Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
гр.Габрово, 06.07.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд
в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при секретаря М. Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Миланези в. гр. д. № 186 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца М.Г.М., подадена чрез процесуалния представител адв. Р. –М. Х.-К.
срещу решение № 145/21.05.2020г. постановено по гр. д. № 2348/2019 г. на
Габровски районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за
заплащане на сумата от 1 964,26 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 29.11.2016 г. - 29.11.2019
г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата и жалбоподателят е осъден да заплати на ответната ОД МВР
Габрово сумата от 150 лв.- разноски по делото
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Оспорва се правилността на изводите на съда относно
приложимостта на разпоредбите на КТ и издадената въз основа на него Наредба за
структурата и организацията на работната заплата,както и ЗДСл, към
възникналотото между страните по делото правоотношение по ЗМВР. Жалбоподателят
счита,че в специалния закон липсва правна норма, която да касае компенсиране на
положения извънреден труд между 22.00 и 06.00 часа /нощен труд/. Позовава се на мотивите на решение № 311 от 08.01.2019 г.
на ВКС по гр.д. № 1144/2018 г. и на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. №6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, т. 23. Твърди, че след отмяната на Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. е останала законова празнина относно регламентирането на преобразуването на
часовете положен нощен труд към дневен такъв с конкретен коефициент и липсва
специална норма спрямо общата такава по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. С оглед на това
следва да се приложи чл. 46, ал. 2 от ЗАН. Това обосновава и субсидиарното
прилагане на регламентираното в НСОРЗ, в който смисъл има установена трайна
съдебна практика на Окръжните съдилища. Действалата през процесния период
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която няма разпоредба, аналогична на чл. 31,
ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г., не следва да се приеме като
законодателно решение, за което
жалбоподателят се позовава на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, решението на ВКС по гр. д.
№ 1144/2018 г. Счита, че е налице колизия между разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР и чл. 179, ал. 2 ЗМВР, а не както е прието от първоинстанционния съд, че
към служебните правоотношения на служителите на МВР единствено приложим е
специалният закон – ЗМВР и че чл. 188, ал. 2 ЗМВР не е относим към настоящия
спор. Излагат се доводи за незаконосъобразност на изводите на съда, че различно
е уреден въпросът за нощния труд по КТ и ЗМВР, при което коефициентът за служителите,работещи в
системата на МВР е 1 при съотношение 8:8, а не
1,143. Жалбоподателят счита, че липсва специална норма в ЗМВР, дерогираща
общата по чл. 140, ал. 1 КТ и доколкото нощният труд от 8 часа е над нормалната
му продължителност от 7 часа, същият се
явява извън установеното за служителя работно време и подлежи на обезщетяване
като извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ, при коефициент 1.143 съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Намира
за неправилно приетото от първоинстанционния съд, че чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е
неприложим относно държавните служители
в МВР. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е изтълкувал
превратно закона, защото всички работници имат гарантирани права на заплащане, което
да съответства на извършената от тях работа, което е основен правен пинцип, прогласен
от Конституцията на РБ – чл. 48, ал. 5. Твърди се, че предявеният иск е
основателен и доказан. Моли да се отмяни обжалваното решението и да се постанови
ново по същество на спора, с което искът да бъде уважен, ведно със законните
последици.
В депозирания по делото
отговор на исковата молба ответникът по жалбата я оспорва, по подробно изложени
аргументи и моли да се потвърди обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно и да им се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Всяка от страните е
представила и писмено становище по делото.
Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и
събраните по делото доказателства,приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок,от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което същата е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
От данните по делото се установява,че първоинстанционното производство
пред Габровски районен съд е образувано по предявен осъдителен иск срещу
ответника ОДМВР-Габрово за заплащане на ищеца възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие на преобразуване на нощен към дневен такъв за
периода 29.11.2016 г. - 29.11.2019 г., в размер на 1964, 26 лв. съгласно
направеното изменение на иска в хода на делото, като е претендирано и
присъждане на законната лихва от
предявяване на иска. В исковата молба се твърди, ищецът като служител в
РУ-Габрово при ОДМВР-Габрово, е заемал длъжността „старши полицай водач на патрулен автомобил“,
при режим на смени – дневна и нощна от 22.00-6.00 ч.,с продължителност 12 ч.
всяка смяна, при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Работил е между 7 и 8 нощни дежурства месечно, за което не е получил
трудово възнаграждение за положения извънреден труд вследствие на преобразуването на нощен към
дневен такъв. Позовава се на празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на
работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето на отдих
и почивките съгласно действалата през исковия период Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., в която липсва изрична норма за преизчисляване на нощния труд в дневен. При
приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, за изработените през исковия период часове
нощен труд, след преобразуване с коефициент 1,143, получената разлика от
приравнените часове нощен труд, претендира да бъдат заплатени от ответника като
извънреден труд.
Искът е оспорен от ответника, като неоснователен и недоказан. Позовал
се е на приложимостта на разпоредбите на специалния ЗМВР и издадената въз основа на него Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният
съд е приел, че за съществуващото между страните правоотношение не следва да
намери приложение НСОРЗ, доколкото е дадена изчерпателна регламентация в ЗМВР
за извънредния и нощния труд, и допълнителните възнаграждения, следващи се за
извънреден труд. Не е налице нормативна празнота, която да налага субсидиарно приложение на НСОРЗ. Съдът
е приел,че липсва препращане или
основание за прилагане по аналогия или
субсидиарно на КТ и НСОРЗ, касаещи нощния и извънредния труд на държавните
служители в МВР. В ЗМВР са предвидени специфични условия на труд, които са
компенсирани по друг, различен начин и съответно работещите получават редица
други привилегии, от каквито работниците по трудово правоотношение не се
ползват. В ЗМВР е заложен 8 часа нощен труд за всеки 24 часов период. Законодателят
е допуснал съотношение на нормалната продължителност на дневното работно време
към нормалната продължителност на полагания през нощта труд от държавните
служители, работещи на смени в системата на МВР, да е 8:8, което води до коефициент 1, а не
както е предвидено за работещи по трудово правоотношение 8:7, при което
изработените нощни часове да се приравняват с коефициент 1,143. Общата трудов
норма на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира приложение за служители в МВР, работещи
на смени и не е налице празнина в правото, която да бъде запълнена от нея, предвид
специалната уредба в ЗМВР.
Постановеното от първоинстанционния съд решение, предмет на въззивно
обжалване, е валидно и допустимо.
Не се спори по делото, че за исковия период
ищецът е заемал длъжността „***" в РУ- Габрово при ОДМВР- Габрово. От
представените писмени доказателства се установява, че ищецът е работил на 12
часови смени – дневна и нощна,
определени с издадени заповеди от директора на ОДМВР, приложени към писмения
отговор на ответника. Представени са седмични графици и протоколи за месечно
отчитане на отработеното време между
22.00 ч. и 06.00ч. в РУ- Габрово за исковия период, в които е включен и ищецът.
Не се оспорва от ответника, че часовете нощен труд, положени от ищеца
през исковия период, не са преизчислявани в дневни с коефициент 1,143. Такива
констатации са направени и от приетата по делото ССчЕ.
Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена ССчЕ, през периода
22.11.2016г.-29.11.2019г. положеният от ищеца нощен труд е 2002 часа. При преизчисляването
на нощния труд за исковия период с коефициент
1,143 за превръщането му в дневен такъв -
получените часове са 2288,286. За
получената вследствие преизчисляването разлика от 286,286ч., по ставката за
извънреден труд, е дължима сумата от 1964, 26лв.
Спори се по делото дали положеният от ищеца нощен труд за исковия
период следва да бъде преизчислен в дневен с коефициент 1,143 и да бъде
заплатен от ответника извънредния труд
при това преобразуване .
Всяка от страните по делото се позовава на правни норми и актове, като
приложими за процесното правоотношение, с които обосновава, съответно ищецът
твърденията си за дължимост на исковата сума, а ответникът възраженията си, че не
дължи на ищеца претендираното възнаграждение. Страните се позовават и на
съдебна практика.
Сочената
съдебна практика на районни и окръжни съдилища по идентични казуси /която
не е със задължителен характер/, установява същестуването на противоречива
съдебна пратика, при която едни от съдилищата уважават, а други
отхвърлят исковете, поради което въз основа на
нея не може да се приеме, че към момента има трайно
установена съдебна практика относно отчитането и заплащането на
положените часове нощен труд от служители на МВР. Създадената противоречива
съдебна практика е и повод за образуване на тълкувателно дело № 1/2020г.
на ОСГК на ВКС за произнасяне: „При отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерството на
вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?“. Към
момента няма произнасяне на ВКС по този въпрос, като практиката,на която се е
позовал първоинстанционният съд, както и страните не е по идентични казуси.
За исковия период ,с оглед заеманата дължност,ищецът е
бил със статут на държавен служител в
хипотезата на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за които съгласно ал. 2 на чл. 142 се прилага ЗМВР. С
разпоредбите на чл. 176 и сл и чл. 187 и сл. от ЗМВР са регламентирани начина
на формиране на брутното трудово възнаграждение на държавните служители на МВР,
включващо основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, и работното
време и отпуските на държавните служители в МВР.
В разпоредбите на чл. 178, ал. 1,
т. 3 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително
възнаграждение към основното месечно възнаграждение на държавните служители ,
за извънреден труд и изплащане на допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00ч.
С разпоредбата
на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано изчисляването на работното време на
държавните служители в МВР да става по два начина – подневно и сумарно за
тримесечен период, за работещите на смени /подневното и сумарно отчитане са приети като начин на отчитане и в чл.142 КТ/.
В чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За
работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се
изчислява сумирано за тримесечен период, с
възможно полагане на труд и през нощта – между 22:00 и 06:00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.
5, т. 2 е предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата извън
редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал. 6.
Съгласно
чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. През
исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издадена от
министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи
По отношение на ищеца
за процесния период отчитането на работното време е сумарно. От доказателствата по делото се установява,че
при това отчитане не е извършвано превръщане на отработените от ищеца нощни
часове в дневни.
Ищецът претендира, че такова превръщане следва да бъде
извършено, позовавайки се на празнота в нормативната уредба, уреждаща
служебните правоотношения на държавните служители в МВР и прилагане субсидиарно
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ответникът противопоставя възражения за приложимостта на ЗМВР като
специален закон и издадената Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., в която
е регламентиран начинът на отчитане на работното време и в която
липсва разпоредба съответна на чл. 31, ал. 2 от
отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., което не е празнота в
закона, а законодателно решение.
В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период .Съгласно
чл. 31 от наредбата отработеното време между 22:00 и 06:00 часа се отчита с
протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на
полагане на труда. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрична норма, съответстваща
на чл.31,ал.2 от отменената Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.,съгласно която при сумирано отчитане на отработеното
време, общият брой часове положен труд между 22:00 и 06:00 часа за отчетния
период, се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Тази липса не е
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР
часове нощен труд в дневен при сумарно отчитане на работното време,а нормативна
празнота. Както отменената Наредба №8121з-407/11.08.2014
г.,така и действалата през исковия период Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. ,са издадени на основание делегацията по чл. 187, ал. 9 ЗМВР и при действието на разпоредбата на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР. При една
и съща законова делегация и една и съща регламентация на работното време по чл.
187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР, липсата на изрична норма в Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г., съответстваща
на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., не е в резултат на настъпила законодателна
промяна, преуреждаща тези правоотношения, поради което е налице празнота, а не
законодателно решение . След като в
ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не съществува разпоредба, с
която да е определена методология за превръщане на отработените нощни часове в
дневни при сумарно отчитане на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, то не може да се говори за наличие на правна уредба в
специалния закон, която да дерогира приложението на общия закон – КТ и правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Тази
липса сочи, че не е налице конкуренция между правни норми от общия и специалния
закон, в който случай вторите да се ползват с предимство. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, издадена на основане чл. 261 КТ. В чл. 9,ал.
2 от същата е предвидено при сумарно изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ се отнася за изчисляване на положения
труд като стойност в часове при сумирано изчисляване на работно време. Това
правило е общо, а не специално, поради което не може да се сподели тълкуването,
че е приложимо единствено при "трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми" и при "продължителност на нощното време, по-малка от
продължителността на дневното". С оглед на това не може да се приеме становището, че целта на посоченият
в този текст коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато
той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а когато се работи 8 часа през нощта- няма какво да се "приравнява". По
тази логика служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в
по-неблагоприятно правно положение, защото за него "приравняване"
няма да е налице, което е недопустимо. Също така липсата на приравняване ще постави в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Предвиденото в
чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/въпроизвеждащ като съдържание чл. 87, чл. 3 ЗМВР/, не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд,
допустим за полагане от служителите в МВР /а не да е точно осем часа/. Правната
регламентация с разпоредбата на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР и предвид чл. 136 и
чл. 140, ал. 1 КТ, няма основание да се приеме, че изключва при сумарно
отчитане на работното време на държавните служители в МВР, да бъде приложена
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ., при наличната празнота в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. относно
превръщане на отработените нощни часове
в дневни при това отчитане.
Доводите
за компенсации с други привилегии са неоснователни. Доколкото за служителите в
МВР са предвидени по-високи размер на допълнителното възнаграждение за
прослужено време, на основен платен годишен отпуск, на обезщетение при
прекратяване на служебното правоотношеие,по-ранно пенсиониране и др., същите представляват
различни трудовоправни отношения, които нямат нищо общо и не са свързани със
заплащането и изчисляването на положен
труд, както и не могат да се обвързват и компенсират взаимно. Право на всеки
работник е да получи заплащане на труда си към момента на полагането му, съобразно действащите правила и законови норми на
начисляване на този труд. Самият законодател с разпоредбата на чл. 187, ал. 5 ЗМВР е визирал начина на компенсиране на работата извън работното време, като
за служителите, работещи на смени изрично е посочено, че това е с
възнаграждение за извънреден труд.
Заплащането на нощния труд в размер на 0, 25
лв. е дължимо на основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР като допълнително трудово
възнаграждение на държавните служители за полагане на нощен труд. Същото е различно от изплащането на допълнителни
възнаграждения към основното месечно възнаграждение по чл. 178, ал. 1 ЗМВР, едно
от които е за извънреден труд. Преизчисляването при сумирано изчисляване на
работното време на нощните часове в
дневни с коефициент 1.143, на основание чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и заплащането на допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд за същите тези нощни
часове, произтичат от
различни правни основания, като едното не изключва другото .
Съответствието на разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР на чл. 8, б
“а“ и б “б“ от Директива 2003/88/ЕО, на което се позовава ответникът, е относно изискването обичайната продължителност
на нощния труд да не надвишава средно 8 часа за всеки период от 24 часа. Същата
не регламентира отчитането и заплащането
на положените часове нощен труд при сумарно изчисляване на работното време.
От събраните доказателства е
безспорно установено,че за исковия период, при сумарно отчитане на работното
време за заеманата от ищеца длъжност в МВР, същият е положил нощен труд, който
не е преизчисляван от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен
и заплащан. Такова преизчисляване следва да бъде извърщено на основание
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, по
изложените по -горе съображения за субсидираното й приложение за процесното
правоотношение. От заключенето на ССчЕ се установява, че получената при това преизчисляване разликата от
часове, по ставката за извънреден труд е 1 964, 26 лв. С оглед изложеното, исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143, се
явява доказана по своето основание и по размер съгласно приетата ССчЕ.
Поради несъвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде отменено и предявеният
иск уважен ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 29.11.2019
г.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени по делото разноски в размер
на 300 лв. за първоинстанционното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение, и на основание чл. 38 ЗА и Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 150 лв.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, следва да заплати по сметка
на Габровски окръжен съд дължима по
делото държавна такса в размер на 117,86 лв. за двете инстанции - 78,57
лв. за първата и 39,29 лв. за въззивната и разноски за изготвяне на експертиза в размер на 150 лв.
Воден от гореизложенот, Габровският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 145 от
21.05.2020 г. по гр. д. № 2348/2019г. на
Габровски районен съд, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР– Габрово, със седалище: гр. Габрово и адрес: ул.
"Орловска" № 50, да заплати на М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 1 964, 26 лв. (хиляда деветстотин
шестведесет и четири лв. и 59 ст.)- представляваща незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 29.11.2016 г.- 29.11.2019
г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 29.11.2019 г. до окончателното заплащане на
сумата, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР– Габрово, със седалище: гр.Габрово и адрес: ул.
"Орловска" № 50 да заплати на М.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** 300лв. (триста лева)- разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР– Габрово, със седалище: гр. Габрово и адрес: ул.
"Орловска" № 50, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ГОС сумата от 117,86 лв. -държавна такса за двете инстанции.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР– Габрово, със седалище: гр. Габрово и адрес: ул.
"Орловска" № 50 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ГОС сумата от 150 лв. -съдебно
– деловодни разноски за изготвяне на експертиза, заплатени от бюджета на съда
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР– Габрово, със седалище: гр. Габрово и адрес: ул.
"Орловска" № 50 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ГОС сумата от 5 лв. (пет
лева)- държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл.
78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР– Габрово, със седалище: гр. Габрово и адрес: ул.
"Орловска" № 50 да заплати на адв.
Р.- М. Х. *** адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер
на сумата 150 лв. (сто и петдесет лева), определено на осн. чл.38 от ЗА вр. с
Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :