№ 21124
гр. София, 13.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110140041 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс
( ГПК ).
Постъпила е молба от М. П. И.,чрез адв.Д.,с искане за изменение на
решението в частта за разноските като бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 718,33 лева вместо присъдените с решението 480
лева.
Молбата се основава на твърдения,че за гарантиране високо качество на
предоставена адвокатска защита следва да бъдат присъждани високи размери
на адвокатски възнаграждения,изтъква се,че адвокатите имат разходи за
дейността си,които следва да бъдат отчитани.
Насрещната страна *** изразява становище за неоснователност на
молбата.
Софийският районен съд намира,че молбата е депозирана в срока за
въззивно обжалване и е допустима,но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съгласно чл.248 от ГПК са регламентирани две хипотези – на допълване
на решението в частта за разноските и на изменение в частта за разноските
като с настоящата молба ищцата И. чрез процесуалния си представител
формулира искане за изменение на решението в частта за разноските,което е
допустимо,защото преди първото съдебно заседание с молба е представен
списък на разноски.
За да счете молбата за неоснователна,съдът взе предвид,че със
съдебното решение е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480
лева като съдът приема,че липсват предпоставки да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в по-висок размер. Безспорно е,че при
предоставяне на правна помощ безплатно в хипотезите,предвидени съгласно
чл.38 от ЗА при приключване на делото в полза на страната,която е
представлявана от адвокат,предоставящ безплатно правна помощ,на адвоката
следва да бъде определено възнаграждение. Както съдът е посочил в
съдебното решение,съгласно приетото решение на СЕС по дело № 432/2022 г.
съдът не би могъл да бъде обвързан от минимален размер на дължимо
1
адвокатско възнаграждение,определен в наредба. От мотивите на цитираното
съдебно решение може да бъде изведено,че при определяне размера на
дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да отчете вида на
делото,фактическата му и правна сложност,дължимите и осъществените
процесуални действия,цената на иска и др. Софийският районен съд
намира,че определеното адвокатско възнаграждение в размер от 480 лева е
съобразено с конкретния правен спор,цената на иска,а и с обстоятелството,че
делото е разгледано в отсъствие на страната и нейния процесуален
представител в рамките на едно съдебно заседание,в което делото е обявено за
решаване. Съдът намира,че изложените доводи относно разходите,които
адвокатът реализира при осъществяване на дейността си,не могат да
рефлектират пряко при определяне размера на дължимо възнаграждение по
конкретно дело,защото тези разходи адвокатът поема не само по повод на едно
конкретно дело,а с оглед цялостната си дейност по осъществяване на
процесуално представителство,както и предоставяне на правни консултации.
Изложените съображения мотивираха съда да счете,че липсват предпоставки
решението да бъде изменено в частта за разноските.
Водим от гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. П. И. чрез адв.А. Д. за
изменение на решение № 15782/18.08.2024 г.,постановено по гражд.дело №
40041/2023 г. по описа на Софийския районен съд,42 състав,в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2