РЕШЕНИЕ
гр. София, 3 Ноември 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесети
октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 16820 описа за 2015 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата М.Н.М. твърди, че е пострадала
при пътнотранспортно произшествие на 7/02/2014г., предизвикано от водача на товарен
автомобил с рег.№ *******, с прикачено към него товарно ремарке Мерцедес Актрос
2544Л. Пътят, по който се движила ищцата с лекия си автомобил Хюндай Санта Фе с
рег. № *******и товарния автомобил бил стеснен от паднала снежна покривка и
образували се снежни брегове от снегопочистването. Лентата за движение на
товарния автомобил била частично заета от снежна стена, поради което водачът на
товарния автомобил се движил в насрещната лента за движение и така настъпил
челен удар с насрещно движещия се автомобил, управляван от ищцата. Вина за
настъпване на произшествието имал водачът на товарния автомобил, който нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.44 ал.2 от ЗДвП и чиято Гражданска
отговорност е била застрахована при ответника З.Л.И. АД . В резултат от
произшествието ищцата претърпяла различни по вид увреждания, а именно – травма
на главата, ВЛК капитис сутура, контузио
торацис, емфизема патриетале, счупване на ребра вляво, висок стоеж на лява
диафрагма, счупване на лява ключица и лявараменна кост, натъртвания и
охлузвания. Ищцата била откарана по спешност в МБАЛ Света Анна в гр.Варна,
където претърпяла спешна операция за поставяне на плеврален дрен в 6-то ляво
междуребрие, за отвеждане на въздух и хеморализирала кръв, а състоянието й било
животозастрашаващо. Травмите причинили на ищцата трайно затруднение на движението
за период по-дълъг от 30 дни, възстановителният процес бил изключително забавен
и усложнен, а след освидетелстване от ТЕЛК й била определена 72% трайна
намалена работоспособност. Дълго време след инцидента тя не можела да се
възстанови напълно, не можела да се самообслужва и била принудена да търси
помощ от близките си. Освен това тя търпяла много физически болки и страдания,
не се чувствала добре физически и емоционално, от преживеният стрес животът й
се променил напълно. За своето лечение ищцата направила разходи за 2000 лева. Предявява иск за изплащане на частично обезщетение
за имуществени вреди в размер на 725.64 лева, като част от общо 2000 лева.
Претендира и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в размер
на 150 000 лева, а така също и законна лихва върху двете главници от
датата на произшествието и направените по делото разноски.
Ответникът З.Л.И. АД оспорва предявените искове.
Оспорва ищцата да е пострадала при пътен инцидент на 7/2/2014 год. при заявения
от нея механизъм на произшествието. В протокола за ПТП било посочено, че ищцата
е причинила виновно инцидента, предизвиквайки сблъсък с товарния автомобил,
който се движил със съобразена скорост в своето платно, доколкото габаритите на
автомобила позволявали това. Ответникът оспорва травматичните увреждания на
ищцата да са резултат от пътно-транспортното произшествие. Прави евентуално възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищцата сама се поставила в
опасност. Тя управлявала лекия автомобил без поставен предпазен колан, в
резултат на което наранила главата си, лявата ръка и гръдния кош. Ответникът
заявява и евентуално възражение на съпричиняване на вредоносния резултат от
Агенция Пътна инфраструктура, която като стопанин на пътя по смисъла на чл.19
ал.1 т.1 от Закона за пътищата, не изпълнила задължението си по чл.3 ал.1 от ЗДвП да поддържа пътя изправен и да организира движението по пътя с помощта на
пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка и да осигури условия за бързо
и сигурно придвижване. Ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди като завишено и неотговарящо на принципа на
справедливостта. Оспорва да е изпаднал в забава и да дължи лихва за това.
Третото лице помагач на страната на ответника Агенция
Пътна инфраструктура оспорва предявения иск, като счита, че е Агенцията е
изпълнила вменените й със закон задължения за поддържане на пътищата, за което
имала сключен договор. Поддържа възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата. Моли искът да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 7/02/2014г. на на път І-2 между с.Неофит Рилски и с.Ветрино е
настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил Хюндай Санта Фе с
рег. № *******, управляван от М.Н.М. и товарен автомобил Мерцедес Актрос с
ремарке с рег. № *******, управляван от В.В.Т..
Образуваното по случая наказателно
производство по ДП № 1017/2014 год. е било прекратено с Постановление на
РП-Провадия от 5/8/2016 год., потвърдено с влязло в сила съдебно определение по
чнд № 316/2016 год. на РС-Провадия.
На 7/2/2014 год. М.М. е приета за
болнично лечение в МБАЛ „Св.Анна“ АД гр.Варна, от където е изписана на
17/2/2014 год. с диагноза контузио капитис, ВЛК капитис-сутура, контузио
торацис, емфизема париетале, фрактура косте ІІ-ІІІ-ІV-син; хемопневмоторакс
син., релаксацио диафрагме, фрактура хумери синистра, фрактура клавикуле син.,
фрактура акромион скапуле син. В болницата тя е претърпяла оперативна
интервенция под локална анестезия за поставяне на плеврален дрен в 6-то ляво
междуребрие, за евакуиране на въздух и около 500 мл хеморализирала кръв; ищцата
е била поставена на активна респирация 8 дни.
С решение № 02008/20.4.2015 год.
ищцата е освидетелствана от ТЕЛК, с водеща диагноза счупване на раменна кост и
й е определена 72% трайна намалена работоспособност. В решение на ТЕЛК № 04500
от 28/10/2014 год. е удостоверено, че за периода 8/2/2014 год.-6/8/2014 год.
ищцата е била временно неработоспособна, поради счупване на раменната кост. За
периода 8/2/2014 год.-19/4/2015 год. ищцата е ползвала отпуск по болест, след
счупване на левия хумерус.
В периода 22/11/2014 год.-29/11/2014
год. ищцата е провела курс по рехабилитация в Специализирана болница за
рехабилитация Варна АД, от където е изписана с подобрение.
Ищцата е направила следните разходи:
58 лева, заплатени на 17/2/2014 год. за потребителска такса в полза на МБАЛ
„Св.Анна“ Варна, 447.64 лева и 220 лева, заплатени на 23/7/2014 год. и
23/7/2015 год. за балнеохотел „Стряма“ – Баня.
По делото е представен договор за
обществена поръчка, сключен между Агенция Пътна инфраструктура и ДЗЗД
Североизток груп за превантивно, текущо, зимно и ремонтно възстановително
поддържане на републиканските пътища на територията на Областно пътно
управление Варна. В договора са възприети като стандарт за изпълнение
техническите правила и изисквания за поддръжка на пътищата, приети от Агенцията
– също представени по делото. В оперативния план за поддържане на пътищата през
зимен сезон 2013-2014 год. път І-2 е включен в плана за зимна поддръжка. За
въпросният зимен период, зимното пътно поддържане е било въведено, считано от
15/11/2013 год.
В справка-извлечение от база данни
на ИЦ към Гаранционния фонд, относно подадени данни от застрахователните
компании за застраховки Гражданска отговорност, отговорността на водача на
автомобил с рег.№ ******* е била застрахована от ответното дружество към датата
на настъпване на произшествието.
Вещото лице по първата автотехническа
експертиза дава заключение, че преди настъпване на произшествието товарният
автомобил се движил със скорост от 65 км/час (34 км/час в момента на удара) а
насрещно движещият се лек автомобил – със скорост 69 км/час, включително и в
момента на удара. Платното за движение имало ширина 4.7 метра, от които 3.5
метра едната лента и 1.2 метра били разчистени от другата лента. Снежната
покривка била около 0.7 метра. Товарният автомобил се движил с около 1.3 метра
от своята ширина в насрещната пътна лента. Видимостта била намалена до около
100 метра. На 61 метра от насрещно движещия се лек автомобил, товарният
автомобил предприел аварийно спиране, от което била оставена спирачна следа от
17 метра. Последвал челен ексцентричен удар между предните леви зони на
товарния и лекия автомобил. От удара и кинетичната енергия лекият автомобил се
завъртял по посока обратна на часовниковата стрелка и изминал около 22 метра до
установяването му в покой. Товарният автомобил изминал 5 метра до
установяването си, при което заел изцяло изчистената част от пътя. Ударът
настъпил в насрещната за товарния автомобил лента за движение. Според вещото
лице опасната зона за спиране на товарния автомобил-влекач, при конкретните
пътни условия била около 70 метра., а за лекия автомобил Хюндай – около 63
метра. Вещото лице е констатирало, че общата ширина на двете превозни средства
е 4.38 метра, което било с 0.32 метра по-малко от разчистения участък от пътя.
При това отстояние между двата автомобила, разминаването на същите безаварийно,
би било възможно ако и двамата са се движили със скорост от 10 км/час. Според
вещото лице причина за настъпване на произшествието е движението на товарния
автомобил в насрещната лента за движение, с несъобразена скорост с пътните
условия – стеснен коридор за движение, мъгла и без предприемане на мерки за
безопасно разминаване. Лекият автомобил се движил изцяло в своята пътна лента. За
водача на товарния автомобил ударът бил непредотвратим, тъй като той предприел
спирането на около 61 метра от лекия автомобил, при опасна зона за спиране 70
метра. При изчислената скорост на движение на лекия автомобил, същият изминавал
около 19 метра в секунда, а времето за реакция на водачката било около 2
секунди. За това време автомобилът изминавал 40 метра, като в същото време
срещу него се приближавал товарния автомобил, поради тази причина, вещото лице
смята, че водачката на лекия автомобил не е имала никаква реакция.
Вещото лице по втората
автотехническа експертиза дава заключение, че скоростта на лекия автомобил
Хюндай преди удара е била 68 до 100 км/час.
Вещото лице по назначената медицИ.ка експертиза дава
заключение, че в резултат от произшествието М.М. е претърпяла следните
увреждания: контузия на главата, с разкъсно-контузни рани в областта на челото,
довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; контузия на
гръдния кош, наличие на кръв и въздух в гръдния кош, контузия на левия бял
дроб, пристенен емфизем, счупване на ІІ, ІІІ, ІV ребра вляво, релаксация на
диафрагмата, които в своята съвкупност довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота; счупване на лявата раменна кост, счупване на лявата
ключица, счупване на раменния израстък на лявата лопатка, които довели до
трайно затруднение в движенията на раменния пояс и лявата ръка за 16 месеца. За гръдната травма
на ищцата е приложено оперативно лечение, а за счупването – имобилизация за
период от 3 месеца и рехабилитация, като според вещото лице травмата е била
изключително тежка, поради трите счупвания в областта на раменния пояс.
Оздравителният процес настъпил за около 14 месеца, в който период ищцата била
неработоспособна. От разкъсно-контузните рани, ищцата получила леки козметични
дефекти, а лявата раменна кост зараснала с деформация. С оглед установените
увреждания, според вещото лице ищцата се е нуждаела от чужда помощ за период от
3 месеца. Според вещото лице лечението и рехабилитацията на ищцата са били
доста болезнени.
Вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза дава
заключение, че ищцата е развила
посттравматично стресово разстройство,
продължило повече от една година. Тя провела медикаментозно лечение под
контрола на психиатър, за период от 5 месеца.
Свидетелката М.Х.Н. – майка на ищцата, дава следните
показания: Свидетелката видяла дъщеря си след инцидента в спешното отделение на
болницата. Тогава дъщеря й била с превързана глава и гипсирана ръка. Докато
траели изследванията, дъщеря й ту се събуждала, ту заспивала, като лекарите й
обяснили, че тя изпадала в шок. Вечерта лекарите предупредили свидетелката, че
има нужда да се търси кръв, тъй като възникнала някаква опасност, белият дроб
на дъщеря й бил пълен с кръв. На следващия ден, била направена операцията. През
дренажа излизала кръв и съсиреци, а дъщеря й плюела кръв. Лекарите правели
всичко възможно, за да се разгъне белият дроб, което се случило на 10ия ден.
Лекарите отказали да поправят травмите на ръката на дъщеря й, поради тежкото
състояние на белия дроб. До 10-ия ден дъщеря й била в критично
състояние. Свидетелката се грижила за нея и за детето й, което тогава било на 6
години. Ищцата живеела при майка си. Около два месеца тя не можела да става от
леглото – там тя ходела до тоалетна и й бил правен тоалет. След втория месец,
ищцата започнала да свата до тоалетната и да се къпе в банята, но за около една
година тя имала нужда от помощ за тези дейности. Около две години свидетелката
помагала на ищцата и за отглеждането на детето й, тъй като тя не можела да се
справя с това. Свидетелката заявява, че дъщеря й е ляворъка и това затруднявало
особено много дейностите й, включително и храненето. Понастоящем, дъщеря й
продължавала да изпитва болки в ръката, не можела да върши физическа работа.
Променило се и емоционалното й състояние, тя станала много нервна, поради което
й било изписано 6 месечно лечение.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на автотехническата и
съдебно-медицИ.ките експертизи, приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на товарния
автомобил с влекач Мерцедес Актрос 2544Л с рег.№ ******* към датата на
настъпване на произшествието. Този факт,
съдът приема за доказан от представената по дело справка от базата данни на Информационния
център към Гаранционен фонд, която се ползва с доказателствена сила до
оборването й, относно застрахователя, номера на договора за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, началната и
крайната дата на покритието, регистрационния номер на моторното превозно
средство и т.н. По делото не са представени доказателства, които да оборят
фактите, удостоверени с цитираната справка, поради което и съдът приема, че
ответникът е застраховател по застраховка Гражданска отговорнст на водача на
лекия автомобил. В това си качество той е поел риска да застрахова
отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по
българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през който
е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания и направени разходи за лечение,
наличие на причинна връзка между
деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав,
пораждащ като последица и отговорността на ответника, се доказват събраните по
делото доказателства.
Основният спор въпрос по делото е кой носи вина за
настъпилото пътно-транспортно произшествие. По този въпрос настоящият съд
приема следното: Процесното ПТП е причинено от водача на товарния автомобил. С
поведението си същият е допуснал нарушение на задължението си по чл.44 ал.2 от ЗДвП. Цитираната правна норма изисква в случай, че разминаването на две пътни
транспортни средства не може да се извърши безопасно поради наличието на
препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е
заета да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства. По делото безспорно се доказва, както от заключението
на автотехническата експертиза, така и от констативния протокол, че товарният
автомобил не е могъл да премине по своята пътна лента, тъй като същата е била
частично заета от непочистен сняг. Това наложило товарният автомобил да навлезе
с повече от половината от своята ширина в насрещната пътна лента и така се е
стигнало до удара с автомобилът, управляван от ищцата. В допълнение, като е
извършил тази забранена маневра, водачът на товарният автомобил е нарушил и
други свои задължения – тези по чл.8 ал.1 и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, изискващи
от водача на МПС да използва дясната половина от пътя и да не навлиза в лентата
за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне. Последното от своя
страна следва да се прави при съобразяване на водача на МПС с пътните условия,
както и с общото задължение на водачите на МПС по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП да не
създават опасности и пречки за движението и да не поставят в опасност живота и
здравето на хората. Всички тези задължения на водача на товарния автомобил са
били нарушени, в резултат на което е настъпило пътно-транспортното
произшествие. Действително, по делото са събрани доказателства, че
преминаването на водача на товарния автомобил в лентата за насрещно движение е
било наложено от наличието на непочистен сняг на пътя При извършването на
маневрата обаче е следвало да бъде съобразено и със задължението на водача на
товарния автомобил да съобрази скоростта, с която е управлявал автомобила с
атмосферните условия, със състоянието на пътя с характера и интензивността на
движението и с конкретните условия на видимост, така че да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие (чл.20 ал.2 от ЗДвП). Това си
задължение, водачът на товарния автомобил, е нарушил, наред с всички посочени
по-горе задължения, което също е допринесло за настъпване на произшествието.
Водачът на товарният автомобил е бил длъжен при преминаването в лентата за
насрещно движение да предвиди възможността в тази лента да се движи насрещно
друго МПС и да управлява своя автомобил със скорост, която би му позволила да
спре. От автотехническата експертиза се доказва, че аварийното спиране на товарния
автомобил е започнало след преминаване на опасната зона за спиране, поради
което и произшествието не е могло да бъде избегнато. В същото време и
първоначалната и втората автотехнически експертизи установява, че при движение
с по-ниска скорост водачът на товарния автомобил би могъл да спре своевременно,
така че да избегне удара.
Настоящият съд не счита, че ищцата, като участник в
движението също е допуснала нарушения на правилата за движение. Безспорно се
доказва, че тя се е движила в своята пътна лента, но е управлявала автомобила със
скорост от поне 68 км/час, която според настоящия съд не съответства на пътните
условия – заснежен и неизцяло почистен път, мъгла. Законът създава за ищцата
същото задължение да се движи със скорост, която би й позволила да спре
автомобила, в случай на възникнала опасност и да осигури безопасното
разминаване. Според двете автотехнически експертизи, ищцата не е предприела
аварийно спиране, не се доказва тя да е реагирала по някакъв начин в посока
осигуряване безопасното разминаване. При това положение съдът приема, че с
поведението си, ищцата също е имала принос за настъпване на произшествието,
въпреки, че основна причина за произшествието съставлява поведението на водача
на товарния автомобил. Приносът на ищцата не може да изключи отговорността на
водача на товарния автомобил и следва да бъде отчетен при определяне на
обезщетението.
По делото не се доказват обстоятелства, които да
оборват презумпцията за вина на водача на товарния автомобил. Ето защо съдът
приема, че той виновно е допуснал настъпването на пътно-транспортното
произшествие.
От въпросното произшествие ищцата е претърпяла вреди –
имуществени и неимуществени. Чрез представените писмени доказателства – фактури,
безспорно се доказват извършените разходи за лечение, направени във връзка с
възстановяване на травматичните увреждания, настъпили като резултат от ПТП. Не
е оборено и заключението на медицИ.ката експертиза, че получените от ищцата
травматични увреждания се намират в причинна връзка от произшествието и
представляват следствие от него. Съвкупната преценка на медицИ.ката експертиза
и събраните гласни доказателства от своя страна води до извод, че ищцата е било
в изключително тежко състояние след инцидента, с опасност за живота, че търпяла
болки и страдания, продължили над една година; ползвала е чужда помощ,
непосредствено след произшествието, изпаднала е в шок и е страдала от
посттравматичен стрес няколко месеца. Подобен резултат, след толкова тежко
произшествие е и житейски логичен, предвид ситуацията, в която ищцата е
изпаднала, поради внезапния и неочакван пътен инцидент.
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана.
Неоснователно ответникът претендира изключване на
отговорността на водача на товарния автомобил, а оттам и своята отговорност,
тъй като причина за настъпване на произшествието бил непочистеният пътен
участък. За това, че на мястото на настъпване на инцидента пътят не е бил добре
почистен, по делото е изслушана автотехническа експертиза, която установява, че
почистената част от пътя е била едва 4.7 метра. Липсват доказателства, които да
опровергават заключението на вещото лице. Представените от третото лице помагач
договори, оперативен план и технически изисквания към пътищата, установяват
единствено, че са били изготвени документи и сключени договори, целящи
поддържането на пътищата от републиканската пътна мрежа при зимни условия. Тези
документи не установяват реалното извършване на работата, нито установяват, че
конкретният пътен участък е бил почистен. При тези доказателства съдът не може
да изключи вината на Агенцията за настъпване на инцидента. Доколкото обаче при
съизвършителство отговорност се носи солидарно, отговорността на деликвента,
респективно на неговия застраховател, не е изключена.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата следва да бъде уважено, с
оглед приетото от съда, че ищцата е допринесла за настъпването на инцидента,
като не е взела своевременни мерки за предотвратяването му. Доколкото обаче
приносът на ищцата за настъпване на произшествието не е решителен, а основната
причина за това се корени в поведението на застрахованото при ответника лице,
съдът определя приноса на ищцата в размер на 10%. Възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищцата, поради липса на поставен предпазен колан е недоказано.
По делото не са събрани никакви доказателства, които да обосноват подобно
противоправно поведение на ищцата. Доказването на този факт е изцяло в тежест
на ответника и при липсата на доказателства в подкрепа на твърдението му, съдът
приема, че ищцата не е допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата
по отношение на задължението си да пътува с поставен обезопасителен колан.
По претендираното обезщетение:
ответникът следва да възстанови изцяло направените от ищцата разходи за
лечението, претендирани в настоящото производство. Тези разходи са направени във
връзка с уврежданията, настъпили в резултат от процесното ПТП, адекватни са на
уврежданията и са били необходими за възстановяване на здравословното състояние
на ищцата. Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази дългият
период на възстановяване, фактът, че травматичните увреждания на ищцата са я
поставили в състояние на опасност за живота й, дългия период, в който тя не е
могла да си служи с ръката и да се самообслужва, необходимостта от ползване на
чужда помощ. Съдът съобразява тежкият характер на поли-травмите, остатъчните
белези и кривото зарастване на раменната кост и продължителността на периода с
интензивни болки, особените затруднения в ежедневието на ищцата, която си
служила по принцип с увредената лява ръка, а така също и тежкото негативно
отражение на инцидента върху психиката на ищцата и преживеният в продължение на
месеци посттравматичен стрес. Като се вземат предвид всички тези обстоятелства,
съобразят се икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на
вредите, чийто обективен белег са и определените от закона лимити на
отговорност на застрахователя, съдът приема, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 100 000 лева. След
приспадане на приетия от съда процент на съпричиняване, искът следва да бъде
уважен за сумата 90 000 лева. В останалата част до пълния предявен размер
от 150 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В полза на ищеца трябва да се
присъди и законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата
на произшествието до окончателното изплащане на главницата. Върху обезщетението
за имуществени вреди лихвата за забава се дължи от датата на извършване на
всеки един разход, тъй като това е моментът, в който вземането става изискуемо
и от този момент длъжникът се счита в забава. Ето защо върху извършените от
ищеца разходи, ответникът дължи лихва, както следва: върху сумата 58 лева от
17/2/2014 год., върху сумата 447.64 лева от 23/7/2014 год., върху сумата 220
лева от 23/7/2015 год.
По
отговорността за разноски: Ищцата е освободена от задължение за заплащане
на държавна такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от
иска – 3629.03 лв., както и разноски от 361.16 лв. съразмерно на уважената част
от иска.
Предвид отхвърлянето на иска в една
част ищцата следва да заплати на ответника разноски и адвокатско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил 150 лева
разноски за автотехническа експертиза и 100 лева разноски за свидетел, от чийто
разпит се е отказал. При това положение, на възстановяване съобразно
отхвърлената част от иска подлежат единствено разноските за експертиза, а тези
за свидетел, като неизползвани следва да бъдат върнати на ответника. Относно
адвокатското възнаграждение – по делото не са представени доказателства, че
претендираното адвокатско възнаграждение е било реално заплатено на
пълномощника на ответника, поради което и тези разноски не следва да се
възлагат в тежест на ищцата.. Съобразно отхвърлената част от иска, ищцата дължи
да заплати на ответника 59.71 лева разноски.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и
параграф 2а от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат П.К.,
възнаграждение за адвокат в размер на 3902.12 лева (с включен ДДС), съобразно
уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на М.Н.М., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
офис 10 – адв.П.К., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата 90 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, сумата 725.64 лева обезщетение за
имуществени вреди (от които 58 лева, заплатени за потребителска такса в полза
на МБАЛ „Св.Анна“ Варна, 447.64 лева и 220 лева, заплатени за балнеохотел
„Стряма“ – Баня), представляващи част от общо 2000 лева имуществени вреди, настъпили
в резултат от пътнотранспортно произшествие от 07/02/2014г., ведно със
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 07/02/2014 год.
до окончателното му изплащане, а върху обезщетението за имуществени вреди,
както следва: върху сумата 58 лева от 17/2/2014 год., върху сумата 447.64 лева
от 23/7/2014 год., върху сумата 220 лева от 23/7/2015 год. до окончателното
изплащане на всяка една от посочените суми, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 150 000 лева.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на адвокат П.К. от САК, с адрес ***,
офис 10, на основание чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата сумата 3902.12 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на в полза на Софийски градски
съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК
сумите 3629.03 лева държавна такса и 361.16 лева разноски.
ОСЪЖДА
М.Н.М., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, офис 10 – адв.П.К. да заплати на З.Л.И.АД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата
59.71 лева разноски, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участие на трето лице
помагач на страната на ответника Агенция Пътна инфраструктура.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: