РЕШЕНИЕ
№ 4703
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. В.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110209885 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ,,Максима България”
ЕООД, с ЕИК:..................... със седалище и адрес на управление: гр.
............................., чрез упълномощен защитник против Наказателно
Постановление № 002314 от 15.05.2023г. издадено от Директор на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград със седалище град София към Главна дирекция ,,Контрол на
пазара" при Комисия за защита на потребителите, с което на търговеца е
наложено наказание имуществена санкция от 3 000 /три хиляди/ лева за
извършено административно нарушение на чл.68в вр. с чл.68г, ал.1 от Закона
за защита на потребителите.
С жалбата се съдържат оплаквания относно незаконосъоразността на
издаденото наказателно постановление като се акцентира върху допуснати
при издаването му на съществени процесуални нарушения, неправилна
правна квалификация на деянието, нарушение на материалния закон и
несправедливост на наказанието. В заключение се иска от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление,
1
алтернативно да измени размера на наказанието или замени наложеното
наказание имуществена санкция с предупреждение.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,Максима България” ЕООД,
редовно призован, се представлява от упълномощени защитници, които
поддържат жалбата и молят същата да бъде уважена. Поотделно развиват
подробни съображения в нейна подкрепа и в насока на наведените в нея
оплаквания. Претендират заплащане на адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган Директор на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Блгоевград
със седалище град София към Главна дирекция ,,Контрол на пазара" при
Комисия за защита на потребителите, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен защитник, който оспорва жалбата и моли
същата да бъде оставена без уважение, а съдът потвърди с решение
обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства
се установява следната фактическа обстановка:
На 23.02.2023г. обект магазин Т - Маркет, стопанисван от ,,Максима
България” ЕООД, находящ се на адрес в ......................., бил посетен от
служители на НАП и БАБХ. В хода на извършената проверка било
установено, че в него се разпространяват промоционално брошури с оферти
за периода от вторник 21.02. до 27.02.2023г. На стр.8 от същата се предлагали
маслини червени Услу, насипни, на промоционална цена от 0.59 - 30%, 0.89
лева. При покупка на същите преди легитимация на контролните органи,
тарата /теглото на опаковката - пластмасова кутия/ не е била приспадната от
количеството закупена стока. След легитимация и при поискване от
контролните органи количеството стока да бъде претеглено отново с
приспадане /тариране/ на опаковката била установена разлика в размер на 14
грама. Видно от двете бизерби - преди легитимирането на длъжностните лица
/тегло на стоката с опаковка 270г./ и след легимирането им /тегло на стока без
2
опаковка 256г./, както и от представените при контролната покупка 2 броя
касови бонове, при не приспадане на тарата потребителят ще заплати 1, 79
лева вместо 1, 71 лева. При притеглане на поисканото количество от
хранителния продукт - маслини на електронната везна, продавач -
консултантът не е бил извадил теглото на празната пластмасова опаковка,
въпреки, че е имал тази възможност, което е било установено и от
служителите на Комисията за защита на потребителите главен инспектор А.
Ш. и Л.Л.. Резултатът от проверката бил обективиран в Констативен
Протокол № К № 2754218, към който били приложени две копия от стикери
по направената покупка. Търговецът бил санкциониран посредством Заповед
№ 496/01.10.2021г. на КЗП, с която му било забранено при упражняване на
своята дейност да използва нелоялна търговска практика, която било изрично
посочена. Заповедта била обжалвана от ,,Максима България” ЕООД и
потвърдена с Решение № 1176 от 24.02.2022г. на АССГ по дело № 135 по
описа за 2022г.
По случая бил съставен АУАН № 002314 в присъствието на други
двама свидетели, който бил връчен на упълномощено лице на дружеството и
подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя и
неговите защитници, поради което съдът я възприе за безспорно установена и
доказана въз основа на показанията на разпитания в съдебно заседание като
свидетел актосъставител А. Ш. и приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства и в частност от Констативен протокол № К – 2754218
и приложените към него касови бонове и стикери, издадени от Т – Маркет.
Видно от показанията на свидетелката е, че същата е участвала
непосредствено при извършване на проверката в търговския обект, възприела
е наличието на неприспадане на неприспадане на тарата от количеството на
закупена стока, както и последващото и притегляне и установено
несъответствие в грамажа след направеното приспадане. Съдът кредитира
показанията на разпитаната свидетелка като правдиви, предвид липсата на
оспорване на възприетите от нея действия на работника, извършващ
действията по обработка на закупената стока.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
3
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
В случая актът е бил съставен по предвидената в чл.40, ал.3 от ЗАНН с
участието на свидетеля на нарушението и двама свидетели по съставянето му.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
При извършена съвкупна преценка на фактическата обстановка и
направен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че със
своето действие от ,,Максима България” ЕООД, е извършило
административно нарушение по чл.68в вр. с чл.68г, ал.1 от Закона за защита
на потребителите.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие. Работник в търговския обект, стопанисван от
търговеца, е извършил действия, с които е довел до възможността за
финансово ощетяване на клиенти.
Основният състав на нелоялната търговска практика е възведен в чл.
68 г, ал. 1 ЗЗП. Според разпоредбата ,,търговска практика“, от страна на
търговец към потребител е ,,нелоялна“, ако противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е
възможно да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от
групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена
група потребители. Фактическият състав на общата забрана за нелоялна
търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП изисква да има предлагане, то да
противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална
компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител. За да се приеме, че липсва
добросъвестност и професионална компетентност от страна търговеца, е
необходимо да не са проявени в достатъчна степен уменията, познанията и
грижите спрямо потребителите. Видно от събраните по делото доказателства,
че търговецът не е спазил изискванията както на закона, така и на издадената
4
заповед на КЗП при упражняване на своята дейност да не използва нелоялна
търговска практика.
В тази връзка следва да се има в предвид и Решение № С-388/2013 на
СЕС, където съдът е посочил изрично, че Директивата за нелоялни търговски
практики трябва да се тълкува в смисъл, че съобщаване от търговец на
потребител, като разглежданото в главното производство, на погрешна
информация респ. премълчаване на съществена информация трябва да се
квалифицира като "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на тази
директива, макар че това съобщаване е засегнало един-единствен потребител.
Целта, преследвана от Директивата за нелоялните търговски практики, се
състои в пълната закрила на потребителите срещу подобни практики, се
основава на обстоятелството, че потребителят се намира в по-слаба позиция,
особено по отношение на равнището на информираност, поради което трябва
да се смята, че потребителят е икономически по-слаб и с по-малко
юридически опит в сравнение с неговия съдоговорител.
Според легална дефиниция, дадена в параграф 13, т. 25 ДР ЗЗП на
следващия елемент от фактическия състав на нелоялната търговска практика,
"съществено изменение на икономическото поведение" е използването на
практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе
решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях,
което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без
използването на тази търговска практика. В настоящия случай конкретно
предприетата от дружеството търговска практика да отправя заблуждаващо
предложение за стоки на по – ниски цени пряко влияе върху икономическото
поведение на потребителите за вземането на решение, което те иначе не биха
взели, е заблуждаваща такава. В резултат от пазарното поведение на
,,Максима България” ЕООД е имало реална опасност потребителите да
закупят стока на по – висока цена, различна от рекламираната Ето защо,
несъмнено е налице нелоялна търговска практика, която правилно е
санкционирана.
От субективна страна отговорността на жалбоподателя – юридическо
лице е обективна и безвиновна.
По отношение на вида и размера на наказанието съдът съобрази, че
административно наказващият орган неправилно е приложил разпоредбата на
5
чл.210в от ЗЗП, като санкционира нарушение на друг вид обществени
отношения, а именно неизпълнение на заповед по чл.68д, ал.1 или
разпореждане по чл.68л, ал.3 от ЗЗП като е определил минимално
предвидения в закона размер на наказание имуществена санкция за
юридически лица от 3 000 лева. Юридически адекватната санкционна
разпоредба за вмененото на търговеца административно нарушение следва да
бъде разпоредбата на чл.210а, ал.1 от ЗЗП, която изрично наказва виновните
лица за извършване на нарушение по чл.68в във вр. с чл.68г, ал.1 от ЗЗП с по
– леки санкции. Предвид извършване на неправомерно поведение от страна
на юридическо лице и с оглед обстоятелството, отразено в АУАН и НП, че то
е първо по ред, наказанието на търговеца следва да бъде редуцирано като
бъде приложен закон за по – леко наказуемото административно нарушение, а
именно имуществена санкция в размер от 2 000 лева.
По отношение на направените от страна на жалбоподателя възражения
за допуснати нарушения в разпоредбите на ЗАНН съдът не приема, че такива
в случая са налице. Както в АУАН, така и в издаденото НП коректно са
посочени минимално предвидените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити,
обусловящи яснотата на вмененото административно нарушение. В случая
изискванията на правото на защита следва да бъдат занижени предвид
изначалната яснота, относно изискуемото поведение на юридическото лице,
посочено в протокола за извършена проверка на обект. Жалбоподателят е
знаел преди да му бъде съставен АУАН какво нарушение е извършил предвид
получаване на констативния протокол. Освен това на него му е била издадена
заповед, с която му е било забранено да упражнява нелоялна търговска
практика и въпреки това същата очевидно не е била изпълнена. Това
обстоятелство на свой ред изключва наличието на приложението на чл.28 от
ЗАНН или още по – лекото наказване посредством предупреждение. Налице е
накърняване на обществени отношения, свързани с упражняването на лоялна
търговска практика и реална опасност от ощетяване на икономическото
положение на множество хора, потенциални клиенти в търговския обект,
което е допълнителен аргумент за не приложението на привилегирования
състав на маловажния случай.
Съдът не споделя наведеното от защитниците на жалбоподателя
оплакване, за несъответствие в измерването на стоката, тъй като в хода на
съдебното производство са ангажирани доказателства в противния смисъл от
6
показанията на разпитания свидетел, липсата на възражение по съставения
АУАН, както и изобщо на оспорване на фактическата обстановка по
изпълнителното деяние. Също така е налице пълна идентичност между
наложената от КЗП забрана за упражняване на нелоялна търговска практика и
настоящото наказателно постановление, тъй като,,Максима България” ЕООД
е подведено под административна отговорност именно поради последващото
неизпълнение да не изпълнява при упражняване на своята дейност нелоялна
търговска практика.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани съществени
процесуални нарушения, които да обусловят отмяната на наказателното
постановление на процесуално основание.
С оглед гореизложеното наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде изменено.
При този изход на делото дружеството ,,Максима България” ЕООД
следва да бъде осъдено да заплати на КЗП сумата в размер на 100.00 лева,
представляваща поискано юрисконсултско възнаграждение за упълномощен
процесуален представител, изготвил становище по жалбата.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 002314 от 15.05.2023г.
издадено от Директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище град София към
Главна дирекция ,,Контрол на пазара" при Комисия за защита на
потребителите, като прилага закон за по – леко наказуемото нарушение и на
основание чл.210а от ЗЗП налага на ,,Максима България” ЕООД, с ЕИК:
..................със седалище и адрес на управление: ........................................
наказание имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за
административно нарушение по чл.68в вр. с чл.68г, ал.1 от Закона за защита
на потребителите.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА ,,Максима
България” ЕООД, с ЕИК: .......................със седалище и адрес на управление:
........................ да заплати на КЗП сумата в размер на 100.00 лева,
7
представляваща юрисконсултско възнаграждение за упълномощен
процесуален представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването на страните пред Административен съд - София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8