Решение по дело №5096/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 47
Дата: 3 февруари 2021 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20205330205096
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. П. , 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Васил А. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил А. Тасев Административно наказателно
дело № 20205330205096 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000433/05.08.2020 год., издадено от ****
ОО „АА“ гр. П., с което на „М. 2005“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.П., бул.“Ц.Ш.“ № 43, представлявано от А. И. Г., ЕГН: ********** на
основание чл.178а, ал.4, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание –ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лева за
нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Жалбоподателят, в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния представител
адв.С. излага съображения за неправилно и незаконосъобразно НП, поради което моли съда
да отмени същото. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Изпълнителна агенция „ИА“, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание. В депозирано писмено становище пледира за
потвърждаване на НП като правилно, обосновано и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
С акт за установяване на административно нарушение от 21.07.2020 год. било
установено, че на 09.06.2020 год. около 00:01 часа в гр.П., бул.“Х.Б.“ № 82, ет.2 в РД
„Автомобилна администрация“, лицето по чл.16 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на
МТИТС с Разрешение № 884/24.02.2016 г. за извършване на периодични технически
прегледи на ППС, извършва следното нарушение: 1. При настъпила промяна в
обстоятелствата в контролно-техническия пункт с Разрешение № 884/24.02.2016 г. на
документите по чл.18, ал.1, т.5, б.“б“ от Наредба № Н-32 на МТИТС, а именно
1
Удостоверение за периодично обучение № 1541/01.06.2020 г., издадено на Р.М.Д., ЕГН
**********, лицето по чл.16 от Наредба № Н-32 не е уведомил писмено изпълнителния
директор на ИА „Автомобилна администрация“ чрез ръководителя на съответното
регионално звено до 24:00 часа на 08.06.2020 г. в 7-дневен срок от извършената промяна,
удостоверена с документи по чл.18, ал.1 от Наредба № Н-32 на МТИТС.
Записано било от актосъставителя, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.24, ал.1
от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.
Актът бил предявен на представляващия дружеството-жалбоподател, който го подписал с
отбелязване, че няма възражения. В законоустановеният срок не било депозирано писмено
възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в
което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа
обстановка и е подвел нарушението под разпоредбата на чл.24, ал.1 от Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. на МТИТС, като на основание чл.178а, ал.4, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложил на
жалбоподателя наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв.
Изложената по - горе фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
свидетелските показания, както и на приетите като доказателства по делото писмени
доказателства.
В съдебно заседание актосъставителят И. Л. П. поддържа изцяло съставения от него акт,
като дава обяснения, в които описва обстоятелствата по извършване на нарушението,
констатирано първоначално от негов колега. Нарушението било възприето впоследствие и
от св.Палейков, който констатирал, че е изтекъл законоустановения 7-дневен срок, в който
срок е следвало да бъде уведомен ***** на изпълнителната агенция чрез ****а на
регионалното звено за настъпила промяна, касаеща Удостоверение за периодично обучение.
Актът бил съставен от свидетеля в Дирекцията в присъствието на свидетел и представителя
на дружеството нарушител. Съдът кредитира показанията на актосъставителя като
последователни, логични, съответстващ на останалите доказателства по делото.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на събрания по делото доказателствен
материал съдът намира, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на
административно нарушение по чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС,
доколкото в 7 - дневен срок от датата 01.06.2020г., на която дата е настъпила промяна,
касаеща Удостоверение за периодично обучение № 1541/01.06.2020 г., издадено на Р.М.Д.,
ЕГН **********, „М. 2005“ ООД не е уведомила автомобилната администрация за
промяната.
Към датата на установяване на нарушението 21.07.2020г. и датата на неговото извършване
09.06.2020г. дружеството-жалбоподател е било годен субект на нарушението, тъй като е
попадало сред кръга на лицата по чл.16 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Не се
спори, че е настъпила промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.18,
ал.1 от Наредбата, като в конкретния случай промяната засяга документът по чл.18, ал.1, т.5,
б.„б“, а именно издаване на ново Удостоверение за периодично обучение на Р.М.Д.. Тази
промяна е настъпила на 01.06.2020г., когато е било издадено Удостоверение за периодично
2
обучение на работника/служителя, като именно от тази дата е започнал да тече и 7-дневният
срок за уведомяване на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, който е изтекъл на 08.06.2020г., като правилно за дата на нарушението е
посочена 09.06.2020г. Заявлението за настъпилата промяна, подадено от дружеството -
жалбоподател е било депозирано на 21.07.2020г., към който момент срокът за уведомяване е
бил изтекъл.
Следва да се отбележи обаче, че с Държавен вестник бр.80 от 2020г., в сила от 12.11.2020г. е
последвала законодателна промяна на нормата на чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, с изменението на която е настъпила по-благоприятна нормативна
разпоредба, тъй като изискването за лицето по чл.16 от същата Наредба при промяна на
обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, т. 5, б. „б“ писмено да
уведомява изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ чрез ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ в 7-дневен срок от извършването на промяната или
от узнаването й, като приложи документите, които я удостоверяват е отпаднало, т.е.
отпаднала е съставомерността на извършеното, поради което на основание чл.3, ал.2 от
ЗАНН обжалваното НП подлежи на отмяна. Разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН гласи, че
ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази
от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Прилагането на така наречения по-
благоприятен закон се свързва с хипотезите, при които се предвижда по-леко по размер и
вид наказание за деяние, което представлява административно нарушение по стария и по
новия закон или се изключва наказуемостта на даден вид деяния, третирани дотогава като
административни нарушения. В случая вмененото на „М. 2005“ ООД задължение по чл.24,
ал.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС да уведоми в 7 - дневен срок писмено
изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ за издаденото ново
Удостоверение за периодично обучение на своя работник/служител е отпаднало с
последвалите изменения на Наредбата. Липсата на такова задължение, съответно състав на
нарушение с идентични на установените от действалите към момента на извършване на
нарушението признаци, има за последица отпадането на наказуемостта за неизпълненото
задължение.
По изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото и на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде уважено искането
на жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски по делото в размер на 200
лева. От доказателствата по делото се установява, че е заплатена сумата от 200 лева за
адвокатски хонорар, липсва възражение за прекомерност от страна на въззиваемата страна,
поради което и следва да бъде присъдена именно тази сума на жалбоподателят и да бъде
осъдена въззиваемата страна за заплащането й.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът

3
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 36-0000433/05.08.2020 год., издадено от
**** ОО „АА“ гр. П., с което на „М. 2005“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.П., бул.“Ц.Ш.“ № 43, представлявано от А. И. Г., ЕГН: ********** на
основание чл.178а, ал.4, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание –ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лева за
нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“,
БУЛСТАТ:********* да заплати на „М. 2005“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.П., бул.“Ц.Ш.“ № 43, представлявано от А. И. Г., ЕГН: ********** сумата
от 200 /двеста/ лева, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.П. в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4