№ 124
гр. Шумен, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно
гражданско дело № 20233600500043 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.413, ал.2, във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
гр. София, ЕИК *********, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт
И.Н., срещу разпореждане № 903/19.12.2022 г. по ч.гр.д. № 631 /2022 г. по
описа на РС – Велики Преслав, с което е отхвърлено изцяло заявлението на
заявителя и частен жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е. К. И. с ЕГН
********** за следните суми: 1505,18 лв., представляваща непогасена
главница по задължение по Договор за потребителски кредит PLUS-18176148,
сключен на 20.10.2020 г., между „БНП Париба Пърсънъл Фейненс С.А.“, клон
България, от една страна в качеството му на кредитор и Е. К. И., в качеството
й на кредитополучател, прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Фейненс С.А.“, клон България в полза на заявителя „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД по силата на Приложение №1 от дата 10.11.2021 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението – 28.11.2022 г. до изплащане на вземането; 414,01 лв. – договорна
лихва, начислена за периода от 15.05.2021 г. до 15.11.2022 г.; 216,35 лв. –
мораторна лихва, начислена за периода от 16.05.2021 г. до 15.11.2022 г.; както
и сумата от 92,71 лв., представляваща разноски по заповедното производство,
1
от които платена държавна такса по заявлението в размер на 42,71 лв. и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи, че
обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, като за
редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК и за достатъчната индивидуализация на вземането не е необходимо
заявителят да посочва какъв е размерът на отпуснатия кредит, кога сумата по
кредита е усвоена от длъжника, какъв е размерът на месечните анюитетни
вноски, кога е техния падеж, как се определя лихвеният процент на
договорната лихва и т.н. Излага се довод, че извършените плащания по
процесния договор са от категорията на правопогасяващи факти, които са в
тежест на доказване от длъжника в исковото производство. Прави се искане
съдът да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на
заповед за изпълнение за претендираните суми.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира
частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 20223610100631/ 2022 г. на РС – Велики Преслав е
образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.
София, ЕИК *********, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт И.Н.
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК срещу длъжника Е. К. И., ЕГН ********** от гр.Велики
Преслав, ул...... бл.3А, вх.3, ет.3, ап.3 за сума в общ размер на 2135,54 лв., от
които 1505,18 лв. главница, договорна лихва 414,01 лв., законна лихва за
забава в размер на 216,35 лв., законната лихва за забава от датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението, разноските за заплатена такса в размер на 42,71 лв. и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение. В заявлението е посочено, че вземането се
дължи по Договор за потребителски кредит PLUS-18176148, сключен на
20.10.2020 г., между „БНП Париба Пърсънъл Фейненс С.А.“, клон България,
от една страна в качеството му на кредитор и Е. К. И., в качеството й на
кредитополучател, прехвърлено от страна на БНП „Париба Пърсънъл
Фейненс С.А.“, клон България в полза на заявителя „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД по силата на Приложение №1 от дата 10.11.2021 г. към
2
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019
г.
Към заявлението са приложени копия на договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS -18176148 от 20.10.2020 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Фейненс С.А.“, клон България, от една страна в качеството
му на кредитор и Е. К. И., в качеството й на кредитополучател, сертификат №
PLUS -18176148 за застраховка „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП
Париба Пърсънъл Фейненс С.А.“, клон България на Е. К. И. и общи условия
за застраховка „Защита на плащанията“, сертификат № CARD – 18176148 и
Общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по
кредитни карти“.
С разпореждане № 838/02.12.2022 г. първоинстанционния съд е оставил
без движение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и е указал в
тридневен срок от съобщаването заявителят да уточни претенцията си като
конкретизира на какво основание претендира главница в размер на 1505,18
лв., в случай че претендираната сума е образувана от няколко вземания да ги
конкретизира по пера, да посочи върху каква сума е изчислена
претендираната договорна лихва, да уточни дали по кредита са извършвани
плащания от длъжника и ако такива са били извършвани – в какъв размер, с
оглед извършване на преценка по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, като при
неизпълнение предупредил заявителя, че ще остави искането за издаване на
заповед за изпълнение без уважение.
С молба с рег. № 4697/14.12.2022 г. заявителят е посочил, че
претенцията за главница е в размер на 1505,18 лв., посочена в договора за
кредит за общ размер от 1757,76 лв., като възнаградителната лихва е
формирана при сбора от неплатените вноски за възнаградителна лихва за
процесния период, начислена върху сума, предоставена в кредит.
С обжалваното разпореждане № 903/19.12.2022 г. съдът е отхвърлил
изцяло заявлението на заявителя и частен жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника Е. К. И. с ЕГН ********** за следните суми: 1505,18 лв.,
3
представляваща непогасена главница по задължение по Договор за
потребителски кредит PLUS-18176148, сключен на 20.10.2020 г., между „БНП
Париба Пърсънъл Фейненс С.А.“, клон България, от една страна в качеството
му на кредитор и Е. К. И., в качеството й на кредитополучател, прехвърлено
от страна на „БНП Париба Пърсънъл Фейненс С.А.“, клон България в полза
на заявителя„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на
Приложение №1 от дата 10.11.2021 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 28.11.2022 г. до
изплащане на вземането; 414,01 лв. – договорна лихва, начислена за периода
от 15.05.2021 г. до 15.11.2022 г.; 216,35 лв. – мораторна лихва, начислена за
периода от 16.05.2021 г. до 15.11.2022 г.; както и сумата от 92,71 лв.,
представляваща разноски по заповедното производство, от които платена
държавна такса по заявлението в размер на 42,71 лв. и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата
инстанция достигна до следните правни изводи: С настоящата частна жалба
се атакува разпореждане, с което е отхвърлено изцяло заявлението на
заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу длъжника Е. К. И. с ЕГН ********** за следните суми:
1505,18 лв., представляваща непогасена главница по задължение по Договор
за потребителски кредит PLUS-18176148, сключен на 20.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението –
28.11.2022 г. до изплащане на вземането; 414,01 лв. – договорна лихва,
начислена за периода от 15.05.2021 г. до 15.11.2022 г.; 216,35 лв. – мораторна
лихва, начислена за периода от 16.05.2021 г. до 15.11.2022 г.; както и сумата
от 92,71 лв., представляваща разноски по заповедното производство, от които
платена държавна такса по заявлението в размер на 42,71 лв. и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на районния
съд. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави
и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва
да се извърши при прилагане нормата на чл.143 от ЗЗП.
4
В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се
основава на сключен между „БНП Париба Пърсънъл Фейненс С.А.“, клон
България, от една страна в качеството му на кредитор и Е. К. И., в качеството
й на кредитополучател по договор за кредит, по които на длъжника се
предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той има
качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. При това
положение съдът следва служебно да прецени дали искането противоречи на
закона или се основава на неравноправна клауза от договора. В заявлението,
депозирано пред ВПРС е посочено, че се претендира обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху неплатената главница за периода
от 16.05.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ
размер на 216,35 лв. Претендирането на обезщетението за забава от
посочената дата е индиция за извършени плащания от страна на длъжника, от
сключване на договора за потребителски кредит до посочения момент. В
заявлението се сочи, че размера на главницата е 1505,18 лв. Видно от
представеното копие на договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS -18176148 от 20.10.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Фейненс
С.А.“, клон България, от една страна в качеството му на кредитор и Е. К. И., в
качеството й на кредитополучател е предоставен кредит за потребителски
цели в размер на 1500 лв. От заявителя не са представени доказателства за
извършени плащания от страна на длъжника, нито е посочено от коя дата
същият е спрял да погасява задълженията си.
В указания от първоинстанционния съд тридневен срок заявителят не е
отстранил нередовностите в заявлението си, поради което правилно е било
оставено без уважение.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че
разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по чл.410 от
ГПК е отхвърлено изцяло е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата
против същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. По
отношение на този си извод, на основание чл. 278, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл.
272 от ГПК, Окръжен съд – Шумен, препраща и към мотивите на
първоинстанционния съд, които, както по-горе се посочи, са правилни и
съответстващи на закона и на добрите нрави.
5
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 903/19.12.2022 г. по ч.гр.д.
№ 20223610100631 / 2022 г. по описа на РС – Велики Преслав, с което е
отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.
София, ЕИК *********, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт И.Н.,
с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е. К.
И. с ЕГН ********** за следните суми: 1505,18 лв., представляваща
непогасена главница по задължение по Договор за потребителски кредит
PLUS-18176148, сключен на 20.10.2020 г., между „БНП Париба Пърсънъл
Фейненс С.А.“, клон България, от една страна в качеството му на кредитор и
Е. К. И., в качеството й на кредитополучател, прехвърлено от страна на БНП
Париба Пърсънъл Фейненс С.А., клон България в полза на заявителя
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение №1 от
дата 10.11.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 19.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението – 28.11.2022 г. до изплащане на вземането;
414,01 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 15.05.2021 г. до
15.11.2022 г.; 216,35 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от
16.05.2021 г. до 15.11.2022 г.; както и сумата от 92,71 лв., представляваща
разноски по заповедното производство, от които платена държавна такса по
заявлението в размер на 42,71 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6