№ 575
гр. С., 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Ц. П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500585 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. К. М. с ЕГН ********** от гр.Б.
против решение № 51 от 15.03.2023г. по гр.д.№ 816/2021г. на РС-Сливница,с
което е осъден да заплати на В. К. И. с ЕГН ********** на основание чл.31,
ал.2 от ЗС сумата 17 794.50 лв. ,представляваща обезщетение за периода от
01.11.2016г. до 30.10.2021г. за лишаване от ползването на съсобствения имот-
втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда ,построена в северната
част на УПИ № 416,кв.51 по плана на Б., с площ 82 кв.м,ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и сумата
31598.25 лв. мораторна лихва върху всяка месечна главница с падеж първо
число на следващия месец за периода от м.ноември 2018г. до м. септември
2021г. ,ведно със съдебни разноски в размер на 1975.80 лв. Релевира
оплаквания за необоснованост на решението.Съдът неправилно приел,че
ищцата била лишена от възможност да ползва имота.Самата тя нямала
желание за това,въпреки,че разполагала с ключа на тяхната майка след
нейната смърт.Иска отмяна на решението , отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Съдът обосновано приел,че са
налице предпоставките на чл.31, ал.2 от ЗС: страните са съсобственици на
имота,но го ползва само ответникът;ищцата е поискала писмено обезщетение
за неползване на имота и размерът му е определен от вещо
лице.Твърдението,че разполагала с ключ след смъртта на тяхната майка било
1
невярно и въведено едва с въззивната жалба.В последната се съдържало
признание,че ответникът сменил входната врата през 2017г. поради влошени
отношения и изобщо не информирал сестра си.
След преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав приема следното:
Производството е образувано на 16.11.2021г. от В. К. И.,която твърди,че
след смъртта на майка си Ц. М.а на 20.01.2009г. е била лишена от достъп до
процесния имот,обитаван от семейството на ответника-неин брат.С
нотариална покана ,връчена на 22.01.2016г. поискала обезщетение или
алтернативно-продажба или отдаване под наем на имота-но ответникът не се
съгласил.Претендира обезщетение на база ½ от пазарната стойност на наема
за жилището и ползваната част от парцела/около 200 кв.м/ за периода от
01.11.2016г. до 30.10.2021г.,което възлизало на 100 лв. месечно.Претендира се
мораторна лихва 529 лв. върху всяка месечна вноска от м.ноември 2018г. до
м. септември 2021г.Ответникът е оспорил иска,но е признал,че са
съсобственици с право на ½ ид.ч. от наследствения имот.Оспорва ,че е пречил
на ищцата да ползва имота.,не бил сменял брави и ключове след смъртта на
тяхната майка.Претенцията за лихви била частично погасена по
давност.Размерът на обезщетението бил прекомерен.Свидетелите дават
противоречиви твърдения-съпругът на ищцата потвърждава нейната
версия,докато св.Б.-съседка на имота- твърди,че е виждала ищцата в имота
след смъртта на тяхната майка,но не установява твърдението на ответника,за
което са допуснати свидетели-че ищцата е разполагала с ключ. . Ответникът
споделял,че сестра му е продала друг наследствен имот и нямала претенции
върху процесния.Това е индиция в подкрепа на твърдението на ищцата и
опровергава твърдението на ответника,че охотно предоставял достъп на
сестра си.Наред с това, самият факт,че в жилище с площ 82 кв.м,състоящо се
от две стаи,кухня, баня антре и таванско помещение, обитавано от петчленно
семейство/ответникът,съпругата му и трите им деца/,прави житейски
неправдоподобна възможността ищцата да е ползвала физически
имота.Несъмнено като собственик на ½ ид.ч. е ощетена.Размерът на
обезщетението , определен от вещо лице е определен по метода на
сравнителната стойност въз основа на пазарни аналози.След приемане на
заключението ищцата е увеличила претенцията си от 6000лв. на 17 795.50
лв.за главницата и от 529 лв. на 1598.25 лв. за лихвата.Решението следва да
бъде обезсилено в частта за мораторната лихва за разликата над 1598.25 лв.
до пълния присъден размер от 3196.51 лв.,която съставлява размера на
мораторната лихва върху цялата наемна цена за процесния етаж,а не за
½,каквато е частта на В. И..
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.Предвид
изхода на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна
съдебни разноски в размер на 2032лв.,представляваща адвокатско
възнаграждение в брой, съразмерно на уважената част на
жалбата.Въззивникът има право на съдебни разноски за въззивната инстанция
съразмерно с обезсилената част на решението-сумата 29.53 лв.
2
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 51/15.03.2023г. по гр.д.№ 816/2021г. на на РС-
Сливница В ЧАСТТА,с която ответникът Е. К. М. е осъден да заплати на
ищцата В. К. И. мораторна лихва за разликата над 1598.25 лв. до пълния
присъден размер 3196.51 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51/15.03.2023г. по гр.д.№ 816/2021г. на
РС-Сливница в останалата част.
ОСЪЖДА Е. К. М. с ЕГН ********** с адрес гр.Б., ул.“Ш.“ № 12, да
заплати на В. К. И. с ЕГН ********** с адрес гр.С., ж.к.“Л.“ бл.704,вх.2,
ап.35,съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 2032
лв.адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА В. К. И. с ЕГН ********** да заплати на Е. К. М. с ЕГН
********** съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 29.53 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3