Р Е Ш Е Н И Е
№ 183, 26.11.2018 г., гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН ИВАНОВ
Секретар:
Павлина Костова
Прокурор:
Иван Иванов
като
разгледа докладваното от съдия ГОСПОДИНОВА
ВНОХД
№ 679 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 76 от 08.05.2018 г., постановена по НОХД № 6077/2016г.,
Районен съд- Бургас е признал подсъдимия С.Г.Д., ЕГН **********, за ВИНОВЕН в
това, че на 01.12.2015 г., около 23:00 часа, по главен път I-9, в посока гр. Бургас, с цел да набави за себе си
имотна облага, чрез използване на моторно превозно средство- л.а. марка „*********“, с рег. № ******, противозаконно подпомогнал чужденци, повече от едно
лице, а именно: афганистанските граждани М. К. и М. М., да преминават в Република България в нарушение на
чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България, поради което
и на основание чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК
го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от една година, както и „глоба“ в
размер на пет хиляди лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. Осъдил
подсъдимия Д. да заплати направените в хода на съдебното производство разноски
в размер на 91,33 лева, както и държавна такса в размер на 5 лева- за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Със същата
присъда подсъдимият Н.Б.С., ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 01.12.2015
г., около 23:00 часа, по главен път I-9, в посока
гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, чрез използване на
моторно превозно средство- л.а. марка „*********“, с рег. № ********, противозаконно подпомогнал чужденци,
повече от едно лице, а именно: афганистанските граждани Н. В., А. З., С. М. и А. Н., да
преминават в Република България в нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за
чужденците в Република България, поради което и на основание чл. 281, ал. 2, т.
1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“
за срок от една година и два месеца, както и „глоба“ в размер на пет хиляди
лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за срок от три години. Осъдил подсъдимия С. да
заплати направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 91,33
лева, държавна такса в размер на 5 лева- за служебно издаване на изпълнителен,
както и сумата в размер на 46, 35 лева, представляваща направени в хода на
досъдебното производство разноски и сумата от 5 лева- за служебно издаване на
изпълнителен лист. С присъдата съдът постановил веществените доказателства-
биологични следи- косми, да останат приложени по делото.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия Н.С., чрез неговия защитник- адв. С.К.
***. В жалбата се съдържат бланкетни оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт, поради което се иска и неговата отмяна и
признаването на подсъдимия С. за невиновен.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът- адв. К.,
поддържа жалбата и счита, че неправилно и необосновано първата инстанция е
кредитирала изцяло показанията на полицейските служители и е приел, че
извършените от тях нарушения не са съществени. Също изразява и несъгласие
относно приетото за установено от първоинстанционния съд, че в подсъдимия С. са
открити и иззети талон за технически преглед и квитанция за гражданска
отговорност. Моли, ако съдът приеме първоинстанционната присъда за правилна и
законосъобразна, да не се уважава подадения от прокурора протест, целящ увеличаване
на наказанието на подсъдимия.
Така
постановената присъда е обжалвана и от подсъдимия С.Д., чрез неговия защитник-
адв. П.Д. ***. В жалбата се съдържат бланкетни оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна,
както и признаването на подсъдимия Д. за невиновен.
В
съдебно заседание защитникът на подсъдимия Д. поддържа жалбата и счита, че по
делото липсват обосновани доказателства за виновността на подзащитния му в
извършване на престъплението, в което е обвинен. Противно на изводите на
първоинстанционния съд, защитникът намира допуснатите нарушения при разпитите
на афганистанските граждани за съществени и иска същите да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност. Изразява съмнения относно достоверността на
свидетелските показания на полицейските служители, дадени в съдебно заседание
пред първата инстанция и излага доводи в този смисъл. Моли, ако съдът приеме,
че подсъдимия Д. е осъществил престъплението, в извършването на което е
обвинен, да се намали наложената му глоба, тъй като същият бил в тежко
здравословно състояние.
Срещу
същата присъда е подаден и протест от прокурор от районна прокуратура Бургас, с
който се иска нейното изменение в частта относно наложените на подсъдимите
наказания, тъй като същите били несправедливи. Счита, че независимо от
реабилитацията, подсъдимият Д. е лице с висока степен на обществена опасност,
поради което наложеното му наказание следва да бъде увеличено на „лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 66, ал. 1
от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години и „глоба“ в размер на
седем хиляди лева. По отношение на подсъдимия С., също счита, че наказанието
следва да бъде увеличено на „лишаване от свобода“ за срок от една година и осем
месеца, като намира, че след като същият е бил осъждан на „лишаване от
свобода“, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66 от НК, то
наказанието по настоящото дело следва да се изтърпи ефективно. По отношение на
наказанието „глоба“ изразява становище, че същата следва да бъде в размер на
осем хиляди лева.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас поддържа протеста така
както е подаден, като по отношение на предложеното относно подсъдимия Д.
наказание, пледира същото единствено да бъде увеличено на една година и шест
месеца лишаване от свобода. Намира подадените жалби за неоснователни.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на правилността
на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, установи
следното:
Въззивните жалби и протестът са подадени в срок, от активно легитимирани
лица, срещу подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явяват
процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.
Районният съд е събрал по съответния процесуален ред всички относими към
делото доказателства, въз основа на които е извел фактическа обстановка, която
съответства на установената от настоящата въззивна инстанция, а именно:
Подсъдимият
С.Г.Д. е роден на ***г***. Той е българин, български гражданин, неженен,
безработен, неосъждан /реабилитиран/, със средно-специално образование и е с
постоянен адрес:***.
Подсъдимият
Н.Б.С. е роден на ***г*** и живее в същия град, на адрес: ж.к. „*******“, бл. **, ет. *, ап. *. Той е
българин, български гражданин, женен, осъждан, със средно образование и работи
като таксиметров шофьор.
Свидетелите М. М. С. и М. К.- двамата афганистански граждани, решили да напуснат
Афганистан и да отидат във Федерална Република Германия, като за целта бащата
на свидетеля С. платил сума
в размер на 8 000 щатски долара на лица, които им обещали да осигурят
безпрепятствено незаконното им преминаване през териториите на различните
държави до крайната им дестинация. През месец ноември двамата преминали през
Иран, след което заедно с още четиринадесет лица влезли незаконно в Република
Турция и впоследствие били отведени в град Истанбул, където били настанени в
сграда в стая с други афганистанци. На 30.11.2015г. свидетелите Н. В., А.З., С. М., А. Н.- всички
афганистански граждани, които също били заплатили суми от по 4000 щатски
долара, на лица, които да ги преведат незаконно през различните държави по пътя
до целената от тях крайна дестинация Кралство Белгия- заедно със свидетелите С., К. и около 25
неустановени по делото лица, били качени в бял микробус и откарани в близост до
българо-турската граница, след което слезли от микробуса и продължили да вървят
към територията на Република България. След няколко часа групата, водена от
неустановено лице, стигнала до металната мрежеста ограда, разделяща двете
държави и през дупка в нея преминали на територията на Република България, след
което продължили пътя си през гориста местност. Малко след като стигнали
землището на село Крушевец, Бургаска област, при групата от хора дошли няколко
леки автомобила. Свидетелите М. С. и М. К., заедно с
още четири неустановени лица, се качили в лек автомобил „********“, с рег. № *********, управлявана от подсъдимия Д., а
свидетелите А. Н., С. М., А. З. и Н. В. се качили в лек автомобил „***********“, с рег. № *********, управляван от подсъдимия С. и се
отправили в посока гр. Бургас.
Междувременно,
на 01.12.2015г. свидетелите К. А. К.- младши
инспектор в ОДГ 04 при ГПУ- Малко Търново, и И. К. Г.- младши
експерт в 02 РУ при ОД на МВР Стара Загора, който към горепосочената дата бил
командирован в ОДГ 04 при ГПУ- Малко Търново, изпълнявайки служебните си
задължения се позиционирали в района на бензиностанция „Петрол“, с. Крушевец.
Около 23:00 часа двамата свидетели забелязали няколко леки автомобила, движещи
се с висока скорост, един след друг, по главен път I-9 в посока гр. Бургас. С цел извършване на проверка
полицейските служители предприели преследване със служебния си автомобил, но
тъй като леките автомобили ускорили скоростта си, се наложило използването на
светлинна и звукова сигнализация. Докато свидетелите изпреварвали лек автомобил
„*********“, с рег. № *********, жълт на цвят, видели, че в него имало
пътници, сред които лице с червено яке, което седяло на задната седалка.
Шофьорът на автомобила- подсъдимият Д., виждайки светлинната сигнализация
намалил скоростта си, поради което полицейските служители продължили
преследването, опитвайки се да настигнат и спрат движещия се пред тях автомобил
„********“, с рег. № *********. На разклона за с. Ново Паничарево,
Бургаска област, шофьорът на автомобила- подс. С., опитвайки се да направи
рязък завой към селото загубил управлението над превозното средство, преминал пътния
банкет и спрял в крайпътната канавка. Веднага след това подсъдимият С. излязъл
от лекия автомобил, прескочил предния капак, като една от обувките му останала
върху капака и се скрил в намиращите се до пътя храсти. Полицейските служители
приближили преследвания автомобил и установили, че в него имало четирима
пътници, чиято самоличност впоследствие била установена- лицата А. Н., С. М. и
свидетелите А. З. и Н. В.. Свидетелят Г.останал до
лекия автомобил, а свидетелят К. се отправил
към пътното платно, за да спре автомобила, който били изпреварили преди това- „**********“.
Подс. Д.,
след като видял, че полицейските служители го задминали, спрял лекия автомобил
и с думи и жестове с ръцете посочил на пътниците, сред които свидетелите С. и К., да слязат
от автомобила, след което продължил по пътя си и непосредствено след това бил
спрян от свидетеля К.. Последният
установил, че в автомобила се намирал само шофьора, а лицата, които видели със
свидетеля Г. малко преди
това, вече ги нямало.
Свидетелите
К. и Г. поискали помощ от свои колеги с цел издирването на
подсъдимия С.. На място пристигнала мобилна група- служители от ГПУ Малко
Търново, които след около тридесет минути установили подсъдимия С. скрит в
храст, находящ се на разстояние около 20 метра от автомобила, който същият
управлявал, като подсъдимият бил с една обувка. По-късно, същата вечер, двамата
били отведени в ГПУ- Малко Търново. Докато били в лекия автомобил, с който на
02.12.2015г. пътували към ГПУ- Бургас, подсъдимият Д. заявил на свидетеля К., че в този район (около село Индже Войвода, Бургаска
област) били натоварили незаконно преминалите границата чужденци, както и че
подсъдимият С. бил организатор на деянието им. Малко след това подсъдимият Д.
заявил на свидетеля Г. А.- полицейски служител в 6-то РУ към ОД на МВР-
Пловдив, командирован в ГПУ- Малко Търново, че е извършил деянието поради липса
на финансови средства.
В ранните
часове на 02.12.2015г. свидетелите С.и К. били задържани от служители на ГПУ- Малко Търново.
Приетите за
установени фактически положения, формулирани от настоящата инстанция, до които
е стигнал и първостепенният съд се извеждат въз основа на преценката на всички
събрани в хода на наказателното производство доказателства- свидетелските
показания на И. К. Г., К. А. К., М. Й. Й., П. И. В., Д. И. Б., П. Г. И., П. Г. П., Ж. П. Н., В. С. П., Д. А. З., С. Г. С., Т. Д. Ш., П. С. К., А. П. И., Г. А. А., дадени в
хода на съдебното следствие; от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК свидетелски показания на М. М.С. /л.19-21 от
ДП/, М. К. /л. 22-23 от ДП/, Н. В. /л. 24-25 от ДП/ и А. З./л. 26-27 от ДП/; от писмените доказателства,
прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК- докладни записки, заповеди,
протоколи, справки за съдимост на подсъдимите, писма и др.
Първоинстанционният
съд е съблюдавал правилата на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК при осъществяване на
процесуалната си дейност по събиране и проверка на доказателствата. Последните
са изследвани обективно, всестранно, пълно и са обсъдени поединично и в тяхната
съвкупност, което е довело до извеждане на правилните фактически констатации от
първостепенния съд, поради което присъдата е обоснована. Първата инстанция
подробно и при спазване на процесуалния закон е посочила на основата на кои от
доказателствата и доказателствените средства е формирала вътрешното си
убеждение, което е довело до категоричния извод относно авторството на
инкриминираните деяния.
Във връзка с
направените от страна на защита на подсъдимите възражения, свързани с допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от разследващите органи, при
проведените в хода на досъдебното производство разпити пред съдия от
първоинстанционния съд на чуждите граждани М.С., М.К., Н. В. и А. З., и искането за изключването на същите тези
доказателства от доказателствената маса, настоящата инстанция следва да
посочи,че споделя изцяло мотивите изложени от решаващия съд ,с които приема,че
допуснатата неточност е в резултат на техническа грешка и не може да обоснове
извод за допуснато съществено процесуално нарушение.БРС пространно и подробно е
изложил мотиви в тази насока,които не следва да се преповтарят от настоящата
инстанция.Налице са достатъчно
доказателства,които установяват по безспорен начин,че разпитите на тези
свидетели са проведени действително в ГПУ Бургас,а не в Созопол.Разпитите са
проведени пред съдия ,при спазване изискванията на НПК ,което категорично
обосновава извод за пълната годност и достоверност на тези извършени
процесуално-следствени действия.Посочването на мястото на провеждане на
съответното действие има формална стойност и не може да произведе съществени нарушения на правото на защита на подсъдимите
. Целта на това процесуално следствено действие е било показанията на конкретен
свидетел да бъдат дадени пред съдия, който се явява гарант относно факта, че
действието е реално осъществено, лицето, което дава сведения е именно това, посочено
в протокола, както и че изложеното от същото това лице е правилно записано.
Изводът относно това дали едно нарушение на процесуалните правила е съществено
или не, се гради на преценката дали същото е довело до ограничаване на правото
на защита на подсъдимия или някоя от страните. В настоящия случай не са
засегнати по какъвто и да е начин правата на подсъдимите и с оглед на това, че
всички други изисквания, посочени в НПК, касаещи извършването на разпита на
свидетеля са спазени, то законосъобразно приобщените по делото свидетелски
показания на М. С., М. К., Н. В. и А. З., следва да се ценят като годно доказателствено
средство и да послужат при изграждане на фактическата обстановка.Изтъкването на
допусната техническа грешка при
изписването на мястото на провеждане,което е очевадна тащкава грешка е
неоснователно и неподкрепено от убедителни доводи от защитата,за ад се пиреме
опорочаване ан тези едйствия,а безспорно това е елемент от защитната версия .
По делото са налични достатъчно
доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че подсъдимите С.Д.
и Н.С. са осъществили възведените им с обвинителния акт престъпления по чл.
281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК. В този
смисъл възраженията на защитата, че липсват доказателства за авторството на
подзащитните им са напълно неоснователни и необосновани. Правилно съдът е
очертал и обстоятелствата, които следва да бъдат доказани по категоричен начин,
за да приеме, че подсъдимите са извършили вменените им престъпления.
Кредитирането
на свидетелските показания на чуждите граждани М. С., М. К., Н. В. и А. З., приобщени по реда на чл. 281 ал. 1, т. 4 от НПК е
закономерна последица от факта, че същите са обективни, последователни, логични
и добросъвестни, както и че липсва каквото и да е съмнение в тяхната
достоверност. Свидетелите описват по категоричен начин обстоятелствата,
включващи момента на заминаването им от Афганистан, незаконното им преминаване
на територията на Република България, до задържането им от полицейските
служители на 01.12.2015г. Свидетелите С. и К.
посочват, че след като са преминали в Република България са се качили, заедно с
още четири неустановени лица, в лек автомобил „**********“, с рег. № *******,
жълт на цвят, като свидетелите били седнали на задната седалка, което напълно
съответства на свидетелските показания на К. и Г.,
които твърдят, че след като настигнали лекия автомобил „********“,
с рег. № **********, видели, че същият бил натоварен с пътници, като
на задната седалка се намирало лице от женски пол, облечено с червено яке. Също
така, свидетелите К. и С.посочват,
че докато са пътували с лекия автомобил, шофьорът- подсъдимият Д., извикал
„Полис!“, спрял колата, след което с жестове им посочил да слязат от
автомобила, което свидетелите, заедно с другите пътници, направили. Това от
своя страна подкрепя твърденията на свидетелите К.и Г., че
след като са спрели лекия автомобил, управляван от подсъдимия Д., пътниците,
които видели минута по-рано, вече ги нямало.
В
кредитираните от първоинстанционния и настоящия съд свидетелски показания на
свидетелите Н. В. и А. З., същите посочват, че след преминаването си на
територията на Република България са били качени в лек автомобил заедно с
лицата С. М. и А. Н., като около
20 минути след като отпътували, при опит на шофьора да завие на кръстовище,
катастрофирали, а лекият автомобил влязъл в крайпътната канавка. След
инцидента, същите твърдят, че шофьорът на превозното средство излязъл от него и
се опитал да се скрие в гората, но малко по-късно същото лице било намерено от
пристигналите на място полицаи. Изложеното от двамата свидетели е подкрепено от
показанията на свидетелите К. и Г., които заявяват, че след като автомобилът излязъл от
пътното платно, около разклона за село Ново Паничарево, Бургаска област, и
преустановил движението си, водачът излязъл навън, прескочил предния капак и се
скрил в храстите, разположени непосредствено до пътя. След пристигането на
мобилната група полицейски служители от ГПУ- Малко Търново, водачът бил
установен и изведен от храст, разположен на около 20 метра от катастрофиралия
лек автомобил. Следва да се отбележи, че в хода на съдебното следствие пред
районния съд свидетелят К. категорично
е разпознал подсъдимия С. като лицето, което е управлявало лекия автомобил „******“, а свидетелите Д.З. и Т.Ш. са посочили подсъдимия С., като лицето, което е било
намерено скрито в храстите.
Видно
от приложения по делото протокол за извършен обиск по реда на чл. 80 от ЗМВР
/л. 82 от УРИ 6101р-14961/02.12.2015г. по описа на ГПУ-Бургас/, у подсъдимия С.
са били намерени и иззети талон за технически преглед и гражданска отговорност
за лек автомобил с рег. № ВТ 3340 ВН. Така описаните документи, косвено
подкрепят извода относно авторството на деянието на подсъдимия С.. Направените
възражения от защитата на последния, във връзка с допуснати нарушения при
извършване на обиска, настоящият състав намира за несъстоятелни. В посочения
протокол не са допуснати грешки, както и не са налице съмнения относно
безпристрастността на изготвилия го служител, поради което правилно
проверяваният съд е стигнал до заключението, че същият протокол следва да се
ползва при изграждане на фактическите изводи по делото. За пълнота на
изложението е необходимо да се отбележи, че в доста голям обем от
първоинстанционното производство, съдът, по искане на защитата, е изследвал
именно това обстоятелство- допуснато ли е нарушение при извършения от
полицейските служители обиск на подсъдимия С., има ли съмнения относно
верността на протокола и съответно годността му да бъде използван като
доказателство за авторството на деянието, които съдебноследстевни действия са
нямали отношение към изясняване предмета на делото и не е било необходимо съдът
да изследва толкова задълбочено този въпрос . Настоящият състав намира, че
независимо от това дали у подсъдимия са били намерени или не обсъжданите
документи, свързващи го с лекия автомобил, то по делото са налице множество
други, както преки, така и косвени доказателства, които не оставят каквото и да
е съмнение относно факта, че на 01.12.2015г. подсъдимият С. е управлявал лекия
автомобил „********“, с рег. № *********.
В тази връзка следва да се
отбележи, че правилно и обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал
обясненията, дадени от подсъдимите, тъй като същите обслужват защитната им теза
и се явяват проявление на гарантираното им от закона право на защита.
Твърденията, които двамата подсъдими излагат в съдебно заседание, опитвайки се
да обосноват присъствието си на местопрестъплението, са голословни,
несъстоятелни, нелогични, необективни и противоречат на всички, кредитирани от
съда, доказателства.
Въззивният
състав не може да се съгласи с тезата на защитниците на двамата подсъдими, че
противоречията в показанията на полицейските служители са съществени до степен,
задължаваща съда да не ги кредитира. Действително са налице противоречия в
показанията на служителите на МВР, относно някои детайли като това дали
подсъдимият С. е управлявал лекия си автомобил при отвеждането му до ГПУ- Малко
Търново, относно извършени действия, следващи задържането на подсъдимите,
лицата, които са присъствали и участниците при конвоирането на подсъдимите до
ГПУ-Бургас, но всички те не не са съществени и не засягат предмета на
обвинението,като не могат да обусловят
промяна в крайния извод на съда. Следва да се посочи отново, че изводът за
авторството на деянието на подсъдимия С. не се изгражда единствено на
показанията на полицейските служители, а и от показанията на разпитаните на
досъдебната фаза афганистански граждани Вазир и Зелигул, които и настоящата инстанция
кредитира като годни доказателствени средства. Както беше изложено по-горе,
същите посочват, че именно шофьорът на лекия автомобил, който е извършвал
превозването им същата вечер, е лицето, което впоследствие е било намерено
скрито в храста от полицейските служители /л. 25 от ДП и л. 27 от ДП/. Това
лице е подсъдимият С. и този факт е безспорен. Доколкото защитникът на
последния-адв.К. изразява съмнения, по отношение достоверността на показанията
на полицейските служители, то за показанията на В. и З. не
е налице каквото и да е съмнение в тяхната безпристрастност.
Показанията на свидетелите К. и Г. са
в синхрон с тези на свидетелите В. и З.,
като показанията на изброените съвпадат и с тези на свидетелите Д. З. и Т. Ш. по
отношение на обстоятелството, кое е било лицето, намерено и изведено от
храстите. Анализирани заедно, всички те пресъздават обстоятелства, свързани с
извършване на деянието и удостоверяват в хронологична последователност действията на подсъдимия, поради което за
съда не остава възможност да направи различен, от вече посочения, извод и да
приеме, че показанията на всички изброени свидетели са достоверни и
безпристрастни и следва да бъдат изцяло кредитирани.
Безспорно
е установено по делото, че свидетелите С., К., В., З., М. и Н. не
притежават редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, изискващ се съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България
/ЗЧРБ/ и позволяващ им законното преминаване през територията на страната. От
доказателството по делото се установява още, че същите са афганистански
граждани- чужденци по смисъла на чл. 2 от ЗЧРБ, както и че са влезли в
Република България по незаконен начин- не през определените за целта места.
От всичко гореизложено се
доказва категорично, че подсъдимият Д. е реализирал от обективна страна състава
на престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК, като на
01.12.2015г., около 23:00 часа, по главен път I-9, в посока гр. Бургас, чрез
използване на моторно превозно средство- лек автомобил „*********“, с рег. № **********, противозаконно подпомогнал
повече от едно лице, а именно чуждите граждани М. К. и М. С., да
преминават в Република България в нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за
чужденците в Република България.
По отношение на подсъдимия С. се
установява безспорно, че е реализирал от обективна страна състава на
престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК, като на
01.12.2015г., около 23:00 часа, по главен път I-9, в посока гр. Бургас, чрез
използване на моторно превозно средство- лек автомобил „***********“, с рег. № *******, противозаконно подпомогнал
повече от едно лице, а именно чуждите граждани Н. В., А. З., С. М. и А. Н., да
преминават в Република България в нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за
чужденците в Република България.
Правилно първостепенният съд е
извел и субективната страна на деянието, както и предвидената от закона
специалната цел, изследвайки обективно извършеното от подсъдимите Д. и С.. При
определянето ѝ съдът е изследвал всички обстоятелства около извършеното
престъпление, отчел е поведението на виновните и механизма на извършване на
деянията. Фактът,
че последните са отишли на мястото, от което са качили чуждите граждани, в управляваните
от тях леки автомобили, малко след като същите са пристигнали, говори за една
предварителна съгласуваност между всеки от тях с водача на групата на
чужденците. Подсъдимите са знаели къде и кога трябва да вземат чуждите граждани
и да подпомогнат преминаването им през територията на Република България. В
подкрепа на изложеното са твърденията на свидетелите К.и С.,
които заявяват, че след като стигнали до асфалтов път, водачът им е казал, че
чакат уговорения превоз, като малко след това пристигнали около пет леки
автомобила. От твърденията на същите свидетели, както и тези на свидетелите В. и З. се
извежда и специалната цел на подсъдимите Д. и С., а именно да набавят имотна
облага за себе си. За безпрепятственото преминаване на свидетелите С. и К.
през териториите на различните държави, бащата на свидетеля С. е
платил осем хиляди долара още преди отпътуването им от Афганистан, а
свидетелите В. и З. платили по четири хиляди
долара. Подпомагането на свидетелите, от страна на подсъдимите Д. и С., да
преминат през територията на Република България е било част от цялостната
организация по превеждането на лицата от Афганистан до намислената от тях
крайна дестинация, което води до единствения възможен извод, че подсъдимият Д.
и подсъдимият С. са извършили деянията с цел получаване на съответна имотна
облага за себе си. Независимо от факта, че по делото не е установено
фактическото получаване на такава облага от тях, то същата следва именно от
горепосоченото. Поради всичко изложено следва да се приеме, че
подсъдимият Д. и подсъдимият С. са извършили престъпленията с пряк умисъл –
съзнавали са общественоопасния характер на деянието си и са искали настъпването
на общественоопасните му последици.
Първоинстанционният
съд не може да бъде укорен в непълноти и неточности при осъществяване на
дейността си по индивидуализация на наказанията, които следва да бъдат наложени
на подсъдимите Д. и С. за извършените от тях престъпления. При определяне
размера на наказанията, съдът правилно е констатирал липсата на отегчаващи
отговорността на подсъдимите обстоятелства, като е отчел наличието на
смекчаващи такива, изискващи определяне на наказанията около предвидения от закона минимум за съответното
престъпление по чл. 281, ал. 2 от НК. Отчетени са характерът и степента на
обществената опасност на деянието, съобразно кръга от обществени отношения,
които засяга, степента на обществена опасност на всеки от подсъдимите,
предходните им осъждания и съответно настъпилата относно двамата реабилитация,
както и начина на извършване на деянието.
По отношение
на подсъдимия С., настоящата инстанция счита, че с така определеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца и „глоба“ в размер на
пет хиляди лева, в най-пълна степен ще се постигнат целите на индивидуалната и
генералната превенции, визирани в чл. 36 от НК. Също така споделя и извода на
първостепенния съд, че за постигане на горепосочените цели и най-вече за превъзпитанието
на подсъдимия не е необходимо отделянето му от социалната му и семейна среда и
правилно изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено по реда
на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.
За
извършеното от подсъдимия Д. престъпление, първоинстанционният съд му е наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и „глоба“ в размер на
пет хиляди лева. Така отмереното наказание, настоящият състав намира за
правилно, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, ниската степен на
обществена опасност на личността на дееца ,обремененото му здравословно
състояние, видно от представените и приети пред въззивната инстанция
медицински документи /епикриза/ , липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства. И тук за постигане на целите на наказанието, правилно РС- Бургас
е преценил, че не се налага наказанието да бъде ефективно изтърпяно, поради
което отложил изпълнението му и определил изпитателен срок от три години.
Въпреки ,че
въззивните жалби са бланкетни и не съдържат конкретни данни за допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон,въззивната инстанция като съд по
съществото на делото след преценка на събрания доказателствен материал
,направените фактически и правни изводи от решаващия съд достигна до извод,че
атакуваната присъда като правилна и обоснована следва да бъде потвърдена.
Относно
искането на защитата на подсъдимия Д.,
наказанието глоба да бъде намалено , настоящият състав следва да посочи, че
така определеното и наложено наказание глоба на подсъдимия е в минимално
предвидения от законодателя размер. В настоящия случай единствената възможност
наказанието да бъде намалено е при приложението на чл. 55 от НК, но доколкото
по делото не се констатираха нито многобройни, нито изключителни, по своето
естество, смекчаващи отговорността на извършителя обстоятелства, при които дори
и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко, то
този институт не следва да бъде приложен. По същите съображения не следва да се
намаля и наказанието на подс.С..
Относно възраженията изложени във въззивния
протест,Бургаски окръжен съд следва да
отбележи,че същите са неоснователни и необосновани. Съдът не споделя доводът на
прокуратурата,че двамата подсъдими поради предходни осъждания,въпреки,че са
реабилитирани са лица със завишена степен на обществена опасност. Реабилитацията
е институт,с който се заличават всички последици от предходни осъждания и е недопустимо тези обстоятелства да се
вземат предвид при индивидуализацията на наказанието при настъпила безспорна
реаблитация и за двамата.В тази насока е и константната съдебна практика на
ВКС.В този смисъл правилно и обосновано БРС е отмерил наказанията в близост до
законовия минимум. Неоснователно и необосновано се явява искането на
прокуратурата за завишаване на наказанията и на двамата подсъдими, както и
приложението на ефективно наказание по отношение на Н.С.. Предложените от
прокуратурата наказания са неадекватни и не съответстват на степента на
обществена опасност на двамата подсъдими, като безспорно правилно БРС е
отчел,че целите на наказанието по отношение и на двамата ще бъдат постигнати в пълна степен с
прилагане института на условното осъждане.
От
друга страна въззивната инстанция следва да отбележи,че при произнасянето си,
първоинстанционният съд е пропуснал да приложи
предвидената санкция в наказателната норма на чл.281 ал.3 НК,т.е.
следвало е съдът да отнеме и двата автомобила, управлявани от подсъдимите, тъй
като престъплението е извършено при използване на МПС при условията на чл.281
ал.1 т.1 от НК. Тази санкция по ал.3 НК е въведена с изменение на НК в ДВ бр.74
/2015г. ,в сила от 29.09.2015г., поради което предвид обстоятелството,че
престъплението е извършено на 01.12.2015г. е била в сила към момента на
извършването му и е следвало да бъде приложена. Прокуратурата не е отчела този
пропуск на съда и не е направила възражение в тази насока в протеста си
,предвид което, поради липса на съответен протест настоящата инстанция не може
да влоши положението на подсъдимите и не може да осъществи правомощията си по
чл.281 ал.3 НК ,а именно да санира този пропуск,като постанови отнемане на
двата автомобила
/лек автомобил „********“, с рег. № ********* и лек автомобил „*********“, с рег. № *********/, които съгласно материалния закон и константната
съдебна практика в тази насока подлежат на отнемане.
В
съответствие с изискването на чл. 189 ал.3 от НПК, правилно съдът е ангажирал
отговорността на подсъдимите Д. и С. за разноските, направени по делото.
Правилно
решаващият съд е постановил веществените доказателства- косми, да останат по
делото, и след изтичане на срока за съхранение на същото, да бъдат унищожени.
Предвид
изложеното и след извършена на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на
правилността на проверявания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат
изменяване или отменяване на решението.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 76 от 08.05.2018 г.,
постановена по НОХД № 6077/2016 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ