О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
гр. Велико Търново, 12.12.2023г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, първи касационен състав,
в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
разгледа докладваното от съдия Данаилова частно касационно НАХД № 10352/2023
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК
и във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба, подадена от Агенция „Пътна
инфраструктура“ София, чрез ст. ЮК Д.М., против Определение № 787/13.11.2023 г. по наказателен адм. характер дело № 663/2023 г. по описа на
Районен съд Велико Търново,
в
частта му, с
която е отхвърлено
искането на Агенция „Пътна Инфраструктура“ за изменение на протоколно
Определение № 670 от 10.10.2023г., осъдена Агенция „Пътна Инфраструктура“ да
заплати на „ЧИКО“ ООД, гр. Габрово сума в размер на 1000лв., представляващи
направените от дружеството разноски за процесуално представителство от адвокат.
В частната касационната жалба се сочи, че неправилно
съдът е приел, че следва да присъди в цялост сторените разноски от жалбоподателя.
„ЧИКО“ ООД, гр. Габрово нямало правен интерес от водене на
делото, тъй като разноските са сторени, в пряка и непосредствена причинна
връзка от обжалвания ЕФ № ***, който към момента на заплащането на сумата не е подлежал
на обжалване и жалбата срещу него е била преждевременно подадена. Частният жалбоподател моли оспореното определение да бъде отменено като
незаконосъобразно. Претендира разноски за ЮК.
Ответникът по
частната жалба „ЧИКО“ ООД, гр. Габрово, чрез адв. Д.Ц. от ГАК, заема писмено
становище за неоснователност на жалбата.
Административен
съд Велико Търново намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по
чл. 230 от АПК против подлежащо на оспорване определение съгласно чл. 229, ал.
1, т. 1 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от
оспорването.
Разгледана по
същество е основателна, като съображенията за това са следните:
С протоколно
определение № 670 от 10.10.2023г. по делото Районен съд – Велико Търново е
прекратил производството по делото, образувано по жалба против Електронен фиш
за налагане на имуществена санкция № ***, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ към МРРБ. Мотивите на съда за да направи това са, че от
съпроводителното писмо към жалбата и уведомителното писмо до жалбоподателя е
видно, че обжалвания ЕФ е анулиран на 25.04.2023г. Съдът е осъдил Агенция
„Пътна инфраструктура“ към МРРБ да заплати направените по делото разноски за
адвокат в размер на 1000лв., тъй като подадената по делото жалба и пълномощно
са датирани от 12.04.2023г., на която дата е входирана и жалбата в Агенция
„Пътна инфраструктура“ към МРРБ с искане за анулиране на същия.
С молба до ВТРС Агенция „Пътна инфраструктура“ е поискано, на основание чл. 248, ал.
1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, посоченото по-горе определение да бъде отменено, алтернативно изменено в частта му за разноските,
като същите бъдат
намалени по възражение за прекамернаст.
По повод тази молба е постановено и
обжалваното пред настоящата инстанция определение, с което е отхвърлено
искането за изменение на
присъденото с решението адвокатско възнаграждение. Мотивите на
ВТРС да остави без
уважение искането
за
изменеине са, че ЕФ е бил
анулиран на 25.04.2023г., а жалбата и пълномощното на адвоката са от
12.04.2023г., т. е към датата на обжалване на ЕФ същият не е бил анулиран,
поради което е бил налице интерес за жалбоподателя от подаване на жалбата и
образуване на производството пред ВТРС. Съдът не е споделил становището на Агенция „Пътна инфраструктура“, че с поведението си не е станала причина за
завеждането на делото. Прието е, че ако бе изчакал решението по молбата за
анулиране и неговото съобщаване, жалбоподателят би загубил процесуалната
възможност да обжалва ЕФ поради просрочие.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д (Нов
– ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), ал. 1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, като същите се регламентират от нормата на чл. 143 от АПК, наименована "Отговорност за разноски".
В процесния случай, според действащата разпоредба на чл. 189ж, ал. 5
от ЗДвП, електронният
фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за
административните нарушения и наказания, като жалбата срещу него се подава в 14-дневен
срок от получаването му, а когато е направено искане по ал. 3 – в
14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В
7-дневен срок от получаване на жалбата председателят на управителни съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни
лица я изпращат на компетентния районен съд заедно с цялата преписка.
При това положение за „ЧИКО“ ООД, гр.
Габрово е липсвал правен интерес от съдебно обжалване. ЕФ
е връчен на 10.04.2023г., а жалбата на „ЧИКО“ ООД, гр. Габрово до ВТРС е входирана в ОПУ –
Габрово към АПИ и на 12.04.2023г. и едновременно е сезиран АНО с искане за
анулиране на процесния ЕФ. Не е изчакан срокът за произнасяне от страна на АНО.
Решението за анулиране на процесния ЕФ е от дата 25.04.2023г., като за
жалбоподателя срокът за оспорване на евентуално неанулирания ЕФ би започнал да
тече от уведомяването по Решението за анулиране.
При прекратяването на делото, страната има право на разноски, ако с
поведението си насрещната страна е дала повод за завеждане на делото. В случая Агенция „Пътна
Инфраструктура“ не е дала повод за образуване на производство пред ВТРС,
тъй като съгласно чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, когато е направено искане за
анулиране, ЕФ подлежи на обжалване по ЗАНН в 14 дневен срок от съобщаване на
отказа за анулиране на ЕФ. Преждевременно „ЧИКО“ ООД, гр. Габрово е сезирало
ВТРС едновременно с искането до органа за анулиране на процесния ЕФ, без да е
изчакал произнасянето от страна на АНО.
От изложеното по-горе следва
изводът, че неправилно решаващият състав на ВТРС е приел, че молбата за изменение в частта за
разноските, е неоснователна, а
именно - за отмяна
на присъдените разноски, направени за адвокатско възнаграждение. В частта
относно оставеното без разглеждане
възражение за прекомерност не е налице оспорване с ЧЖ. В оспорената част
определението следва да бъде отменено, както и Определение № 670 от
10.10.2023г., в частта му, с която е осъдена Агенция „Пътна Инфраструктура“ да
заплати на „ЧИКО“ ООД, гр. Габрово
сума в размер на 1000лв., представляващи направените от дружеството
разноски за процесуално представителство от адвокат. Предвид на това, че разноски не се дължат не
следва да бъде разглеждано направеното с частната касационна жалба алтернативно
искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на
същото.
По отношение на искането за присъждане на разноски в
настоящото производство съдът следва да отбележи следното: Настоящото производство
не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта
и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е
способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на
съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са
неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния. Съответно
произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен
акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови
разноски за юрисконсултско/адвокатско
възнаграждение не се дължат. Поради тази причина интересът в това производство
е материален, но не и самостоятелен и не следва да се допуска кумулиране на
нови задължения за разноски в "процеса относно разноските".
Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института
на разноските. Следователно
искането за присъждане на
разноски за това производство на Агенция „Пътна Инфраструктура“, следва да бъде оставено без уважение като
неоснователно.
Водим от това и на основание 235, ал. 1 АПК,
във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК и във вр. с чл. 144 АПК,
Административният съд Велико Търново, първи касационен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 787/13.11.2023 г. по наказателен адм. характер дело № 663/2023 г. по описа на
Районен съд Велико Търново
в
частта му, с която е отхвърлено искането на Агенция „Пътна Инфраструктура“ за
изменение на Определение № 670 от 10.10.2023г. и ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
протоколно Определение № 670 от 10.10.2023г. по НАХД № 663/2023 г. по описа на
Районен съд Велико Търново, в частта му, с която е осъдена Агенция „Пътна
Инфраструктура“ да заплати на „ЧИКО“ ООД, гр. Габрово сумата в
размер на 1000лв., представляващи направените от дружеството разноски за
процесуално представителство от адвокат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.