РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Благоевград, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210200161 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на „Мели 2020” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Б*****, ул.“Д******, представлявано от Д. Ч. – управител против
Наказателно постановление № 01-2300532 от 14.12.2023 година на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" Благоевград, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството-
жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500. 00 лева.
С жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизодствените правила. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното Наказателно постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовани се
представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. По същество
оспорва наказателното постановление, излага доводи, че същото е незаконосъобразно,
постановено при липса на мотиви и ясни доказателства, оспорва се процедурата по
предявяване акта, реда на извършена проверка и действията на контролните органи. Иска
се отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С.,
която оспорва жалбата, по същество моли за потвърждаване на атакуваното наказателно
постановление, излага доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура -Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой
представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
На 25.08.2023 г. около 18:30ч. била извършена проверка по работни места от инспектори
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград – С. С., Б. И., Л. Д. и В. Н., относно
спазване разпоредбите на трудовото законодателство в обект бар- ресторант „D*******“,
находящ се в гр. Б*******, ул. „Д*******“ №**, стопанисван от „Мели 2020“ ЕООД. По
1
това време барът бил отворен и когато контролните органи влезли в обекта констатирали,
че в него работи лицето П. Д.. Проверяващите инспектори поискали П. Д. да попълни
декларация за установяване на обстоятелства във връзка с полагания от нея труд и в
декларацията си същата записала, че работи от 1 /един/ месец като сервитьор с работно
време от 04:00-12:00 ч., като отметнала, че работи без трудов договор. На гърба на
декларацията описала задълженията си, както и какво е правила като е дошла на работа.
След приключване на проверката била изготвена призовка по чл.45 от АПК за извършване
на проверка по документи в Д“ИТ“, връчена чрез куриер, в която било посочено какви
документи следва да бъдат представени от страна на дружеството. На 30.08.2023 г. в
Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград е представена изисканата вътрешно-фирмена
документация на предприятието, като е представен трудов договор, сключен с П. Д., който е
регистриран в НАП на 28.08.2023 г. в 14:47:02 ч., т.е. след проверката по работни места.
Констатираното било прието от проверяващите като нарушение на чл.62, ал.3 от КТ, поради
което била изпратена покана до дружеството жалбоподател за съставяне на АУАН.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка с изх. №
ПР2332388/25.09.2023 г., с който на дружеството са дадени и предписания за
предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения.
На 06.10.2023г. се явил представител на дружеството, като в негово присъствие св.И. и в
присъствие на св. С., съставил на дружеството-жалбоподател АУАН № 01-
2300532/06.10.2023г който бил връчен на М. Ч., упълномощен представител.
Въз основа на този акт на 14.12.2023 година, Директорът на Дирекция "Инспекция по труда"
- Благоевград, е издал атакуваното Наказателно постановление № 01-2300532, с което за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал.
3 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500.
00 лева.
По делото е разпитан свидетеля И. - актосъставител, от показанията, на който се установява,
че е извършена проверка на дружеството жалбоподател. Свидетелят чрез показанията си
установява, какво е проверено и какво е установено, както и действията по ангажиране на
отговорност. Тези показания се подкрепят от установеното чрез разпита на св. С., Д. и Н.,
които са присъствали на проверката и на действията на св.Д., както и от приложения по
делото протокол, в който са обективирани констатациите на контролните органи, както и
техните указания. Посредством показанията на тези свидетели се установява процедурата по
съставяне на АУАН. В хода на съдебното следствие са допуснати и разпитани и св.Ч.и и Д.,
които чрез показанията си установяват своето присъствие по време на проверката, като
конкретно св. Д. потвърждава пред съда, че към датата на проверката е работила като
сервитьор в обект и е осъществявала трудова дейност.Свидетелите Ч.и от своя страна
отричат обекта да е работил, твърдят че е бил в ремонт и провеждали интервюта за бъдещи
работници. Конкретно свидетелят М. Ч. посочва и че е упълномощен от баща си във връзка с
дейността на дружеството.
Съдът кредитира, показанията на свидетелите И., С., Д., Н. и Д., като логични и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал. По отношение показанията на св.Ч.и
в частта, относно това, че обекта е бил в ремонт съдът не кредитира показанията им, с оглед
посоченото от останолите свидетели, включително Д.. Посоченото от тях в тази част се
опровергава и от установеното посредством останалите гласни доказателства, че в обекта е
имало клиенти, както и в посоченото собственоръчно на гърба на представената от Д.
декларация, в която , в която същата удостоверява извършване на трудова дейност към този
момент при определено работно място, длъжност, работно време, като е отразила и месец ,
от който е започнал да предоставя работната си сила на търговеца.
Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа показанията на разпитаните по
делото свидетели, в кредитираната част, както и събраните писмени доказателства, а именно
2
представените по делото трудов договор, справка за подадени уведомления, констативен
протокол, заповед, удостоверяваща компетентност на наказващия орган, както и справка от
НАП за регистриран трудов договор и осигуровки, декларация, пълномощно които са
безспорни по отношение подлежащите на установяване факти.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в 14-дневен срок от връчване на наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и
от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства. Както в
акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи,
съгласно ТЗ- име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и
представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се
приемат за спазени строго формалните изискването, като се съобрази, че в казуса се касае за
констатирано административно нарушение, осъществено от ЕООД. В конкретния случай
АУАН е съставен от св. И., на длъжност " инспектор" в Д "ИТ" - Благоевград, който се явява
материално компетентен за това и дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетелиля С., която е
участвала при извършване на проверката и констатиране на нарушението. Издаденият в
съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание
за издаване на обжалваното НП. В тази насока възраженията са неоснователни. Съгласно
съдържащото се в АУАН и НП словесно описание на нарушението, същото е извършено в
стопанисвания от дружеството търговски обект, поради което актосъставителят и
наказващият орган са разполагали с компетентността да установят нарушението и да
санкционират неговия извършител, противно на твърдяното в жалбата. Съдът счита, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което
неоснователни се явяват възраженията в тази насока. При съставянето на АУАН
нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като са посочени и
доказателства, които го установяват. Съответна на фактическото описание на нарушението е
и посочената в АУАН и НП правна квалификация. Ето защо съдът приема, че на
жалбоподателя точно и ясно е разяснено от фактическа и правна страна кога, къде и какво
административно нарушение е извършено и не са допуснати нарушения на чл. 42, т. 3 и на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Не могат да бъдат споделени и възраженията за връчване на
АУАН на неупълномощено лице. тъй като е приложено нотариално заверено Пълномощно,
видно от което е, че управителят е упълномощил св.М. Ч. с права да представлява търговеца,
като извършва всички необходими правни и фактически действия, свързани с упражняването
на търговското му занятие пред всички съдебни и митнически органи; всички органи на
държавна власт и управление (централни и местни), административни, в които правомощия
безусловно попадат и тези по участие в административнонаказателното производство, като
упълномощено лице, включително и фактически да получава АУАН и НП., което
обстоятелство се потвърждава и от показанията на св.Ч.. С оглед на изложеното,
неоснователно се явява твърдението за допуснати в производството по реализиране
отговорността на дружеството нарушения, които да са съществени и да предпоставят
отмяната на санкционния акт на това основание.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и
3
за материално законосъобразно.
С оглед установеното по делото от фактическа страна съдът намира за безспорно установено
извършването от жалбоподателя на вмененото му нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
Посочената трудовоправна разпоредба е императивна, като предвижда, че работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му бъде предоставен
екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление. По
делото не е спорно, че лицето Д. е била допусната до работа на 25.08.2023 г. от дружеството
жалбоподател, без да и е предоставен екземпляр от писмен трудов договор и без копие от
уведомлението, заверено от ТД на НАП, това се установява, както чрез показанията на
разпитаните по делото свидетели, така и от приложената по делото декларация, в която Д. е
посочила, че работи с регламентирано работно време, възнаграждение, както и че работи от
месец преди проверката.Същата в декларацията е посочила, че няма трудов договор. От
друга страна, видно от представената справка за приети и отхвърлени уведомления е видно,
че от дружеството - жалбоподател е подадено уведомление на 28.08.2023 г. в 14.47 часа, т. е.
след часа на проверката. Именно последното обстоятелство обуславя извода, че към момента
на осъществената проверка по работни места на 25.08.2023 г. около 18.30 ч. е работила в
обекта на търговеца без да и е бил връчен подписан от двете страни трудов договор и
уведомление, удостоверяващо вписването му в ТД на НАП – Благоевград. Проверяващите
обосновано са приели, че между Д. и „Мели 2020” ЕООД е възникнало трудово
правоотношение, доколкото видно от попълнената от нея декларация и констатираното при
извършената на 25.08.2023 г. проверка по работни места са налице определено работно
място, длъжност, а работодател е именно жалбоподателят, като към датата на извършената
проверка проверяващите са установили извършването на трудова дейност от Д., което се
потвърждава и от самата нея в дадените пред съда показания. Ето защо с оглед наличието на
задължителни елементи на трудово правоотношение, същото е следвало да бъде уредено в
съответствие с изискванията на чл.63, ал.2 КТ, което не е сторено в настоящия случай,
предвид липсата на регистрация на процесния трудов договор преди започването на работа и
предоставянето му на работника ведно с уведомлението чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на
НАП- Благоевград. С оглед на това, като е допуснал работника да работа, без да му е
предоставен екземпляр от договор между страните по трудовото правоотношение и без да е
изпратено уведомление до съответното ТД на НАП, търговеца-жалбоподател е осъществил
състава на вмененото му административно нарушение, правилно квалифицирано като такова
по чл. 63, ал. 2 от КТ. В тази насока възраженията за неправилно приложение на
материалния закон са неоснователни. В казуса безусловно дружеството - жалбоподател, в
качеството му на търговец по Търговския закон извършва стопанска дейност и по смисъла
на параграф 1 от ДР на КТ има качеството и на „работодател“ по отношение на работещите
във въпросният обект. По изложените съображения, съдът намира за доказано по безспорен
начин, осъществяване от страна на търговеца-жалбоподател на фактическия състав на
разглежданото административно нарушение, което обуславя установяването му от обективна
страна. В този смисъл Решение № 430 от 23.03.2017 г. на Административен съд Благоевград,
постановено по к. н. а. х. д № 73/2017 г. и Решение №1686/12.10.2021 по кнахд№ 323/2021г.
по описа на Административен съд Благоевград.
Неоснователни са и възраженията, свързани с това, че актосъставителят е направил
констатации на база декларация, попълнена преди образуването на
административнонаказателното производство.
В случая служителите на ДИТ - Благоевград правилно и при спазване на предвидената със
ЗАНН процедура, в рамките на своята професионална компетентност са извършили
проверка, насочена към установяване на нарушение на трудовото законодателство. Именно
след установеното от проверката по работни места, тази на представените от дружеството
документи и направената справка в информационните системи на НАП са направили извод
за извършено нарушение на чл.63, ал.2, КТ. Посоченият извод е основан на лично
4
възприетото от тях при извършената проверка по работни места и събраните писмени
доказателства, включващи и попълнената от Д. декларация. Напълно законосъобразно АУАН
е съставен едва след събирането на достатъчно доказателства, необходими за установяване
на фактите, като изводът за извършено нарушение на трудовото законодателство е бил
поставен в зависимост от установените от доказателствата обстоятелства. Закономерно и
логично е и съставянето на протокола от извършването на проверката след нейното
приключване, което ще предостави възможност в него да бъдат обобщени направените
констатации.
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ЕООД., чиято отговорност по
аргумента на чл.83 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да се
изследва от субективна страна.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание 414, ал. 3 от КТ,
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил по вид и
размер наложеното на дружеството-жалбоподател наказание „имуществена санкция”
Съгласно посочения законов текст, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.,
за всяко отделно нарушение. Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН задължава наказващия орган
при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай съобразявайки рамките,
определени от законодателя да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай не се събраха доказателства
нарушението да е повторно, както и дружеството да е санкционирано за други нарушения
на КТ, поради което съдът намира, че като е определил наказание в законоустановения
мининум наказващия орган е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
За пълнота следва да бъде посочено, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН. Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от
КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице
маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две кумулативно
предвидени предпоставки: 1. Нарушението да е отстранено веднага след установяването му
по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за работника или
служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл. 28 ЗАНН, чл. 415в, ал. 1
от КТ не допуска освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда
налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък
размер. Същевременно в нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е посочено, че не са
маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, т. е. за тези
нарушения, вкл. и процесното такова – по чл. 62, ал. 3 от КТ, привилегированият състав на
чл. 415в, ал. 1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия,
т. е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на
цитираната разпоредба. В този смисъл макар и по делото да има доказателства, че
уведомлението е подадено до ТД на НАП на 28.08.2023 и липсват вредни последици, то не
може да се приеме, че осъщественото административно нарушение е маловажно, именно
поради действието на чл. 415в, ал. 2 от КТ., а с оглед приложимостта на специалната норма
по КТ, то е неприложима общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че дружеството-жалбоподател, в качеството на
работодател е извършил вмененото му нарушение и правилно е ангажирана отговорността
му, а атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и следва да
5
бъде потвърдено.
При този изход на делото право на разноски възниква за наказващия орган, доколкото е бил
представляван от юрисконсулт, който прави искане за присъждане на такова в размер на 150
лв..
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството
по делото продължи в няколко съдебни заседания, с разпит на 7 свидетели, поради което
следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лева, който размер според съда
съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, като над този
размер искането следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
С оглед изхода на делото искането за присъждане на разноски, включително за адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно. Мотивиран от горното, и на основание чл. 63, ал.2,
т.5 от ЗАНН, Благоевградски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 01-2300532 от 14.12.2023 година на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград, с което за нарушение на чл. 63,
ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на „Мели
2020” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б********,
ул.“Д******, представлявано от Д. Ч. – управител е наложена "имуществена санкция" в
размер на 1500. 00 лева.
ОСЪЖДА „Мели 2020” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Б*****, ул.“Д*******, представлявано от Д. Ч. – управител да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” Благоевград юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/
лева, като в останалата част, над уважения размер ОТХВЪРЛЯ искането, като
неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на разноски, включително за адвокатско
възнаграждение, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Благоевград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6