Р Е Ш Е Н И Е № 98
гр. Перник, 11.04.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, Трети въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА
ПЕЙЧЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова
в.гр.д. № 139 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1206 от 29.12.2017 г., постановено по гр.
дело № 6618/2017 г. по описа на Пернишки районен съд, частично е уважен
предявеният от непълнолетното дете М.-М. К.М., действаща лично и със съгласието
на своята майка В.Т.В., против К.М.К. иск с правно основание чл. 143, ал. 2 във
вр. с чл. 149 от СК за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 115.00
лева, считано от 05.10.2016 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на забавата до окончателното й изплащане, като същият
е отхвърлен за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 120
лева месечно. Със същото решение първоинстанционният съд е постановил
предварително изпълнение на решението и осъдил ответника К.М.К. да заплати
дължимата държавна такса за първоинстанционното производство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ответника в частта, в която предявеният иск е уважен, като са наведени
оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните
правила при преценката на събраните по производството доказателства за
възможността му да дава издръжка на детето си и дължимостта й за минал период и
за неправилно прилагане на материалния закон. Иска решението в обжалваната му
част да бъде отменено.
Въззиваемият – ищецът М.-М. К.М., не е подал в законоустановения
срок отговор на въззивната жалба и не е изразил становище по нея в съдебно
заседание.
Решението в частта, в която искът е отхвърлен, не е
обжалвано от ищеца, поради което в тази част същото е влязло в сила и
въззивният съд не дължи произнасяне по него.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и
е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
По силата на императивната правна норма, уредена в чл.
143 от СК, бащата - въззивник във второинстанционното производство, има право и
е задължен да полага грижи за нормалното физическо, психическо и нравствено
развитие на непълнолетното си дете М.-М. М.. Обемът на това не само правно, но
и нравствено задължение на родителя да издържа детето си, . законодателят
ограничава с установените в чл. 142, ал. 1 от СК два критерия, съобразно които
се определя размерът на дължимата издръжка – нуждите на детето и възможността
на родителя да я предоставя.
Според задължителната съдебна практика на ВКС нуждите
на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето (така и Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС). Тези принципи са
установени и с разпоредбите на чл. 142 и чл. 143, ал. 1 и 2 от СК.
В разглеждания случай не е спорно между страните, и от
представеното удостоверение за раждане № ***, издадено от Община *** въз въз
основа на акт за раждане № *** и дадените свидетелски показания, се установява
по делото, че въззиваемата-ищца М.-М. М. е родена на *** ***, като нейни
родители са В.В. и въззивника К.К., които не са сключвали граждански брак през
време на съвместното им съжителство и които са разделени към настоящия момент.
Установява се по делото от представените епикризи,
издадени от МБАЛ ***, МБАЛСМ *** и МБАЛ ***, че ищцата М.-М. М. има вродено заболяване
*** и други заболявания, като ***, ***, ***, *** и ***, които са налагали провеждане
на различни болнични лечения, последното
от които е осъществено през м. октомври 2015 г.
По делото се установява от удостоверение от ***.2017
г. и че ищцата М.-М. М. е записана за ученичка в ** клас за учебната 2017/2018
година в средно учебно заведение - ***.
От представените по делото експертни решения № 1890 от
20.10.2016 г. и № 2414 от 14.09.2017 г. на ТЕЛК към МБАЛ *** се установява, че
въззивникът-ответник К.К. страда от активна форма на *** и след преосвидетелстване
от органите на медицинската експертиза признатата му до 01.10.2017 г. трайно
намалена работоспособност от 80 % е намалена на 50 % със срок до 01.09.2019 г.
Изяснява се от същите решения, че за ответника К.К. са посочени противопоказни
условия на труд – неблагоприятен микроклимат и системни психо-физически
натоварвания, но не е отречена възможността му за полагането на труд при съобразяване
с тези противопоказни за него условия на труд, поради което наведените в жалбата
възражения в обратния смисъл се явяват неоснователни.
Установява се по делото от определение ***2017 г. на
ТП – Перник на НОИ и регистрационна карта от 06.11.2017 г. на Дирекция Бюро по
труда - Перник, че през периода от 08.07.2016 г. до 01.10.2017 г. ответникът е
получавал лична социална пенсия за инвалидност, а след преосвидетелстването
поради намаляване на процента на трайно намалена работоспособност същата е
спряна и от 06.11.2017 г. той е регистриран като безработен.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите Й. М. – пълнолетна сестра на ищцата от
същите родители, и И. К. – брат на ответника. От показанията на свидетелите се
изяснява, че след земетресението през 2012 години родителите заедно с двете си дъщери
живеели в къща в гр. ***, кв. ***, собственост на св. И. К., като предвид възможната
заинтересованост на свидетелите от изхода на делото и преценката съгласно чл.
172 от ГПК на техните показания с другите данни по делото – признанието на ищцата
за настъпилата раздяла между родителите й около половин година преди завеждането
на делото ( на 06.10.2017 г.) и липсата на фактическо твърдение от ответника в
тази насока, въззивният съд приема, че същите живеят разделени от началото на
м. април 2017 г., когато майката В.В. заедно с двете си дъщери напуснали къщата
на св. И. К., а в нея останал да живее бащата – ответникът К.К.. Изяснява се от
същите показания, че основните грижи по отглеждането и възпитанието на децата
са полагани от майката, която и понастоящем полага усилия за непосредственото
отглеждане и възпитание на непълнолетното дете М.-М. М.. Св. Й. К. заявява, че
ищцата получава пенсия от 350 лева месечно, както и че ответникът осъществява
трудова дейност, но не по регистриран трудов договор.
Установените заболявания на непълнолетното дете М.-М. М.,
налагащи спазването на строг режим и необходимост от провеждане на лечения
водят до несъмнения извод, че размерът на месечната му издръжка трябва да е
съобразен и със специалните нужди на детето. Настоящата съдебна инстанция
счита, че този минимален доход на детето, навършило ** години към момента на
приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, който да му позволи
да задоволяване на неговите потребности, свързани със закупуването на
здравословна и съответна на неговото здравословно състояние храна, облекло,
учебни пособия за обучението му в професионално средно учебно заведение и
социално-културно му развитие, включително и заплащане на разходите за лечение,
е в размер на сумата от 650 лева. За да достигне до този правен извод съдът е
съобразил обстоятелството, че средният месечен разход на едно дете на възраст над
14 години, което се отглежда при роднини, близки или в приемно семейство, е в
размер на 300 лева, съгласно критериите, уредени в чл. 49, ал. 2, т. 3 от ППЗЗакрД
и Постановление № 305 на МС от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен
размер на гарантирания минимален доход (в сила от 01.01.2018 г.). Въззиваемата М.-М.
М. е на **-годишна възраст и учи в професионално средно учебно заведение, поради
които и нейните социални разходи са по-високи, като необходимата издръжка на
дете на нейната възраст е в размер около 350 лева. Тя обаче страда и от различни
заболявания, които несъмнено налагат и спазването на по-строг режим на хранене
и хигиена, свързан с повече разходи за осъществяването му, и провеждането на
различни лечения, поради което тя се нуждае от допълнителен месечен доход от 300
лева.
Част от дохода на детето, необходим му за отглеждането
и лечението, се поема от държавния бюджет, поради което това обстоятелство трябва
да се съобрази при определяне на дължимата издръжка от бащата. Както бе
изяснено, съдът приема, че месечната издръжка на непълнолетното дете М.-М. М.,
съобразена с неговите специални нужди, е в размер на 650 лева, от която след
приспадане на получаваната пенсия от държавния бюджет в размер на 350 лева,
остава част от необходимата му издръжка в размер на 300 лева. Отчитайки
установеното заболяване на бащата, който е в трудоспособна възраст – ** години,
определения му процент на намалена работоспособност – 50 %, дадените му от
органите на медицинската експертиза противопоказания за условия на труд,
ограничаващи, но не изключващи, възможността му за осъществяване трудова дейност
и получаване на доходи от нея, и данните за реализиране на доходи от такава, същият
трябва да поеме от дължимата месечна издръжка на детето част в размер на минималната
издръжка на едно дете, която съгласно чл. 142, ал. 2 от СК е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата (която съгласно Постановление
№ 316 на МС от 20.12.2017 г. за определяне нов размер на минималната работна
заплата за страната, в сила от 01.01.2018 г. и към момента на приключване на
съдебното дирене пред въззивната инстанция, е в размер на 510 лева), т.е. 127.50
лева, но при липсата на жалба от ищцата съдът не би могъл да влошава положението
на жалбоподателя – арг. от чл. 271, ал. 1, изр. второ от ГПК.
Въззивният съд намира за неоснователно оплакването на
въззивника-ответник К.К., че за него е налице невъзможност да заплаща и минималната
част от необходимата на непълнолетното му дете издръжка и че същата то следва
да я търси от лица от друг ред. Доказа се, че ответникът е получавал лична
пенсия за инвалидност до м. октомври 2017 г. и въпреки определения му процент
на намалена работоспособност, включително и преди преосвидетелстването му, за
него е съществувала възможност да осъществява трудова дейност при съобразяване
на дадените противопоказания за условията на труд и да реализира доходи от нея,
а и не се установи той да изпълнява алиментни задължения към други лица, поради
което за него е съществувала и съществува възможност да дава издръжка в размера
на минималната издръжка на едно дете на непълнолетното си дете, интересът на
което законодателят нормативно е въздигнал като по-висше благо – арг. чл. 143,
ал. 2 от СК. А и не се освобождава от задължението за издръжка на детето
трудоспособен родител, който сам се издържа от пенсия - т. 12 на Постановление
№ 5/1970 г. на Пленума на ВС.
Неоснователно е също и оплакването в жалбата, че
издръжката за минало време не се дължи, тъй като детето е получавала дължимата
от бащата издръжка чрез помощта, предоставяна от неговия брат – св. И. К.. С помощта,
която св. И. К. е оказвал през време на провежданите лечения на детето и при
заплащане на част от консумативните разходи на домакинството, той като
добронамерен родственик съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг по смисъла на
чл. 55, ал. 2 от ЗЗД и тя не може да замести, респективно да освободи бащата от
заплащането на дължимата от него част от необходимата за детето издръжка.
Основателно е обаче наведеното в жалбата възражение, че издръжката за минало
време на детето следва да се дължи от раздялата на родителите. По арг. от чл.
127, ал. 1 във вр. с ал. 2 от СК задължението за семейно-правната издръжка, като
парично такова, може да се търси и се дължи при разделеното живеене на
родителите на детето, поради което и ответникът К.К. я дължи на непълнолетното
си дете от разделеното им живеене с неговата майка В.В., а именно – м. април
2017 г.
Предвид гореизложеното, искът с правно основание чл. 143,
ал. 2 във вр. с чл. 149 от СК следва да бъде уважен, като се присъди издръжка в
полза на детето М.-М. М., заплащана от неговия баща К.К., в размер на 115 лева
месечно, съобразявайки правилото на чл. 271, ал. 1, изр. второ от ГПК, считано
от 05.04.2017 г.
Тъй като правният извод, до който въззивната инстанция
е достигнала, не съответства изцяло с правните изводи на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която осъдителният иск
е уважен за заплащане на ежемесечна издръжка за периода от 05.10.2016 г. до 04.04.2017
г. включително, а в останалата обжалвана част трябва да бъде потвърдено.
С оглед на вида на иска въззивното решение не подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ по правилата на чл.
280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
По изложените съображения Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1206 от 29.12.2017 г., постановено по гр.
дело № 6618/2017 г. по описа на Пернишки районен съд, в частта, в която е осъден К.М.К. да заплаща на М.-М. К.М., действаща
лично и със съгласието на своята майка В.Т.В., ежемесечна издръжка в размер на
115.00 лева за периода от 05.10.2016 г. до 04.04.2017 г. включително, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.-М. К.М., действаща лично и със съгласието
на своята майка В.Т.В., против К.М.К. иск с правно основание чл. 143, ал. 2 във
вр. с чл. 149 от СК за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 115.00 лева
за миналия период от 05.10.2016 г. до 04.04.2017 г. включително.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1206 от 29.12.2017 г., постановено по гр.
дело № 6618/2017 г. по описа на Пернишки районен съд, в частта, в която е осъден К.М.К. да заплаща на М.-М. К.М., действаща
лично и със съгласието на своята майка В.Т.В., ежемесечна издръжка на непълнолетното
си дете в размер на 115.00 лева, считано от 05.04.2017 г. до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, заедно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на забавата до окончателното й
изплащане, и в частта за разноските.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.