РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Перник, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500289 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Л. Д. Х., ЕГН ********** от ***,
чрез пълномощника адв. Б. В. срещу Решение № 133/12.02.2024 г. по гр. д. №
2216/2023 г. по описа на ПРС, с което е отхвърлен предявеният от нея иск за
признаване на установено, че не дължи на „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД сумата по фактура № *** в размер на 4399.15 лв., начислена
служебно по констативен протокол по партида клиентски № *** за периода
от 21.11.2022 г. до 20.02.2023 г., като неоснователен.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението,
поради допуснати нарушения на процесуалните правила, противоречие с
материалния закон и необоснованост. Посочено е, че не са обсъдени всички
твърдения в исковата молба, на които се основава предявения иск, а именно:
че не е налице облигационно отношение между страните, че през процесния
период ползваната електро-енергия е измервана пълно, че в общите условия
1
липсва уредба за ред на уведомяване на клиента за преизчисление за
електроенергията, че ответника няма качеството „краен снабдител“ по
смисъла на ЗЕ и съответно не разполага с правомощие да извършва корекция
на сметки. Поддържа се, че допуснатите процесуални нарушения са довели до
неправилно приложение на относимата материално правна норма и до
необоснованост на решението.
Искането към въззивния съд е да отмени обжалвания съдебен акт по
подробно изложените във въззивната жалба съображения и да реши спора по
същество, като уважи изцяло предявения иск. Заявена е претенция за
присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба –
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е представило писмен отговор.
Жалбата е оспорена като неоснователна. Наведени са подробни аргументи за
правилност на обжалваното решение. Искането към въззивния съд е да го
потвърди и да присъди направените разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивният жалбподател, чрез пълномощника си
адв. В. поддържа жалбата по подробно изложени в нея съображения.
Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да уважи
предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт А. поддържа отговора. Оспорва въззивната
жалба. Искането към въззивния съд е да потвърди обжалваното решение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на
страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира
следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в
законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е
2
валидно. Съдът се е произнесъл при наличие на процесуалните предпоставки
за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените
претенции, поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК при проверка на правилността му,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на
императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР
1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.
Решението е правилно.
Неоснователни са оплакванията на въззивния жалбоподател за
необсъждане на всички, наведени от него доводи в исковата молба. В
обжалваното решение, районният е обективирал извършената от него дейност
по оценка на събраните доказателствата и е посочил фактите, които приема за
установени въз основа на тях. Релевантните обстоятелства е субсимирал под
приложимите правни норми, като е отразил изводите си в мотивите на
съдебния акт. Обсъдил е всички твърдения на ищеца, относими към
преценката за дължимост на вземането на ответника.
Видно от лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. на ДКЕВР и Решение №
И2-Л-135/09.12.2013 г. на ДКЕВР въззивният жалбоподател -
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /с предишно наименование
„ЧЕЗ Разпределение България/ е лицензиран да извършва дейността
„разпределение на електрическа енергия“ на обособена територия.
С решение № ДУ – 056/07.11.2007 г. на ДКЕВР са одобрени приетите от
него общи условия, които са публикувани във вестник „Телеграф“ от
26.11.2007 г., в. „Вяра“ от 26.11.2007 г., в. „Струма“ от 26.11.2007 г., които
обстоятелства са общоизвестни.
От писмо вх. № 21000/12.10.2024 г. на „Електрохолд продажби“ ЕАД се
установява, че към датата на извършване на техническата проверка –
20.02.2023 г., като лице, регистрирано в клиентската система на дружеството,
с бизнес партньор № ***, обект „къща“, находящ се на адрес: *** е въззивната
жалбоподотелка – Л. Д. Х..
От приетите констативен протокол № ***, писмо изх. № ***, ведно с
разписка за доставянето му, писмо, изх. № *************, фактура № ***,
3
справка за преизчисление на количествата електрическа енергия и
показанията на свидетелите Б.Х.Б., В.Ж.Х. и Д. В. Д. се установява, че на
20.02.2023 г. служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД са
извършили техническа проверка на средството за търговско измерване /СТИ/
на доставяната електрическа енергия в недвижим имот, с административен
адрес в село ***, общ. *** с абонатен № *** по партида, разкрита на името на
Л. Д. Х.. Констатирано е, че липсва пломба на щита на таблото, пломбата на
капачката на клемния блок е нарушена, пробит е отвор в основата/задния
капак/ на СТИ. СТИ е демонтирано и заменено с друго.
Титулярът на партидата е уведомен за извършената проверка и
констатациите от нея с писмо, връчено му лично на 17.05.2023 г.
Въз основа на протокола е съставена справка за преизчисление на
количеството електрическа енергия по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ.
Преизчисленото количество електрическа енергия за периода от 21.11.2022 г.
до 20.02.2023 г. е общо 6771 кWh. За така преизчислената електрическа
енергия е издадена фактура № *** на стойност 4399.15 лв., със срок на
плащане 15.05.2023 г.
Районният съд е приел съдебно-техническа експертиза и допълнителна
съдебно-техническа експертиза, изготвени от вещото лице И.К.. От тях се
установява, че констатираното фактическо положение при извършената
техническа проверка на 20.02.2023 г. на СТИ с фабр. № ***, за абонатен №
*** представлява промяна на схемата му на свързване, което води до
неотчитане на изразходваната електрическа енергия. Причина за това е
външна човешка намеса.
Вещото лице е посочило, че преизчислението на консумираната
електрическа енергия за периода от 21.11.2022 г. до 20.02.2023 г. по протокол
№ *** е извършено математически правилно при спазване на методиката по
реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Сумата, за която е издадена фактура № *** е
определена съгласно действащите към този момент цена на електрическата
енергия. Вещото лице е констатирало, че в предходните три месеца, преди
процесната проверка, друга такава не е извършвана.
Експертът е установил, че процесното СТИ се отчита чрез
индивидуализирана дистанционна система, без да е необходимо посещение за
отчет. Системата разполага с възможност за регистриране на определени
събития и аларми със съответният времеви отпечатък. Устройствата могат да
поддържат различни видове събития и да бъдат прилагани различни
настройки за тях, според необходимостта. На 20.02.2023г.в 11:50:58 АМ1 има
задействана аларма в системата за автоматично отчитане с аларма. СТИ е
работило към момента на проверката на 20.02.2023 г. При извършването и е
измерено натоварване, както следва: на линията, захранваща електромера -
22,0 А; на дисплея на СТИ - 4,7 А.
При извършената лична проверка на СТИ вещото лице е установило, че
между 1-ва - входяща и 2-ра - изходяща клема на фазовия проводник е
4
монтиран меден многожилен проводник, който е присъединен от задната
страна на електромера през отвори чрез които е осъществен достъп до
токовите клеми, направен е канал между отворите, в който е поставен
многожилен проводник състоящ се от 48 едножилни проводници с дебелина
2
0,4 мм. Общото сечение на този многожилен проводник е 6 мм.
Монтираният многожилен проводник свързващ входящата и изходящата
клеми е замаскиран с пластмасова изолация. Констатацията е, че това
състояние на СТИ би довело до грешка в измерването. Изчислената стойност
на грешката е минус 78,64%, като при допустима грешка/+/- 1%/, не може да
служи за определяне стойността на сумата по чл.50,ал.1, буква „а“ от ПИКЕЕ.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Предмет на делото е иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на
суми, начислени за разпределение на електрическата енергия и ползване на
електроразпределителната мрежа. Спорното правоотношение се урежда от
правилата на общите условия по чл. 104а от ЗЕ, приети от „оператора на
разпределителната мрежа“.
Въззиваемият ответник е лицензиран да осъществява разпределение на
електрическа енергия и затова е „оператор на разпределителна мрежа“ по
смисъла на чл. 88а от ЗЕ, във вр. с чл. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ.
В изпълнение на задълженията си по чл. 104а от ЗЕ той е приел общи
условия, които отговарят на изискванията на чл. 104а, ал. 2 от ЗЕ,
публикувани са в един централен и в един местен всекидневник съгласно
разпоредбата на чл. 104а, ал. 3 от ЗЕ, поради което на основание ал. 4 от
същата норма обвързват крайните клиенти без изричното им приемане.
„Краен клиент“ по смисъла на чл. 3, т. 8 от Общите условия е физическо
или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на
ЕРМ Запад АД, с доставчик краен снабдител, търговец на електрическа
енергия или доставчик от последна инстанция. Крайните клиенти са битови и
небитови. Съгласно чл. 3, т. 1 от общите условия „битов клиент“ е този който
купува електрическа енергия за собствени битови нужди. В идентичен смисъл
е разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.
От представеното писмо от „Електрохолд продажби“ ЕАД, който е краен
снабдител по смисъла на чл. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ се установява, че към
процеснтага дата – 20.02.2023 г. между него и въззивната жалбподателка Л. Д.
Х. е съществувало облигационно отношение, свързано с продажбата,
респективно ползването на електрическа енергия, поради което и същата е
регистрирана като титуляр на партидата за процесния недвижим имот, с
адрес: ***. Следователно тя е „краен клиент“ по смисъла на чл. 3, т. 8 от
Общите условия и „битов клиент“ по смисъла на чл. 3, т. 1 от същите и § 1, т.
2а от ДР на ЗЕ. Затова по силата на чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ е обвързана от
правилата на Общите условия за ползване на електроразпределителната
мрежа на ЕРМ Запад.
Предвид изложеното, неоснователни се явяват възраженията относно
5
наличието на качествата „краен клиент“/ „битов клиент“ на
жалбоподателката. Неотносимо към спора е оплакването, че въззиваемият
няма качеството „краен снабдител“. Той е извършил преизчислението във
връзка със съществуващото между него и въззиваемата отношение по
ползване на разпределителната мрежа и разпределение на електрическата
енергия, а не по повод продажбата и полазването на последната. Правото да
преизчисли неизчислената или неправилно изчислената електрическа енергия
е на „оператора на разпределителната мрежа“, каквото качество въззиваемият
притежава.
Съгласно чл. 19, т. 6 от Общите условия клиентът има задължение да не
променя схемата на свързване на електрическите съоръжения сам или чрез
друг.
По делото безспорно е установено, че и при извършената проверка на
СТИ, измерващо електрическата енергия на обекта, за който
жалбоподателката има качеството клиент, е била променена схемата на
свързване, в резултат, на което ползваната електрическа енергия е отчитана
неправилно.
Чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ предвижда, че реда и начините за преизчисляване
на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия се урежда в
ПИКЕЕ.
В раздел IX на ПИКЕЕ са предвидени правила за преизчисляване на
потребеното количество електрическа енергия за процесния обект. В
зависимост от вида на техническата причина, довела до неизмерването или до
неправилното измерване на потребената електрическа енергия, са
предвидени различни методики за преизчисляването и/чл. 50 – чл. 55 от
ПИКЕЕ/.
Съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване,
водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия
за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва
на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения /кабели, проводници/, свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване.
В настоящия случай са налице основанията на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ за
преизчисление на количеството на ползваната електрическа енергия за
периода от 21.11.2022 г. до 20.02.2023 г. От съдебно-техническата експертиза
се установява, че тя е изчислена математически правилно и стойността и е
6
определена по действащите към съответните периоди цени на електрическата
енергия. Затова настоящият състав намира, че процесната сума е дължима от
въззивната жалбподателка.
Крайният извод на районният съд е идентичен, поради което
постановеното от него решение е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора във въззивното производство и на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в полза на въззиваемия ответник следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 133/12.02.2024 г. по гр. д. № 2216/2023 г.
по описа на ПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК Л. Д. Х., ЕГН
********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Цариградско шосе № 159, БенчМарк Бизнес Център, представлявано от Г.М.
и В.С. – членове на управителния съвет сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7