РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Кюстендил, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520100339 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Топлофикация София“
ЕАД против К. Б. И..
В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество, в качеството си на
заявител, депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу ответника, по което било образувано ч.гр.д. № 2361/2021 г.
от описа на Районен съд – Кюстендил. В хода на последното била издадена
заповед за изпълнение срещу И. по депозираното заявление за суми, както
следва: 4 562, 25 лв., от които: 3886, 73 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода м. 05.2018 г. до м.
04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.11.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, 625, 42 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2019
г. до 15.10.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 41, 20
лв. – главница за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната
лихва от 02.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 8, 90 лв. –
лихва за периода от 01.12.2018 г. до 15.10.2021 г., ведно с претендиераните
разноски по делото. Заповедта за изпълнение не влязла в сила, поради което
на осн. чл. 415 от ГПК и след указанията на заповедния съд, ищецът предявил
иск за установяване съществуването на вземането си. Твърди се, че
ответникът бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/ за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С.,
1
общ. С., ж. к. „Х. См.“, бл. **, вх. *, ап. **. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови
нужди в гр. София, изготвени от последното и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Общите условия влизали в сила след
едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен
ежедневници и имали силата на договор между предприятието и клиентите,
без да е необходимо изричното им приемане от последните. Действащите за
процесния имот Общи условия обвързвали ответника в настоящото
производство. В съответстие с ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно
удостоверявало публикуването на интернет страницата на данни за дължими
суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се осигурявал и интернет достъп
на клиентите до индивидуалните им партиди чрез официалната уеб - страница
на дружеството. Ответникът използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, като не е погасявал задълженията си.
Собствениците в СЕС, сред които и ответната страна, били сключили с фирма
„Техем Сървисис“ ЕООД договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Така, за имота на И., съгласно
изискванията на действащото законодателство, били издадени прогнозни, а
след това и изравнителни сметки, от които било видно, че сумите за топлинна
енергия за процесния имот са начислени по реален отчет на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Предвид
изложеното се поддържа искане да бъде установено в отношенията между
страните, че К. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., общ. С., ж. к. „Хр.
См.“, бл. **, вх. *, ап. **, дължи и следва да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
сума за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С., общ. С., ж. к. „Хр. См.“, бл. **, вх. *, ап. **, а именно: 4 562, 25 лв., от
които: 3 886, 73 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия (ТЕ) за периода м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва от 02.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
625, 42 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 15.10.2021 г., както
и суми за дялово разпределение в размер на 41, 20 лв. – главница за периода
от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и 8, 90 лв. – лихва за периода от
01.12.2018 г. до 15.10.2021 г. Претендират се сторените съдебно-деловодни
разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен
отговор, Поддържа доводи за недопустимост и неоснователност на заявената
претенция Твърди, че не съществувала облигационна обвързаност между
страните, доколкото ответникът не бил собственик, ползвател или наемател
на топлоснабдения имот, а обстоятелството, че се водел титуляр на партидата
2
на имота, не можела да ангажира отговорността му, в който смисъл била и
практиката на Окръжен съд – гр. Кюстендил. Топлоснабденият имот не се
ползвал от ответника от 1999г., когато се разделил с бившата си съпруга.
Поради изложеното се иска отхвърляне на претенцията и присъждане на
адвокатско възнаграждение на процеусалния представител на ответната
страна.
В същия срок становище от трето лице – помагач на страната на
ищцовото дружество е депозиран в смисъл, че то не е извършвало дялово
разпределение за процесния имот през претендирания период и се иска
отмяна на конституриането му като помагач на ищцовото дружество. С
определение на съда това е сторено, а ищецът не е поискал конституиране на
друго лице на негово място.
По отношение на третото лице помагач К. К. Б. производството по
делото е било прекратено.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовото
дружество и оспорва от ответната страна по съображенията в постъпилия
писмен отговор.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при
условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес:гр. С., общ. С., ж. к.
„Хр. См.“, бл. **, вх. *, ап. **, е топлоснабден.
Не е спорно също, че ищцовото дружество е надлежен топлинен
оператор за този обект.
Неизяснено остава по делото кое дружество извършва услугата дялово
разпределение, доколкото от страната на поисканото за конституиране като
трето лице –помагач на страната на ищцовото дружество – „Техем Сървисис“
ЕООД, посочи в молба с вх. № 8797/10.10.2022 г., че не то извършва
мпосочената услуга за процесния имот. Ищцовата страна не посочи кое друго
лице евентуално извършва тази дейност.
С Договор № ***от **.**.**** г., сключен с Етажната собственост на
адрес гр. С., общ. С., ж. к. „Хр. См.“, бл. **, вх. *, ап. **, „Техем Сървисиз“
ЕООД, приело да достави и монтира термостатни вентили, термостатни глави
и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, а така също и
да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл.
издаване на обща и индивидуални сметки. Решението за сключването на
договора е взето по надлежния ред, видно от приложените на л. 16-19 от
3
делото доказателства.
Приобщени са и копия от счетоводни документи: съобщения към
фактура и издадени кредитни известия за процесния период, а и публикувани
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София.
От представеното заверено копие на Решение от 20.10.2010 г.,
постановено по гр.д. № 2861/2010 г. на КРС се установява, че бракът на
ответника с неговата съпруга е прекратен, като данни за ползването на
семейното жилище след прекратяването на брака, не се отразени, доколкото е
отбелязано, че няма такива. Съдът обаче приема, че ответникът не обитава
процесното жилище, считано от 03.07.2007 г. насам, доколкото от
представеното по делото удостоверение за промени в настоящия адрес на К.
И. с изх. №0906/18.02.2022 г., издадено от Община Кюстендил е видно, че от
03.07.2007 г. настоящият му адрес е в с. С., общ. Т., а от 08.08.2018 г. и
понастоящем е в гр. К., ул. „Г.“ №**. Последните данни са и аргумент за
местната подсъдност на делото. В синхрон с това са и данните от
удостоверението за постоянен адрес на ответника с изх. №0906/18.02.2022 г.,
издадено от Община Кюстендил. По делото за развод на ответника с бившата
му съпруга са събрани убедителни доказателства, че ответникът е напуснал
семейното жилище още през 1999 г., а в него е останало да живее негово
дете.
От приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице инж. Б. Й., се установява, че „Топлофикация –
София“ ЕАД е подавала ежемесечно за разпределение на фирмата за дялово
разпределение на „Директ“ ЕООД – гр. София нетната топлоенергия с
приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни
периоди е идентична с тази, отразена в изравнителните сметки. Начислените
суми са в съответствие с действалите такива в процесния период, като
фирмата за дялово разпределение е извършвала надлежно отчетите си в
съответствие с изискванията на Закона за енергетиката, а общият размер на
задължението към 30.04.2020 г. е в размер 3 876, 68 лв., като ищцовото
дружество е начислило на ответника 51, 25 лв. в повече в сравнение с
исковата претенция. От заключението се установява също, че топломерът в
сградата е преминал задължителните метрологични проверки.
Прието е и заключение по допуснатата ССчЕ, изготвено от вещото лице
М. В., според което в процесния период няма данни за постъпили плащания
от ответника, макар че изравнителните сметки са били отразени в системата
на ищеца, и са били общодостъпни. Общото задължение за процесния период
вещото лице е установило в размер на 3 886, 74 лв., 642, 54 лв. - лихва върху
главницата за периода 15.09.2019 г. до 15.10.2021 г., 41,20 лв.- дялово
участие и 8,90 лв. – лихва върху дължимото дялово участие за периода
01.12.2018 г. – 15.01.2021 г.
Приложено е ч. гр. д. № 2361/2021 г. по описа на КРС, образувано след
4
изпращането му по подсъдност от Районен съд – София, по искане на
заявителя и настоящ ищец, по което е била издадена Заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК против длъжника и настоящ ответник, за сумите,
по основание и размер със сумите, предмет и в настоящото производство
Срещу заповедта за изпълнение в законоустановения за това срок, е
депозирано възражение по чл. 414 от ГПК. Заради това на ищеца са изпратени
указания по см. на чл. 415 от ГПК, който в срока по закон – е предявил иска
си по реда на чл. 422 от ГПК.
Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на
съда, поради което не се обсъждат подробно.
При установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземането по издадената в предходно
заповедно производство заповед за изпълнение.
По допустимостта:
С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422
ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по
чл. 410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на
установителния иск по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК се определя от
идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно
което, вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В случая исковете са допустими, т.к. са заявени в срок от лице -
заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено
нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е депозирано възражение
по реда на чл. 414 от ГПК.
По основателността на претенцията:
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Страните тук не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на
територията на гр. София. Предявените от него претенции са за заплащане
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се
в гр. С., общ. С., ж. к. „Хр. См.“, бл. **, вх. *, ап. **, аб. н. ******. Същото
основание за вземането е посочено и в заявлението пред заповедния съд.
5
Досежно качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия,
относно ответника, съдът счита следното:
За да има едно лице качеството потребител на топлинна енергия е
необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1) процесният имот
да е топлоснабден, следователно по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ да е налице
валидно облигационно правоотношение по продажба на енергия за имота; 2)
лицето, от което се претендира заплащане на стойността на доставената и
ползвана топлинна енергия, да е собственик или вещен ползвател на имота.
Ответникът в случая оспорва наличието на втората предпоставка.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, качеството на потребител, респ.
клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с
придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Поради това законово правило, собственикът или титуляр
на вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия (в
този смисъл е последователната практика на ВКС – напр. Решение №
221/11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014
г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по
гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д.
№ 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. №
1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и много други)
, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на
партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на
топлоснабдения имот.
В конкретния случай бегла индиция за посоченото качество от страна
на ответника по делото е единствено положения от него подпис в протокола
от проведеното Общо събрание на етажните собственици от бл. **, вх. * на
посочения по-горе адрес в гр. С. То обаче е станало значително преди исковия
период – на 22.08.2002 г., а доколкото ответникът в законоустановения за
това срок, е оспорил наличието на валидно възникнало облигационно
отношение между страните за процесния период, като е твърдял, че не ползва
имота от 1999 г., респ. не е негов собственик, то сочената индиция не е
достатъчна, за да обоснове качеството на ответника на „потребител на
топлинна енергия“ и в исковия период. Същото, с оглед наведеното от
ответната страна оспорване, следваше да бъде установено при условията на
пълно и главно доказване именно от ищцовото дружество, съобразно
разпределената от съда в проекто-доклада по делото (последният обявен в
последствие за окончателен) доказателствена тежест. С определението,
съдържащо проекта за доклад беше подробно разпределена доказателствената
тежест между страните по спора и въпреки това ищцовото дружество не
доказа нито, че ответникът е собственик на процесния имот, нито че е вещен
6
ползвател. Нещо повече – видно от приобщеното по делото писмо и
приложение от Община С. район „С. – л. *** и *** от делото, е че процесният
имот е държавна собственост и е предоставен за оперативно управление на
ЖЗП „Георги Димитров“. Ето защо претенцията за главница остана
недоказана и искът ще бъде отхвърлен в тази част.
Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на
акцесорните такива - лихва върху главницата в размер на 625, 42 лева за
периода 15.09.2019 г. до 15.10.2021 г., както и за дялово разпределение 41, 20
лв. – главница за периода от 10.2018 г. до 04.2020 г. и 8, 90 лихва върху тази
сума за периода от 01.12.2018 – 15.10.2021 г.,
По делото с нарочни постановления са конституирани трети лица –
помагачи на всяка от страните, а след това с други постановления – по
отношение на третото лице – помагач на ответника делото е било прекратено,
а по отношение на третото лице – помагач на страната на ищцовото
дружество определението, с което е било конституирано е било отменено. И
от ответника, и от ищцовото дружество не е поискано конституиране на други
лица вместо първоначално посочените.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат единствено на ответната страна. В заповедното производство няма
данни за сторени такива. В исковото производство процесуалният й
представител претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 от ЗАдв, за което е представен и договор за правна защита и
съдействие. При това положение и доколкото процесуалното
представителство е винаги възмездно, на адв. Е. Й., следва да бъде
определено възнаграждение на осн. чл. 38 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/04 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно – такова в размер на 756, 22 лв.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да бъде обжалван в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, представляванo от А. А.
– изпълнителен директор, и И. Е. – председател на управителния съвет,
против К. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., общ. С., ж. к. „Хр. См.“, бл.
7
**, вх. *, ап. **, установителни искове – за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът има задължения към
„Топлофикация София“ ЕАД за консумирана топлинна енергия в размер на 3
886, 73 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018 г.
до 04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.11.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, 625, 42 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2019
г. до 15.10.2021 г., както и суми за дялово разпределение – 41,20 лв. –
главница за периода от 10.2018 г. до 04.2020 г., ведно със законната лихва от
02.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 8, 90 лв. – лихва за
периода от 01.12.2018 г. до 15.10.2021 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, представляванo от К. Г. – изпълнителен директор да
заплати на адв. Е. Й. – Адвокатско колегия – гр. Кюстендил, сумата в размер
на 756, 22 лв. (седемстотин петдесет и шест лева и 22 стотинки),
представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, дължимо на осн. чл. 38 от ЗАдв., във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8