№ 155
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Ирина Стоева
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
в присъствието на прокурора Светослав Каменов Милушев (СГП-София)
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602597 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С определение от 09.06.2021 г. по НЧД № 4495/2021 г., Софийски
районен съд, НО, 23-ти състав по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, е
образувал производство за групиране на наказания по предложение на СРП на
осъдения ЕМ. Й. Й., наложени му със съдебни актове по НОХД №
19183/2019 г. по описа на СРС, НОХД № 2685/2020 г. по описа на СРС,
НОХД № 5037/2019 г. по описа на СГС, НОХД № 2695 по описа на СГС,
НОХД № 1653/2020 г. по описа на СРС и е определил едно общо наказание на
основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 НК, измежду наложените му, а
именно едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
години и 4 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим
на основание чл. 57, ал.1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 24 от НК районната инстанция е увеличила размера на
така определеното общо наказание с 1 година и 4 месеца „лишаване от
свобода“, които да бъда изтърпени при първоначален „строг“ режим на
основание чл. 57, ал.1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС.
Съдът е приспаднал на основание чл. 25, ал.2 и чл. 59, ал.1 от НК от
така определеното общо наказание времето, през което осъденият е търпяло
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по чл. 64, ал. 2 от НК и е бил
1
задържан по реда на чл. 72 от ЗМВР, както и времето, през което осъденото
лице е търпял наказание „лишаване от свобода“ по някое от делата, включено
в кумулираната съвкупност.
Осъденият Е.Й. е депозирал жалба срещу цитираното определение,
свързана с приложението на чл. 24 от НК. Във въззивната жалба се излагат
доводи, че приложението на чл. 24 от НК е незаконосъобразно и неправилно.
В заключение се иска от този съд да отмени постановеното определение в
частта, с която е увеличено определеното общо наказание с 1 година и 4
месеца. Не се правят доказателствени искания към въззивния съд.
В закрито съдебно заседание съдът по реда на чл. 327 от НПК прецени,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо да се
ангажират други доказателства.
В открито съдебно заседание по делото адвокат Н.Б. –сл. защитник на
осъдения - моли да се уважи жалбата, като твърди че при преценката съдът
следва да отчете факта, че се касае за млад човек. В заключение алтернативно
моли съда ако не отмени изцяло приложението на чл. 24 от НК към
настоящия случай, то да намали размера на определеното от СРС увеличение
на общото най-тежко наказание „лишаване от свобода“.
Осъденият Й. се присъединява към казаното от неговия защитник.
Заявява, че е спортувал активно, че е от добро семейство, но определени
събития в живота му са му оказали неблагоприятно влияние. Излага
твърдения, че се опитва да се промени, но прекарвайки продължително време
в затвора това няма да му помогне. В последната си дума пред съда Е.Й.
изказва своето съжаление за извършените деяния и твърди, че си е взел поука.
Прокурорът - моли съда да потвърди определението на предходната
инстанция като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата
и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие
с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение
намира за установено следното:
ЕМ. Й. Й. е роден на **** г. в гр. София, български гражданин, със
средно образование, ЕГН **********, осъждан.
Предмет на анализ в настоящото производство е дали определеното
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 4
месеца измежду наложените му наказания по НОХД № 19183/2019 г. по
описа на СРС, НОХД № 2685/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 5037/2019
г. по описа на СГС, НОХД № 2695 по описа на СГС, НОХД № 1653/2020 г. по
описа на СРС, следва да се увеличи с 1 година и 4 месеца на основание чл.
24 от НК.
Настоящият въззивен състав се солидаризира с установената от първата
съдебна инстанция хронология, изразяваща се в следното:
Със споразумение по НОХД № 19183/2019 г., НО, 108-ми състав на
СРС, влязло в законна сила на 13.12.2019 г., на осъдения Е.Й. е наложено
2
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 10 месеца при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието, за престъпление
по чл. 206, ал. 3, пр. 2 вр. чл. 206, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 26, ал.1
от НК. Престъпното посегателство е извършено в периода от 06.11.2019 г.
до 10.11.2019 г.
Е.Й. е осъден по НОХД № 2685/2020 г. със споразумение по описа на
СРС, НО, 109-ти състав, влязло в сила на 22.06.2020 г., за деяние,
осъществено на 08.11.2019 г., квалифицирано като престъпление по чл. 196,
ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Наложено му е
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година. , което да изтърпи при
първоначален „строг“ режим.
С присъда по НОХД 5037/2019 г. на Софийски градски съд, НО, 21
състав, влязла в сила на 11.07.2020 г., Е.Й. е осъден за извършено
престъпление на 07.11.2019 г. с правна квалификация по чл. 199, ал.1, т.4, вр.
чл. 198, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като му е наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 4 месеца, което да
изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Със споразумение по НОХД № 2695/2020 г. на СГС, НО, 29 състав,
влязло в сила на 30.09.2020 г., Й. се е признал за виновен в осъществяване на
състава на престъплението по чл. 199, ал.1, т.4 във вр. чл.198, ал.1 вр. чл. 29,
ал.1, б. „б“ от НК, извършено на 28.10.2019 г. и е осъден на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
С протоколно определение на Софийски районен съд, НО, 23-ти състав,
влязло в сила на 11.03.2021 г. съдът е одобрил споразумение, постигнато по
НОХД № 1653/2020 г., с което Е.Й. се е признал за виновен за извършено
престъпление на 07.11.2019г., осъществяващо състава по чл. 196, ал.1, т.1, вр.
чл. 194, ал.1 вр.чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като съдът е наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно
провери изцяло правилността на определението съобразно изискванията на
чл. 314 НПК, намира за установено следното.
Жалбата на Е.Й. е основателна.
Правилно предходната инстанция е извела хронологичния анализ на
времето на извършване на престъпните посегателства и времето на влизане в
сила на съдебните актове, с оглед на което при съпоставка между тях съдът
споделя изводите на първостепенния съд относно това, че са налице
предпоставките на чл. 23 и чл. 25, ал. 1 от НК за определяне на осъдения Й.
едно общо най-тежко наказание за извършените от него престъпления,
попадащи в кумулационната група. Очевидно най-тежкото наказание, с оглед
неговия размер, е наложеното по НОХД 5037/2019 г. по описа на СГС, с
което Е.Й. е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 4 месеца.
Районният съд е определил правилно и режима за изтърпяване на
наложеното общо най-тежко наказание „строг“ на осн.чл. 57, ал. 1, т.2, б. „б“
3
от ЗИНЗС, с оглед на наличието на предходно наложено наказание „ЛОС“, от
което не са изтекли повече от 5 години от неговото изтърпяване.
В синхрон с нормите на чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 и 2 от НПК
първостепенният съд е приспаднал от така определеното общо наказание
изминалото време, през което осъденият е изтърпявал наказания по
включените в съвкупността престъпления, както и времето, през което Е.Й. е
бил задържан на осн. чл. 64 от НК и на осн. чл. 72, ал.1 от ЗМВР.
Настоящият въззивен състав не може да се присъедини към преценката
на районния съд по отношение на приложението на чл. 24 от НК.
На първо място, въззивният съд установи, че предходната инстанция е
обосновала приложението на увеличението на така наложеното общо най-
тежко наказание с 1 година и 4 месеца по един лаконичен начин. Съгласно чл.
24 от НК законодателят е предоставил една възможност за увеличение на
наказанието, а не задължително приложение и съдът следва да изложи
убедителни съображения в тази насока, ако прецени че следва да се приложи.
От друга страна, при преценка относно следва ли да се увеличи
определено едно най-тежко общо наказание по реда на чл. 24 от НК трябва да
бъдат съблюдавани общите принципи за индивидуализация на наказанието по
чл. 54 от НК и чл. 36 от НК. Базисно следва да се извърши преценка дали
определеното общо наказание е несправедливо и несъответно с оглед именно
съвкупността от престъпната деятелност на осъденото лице, обществената
опасност на конкретните престъпления, броя на включените в съвкупността
деяния, тяхната последователност, времето, начин на извършване, стойността
на засегнатите обекти , както и подбудите и мотивите за извършването на
престъплението. Към тази преценка относно конкретните престъпления съдът
следва да добави и преценката относно личността на осъдения, неговата
възраст, поведение и семейно положение. В настоящия случай действително
се установява, че осъденото лице Е.Й. е с богато съдебно минало.
Конкретната съвкупност касае еднородна престъпна деятелност, осъденото
лице е осъществило състава на престъпления против собствеността, като
престъпленията са кражби – чл. 196, ал.1, т. 1, грабежи – чл. 199, ал.1, т. 4 и
присвояване – чл. 206, ал. 3, пр. 2 от НК. В тази връзка две от престъпните
деяния съставляват грабеж, което престъпно посегателство засяга и
обществените отношения свързани с телесната неприкосновеност на
гражданите. В конкретния случай обаче съдът няма как да не отчете
интензитета на използваната принуда спрямо пострадалите лица, който не е
висок – „издърпал със сила“, съгласно извлечение от присъда по НОХД
5037/2019 и споразумение по НОХД 2695/20.
Друго обстоятелство, което настоящата инстанция констатира във връзка
с престъпните посегателства, попадащи в разглежданата съвкупност, е че
осъществените кражби по НОХД 2685/2020 г. по описа на СРС и НОХД
2695/2020 г по описа на СРС е могло да бъдат квалифицирани като
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. Като продължавано
престъпление са могли да бъдат окачествени и извършените два грабежа от
страна на осъденото лице по НОХД 5037/2019 г. по описа на СГС и НОХД №
2695/2020 г. по описа на СГС.
4
Въззивният съд отчита й обстоятелството, че наказателното
производство за четири от петте престъпления, част от съвкупността, е
приключило със сключени споразумения. Като в тази връзка предвид чл. 381,
ал. 3 от НПК осъденото лице е възстановило и причинените имуществени
вреди от престъпната дейност. При осъществяване на преценката относно
обществената опасност на извършените от страна на Е.Й. престъпления съдът
установи още, че имуществото, станало предмет на престъпните
посегателства не е на висока стойност.
По отношение на личността на осъдения, въззивният съд взе предвид
неговата млада възраст, Е.Й. е на 23 години. В периода на осъществяване на
престъпните посегателствата осъденото лице е било на 21 години. Съдът
отчете и проявената критичност и желанието да се поправи от страна на
осъденото лице, както и останалите данни за личността му, по-конкретно
данните относно неговото психологическо състояние.
Анализирайки конкретния случай и като взе предвид, че наказанието
няма за цел причиняване на физическо страдание или възмездие за извършено
престъпление, а има за цел преди всичко поправяне и превъзпитание на
осъдения да спазва правовия ред, въззивната инстанция реши, че целите на
наказанието биха били постигнати и без приложението на чл. 24 от НК. В
този смисъл като отчете относимите обстоятелства около осъденото лице и
извършените от него престъпни деяния, въззивният съд намира за
основателна жалбата от страна на осъденото лице Й., с която същият иска да
се отмени определението на първоинстанционния съд в частта, в която е
приложен чл. 24 от НК.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената служебна
проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие, че
следва да измени определението на първата инстанция, като отмени частта му
досежно увеличаването на общото наказание на осъдения с 1 година и 4
месеца. В останалата му част същото следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НО, VIII-ми
въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение от 09.06.2021 г. по НЧД № 4495/2021 г. по описа
на СРС, НО, 23 състав, като ОТМЕНЯ ЧАСТТА му, с която на основание
чл. 24 от НК е увеличен размера на определеното общо най-тежко
наказание с 1 година и 4 месеца до общ размер от 4 години и 8 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалите му части.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6