Р Е Ш Е Н И Е
№ 596 05.06.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на осемнадесети май
две хиляди и двадесета година, в състав
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 377 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Административното дело е
образувано по искова молба от А.Г.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
чрез адвокат К.С.К. *** против ОД МВР – БУРГАС с ЕИК *********, гр.Бургас,
ул.“Хр. Ботев“ № 46, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за
заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по АНД №
352/2019г. на Районен съд - гр.Царево, за отмяна на Наказателно постановление №
19-0302-000143/19.07.2019г., издадено от началника на РУП - Царево, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.
С молбата се иска присъждане на
направените по настоящото дело разноски.
В съдебно заседание ищецът А.Г.Д.,
редовно и своевременно уведомен, не се явява и не се представлява.
Ответната страна ОД на МВР
БУРГАС, редовно и своевременно уведомена, не изпраща представител. Представя по
делото становище от името на процесуалния си представител, с което не възразява
да бъде даден ход на делото и излага съображения за неоснователност на иска или
алтернативно за прекомерност на претендираното обезщетение. Моли за присъждане
на разноски за юрисконсулт.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище, че исковата претенция е частично
основателна само по отношение на претърпените вреди пред Районен съд - Царево и
неоснователна по отношение претендиране присъждането на разноски в настоящото
производство.
Съдът,
като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства по реда и
условията на чл.154, ал.1 и чл.235, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, ведно
с доводите и изразените становища прие
за установено от фактическа страна следното:
На
основание Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ сер.АА№ 143090/21.06.2019г., съставен от Недко
Николаев Николов, на длъжност мл.автоконтрольор към ОД на МВР Бургас, РУ Царево,
за извършено нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, било издадено Наказателно постановление № 19-0302-000143/19.07.2019г.
от началника на РУ Царево към ОД на МВР Бургас, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г.,
с което на А.Г.Д., ЕГН **********, с адрес с.Градец, кв.“Изток“ 546, било
наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото НП А.Г.Д.
подал жалба до съда, във връзка с която било образувано НАХД № 352 по описа на
Районен съд – Царево за 2019г. С решение № 148/12.11.2019г. на РС - Царево,
обжалваното НП № 19-0302-000143/19.07.2019г. на началника на РУ Царево към
ОД на МВР Бургас, било потвърдено. Решението било обжалвано пред касационната
инстанция, по повод на което било образувано
КАНД № 3028/2019г. по описа на АдмС - гр.Бургас, който със свое решение
№ 181/06.02.2020г. отменил решение № 148/12.11.2019г. на РС - Царево и
потвърденото с него НП № 19-0302-000143/19.07.2019г. на началника на РУ
Царево към ОД на МВР Бургас.
От
приложените по дело НАХД № 352/2019г. по описа на Районен съд - Царево
доказателства се установява, че ищецът А.Г.Д., тогава жалбоподател, е бил
представляван пред първоинстанционния съд от адвокат К.К. ***. По
административнонаказателното дело е приложено пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 27.08.2019г. /л.4 от делото/, с което Д. е упълномощил
адвокат К. да го представлява пред съответния съд. В договора за правна защита
и съдействие е определено възнаграждение в размер на 500.00 лева, като е
отразено, че същото е изплатено на адвоката изцяло и в брой.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК.
Исковата молба е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от
оспорването. Разгледана по същество исковата молба е частично основателна
поради следните съображения:
Отговорността по ЗОДОВ е
обективна. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани от действия или бездействия на техни органи или
длъжности лица при или при повод на изпълнение на административна дейност.
Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като
правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на
техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата
е имуществена, тя се състои в претърпяване на загуба или пропусната полза.
Границите на отговорността се разпростират до вредите, "които са пряка и
непосредствена последица от увреждането". Неимуществените вреди
представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяваща
се в претърпяване на болки и преживявания на страдания.
Отговорността на държавата или на
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техни органи или
длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност може да
бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия
състав на нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Отговорността възниква при наличие на
няколко кумулативни предпоставки – неимуществена и/или имуществена вреда
/причинена загуба или пропусната полза/; незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата /или общината/; вредата
да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност, както и
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие
или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
и общината по посочения ред. Практиката на административните съдилища в това
отношение е постоянна и последователна.
Съгласно Тълкувателно решение №
1/15.03.2017г. на ВАС на РБ – ОСС от I и II колегии постановено по тълкувателно
дело № 2/2016г. при предявени пред административните съдилища искове по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този закон.
В настоящото съдебно производство
наведените от ищеца фактически основания за предявения иск са претърпените от
него имуществени вреди от направените разноски във връзка със заплатено
адвокатско възнаграждение по НАХД № 352/2019г. по описа на Районен съд - Царево.
По делото пред въззивния съд е приложен договор за правна защита и съдействие,
съответно от 27.08.2019г., от който е видно, че настоящият ищец Д. е заплатил в
брой на упълномощения от него адвокат К.К., възнаграждение общо в размер на 500.00
лева.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав приема, че в конкретния случай е налице фактическият състав за
реализиране на отговорността на ОД на МВР БУРГАС по отношение на заявената от
ищеца претенция за причинени му имуществени вреди, тъй като са налице всички
необходими елементи и предпоставки за
осъществяването й съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. По делото са представени
категорични доказателства, съгласно т.1 от ТР № 6/2012г. от 6 ноември 2013г. на
ОСГТК на ВКС на РБ, за реално изплатено
възнаграждение на адвокат по НАХД № 352/2019г. по описа на Районен съд – Царево.
Същевременно съдът намира, че
размерът на претендираното обезщетение е прекомерен с оглед разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.2 във връзка с чл.18, ал.2
от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и следва да бъде определено в размер на 260.00 лева.
Предвид изложените съображения
съдът намира, че исковата претенция на А.Г.Д. да бъде осъдена ОД на МВР БУРГАС
да му заплати сумата от 260.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в
производството по НАХД № 352/2019г. по описа на Районен съд – Царево за отмяна
на Наказателно постановление № НП-312/09.02.2018г., издадено от НП
№ 19-0302-000143/19.07.2019г. от началника на РУ Царево към ОД на МВР
Бургас, е частично основателна в посочения по-горе размер.
При този изход на делото съдът
счита, че искането на представителя на ищеца за присъждане на направените по
делото разноски за внесена държавна
такса и възнаграждение на адвокат е основателно и следва да бъде уважено,
съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, като размерът на възнаграждението
за адвокат трябва да бъде определен съобразно представения по делото Договор за
правна защита и съдействие с дата 11.02.2020г. и в съответствие с разпоредбата
на чл.7, ал.2, т.1 във връзка с чл.8,
ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и следва да бъде определено в размер на 100.00 лева.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.1, ал.2 от
ЗОДОВ, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОД на МВР БУРГАС да заплати на А.Г.Д., ЕГН ***********,
сумата от 260.00 /двеста и шестдесет/
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено
адвокатско възнаграждение за защита в производството по НАХД № 352/2019г. по
описа на Районен съд – Царево за отмяна на Наказателно постановление
№ НП-312/09.02.2018г., издадено от НП № 19-0302-000143/19.07.2019г.
от началника на РУ Царево към ОД на МВР Бургас.
ОСЪЖДА ОД на МВР БУРГАС да заплати на А.Г.Д., ЕГН ***********,
направените по делото разноски за внесена държавна такса и възнаграждение на
адвокат общо в размер на 110.00 /сто и десет/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: