Решение по дело №113/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение с рег. №4 от 19.01.2025 г. по АНД № 20241630201486 по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г, №0065232 издаден от ОД на МВР – Монтана, с който на „Инитиунс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], район Средец, [улица], ет.2, ап.6 представлявано от управителя Н. Д. Д. е наложено административно наказание на основание чл.638, ал.4 във вр. чл.638, ал.1,т.2 във вр. чл.461, т.1 от Кодекс за застраховането КЗ/ имуществена санкция в размер на 2000.00лева /две хиляди/, за извършено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекс за застраховането КЗ/.

Касаторът „Инитиунс“ ЕООД с ЕИК *********, чрез процесуалния си представител адвокат М. Г. от ВТАК твърди, че решението на въззивния съд е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване на материалния закон във връзка с установените факти и събраните доказателства в хода на делото. Излага доводи, че в постановеното въззивно решение не са обсъдени всички възражения, тъй като поради издаване на три електронни фиша, един от който е оспорения е нарушена забраната за повторно налагане на наказание за едно и също административно нарушение по КЗ, с което е нарушена разпоредбата на чл.17 от ЗАНН. Отделно от това твърди, че неправилно е приложена санкционната разпоредба на чл.638, ал.4 от КЗ при неизпълнение на задължение по чл. чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а е следвало отговорността да бъде реализирана в хипотезата на чл.638, ал.1, т.1 или т.2 от КЗ в зависимост от това дали собственика на МПс е физически или юридическо лице. Моли за отмяна решението на въззивния съд и на издаденото НП. Претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание касатора редовно призован не се явява, не се явява и процесуалния му представител адвокат М. Г. от ВТАК.

Ответника по касационната жалба ОД на МВР – Монтана представлявана от Директора редовно призовани се представлява от надлежно упълномощения главен юрисконсулт К. Д., която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за установеност на административното нарушение и законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното административно нарушение е доказано по категоричен и несъмнен начин, като са обсъдени всички направени възражения пред районния съд, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон и процесуалните правила.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 11.03.2024год. около 13:10 часа в обл.Монтана, РП 2-81, при км. 96.988 при наличие на ограничение на скоростта от 60км/ч за извън населено място, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) Sitraffic ERS № 400 С е установено управление на МПС [Марка], модел „Клио“ с рег. № [рег. номер] което е регистрирано в страната и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка гражданска отговорност. С така описаното деяние е нарушен чл.483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) във връзка с чл. 638, ал. 4 във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2 и във връзка с чл. 461, т.1 от КЗ, поради което на търговското дружество касационен жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000, 00 лева. Прието е, че в случая е налице безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.483, ал. 1, т. 1 от Кодекс за застраховането /КЗ/. В противовес с твърдението в касационната жалба въззивния съд е обсъдил поотделно и в своята съвкупност всяко от депозираните възражения, като правилно ги е приел за неоснователни в това число и, че след датата на проверката и при постановяване на решението при направена служебна справка в Гаранционния фонд /приложена във въззивното производство/ липсва сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за конкретното МПС.

В мотивите на обжалваното решение са изложени доводи, че в случая правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 4 във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2 и във връзка с чл. 461, т.1 от КЗ, както и правилно извършеното деяние не е квалифицирано като маловажен случай по см. на дефиницията на &1,т.4 от ДР на ЗАНН, което е дало основание да се приеме жалбата за неоснователна.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактите са установени от представените доказателствени средства, обсъдени по отделно и в своята съвкупност от страна на въззивния съд с произнасяне по всяко от възраженията във възивната жалба. При правилно установени факти въззивният съд е формулирал мотивите на решението си при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е извел правните изводи в съответствие с материалния закон.

Правилно е приел въззивния съд че е осъществен съставът на административното нарушение по чл.483, ал.1,т.1 от Кодекс за застраховането, тъй като Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

Безспорно по делото е установено, че договор за застраховка не е сключен от жалбоподателя, дори и след последващи справки в Гаранционния фонд.

Не е нарушено изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно описанието на нарушението, което се състои в липса на сключен договор за застраховка гражданска отговорност – описано е МПС при условията на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и това МПС е надлежно идентифицирано с посочено автоматично техническо средство.

Не се споделя твърдението, че е налице смесване на различни хипотези, при което нарушителят е затруднен да организира защитата си. Напротив ясно е разписано от законодателя и е посочено в електронния фиш, че е нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ съгласно която Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Административно наказващият орган е посочил връзката на тази разпоредба с нормата на чл. 638, ал. 4 където именно е предвидена санкцията при нарушаване на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ - Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. По причина, че законодателят е използвал техниката на препращането, административно наказващият орган е посочил и нормата на чл. 638, ал. 1, т.2 от КЗ, но тази връзка се отнася само до размера на санкцията, а не както неправилно процесуалният представител на дружеството жалбоподател я тълкува – изцяло като самостоятелна норма.

В случая нарушението е установено към момента на заснемането от АТСС, тъй като АТСС е одобрен тип средство за измерване на скорост видно от приложеното на л. 14 от въззивното дело Удостоверение за одобрен тип средство за измерване в което ясно е посочено, че то представлява "стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип: Sitraffic ERS 400. Отделно от това изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес по арг. от чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, която доказателствена сила не е оборена от касатора във въззивното производство. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства т.е. както от обективна, така и от субективна страна. Въззивния съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение.

Неоснователно е направеното възражение в касационата жалба, че търговското дружество повторно е наказано за едно и също извършено административно нарушение, тъй като с оспореното липсва идентичност по време и място с предходните, а всяко от деянията по управление на МПС без задължителния договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите представлява отделно деяние по см. на чл.6 от ЗАНН изразяващо се в бездействие от страна на административно наказаното търговско дружество да изпълни вменените му задължения по сключване на договора. Наред с това факта за наличие на връчени ел. фишове не обосновават влизането им в законна сила, тъй като същите подлежат на обжалване. В противовес с твърдението в касационната жалба в случая е приложима разпоредбата на чл.18 от ЗАНН съгласно която ако са извършени няколко отделни административни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

В решението на районния съд е застъпено и становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че административният орган се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя имуществена санкция в посочения размер. Съдът правилно е приел, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

В случая не може да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, респективно да се отмени изцяло наложеното административно наказание, както правилно е отбелязал и въззивния съд. По отношение на този род административни нарушения не са налице условията на чл.28 ЗАНН, които обуславят маловажност, тъй като обществени отношения, които се защитават със сключването на задължителната застраховка "ГО" не могат да бъдат счетени за маловажни, тоест след като е безспорно, че касатора е имал качеството на собственик на МПС, за което не е налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" правилно и обосновано районния съд е потвърдил изцяло наложеното административно наказание.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето им не са нарушени административно производствените правила, материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено предвид санкционната разпоредба.

В обобщение на изложеното, касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, както и други такива при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение с рег. №4 от 19.01.2025 г. по АНД № 20241630201486 по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г, №0065232 издаден от ОД на МВР – Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.