№ 255
гр. Пазарджик, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Иванина Игн. Иванова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500281 по описа за 2025 година
С решение №1525/05.12.2024 г. постановено по гр.д. № 20235220104021
по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик е отхвърлен искът на М. Е. Х.
с ЕГН **********, от гр. С., ул. „Б.“ № 1, ет.3, ап.10, против Б. В. Д. с ЕГН
**********, от гр. Б., ул. „А.К.“ № 74 за установяване на основание чл.422
ГПК, че ответникът дължи на ищцата сумата от 1500 лв., която последният е
получил с оглед на неосъществено основание, ведно със законната лихва за
забава от 12.07.2023 г. до плащането, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 1288 от 14.07.2023 г. по ч.гр.д. № 2580/2023 г. на
РС - Пазарджик.
Осъдена е М. Е. Х. да заплати на Б. В. Д. съдебни разноски в исковото
производство в размер на 500 лв.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от М. Е. Х. чрез адв. К. Т., с изложени оплаквания за
незаконосъобразност. Основното твърдение е, че ответникът дължал на
жалбоподателката сумата от 1500 лв., която била преведена по банков път от
М. Х. заради намерението й да сключи с него договор за ремонтни дейности,
който в последствие не бил сключен. Преповтаря се фактологията по делото и
се твърди, че с оглед събраните по делото доказателства по никакъв начин не
можело да се направи извод, че е налице или че се е осъществило основанието,
1
поради което е дадена процесната сума. В част от доказателствата,
представляващи кореспонденция по електронен път между страните, липсвал
времеви период, а от други не ставало ясно кои са адресатите, телефонните
номера и имената на лицата, разменяли тази кореспонденция. Не можело
също така да се установи, че е започнало изпълнение на договора. В тази
връзка се цитира практика на ВКС като се твърди, че районният съд,
основавайки изводите си на тези доказателства и формулирайки въз основа на
тях мотивите и диспозитива на решението си, е постановил необосновано и
неправилно решение. Искането е решението да бъде отменено, вместо което
бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, с
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против Б. В. Д. ищцата М. Е. Х. е твърдяла, че е
превела сумата от 1500 лв. по банковата сметка на ответника, тъй като
възнамерявала да сключи с него договор за ремонтни дейности на собствения
си апартамент в гр.С.. Страните се договаряли известно време, но договор
така и не бил сключен и ищцата поканила ответника да й върне сумата, което
той отказал да направи. Затова тя се снабдила със заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, издадена по гр. д. № 2580/2023 г. по описа на РС - Пазарджик,
срещу която ответникът подал в срок възражение по чл.414 ГПК. Искането е
съдът да установи вземането в посочения в заповедта за изпълнение размер и
да й присъди разноски в исковото и в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б. В. Д. е депозирал писмен
отговор, с който не оспорва получаването на сумата. Оспорва иска като
твърди, че страните са сключили договор за ремонтни дейности на 13.02.2023
г., а сумата от 1500 лв. е платена като аванс по този договор. Твърди още, че е
изпълнил възложената работа, но ищцата не е заплатила останалата част от
уговореното възнаграждение в общ размер на 2848 лв. Моли искът да бъде
отхвърлен и претендира разноски.
Районният съд е приел за безспорен и ненуждаещ се от доказване факт
между страните, че на 14.02.2023 г. ищцата е превела по сметката на ответника
сумата 1500 лв.
Като доказателства по делото пред районния съд са представени на
хартиен носител електронни писмени изявления между страните, разменени
между тях в периода 24.11.2022 г. - 15.03.2023 г. в електронна среда
2
посредством технически средства за комуникация от разстояние. От
съдържанието на изявленията се установява, че касаят уговарянето на
условията за сключване на договор за изработка - извършване на частичен
ремонт в жилищен имот на ищцата. Уточнени са видът и количеството на
строително-ремонтните работи, както и тяхната цена. Предложената от
ответника цена в размер на 2848 лв. е приета чрез изрично потвърждение от
ищцата на 13.02.2023 г. На 14.02.2023 г. ответникът е поискал частично
авансово плащане от 1500 лв. и е посочил банкова сметка, по която ищцата да
преведе сумата. Тази банкова сметка съвпада с напълно със сметката от
преводното нареждане с дата 14.02.2023 г., което ищцата е представила като
доказателство с исковата молба.
Неоснователно е твърдението на въззивната жалбоподателка, че от тази
кореспонденция не може да се направи категоричен извод между кои лица са
разменяни електронните съобщения и кои лица са договаряли дистанционно,
за да постигна съгласие за сключване на договор. На първо място следва да се
посочи, че на всички разпечатки на електронните съобщения се чете името на
М. Х., поради което съдът приема, че както предложението за сключване на
договор за изработка и уточнения обем на възложена работа, така и изричното
волеизявление за приемане на цената изхожда от жалбоподателката Х.. Ако тя
твърди, че от нейно име е преговаряло трето лице (каквито твърдения не се
съдържат както в исковата молба, така и във въззивната жалба), в нейна
тежест е да доказва подобни твърдения. Разбира се, такива доказателства по
делото тя не е представила, поради което съдът приема, че предложението за
сключването на договора, договарянето на съществените елементи от него, в
това число и на цената, изхождат от ищцата – жалбоподател в настоящото
производство.
Принципно вярно е отбелязването, че в тези съобщения липсва
информация за лицето, договаряло с Х. за ремонт на апартамента й, но поради
факта, че сметката, посочена от съдоговорителя е сметката на ответника, по
която е преведена и получена сумата от 1500 лв., е достатъчен, за да се приеме
за безспорно установено, че Х. е договаряла с Б. Д..
Безспорно от разменената кореспонденция се установява също, че
приетата от страните сума е в размер на 2848 лв., както и че сумата от 1500 лв.
представлява аванс във връзка със закупуване на материали. Видно от
хартиените разпечатки, Д. е предоставил на Х. данните за банковата си сметка
на 14.02.2023 г. в 11:19 ч., а сумата от 1500 лв. е преведена от ищцата по
сметката на ответника на същата дата в 11:34 ч. Тези данни се потвърждават и
от представеното от самата ищца платежно нареждане, от което е видно, че на
14.02.2023 г. в 11:34 ч. Х. е превела по сметката на Д. сума в размер на 1500 лв.
С оглед наличието на непрекъсваема последователна верига от косвени
3
доказателства по правилата за доказване, регламентирани в ГПК и основните
правила на логиката, въззивният съд приема за безспорно доказано, че ищцата
и ответникът са сключили договор за изработка с предмет извършване на СМР
в апартамент в гр.С., собственост на ищцата, за сума в размер на 2848 лв., от
която ищцата авансово е заплатила на ответника 1500 лв. Във въззивната
жалба не са оспорени изводите на районния съд, че представените
доказателства на хартиен носител представляват електронен документ по
смисъла на чл.3, ал.1 ЗЕДЕП вр. чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014,
както и че съвременното материално гражданско право допуска възможността
за сключването на договори посредством технически средства за комуникация
от разстояние - вж. напр. чл.6 ЗПФУР. С оглед анализа на тези доказателства,
направен по-горе, въззивният съд приема за безспорно доказано, че
заплащането на исковата сума от ищцата на ответника представлява частично
предварително изпълнение на задължението й по чл.266, ал.1 ЗЗД,
произтичащо от сключен договор за изработка.
Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че ако съдът
приеме, че договор за изработка е сключен между страните, той е длъжен да
изследва дали е налице изпълнение, което районният съд не бил направил.
Въззивният съд намира за необходимо да припомни, че в действащия ГПК е
даден превес на принципа на състезателното начало в гражданския процес, а
служебното начало е сведено до необходимия минимум. Процесуалната рамка
на търсената защита се очертава от ищеца чрез твърденията, изложени в
исковата молба и писмения отговор на ответника, като след изтичането на
законните срокове страните не могат да въвеждат нови твърдения и да
представят нови доказателства, освен в предвидените от закона случаи, т.е.
налице е т. нар. „ранна преклузия“, имаща за цел да дисциплинира
поведението на страните в гражданския процес.
В исковата молба на М. Х. до изтичането на преклузивния законов срок
не са въведени твърдения, че сключеният договор не е изпълнен от ответника,
поради което съдът не е бил длъжен да се самосезира по този въпрос и да го
изследва. Впрочем такова твърдение липсва и във въззивната жалба, но дори и
да го имаше, то щеше да бъде преклудирано.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
На основание чл.272 от ГПК въззивният съд се присъединява към
мотивите на районния съд и препраща към тях в допълнение на всичко
изложено в настоящото решение.
С оглед изхода на спора в полза на ответника Б. Д. следва да бъдат
присъдени разноски за въззивна инстанция в размер на 300 лв.,
4
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Тъй като цената на иска е в размер под 5000 лв., на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение се явява окончателно и няма да подлежи
на касационно обжалване.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1525/05.12.2024 г., постановено по гр.д. №
20235220104021 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА М. Е. Х. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Б.“ № 1, ет.3, ап.10,
да заплати на Б. В. Д. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „А.К.“ № 74 деловодни
разноски за въззивна инстанция в размер на 300 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5