в сила на 09.10.2019 г., да издържа свой
низходящ – детето си Д.Й. М., роден на 12.01.2006 г., съзнателно не изпълнил това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – десет месечни вноски,
всяка от които по 200 лева, на обща стойност 2000 лева – престъпление по чл. 183, ал.
1 от НК.
В проведеното съдебно заседание представителят на държавното обвинение
пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира
и се подкрепя от доказателствения материал по делото, поради което подсъдимият М.
следва да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на три месеца, като на основание чл. 66 от НК изпълнението на така
предложеното наказание бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият Й.М. се явява лично, като в хода на пледоарията си сочи, че е
представил доказателства, от които е видно, че е изплатил задължението си заплащане
на издръжка за инкриминирания период. Твърди, че не е бил наясно, че с извършените
от него плащания са погасявани задължения за минал период. В последната си дума
подсъдимият М. заявява, че поради влошеното му здравословно състояние не може да
изплати остатъка от дължимата се сума.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, след като ги
обсъди съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Й. С. М., с ЕГН **********, е роден на 09.06.1974 г. в гр. Русе.
Същият живее на адрес гр. Русе, ул. „Плиска“ № 96, вх. 1, ет. 1, ап. 1. Подсъдимият М.
е български гражданин, със средно образнование, неосъждан, безработен и разведен.
Подсъдимият Й.М. и свидетелката И.Д. живеели на семейни начала през
периода от 2002 г. до септември 2008 г., като от съвместния им живот на 12.01.2006 г.
се родило едно дете - Д. М.. След настъпилата раздяла между подсъдимия М. и
свидетелката Д., за Д. М. грижи полагала единствено неговата майка – свидетелката Д..
С Решение № 11 от 26.02.2009 г., постановено по гр. дело № 2624/2008 г. по
описа на Районен съд – Русе, подсъдимият М. бил осъден да заплаща на свидетелката
И.Д., в качеството на майка и законна представителка на малолетния Д. М., по 50 лева
месечна издръжка, считано от 01.01.2009 г.
През 2019 г. свидетелката И.Д., подала искова молба до Районен съд – Русе,
където било образувано гр. д. № 2330/2019 г. по описа на Районен съд – Русе. С
Решение № 1453 от 04.09.2019 г., влязло в законна сила на 09.10.2019 г. бил изменен
размера на определената издръжка, която подсъдимият М. следвало да заплаща за
детето си Д. М. чрез неговата майка свидетелката И.Д.. Със съдебния акт подсъдимият
М. бил осъден да изплаща ежемесечна издръжка за детето си Д. М. в размер на 200
лева.Подсъдимият Й.М. бил запознат със съдебното решение и вмененото му с него
1

задължение, както и че грижите за детето му се полагат от свидетелката И.Д., но
въпреки това той не изплащал редовно задълженията си за месечна издръжка.
Във връзка с така постановените съдебни актове и липсата на доброволно
изпълниение от страна на подсъдимия М. при ЧСИ В.Н. било образувано изп. дело №
214/2016 г. на основание подадена молба и представен от свидетелката И.Д.
изпълнителен лист № 1635/05.04.2016 г., издаден по гр.д. № 2977/2015 г. по описа на
РС-Русе. Подсъдимият М. правел нередовни и неритмични плащания, като към месец
юни 2020 г. бил натрупал задължения за минал период в размер на 3823,69 лева и
законна лихва в размер на 572,69 лева.
В тази връзка свидетелката И.Д. подала сигнал в Районна прокуратура – Русе, по
който била извършена проверка от свидетеля А.А. – младши полицейски инспектор
във Второ РУ при ОД на МВР-Русе.
В хода на съдебно следствие подсъдимият М. извършил плащания извън тези за
текуща издръжка в размер на 955 лева, от които с квитанция № 1064 от 03.12.2021 г.
сумата от 400 лева и квитанция № 1082 от 10.12.2021 г. сумата от 200 лева, по сметката
на Васил Николов – ЧСИ, с която сума били погасени вземания за лихва и за издръжка
за период преди месец юни 2020 г.
До приключване на производството пред първоинстанционния съд подсъдимият
не изпълнил задълженията си за процесния период.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установява от
приобщените по делото доказателства – гласни такива: показанията на свидетелите
И.Д. и А.А., обясненията на подсъдимия Й.М., както и от приетите по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства – справка от извършена проверка от служител при ОД
на МВР-Русе, тъжба от И.Д., изпълнителни листове, съдебни решения, протоколно
определение за одобряване на постигната между страните доброволна спогодба,
удостоверение за раждане, справка за съдимост, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, удостоверения от Васил Николов – ЧСИ, квитанции.
Събраните по делото доказателства са еднопосочни, непротиворечиви,
взаимнодопълващи и във взаимовръзка помежду си следва да бъдат кредитирани в
цялост. Доказателствени източници, оборващи или разколебаващи обвинителната теза,
не са събрани.
По делото не е налице спор, а и видно от приложените по делото писмени
доказателства – удостоверение за раждане и съдебни решения и протоколно
определение, подсъдимият М. е бил осъден да изплаща издръжка на свидетелката И.
Д., в качеството на законен представител на Д. Д., роден по време на съвместното
съжителство на свидетелката Д. и подсъдимия М. и припознат от последния.
От показанията на свидетелката И.Д. и приложените по делото удостоверения В.
Н., в качеството му на съдебен изпълнител и квитанции, се установява, че подсъдимият
М. не е изплатил нито веднъж задължението си за изплащане на издръжка през
инкриминирания период в пълен размер. Нещо повече, от Удостоверение с изх. №
00248/12.01.2022 г. по описа на В. Н. – ЧСИ се установява, че към месец юни 2020 г.
подсъдимият М. е имал задължения за издръжка за минал период в общ размер на
3823,69 лева, от които 572,69 лева законна лихва. Последното плащане преди
инкриминирания период е било на 15.05.2020 г. в размер от 200 лева, постъпили от
запор на трудовото възнаграждение, с което е погасено вземане за текуща издръжка за
месец май 2020 г. Първото плащане след сочения период е на 20.07.2021 г. в размер на
2

605 лева, с което е погасено вземането в размер на 250 лева за текуща издръжка за
месец юли 2021 г., а с останалата сума от 355 лева са погасени задължения за издръжка
/главница и законна лихва/ за период преди юни 2020 г. – март 2021 г. След март 2021
г. М. е правил плащания извън тези за текуща издръжка в общ размер от 955 лева, с
която сума са погасени вземания за лихва и издръжка преди месец юни 2020 г.
В обясненията си подсъдимия Й.М. не оспорва, че е запознат със съдебните
решения и вмененото му с тях задължение за изплащане на издръжка, както и че е
правил плащания по образуваното изпълнително дело.
От материалите по делото е видно, че подсъдимият е в работоспособна възраст и
не страда от физически или психически недъзи, които да му пречат да полага труд.
Напротив, от приобщените в хода на съдебното следствие гласни доказателства на
свидетелката Д. и обясненията на подсъдимия се установи, че през инкриминирания
период, а и в хода на съдебното следствие той е полагал труд и съответно е получавал
трудови доходи. При така изложеното става ясно, че неизпълнението на задължението
за издръжка за инкриминирания период не се е дължало на непреодолими обективни
пречки пред подсъдимия М., а било резултат на осъзнато негово решение.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че Й. С. М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл. 183, ал. 1
от НК.
От обективна страна на през периода месец юни 2020 г. – месец март 2021 г.
/включително/ в с. Николово, община Русе, след като бил осъден с Решение №
11/26.02.2009 г., постановено по гр. д. № 2624/2008 г., изменено в частта относно
издръжката с Решение № 1453 от 24.09.2019 г., постановено по гр. д. № 2330/2019 г. на
Районен съд – Русе, влязло в сила на 09.10.2019 г., да издържа свой низходящ – детето
си Д.Й. М., роден на 12.01.2006 г., съзнателно не изпълнил това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски – десет месечни вноски, всяка от които по 200
лева, на обща стойност 2000 лева.
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено с бездействие,
изразяващо се в неплащане на десет последователни месечни издръжки за Д. М., дете
на подсъдимия, присъдени в полза на свидетелката И.Д., в качеството на законен
представител на детето, с влязли в сила съдебни актове, а именно Решение №
11/26.02.2009 г., постановено по гр. д. № 2624/2008 г., изменено в частта относно
издръжката с Решение № 1453 от 24.09.2019 г., постановено по гр. д. № 2330/2019 г. на
Районен съд – Русе.
Обстоятелството, че в хода на съдебното следствие, а и преди това, са били
извършвани плащания по изпълнителното дело не може да обоснове извода, че
подсъдимият не е извършил от обективна страна престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК не би било
съставомерно само ако се установи, че подсъдимият е изпълнил задължението си да
изплати дължимата месечна издръжка през инкриминирания период в пълен размер и в
срок. Съответно ако до постановяване на окончателен съдебен акт подсъдимият
изпълни задължението си и съдът не констатира настъпването на други вредни
последици съобразбразно разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК не следва да му налага
наказание. В процесния случай не се установи нито една от посочените хипотези,
доколкото извършените плащания от подсъдимия М. са в общ размер на 955 лева при
дължима сума от 2000 лева и същите са послужили са погасяване на вземания за минал
период.
Както към момента на деянието, така и към момента на разглеждане на делото
3

подсъдимият е пълнолетен и психически здрав.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като форма на
вината по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК – подсъдимият съзнавал, че е бил осъден
да изплаща месечна издръжка на свой низходящ от първа степен - Д. М., негово
непълнолетно дете, както и че не е изпълнил задълженията си през инкриминирания
период, но, независимо от това, при отсъствие на обективни пречки за това взел
решение да не изплаща тези издръжки.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За състава на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия се
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една или „Пробация“.
При индвидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия М., съдът
отчита като смекчаващи вината обстоятелства процесуалното му поведение в хода на
настоящото наказателно производство, чистото му съдебно минало и направените
плащания в хода на съдебното следствие. Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът
отчита големия размер на натрупаните задължения за минал период от време и размера
на процесното задължение – 2000 лева. Предвид така изложеното и при установения
превес на смекчаващи вината обстоятелства съдът счита, че на основание чл. 57, ал. 1
от НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“,
ориентиран към минимума – три месеца. Налагането на наказание „Пробация“ в
процесния случай би се явило фактически по-тежко за подсъдимия М., доколкото би го
лишило от възможност да упражнява професията си на международен шофьор.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 66 от НК и изтърпяването на
така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ следва да се отложи за изпитателен
срок от три години. Този срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо
подсъдимия и би го мотивирал за вбъдеще да не допуска противоправно поведение.
Съдът намира, че така определеното наказание е справедливо и съобразено с
личната и генерална превенция по чл. 36 от НК.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
4

Номер на акта:	24
Дата:	18 февруари 2022 г. (в сила от 8 март 2022 г.)
Съдия:	Кристиан Бориславов Гюрчев

Дело:	20214520201687
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 август 2021 г.

Присъда по дело №1687/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите