№ 14208
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110112464 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника за сумата от 15106,05 лева с вкл.
ликвидационни разноски в размер на 10 лева, представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахованото при ищеца
МПС „Ауди Q 5“, рег. № СА9299НМ от настъпило събитие на 14.08.2018 г. в гр. София, на
ул. „Иван Шишман“, в района на № 36-38, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 06.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 5022,21
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за
периода от 06.03.2021 г. до 29.02.2024 г.
Ищецът твърди, че на 14.08.2018 г. в гр. София, на ул. „Иван Шишман“, в района
на № 36-38, е реализирана щета на МПС марка „Ауди Q 5“, рег. № СА9299НМ, поради
падане на дърво върху паркирания автомобил. Поддържа, че за автомобила към датата на
ПТП имало сключен договор за застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, поради което
при ищеца била образувана преписка по щета № 10018030122921 и била направена оценка
на щетите. В исковата молба се твърди, че ищецът е заплатил във връзка с процесното ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 15096,05 лева. Отговорността на ответника се
обосновава с твърденията, че общината като собственик на пътя е длъжна да вземе
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, в т. ч. и
безопасност на паркираните МПС-та на паркоместата на територията на общината. Посочва
се, че с уведомително писмо ответникът бил поканен да заплати дължимата сума, но и до
настоящия момент плащане не било постъпило. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Посочва, че липсвали доказателства, че падането на
дървото да е причинено от бездействие или некачествена работа на служители на общината.
Излагат се твърдения за наличието на възможни обстоятелства от извънреден характер,
което изключвало виновното поведение на служители на ответника. Оспорва механизма на
ПТП, причинната връзка между описаното в исковата молба събитие и причинените вреди,
както и размера на вредите. Навежда доводи за неизясняване на фактическата обстановка за
настъпване на произшествието, в частност относно мястото на настъпването му. Евентуално
моли за намаляване размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди като
прекомерно. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За възникване на регресното вземане ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валиден договор за застраховка имущество между
ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито
възложител е ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между
застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно
поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена
дупка на същия, респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди.
Вината на съответния служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което
е в тежест на ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти,
каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
От показанията на свидетеля А. А. се установява, че на 14.08.2018 г. в гр. София,
на ул. „Иван Шишман“, в района на № 36-38, е реализирана щета на МПС марка „Ауди Q 5“,
рег. № СА9299НМ, поради падане на дърво върху паркирания автомобил. Показанията на
свидетеля се кредитират изцяло доколкото съответстват на заключението по САТЕ и
протокола по делото съставен от служителите на реда, в който освен лекия автомобил
описан в протокола е посочено, че има още едно пострадал лек автомобил.
От писмените доказателства по делото безспорно се установява, че Автомобила
към датата на ПТП имало сключен договор за застраховка „Каско“ при ищцовото дружество,
поради което при ищеца била образувана преписка по щета № 10018030122921 и била
направена оценка на щетите, като, че ищецът е заплатил във връзка с процесното ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 15096,05 лева на собственика на увредения
2
автомобил.
Налице е валидно застрахователно правоотношение между собственика на
застрахованото имущество, и застрахователната компания - ищец в настоящото
производство. Видно от приложимите общи условия на застрахователя, които са неразделна
част от договора за имуществено застраховане, и които са приети от собственика на
застрахования автомобил, застрахователният договор включва обезщетяване на щети в
резултат от препятствия по пътното платно. Налице е ремонт в лицензиран сервиз и плащане
от ищеца на сервиза. Вредите се установява да са настъпели при следните обстоятелства
падане на дъгово върху лекия автомобил.
Причинените вреди и механизма им се потвърждават от приетата по делото
заключение на вещото лице по САТЕ.
С регресна покана от 30.06.2020 г., ищецът е предявил претенция си пред .......... за
заплащане на сумата от 15106,05 лева., с включени 10 лв. ликвидационни разоски, като в нея
е включена и ликвидационни разноски.
В същото време ответникът не установява различен механизъм на
произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той
трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.
След плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу
третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът
на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, безвиновна, защото възложителят
отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата по чл.
45 ЗЗД,която обаче е виновна. В този смисъл и на същите предпоставки отговаря и ответната
община за вреди от паднало дърво, ако нейните служители не са положили дължимата грижа
за озеленяването и поддържането на растителността в тази част на града, вследствие
осъществен деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД /ППВС № 7/29.12.1958 г., ППВС №
9/28.12.1966 г. /
3
С разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост във вр. с
параграф 7, ал.1, т.4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната
администрация в задължение на ответника е вменено стопанисване и поддържане в
изправност на повереното й имущество, в това число общински пътища, булеварди,
площади, обществени паркинги и зелените площи за обществено ползване. В чл. 61, ал.1
ЗУТ е предвидено, че в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени
в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за
организиране на отдиха на населението. Алинея втора на същия текст посочва, че основа на
зелената система са озеленените площи, за широко обществено ползване, предназначени за
трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение -
паркове, градини, улично озеленяване. В ал.3 е дефинирано, че допълващи зелената система
са озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни,
обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и озеленените
площи с друго специфично предназначение - гробищни паркове, ботанически градини,
дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения. Последната алинея на чл. 61 ЗУТ е
разписано, че зеленените площи по ал. 2 и площите със специфично предназначение по ал. 3
- собственост на държавата и общините, са публична собственост.
Планирането, изграждането, устойчивото, поддържането, опазването и развитието
на зелената система на СО се урежда от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на
зелената система на СО /в сила от 11.10.2007 г./, разпоредбата на чийто чл. 44, ал.1 забранява
отсичане или изкореняване на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността
им. Предвидено е изключение от това правило при наличие на изсъхнали и болни дървета,
издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и
дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността надвижението, сградите,
съоръженията и инженерната инфраструктура. В чл. 45, ал.1 от Наредбата е посочено, че
писмено разрешение за преместване, премахване или кастрене на дървесна и храстова
растителност се издава от Кмета на СО или оправомощено от него
длъжностно лице, въз основа на експертно становище. В чл. 42 от Наредбата е
установено правилото, че всички собственици са длъжни да следят за наличие в имотите си
на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото, здравето и живота
на гражданите и са длъжни да ги премахват своевременно и за своя сметка.
В случая с оглед местонахождението на процесното дълготрайно, декоративно
дърво, находящо се на ул.Цар Шишман“ № 38, съдът приема за доказано,/ а впрочем това
обстоятелство не се оспорва и от ответника/ че именно ответната община е следвало да
полага грижи за процесното дърво.
По делото не се установи наличието на външна причина, свързана с
метеорологични условия или действия на трети лица, които да са предизвикали или
допринесли за падане на клон от дървото върху процесния автомобил. Не е установено и
ищецът да е допринесъл занастъпване на непозволеното увреждане чрез неправилно
паркиране, доколкото съобразно
4
САТЕ в района на процесното ПТП не се наблюдават знаци ограничаващи
паркирането и престоя на ППС.
Няма и данни също да са налице конкретни допуснати нарушения от служители на
ответната община във връзка с поддръжката на дървото, но независимо от това, поради
отчупването на клон от същото съгласно задължителната съдебна практика дадена с
Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС, СО следва да носи обективна
/безвиновна/ отговорност по смисъла на чл. 49 ЗЗД за настъпилите от падането на клон от
неподдържаното дърво върху процесния автомобил вреди. За част от същите е установено от
експертното заключение, че са в причинно –следствена връзка с падането на дървото
С оглед събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира претенцията
заоснователна. Отговорността на ответната община следва да бъде ангажирана по чл.49, вр.
с чл. 45, ал.1 от ЗЗД, тъй като е налице противоправно поведение (бездействие) от страна
наслужители на СО, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия
заподдържането на растителността в тази част на града. Посочените задължения
произтичатот разпоредбите на чл. 3, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост във вр. с
параграф 7 ал.1, т.4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната
администрация, чл . 61,ал.1 ЗУТ и чл. 42 от Наредбата за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на СО.
В този смисъл константната практика Решение № 4733 от 5.09.2023 г. на СГС
по в. гр. д. № 3524/2023 г. и Решение № 1086 от 26.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
4290/2023 г.
Налице е причиняване на имуществени вреди на лек автомобил марка „АУДИ Q 5“
на стойност 19103,69 лева.
Вредите стоят в причинно – следствена връзка с противоправното поведение на
общинските служители, на които е било възложено изпълнение на задълженията
произтичащи от цитираните по – горе текстове за поддръжка на зелената растителност,
собственост на общината.
Ето защо исковата претенция на застрахователя следва да бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
На ищеца следва да се присъди и сумата от 5022,21 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 06.03.2021 г. до
29.02.2024 г.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца, при което
разноските възлизат на сумата 1106 лева и следва да му се присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА .........., с ЕИК ............ да заплати на „........” АД с ЕИК .......... сумата от
15106,05 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение
за причинени вреди на застрахованото при ищеца МПС „Ауди Q 5“, рег. № СА9299НМ от
настъпило събитие на 14.08.2018 г. в гр. София, на ул. „Иван Шишман“, в района на № 36-
38, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 06.03.2024 г. до
окончателното изплащане, както и за сумата от 5022,21 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 06.03.2021 г. до 29.02.2024 г. ,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1106 лева - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6