Определение по дело №422/2023 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И

към определение № 302/27.07.2023 г. по чнд № 422/2023 г. по описа
на СлОС

Производството е образувано по искане на прокурор от Окръжна
прокуратура – Сливен за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ спрямо Т. И. И. - обвиняем по досъдебно производство № 1042/2023
г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 1351/2023 г., пор. № 125/2023 г. по
описа на Окръжна прокуратура – Сливен.
В искането се сочи, че в Окръжна прокуратура - Сливен е на
производство образуваното на 24.07.2023 г. досъдебно производство №
1042/23 г. по описа на РУ на МВР - Сливен, вх.№ 1351/23 г., пор.№ 125/23 г.
на Окръжна прокуратура - Сливен, водено срещу Т. И. И., ЛНЧ ***, с
постоянен адрес ***, за извършени от него престъпления по чл.354а ал.2 изр.2
предл. посл. т.4 вр. ал.1 изр.1 от НК и по чл.354а ал.1 изр.2 вр. изр.1 предл.4
от НК, като в хода на разследването, е постановление на разследващия орган
от 25.07.2023 г. в качеството на обвиняем е привлечен Т. И., като му е
повдигнато и предявено обвинение за това, че на 24.07.2023 г. в гр. Сливен, в
жилище на адрес ***, при условията на опасен рецидив, без надлежно
разрешително по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите (ЗКНВП) произвел и държал с цел разпространение
наркотични вещества - около 20 грама метамфетамин - престъпление по
чл.354а ал.2 изр.2 предл. последно т.4 вр. ал.1 изр.1 от НК и за това, че на
24.07.2023 г., в гр. Сливен, в жилище на адрес ***, без надлежно
разрешително по смисъла на ЗКНВП, държал прекурсори, материали и
съоръжения за производство на високорисково наркотично вещество -
метамфетамин, с цел разпространение - чл.354а ал.1 изр.2 вр. изр.1 предл.4 от
НК. Обосновава се извод, че престъпленията, за които на обвиняемия е
предявено обвинение, се наказват с лишаване от свобода повече от пет
години и се явява „тежки престъпления“ по смисъла на чл.93 т.7 от НК, както
и че от събраните към настоящия момент множество гласни и веществени
доказателства може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъпленията, за което е привлечен към
наказателна отговорност. С оглед на обремененото му съдебно минало се
сочи, че обвиняемият е извършил инкриминираните деяния в условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан многократно /17 пъти/ за тежки
умишлени престъпления вкл. на наказания лишаване от свобода, които е
търпял в местата за лишаване от свобода. Заявява се, че последното осъждане
на обв. Т. И. е с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 288/21 г. на Окръжен
съд - Сливен за извършени престъпления по чл.354а ал.2 изр.2 предл. поел. т.4
вр. чл. 354а ал.1 изр.1 от НК и по чл.354а ал.1 изр.2 от НК, за което му е
наложено общо наказание 2 години и 2 месеца лишаване от свобода при
1

първоначален строг режим и глоба в размер на 15 000 лева, като така
определеното наказание обв. И. е изтърпял на 21.02.2023 г., след което е бил
освободен от затвора. В този смисъл се аргументира наличието на законовата
презумпция за съществуване на реалната опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши престъпление по чл.63 ал.2 т.1 от НПК, във връзка с което се
обосновава извод, че са налице основанията на чл.63 ал.1 от НПК за вземане
на мярка за неотклонение "Задържане под стража" и се настоява за вземане
на същата.
В съдебно заседание пред настоящия съд представителят на
прокуратурата заявява, че поддържа искането си за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия и моли за
уважаването му. Счита, че от приобщените по делото доказателства би могло
да се формира обосновано предположение, че именно той е извършител на
престъплението, а предвид квалификацията на предявеното му обвинение е
налице законовата презумпция на чл.63 ал.2 т.1 НПК т.е. налице са всички
предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане
под стража“. Акцентира се и върху обремененото съдебно минало на
обвиняемото лице, като се твърди, че то също обосновава извод за
съществуване на реална опасност обвиняемият да извърши друго
престъпление или да се укрие, ако спрямо него не бъде взета най-тежката
мярка за неотклонение.
Защитникът на обвиняемия оспорва искането на прокуратурата за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение, намира го за неоснователно и
настоява същото да не бъде уважавано. Излага доводи в подкрепа на тезата
си, че не са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Изразява се
несъгласие с изводите на прокурора за съществуване на реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, като в тази връзка се
сочи, че обремененото му съдебно минало не е основание да се приеме, че
такава опасност съществува при наличието постоянен адрес и уседналост в
населеното място. Излагат се доводи, че целите на мерките за неотклонение
биха могли да се постигнат и с по-лека мярка за неотклонение и в тази връзка
се аргументира искане за вземане на мярка за неотклонение „Домашен арест“.
Самият обвиняем също настоява за вземане на по-лека мярка за неотклонение
– „Домашен арест“.
Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите на страните, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Досъдебното производство е започнато на 24.07.2023 г. при условията
на чл.212 ал.2 от НПК с първото действие по разследването – претърсване и
изземване, затова, че на 24.07.2023 г. в гр.Сливен без надлежно разрешително
са произведени и държани с цел разпространение наркотични вещества /около
20 грама метамфетамин и 1 гр. марихуана/ - престъпление по чл.354а ал.1
2

изр.1 предл.1 и 4 от НК и затова, че на 24.07.2023 г. в гр.Сливен без надлежно
разрешително са държани прекурсори и материали за производство на
високорисково наркотично вещество – метамфетамин, с цел разпространение
– престъпление по чл.354а ал.1 изр.2 предл.1 и 3 вризр.1 предл.4 от НК.
С постановление на разследващия орган от 25.07.2023 г. по досъдебно
производство № 1042/2023 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, предявено на
същата дата, Т. И. И. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на
24.07.2023 г. в гр. Сливен, в жилище на адрес ***, при условията на опасен
рецидив, без надлежно разрешително по смисъла на Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) произвел и държал с цел
разпространение наркотични вещества - около 20 грама метамфетамин -
престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 предл. последно т.4 вр. ал.1 изр.1 от НК и
за това, че на 24.07.2023 г., в гр. Сливен, в жилище на адрес ***, без надлежно
разрешително по смисъла на ЗКНВП, държал прекурсори, материали и
съоръжения за производство на високорисково наркотично вещество -
метамфетамин, с цел разпространение - чл.354а ал.1 изр.2 вр. изр.1 предл.4 от
НК.
Разпитан в това си качество, обв. Т. И. е заявил, че разбира
обвинението, както и че се признава за виновен по него. Депозирал е
обяснения, според които действително след излизането си от затвора е
започнал да произвежда наркотични вещества /да „готви“ пико/, но го е
правил само за лична употреба, тъй като от 15 години взема наркотици и е
зависим от тях. Отрича да е произвеждал наркотични вещества за други лица,
както и да им е продавал.
С разпореждане на наблюдаващия прокурор от 25.07.2023 г. обв. Т. И.
е задържан считано от 15.00 часа на същата дата до довеждането му пред
Окръжан съд – Сливен за участие в съдебното производство по вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебното
производство, като задържането не може да продължи повече от 72 часа.
В хода на разследването до настоящия момент е извършено в
условията на неотложност /с последващо одобрение от съдия от СлОС/
претърсване и изземване в жилището обитавано от обвиняемия в гр.Сливен.
При това процесуално следствено действие са Намерени са били и иззети
различни вещи вкл. и вещества, които при извършения полеви тест за
реагирали на наркотик, както и материали служещи за производство на
наркотични вещества.
Извършен е оглед на част от веществените доказателства, иззети по
време на претърсването, в хода на което и по време на извършения тест се
установило, че същите реагират на метамфетамин.
В качеството на свидетел е разпитан Х.П. – полицейски служител,
който е получил информация, че обв. И. произвежда и държи наркотични
вещества с цел разпространение и е участвал в полецейската операция в
жилището на обвиняемия.
3

В качеството на свидетели са разпитани и П. К. и Д. Н., които са
знаели, че обв. И. произвежда наркотични вещества и са закупували такива от
него.
По делото е приложена характеристична справка, от която се
установява, че обв. Т. И. се занимава с производство и разпространение на
наркотични вещества.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, обв. Т. И.
е осъждан многократно вкл. с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 288/21 г.
на Окръжен съд - Сливен за извършени престъпления по чл.354а ал.2 изр.2
предл. поел. т.4 вр. чл. 354а ал.1 изр.1 от НК и по чл.354а ал.1 изр.2 от НК, за
което му е наложено общо наказание 2 години и 2 месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на 15 000 лева. Така
определеното наказание обв. И. е изтърпял на 21.02.2023 г., след което е бил
освободен от затвора.
Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Искането на Окръжна прокуратура – Сливен за вземане по отношение
на обв. Т. И. И. на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
досъдебно производство № 1042/2023 г. на РУ на МВР – Сливен и във връзка
с повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 предл.
последно т.4 вр. ал.1 изр.1 от НК и за престъпление по чл.354а ал.1 изр.2 вр.
изр.1 предл.4 от НК е основателно и като такова следва да се уважи.
Съдът намира, че са налице всички предпоставки съдържащи се в
разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение спрямо обвиненото лице.
Обв. Т. И. е привлечен към наказателна отговорност, като му е
повдигнато и предявено обвинение за тежки умишлени престъпления - по
чл.354а ал.2 изр.2 предл. последно т.4 вр. ал.1 изр.1 от НК и по чл.354а ал.1
изр.2 вр. изр.1 предл.4 от НК, за които се предвиждат съответно наказания
лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба от 20 000 лв. до 100 000 лв. и
лишаване от свобода от 3 до 12 години и глоба от 20 000 лв. до 100 000 лв.
Независимо от обстоятелството, че разследването е в съвсем начален
етап, доколкото същото е започнало на 24.07.2023 г., събраните са достатъчно
доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано
предложение за съпричастност на обвиненото лице към престъпленията, за
които това лице е привлечено към наказателна отговорност.
В тази връзка съдът съобрази, че в хода на извършеното претърсване
са намерени и иззети вещества, които при извършения полеви тест както при
самото претърсване, така и при огледа на част от веществените доказателства
са реагирали на метамфетамин. Налице са и гласни доказателства, съдържащи
се както в обясненията на самия обвиняем, така и в показанията на
разпитаните до този момент свидетел, от които може да се направи извод
4

относно авторството на деянието.
В тази връзка е необходимо да се отбележи, че съгласно разпоредбата
на чл.63 ал.1 от НПК, за нуждите на производството по вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ не е необходимо доказателствата да са
толкова и такива, че по категоричен начин да установяват авторството и
вината на конкретно лице в извършването на конкретно престъпление, а е
достатъчно само да може въз основа на тези доказателства да се направи
обосновано подозрение за съпричастност на обвиненото лице към деянието,
за което той е привлечено към наказателна отговорност.в конкретния случай
от писмените и гласни доказателствени материали може да се направи такова
обосновано предположение.
Освен това следва да се има предвид, че разследването е едва в съвсем
начален стадий, като предстои събирането на много други и различни по своя
вид доказателства. Предстои да бъде разпитани и други свидетели, които биха
могли да дадат сведения за обстоятелства имащи значение по случая.
Предстои назначаването на физико-химична експертиза за характера иззетите
по време на претърсването вещества.
Налице е и последната предпоставка за вземане на най-тежката мярка
за неотклонение – съществуване на реална опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши престъпление.
По отношение на тази предпоставка, от една страна е налице
хипотезата на чл.63 ал.2 т.1 от НПК т.е. законовата презумпция, че
съществува реална опасност лицето да се укрие или да извърши
престъпление, доколкото обв. Т. И. е привлечен към наказателна отговорност
за престъпление, извършено в условията на опасен рецидив.
От друга страна, предвид съдържащото се в материалите от
досъдебното производство, тази опасност е реална не само по силата на
цитираното по-горе законово предположение, а с оглед на конкретните
доказателства по делото. Видно от приложеното свидетелство за съдимост,
обв. Т. И. е осъждан неколкократно вкл. на наказание лишаване от свобода,
което е търпял ефективно при това за същото по вид престъпление.
Неоснователни са възраженията на защитата за липса на реална
опасност лицето да де укрие или да извърши престъпление. Както вече беше
посочено по-горе, налице е законова презумпция по смисъла на чл.63 ал.2 т.1
от НПК, която не се опровергава по никакъв начин от събраните до този
момент по делото доказателствени материали.
С оглед на изложените съображения относно степента на обществената
опасност на деянието и на дееца в конкретния случай, както и предвид
останалите изложени по-горе съображения, съдът стигна до извода, че
единствено най-тежката мярка за неотклонение би изпълнила целите
визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК, като при определянето й са
съобразени и обстоятелствата визирани в нормата на чл.56 ал.3 от НПК.
5

Опредена по-лека мярка за неотклонение вкл. и „Домашен арест“ не би
изпълнила целите в чл.57 от НПК вкл. и с оглед на възможността
обвиняемият да продължи да извършва престъпления. Последното е напълно
възможно с оглед на обстоятелството, че той е бил освободен съвсем скоро от
затвора, където е изтърпявал наказание лишаване от свобода именно за
такова престъпление и е продължил да извършва същото престъпление, при
това в жилището, където е живеел.
Предвид така направените по-горе констатации и изложените
съображения, съдът намери, че следва да бъде уважено искането на Окръжна
прокуратура – Сливен и спрямо обвиняемия Т. И. И. следва да бъде взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебно производство
№ 1042/23 г. по описа на РУ на МВР - Сливен, вх.№ 1351/23 г., пор.№ 125/23
г. на Окръжна прокуратура - Сливен.
Ръководен от изложеното, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

6

Номер на акта:	302
Дата:	27 юли 2023 г. (в сила от 1 август 2023 г.)
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20232200200422
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	27 юли 2023 г.

Определение по дело №422/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите