Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
06.01.2022 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БЕТИНА БОШНАКОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 4622 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Т.С.“-ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.М.К.срещу
решение от 02.11.2018 год., постановено по гр.дело № 19678/2018
год. по описа на СРС, І Г.О., 42 състав, с което са отхвърлени
исковете с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86
от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Сашо Чакалски, против Ю.Д.Т., ЕГН **********, М.М. М., ЕГН **********,
Р.Д.М., ЕГН **********, и трите ответници от гр.София, за признаване за
установено, че съществува вземане на ищеца, както следва: по отношение на Ю.Д.Т.-
203,84 лв. главница за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., 9,75 лв.
мораторна лихва, 7,90 лв. сума за дялово разпределение и 1,44 лева мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение; по отношение на М.М. М.-203,84 лв.
главница за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., 9,75 лв. мораторна лихва,
7,90 лв. сума за дялово разпределение и 1,44 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение; по отношение на Р.Д.М.- 203,84 лв. главница за периода от
м.05.2015 г. до м.04.2017 г., 9,75 лв. мораторна лихва, 7,90 лв. сума за дялово
разпределение и 1,44 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска- на
07.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, относно което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 85764/2017 г. по описа на СРС, 42 състав,
поради направено плащане в хода на производството.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в
нарушение на процесуалните правила и на материалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Въззивникът- ищец,
чрез своя процесуален представител моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо това
да постанови друго, с което да уважи предявените установителни искове.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемите страни- ответници Ю.Д.Т.,
М.М. М. и Р.Д.М., не вземат становище по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност
на предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените
от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е
подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. Доводите изложени в жалбата са изцяло
неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Основният изложен довод във
въззивната жалба за допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения,
при постановяване на обжалваното решение, съдът намира за изцяло
неоснователен.
Съдът приема, че доводите в жалбата за
допуснати процесуални нарушения от СРС са без значение към законосъобразността
на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а
не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения,
които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Съдът
приема, че доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от
страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане
за събирането им на основание чл.266 от ГПК. В случая с въззивната жалба,
подадена от страна на ищеца са направени доказателствени искания за допускане
на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертиза, но същите са оставени
без уважение, като неоснователни с определение постановено в публично съдебно
заседание проведено на 06.10.2021 г. С оглед на което доводите на ищеца, чрез
неговия процесуален представител за допуснати процесуални нарушения от
СРС, изложени в депозираната от него
въззивна жалба се явяват изцяло неоснователни. Съдът приема, че в настоящия
случай при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е
допуснато от първоинстанционният съд нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
На следващо място, в настоящия случай,
в резултат на подадени възражения по чл. 414 от ГПК от длъжниците, кредиторът- ищец е спазил дадените от съда
указания по чл. 415, ал.1 от ГПК, като е
предявил в едномесечен срок установителни искове за вземанията по заповедта за
изпълнение. При постановяване на решението си по тези искове съдът е съобразил
извършеното доброволно плащане в хода на процеса, като предявените искове са
отхвърлени на това основание, при съобразяване на настъпилите факти след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, които несъмнено
са от значение за спорното право по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Съдът
приема, че съгласно т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013год.
ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 422 ГПК, съществуването на вземането по
издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235,
ал. 3 ГПК намира приложение. В публично съдебно заседание
проведено на 02.10.2018 г. ответницата М.И.М.
е заявила, че заедно с другите ответници по делото са погасили задълженията си
към ищеца за исковия период от време, за което са представени и приети, като
доказателства по делото фискален бон от 25.09.2018 г. за сумата от 87,92 лв. и фискален
бон от 28.08.2018 г. за сумата от 706,28 лв. С оглед на което съдът приема, че
след издаване заповедта за изпълнение от 18.12.2017 г. по ч.гр.дело № 85764/17 г.
по описа на СРС, 42 с-в. и преди постановяване на обжалваното решение, ответниците
са заплатили на ищеца сумата от 794,20 лева, покриваща изцяло размера на
претендираната главница и мораторната лихва за забава в общ размер на сумата от
668,89 лв., поради което правилно първоинстанционният съд е
отхвърлил предявените искове за главница и лихва, поради погасяване на
вземанията чрез плащане. Извършеното плащане
от страна на ответниците по делото е юридически факт, с правопогасяващ ефект, който следва
да бъде взет предвид от съда. В този смисъл, по общото правило на чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема
предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са
фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. 415,
ал. 1 от ГПК – т.9 ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК.
В случая с извършеното от ответниците на 28.08.2018 г. и на 25.09.2018 г.
плащане са погасени изцяло задълженията им за главница и
лихва - предмет на делото, поради което правилно първоинстанционният съд е
отхвърлил исковете за главница и лихва до пълния им предявен размер.
С оглед на така изложените съображения, предявените от ищеца срещу ответниците установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани, и като такива правилно са
били отхвърлени от първоинстанционният съд.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за въззивното производство:
С оглед изхода на спора на въззивника-ищец не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. При липса на направено искане за присъждане на
разноски, такива не следва да се присъждат и на въззиваемите страни- ответници
по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.11.2018
год., постановено по гр.дело № 19678/2018 год. по
описа на СРС, І Г.О., 42 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.