Р Е Ш Е Н И Е № 182
ГР. НОВА ЗАГОРА, 21.11.2011
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД колегия в
публичното заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
При секретаря В.К.
Прокурора като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ Гр.дело № 1066 по описа за 2010 г. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК и чл. 537 ал.2 от ГПК.
Насрещните
искове са с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, чл. 109 от ЗС и също чл.537
ал.2 от ГПК.
Ищецът
твърди, че бил собственик на 1 / 2 ид.части от дворно място, представляващо УПИ
с пл. № ХV-2095 в кв. 91 по регулационния
план на гр. Нова Загора с площ 420 кв.метра. По кадастралния план имота
представлява ПИ с идентификатор 51809.503.2091. Собствеността си върху имота
ищецът придобил от своята майка. На 26.11.2004 г. в полза на „Банка ДСК”ЕАД гр.
София била вписана ипотека върху горния имот в служба „Вписвания” в гр. Нова
Загора. През 2006 г. и 2008 г. ищецът твърди, че си бил вадил скици за
притежаваните от него имоти в това число и гореописания. В средата на м.юли
ответникът започнал да извършва без съгласието на ищеца ремонт на къщата. На 21.09.2010
г. Община Н. Загора уведомила ищеца, че било издадено разрешение за строеж №
104/30.08.2010 г. с възложител ответника. След това общината със заповед спряла
изпълнението поради възражения на ищеца. От тази последна заповед ищеца
разбрал, че за собственик на УПИ ХV-2095 в кв.
91 бил записан ответника. Това пораждало правния интерес на ищеца да се
установи собствеността върху имота. Затова моли съда да постанови решение, с
което да се признае за установено по
отношение на ответника, че ищеца е собственик на гореописания недвижим имот.
Моли да се отмени н.акт № 141 том IХ дело №
1903/2007 г. на съдия по вписванията гр. Нова Загора до размер 1 / 2.
Претендират се от ищеца направените от него деловодни разноски.
Ответникът
счита предявения иск за неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли.
На свой ред твърди, че бил собственик на процесния имот, тъй като го владеел
необезпокоявано повече от 10 години. Ответникът по насрещния иск извършил
строителни мероприятия, които увредили къщата на ищеца и застрашавали
сигурността и стабилността й. Затова моли съда да го признае за собственик на
целия УПИ ХV-2095 в това число и на 1 / 2 ид.ч., за които претендира
ответника, в качеството си на ищец по първоначалния иск и последния да изгради
негова собствена стена от източната страна на неговата си къща и да не ползвал
западната такава на ищеца. Претендира разноски.
Ответникът
по насрещните искове ги счита за неоснователни, оспорва ги изцяло и счита, че
следва да бъдат отхвърлени.
От
събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка:
Урегулиран
поземлен имот с пл. № ХV-2095 /процесния имот/ е бил част
от цял имот като другата му част е съседния УПИ с пл. № ХIV-2091. Двата парацела са частите на дворно място от 720
кв.метра, съставляващо парцел III-3/три за три/ в кв. № 12 по плана на гр. Нова Загора от 1909
г. В този първоначален вид Д./Ю./ С. К. е продал имота на Д.П.М. и П.П.М. през
1950 г. /н.акт № 123/14.07.1950 г. на НЗРС/. Д. и П. са братя.
От приетото
заключение на в.лице С.М., в чиято компетентност и безпристрастност съда не се
съмнява, се установи, че през периода 1950-1958 г. е проектирана и изградена
източната част на сградата. През 1958 г. е бил изготвен проект на основание
виза за проектиране и на западната част на сградата.
При
приемане на регулационния план на гр. Н. Загора, одобрен през 1964 г., е
отразено, че бившия парцел III-3 /три за три/ в кв. 12 се
разделя на два нови парцела – II-614 и III-1459. На този план със синя линия е обозначена регулационната линия, а с
пунктирана е отразена оградата между двата парцела.
При регулационния
план от 1968 г. на града е отразено, че регулационната линия се покрива с имотната граница и
оградата между двата имота. Върху тези две линии е нанесен знакът „Z”, което е означение, че тези два парцела се намират в
съсобственост. В разписния списък е посочено: II-614 – Д.П.М. – н.а. № 123/1950 г., III-1459 – П.П.М. – н.а. № 123/1950 г. Няма данни от този период за делба
между братята.
При
приемане на регулационния план на града от 1978 г. целия имот попада в парцел
за комплексно жилищно строителство и съществуващата ограда не касае подялбата
при бъдещото отчуждаване.
При
регулационния план на града от 1991 г., тъй като не било изпълнено предвиденото
строителство се възстановил статута и собствеността на парцелите, като отделни
самостоятелни имоти.
Видно от н.акт
№ 101/08.06.1957 г. двамата братя са си учредили един на друг право на строеж
за построяването на жилищна сграда, всеки от тях.
Въпреки, че
не е строена едновременно, така построената жилищна сграда е с общ калканен
зид, като първоначално е построена източната половина на сградата и след това
западната й част.
Видно от
н.акт № 6/04.01.1997 г. П.П.М. и съпругата му Р.са дарили на дъщеря си М.П.П.-М.
1 / 2 ид.части от дворно място,
съставляващо парцела ХIV-2091 с площ 450 кв.м. и парцелаХV-2095 с площ 420 кв.м. в кв. 91 по плана на града. През
2004 г.приобретателката на имота го е продала на сина си К.Ж.К. – ищеца по
делото /н.акт № 178/13.11.2004 г. на нотариус рег. № 183 – Я. В./. В същия
н.акт имота е описан така: „1/2 ид. част от дворно място с подобренията в него,
съставляващо УПИ ХIV-2091 с площ 450 кв.м. при
съответни граници и УПИ ХV-2095 с площ 420 кв.м. при
съответни граници в кв. 91 ...” Срещу ипотека на имота ищецът е получил банков
заем, видно от молба за вписване на „Банка ДСК” от 26.11.2004 г.
От своя
страна ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост върху процесния
имот – дворно място, съставляващо УПИ ХV-2095 на основание давностно владение /н.акт № 196/29.08.2007 г., изд. от
нотариус В. И. с рег. № 163.
За да издаде н.акт нотариуса е
събрал доказателства, че от 1996 г. ответника необезпокоявано и непрекъснато е
владеел имота УПИ ХV-2095. Но от заключението на
в.лице М. се установява, че в същия имот има изградена газо-разпределителна
система, която е изградена след 2004 г., а документацията е на името на Х.М.
Това се установява и от договора за присъединяване, приложен като доказателство
по делото № 079/10.08.2004 г. и от показанията на самата М. Последната в с.з.
заяви, че през 1996 г. е продала имота на ответника, но за сделката знаели само
двамата. Свидетелката получила пари, за договарянето, имала пълномощно от сина
си. Делба двамата братя – Д./съпруга й/ и П. не били правили. Те построили
къщата през 1957 г., а девера й 1-2 години по-късно. Свидетелката Д. в с.з. от
19.10.2011 г. заяви, че братята живеели задружно и в разбирателство. Ограда
между двата двора построили по-късно. Дворът въпреки това го ползвали общо.
Дори виждала К. /ищеца/ да бере плодове зад къщата /в двора/.
Установи
се, че ответникът е получил разрешение за строеж да извърши основен ремонт на
къщата от Община Н. Загора /писмо до ищеца от общината изх. № 92-00-878/21.09.2010
г./. В тази връзка в.л. Св. М. в заключението си сочи, че липсата на втори /двоен/ зид не намалява здравината на сградата. Но при положение, че
едната или двете страни искат надстройка или промяна на конструкцията на
сградата, следва да се изготви конструктивен проект, който ще определи
задължителните СМР, които следва да се изпълнят в двете половини на сградата.
Видно от
удостоверение за наследници № 599/04.10.2010 г. на Община Н. Загора П.П.М. е
починал на 18.04.2000 г. и негови наследници са Р.- съпругата му и единствената
му дъщеря М. – майката на ищеца.
Другият
брат Д.П.М. е починал на 08.06.1988 г. и оставил за свои наследници съпругата
си - св. Х.М. и сина си П.Д.П.
Последният е починал на 22.02.2004 г. и оставил наследници Д.П. – син и Х.И. –
дъщеря /удостоверение № 532/16.08.2007 г. на Община Н. Загора, приложено в
нотариалното дело/.
От така
приетото за установено, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По първоначалните
искове.
Процесният имот се явява част от цял такъв, закупен през
1950 г. от двамата братя Д./Д./ и П.П.М. Д. е починал през 1988 г., а П. през
2000 г. Приживе през 1957 г. двамата братя си учредили взаимно право на строеж
в общото дворно място. И двамата построили първоначално Д., а година-две след него и П. жилищни сгради. Д.
е от изток, а П. от запад – залепени една до друга с обща стена помежду им. С
оглед учредяването на право на строеж /суперфиция/ и придобиването му от всеки
от братята те са придобили право на собственост върху сградите така, както са
ги построили. Всеки е станал собственик на построената от него жилищна сграда в
дворното място. Ползвали са ги до
смъртта си, съответно Д. до 1988 г., а П. до 2000 г. Приживе двамата, а респ. и
техните наследници не са извършвали делба на дворното място. Не се събраха и
никакви доказателства и настоящия съд приема ,че няма такава цялото дворно място да се е
разделило и всеки от братята или техните наследници и правоприемници да е
придобил или придобили реална част от имота. Следователно и досега дворното
място е съсобствено, независимо от това кои са настоящите носители на
правото на собственост върху него. Независимо и от това, че между двата парцела
от които то е съставено има изградена ограда. Съдът не се интересува от
административното делене и оформяне на имота, а от волята на страните. През
годините с влизане в сила на различните регулационни планове на гр. Н.Загора
имота е бил оформян по различен начин, като например в плана от 1968 г. е бил
поставен знак „Z” върху имотната граница,
обозначаващ “съсобственост”. Тази граница с оглед липсата на делба е
способствала единствено да се разпредели ползването на дворното място, а не
правото на собственост върху него. Не случайно и в разписния списък е посочен
един и същ нотариален акт № 123/1950 г., въпреки наличието на ограда.
Видно от
нотариалните актове, с които майката на ищеца през 1997 г. и самия ищец през
2004 г. са придобили собствеността върхух имота те са действали със съзнанието
на съсобственици, знаейки, че притежават идеални части от всеки от парцелите - УПИ
ХIV-2091 и УПИ ХV-2095. От своя страна ответника през 2007 г. се снабдил с
н.акт, цитиран по-горе, с който се лигитимира като собственик на цялото дворно
място, съставляващо УПИ ХV-2095. Това не отговаря на
фактическото положение. Приемаме, че ответника през 1996 г. е започнал да
владее и дворното място, съставляващо УПИ ХV-2095 и до 2007 г. снабдяването му с н.акт е осъществил непрекъснато
владение от законовоизискуемите 10 години. Но той по никакъв начин не е
показал, че го владее единствено и само за себе си.
От събраните писмени
доказателства /н.актове 2 броя/, а и гласните такива се установи, че братята и
наследниците им са живеели задружно и в разбирателство. Такива са били до преди
година-две и отношенията между ищеца и ответника. Последният е длъжен да
демонстрира по категоричен и недвусмислен начин, че това дворно място го владее
само за себе си. Това намерение трябва да стигне до съзнанието на останалите
съсобственици,да им бъде демонстрирано категорично и безусловно. Този момент е
начален за започване на 10-годишния давностен срок. Ищецът през 2004 г. е
надарен от своята майка с имота, което ясно показва, че и двамата считат себе
си за негови собственици. Ответникът ясно е демонстрирал намеренията си едва,
когато е искал от общината разрешение за строеж, което е повод за настоящото
дело. Той със св. Х.М. какви уговорки е имал са факти ирелевантни за съда, тъй
като правото на собственост върху недвижимия имот се прехвърля единствено с
нотариална форма, а липсата на форма води до нищожност на сделката. Да оставим
настрана въпроса, че Минчева през 2004 г. се е разпореждала с имота като го е
газоснабдила,което е факт оспорващ придобивната давност на ответника.
От горното
следва извода, че предявения първоначален иск е основателен и доказан и следва
да се уважи.
Ищеца е
собственик на 1 / 2 ид.части от УПИ ХV-2095, без находящата се в него жилищна сграда /къща/,
която съдът приема, че е собственост на основание давностно владение на
ответника. За къщата ищеца не предявява претенции, както и за подобренията в
този имот.
Следва, с
оглед акцесорността на искането по чл. 537 ал.2 от ГПК да се отмени за 1 / 2 ид.ч. само от дворното място, съставляващо УПИ
ХV-2095 нот.акт № 196/29.08.2007 г. на нотариус В. И.
с рег. № 163.
По
предявените насрещни искове.
Ответникът
по първоначалния иск предяви иск по чл. 124 ал.1 от ГПК, че той е собственик на
дворно място, съставляващо УПИ ХV-2095. Съдът уважи първоначалния иск,
което води до отхвърлянето на насрещния такъв. Но ищецът на този иск се
легитимира като собственик на имота с нотариален акт по давностно владение.
Това води до липса на правен интерес у ищеца да доказва на когото и да е било,
че е собственик и делото следва да се прекрати в тази част и на това основание,тъй
като искът освен,че е неоснователен,на първо място той е недопустим.
С оглед
уважаването на първоначалния иск, следва да се отхвърли искането за отмяна на нот. акт № 178, том ХІІ,
рег. 6007, дело № 821/2004 г. на Нотариус Я.В. с рег. № 183 на Нотариалната
камара, в частта му относно продажбата на дворното място с площ от 420 кв.м., съставляващо
УПИ ХV-2095 в кв. 91 по ПУП на гр. Нова Загора, като неоснователен и недоказан.
По предявения
насрещен иск по чл. 109 от ЗС.
Съдът намира този иск за неоснователен и недоказан.
Претендира се ответника да изгради своя собствена стена от източната страна на
неговата жилищна сграда, за да не ползва неговата западна стена на жилищната му
сграда. Установено е безспорно, че между двете къщи, на ищеца и ответника,
които са долепени една до друга има една обща стена. Къщите са изграждани по
различно време и западната, която е собственост на ответника е построена по-късно, ползвайки западната
стена на къщата на ищеца. Къщите са построени преди 1960 г. и това положение е
запазено и до настоящия момент. Член 109 от ЗС посочва, че собственикът може да
иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Настоящият съд не установи, че ответникът по някакъв начин
накърнява правото на собственост на ищеца и му пречи да ползва къщата си.
Напротив, ищеца необезпокоявано ползва целия обем от правото си на собственост върху къщата.
На следващо
място трябва да бъде отбелязано, че вещото лице бе категорично в заключението
си, че липсата на втори /двоен/ зид не намалява здравината на сградата.
Следователно и за в бъдеще ползването на къщите може да продължи без някоя от
страните да накърнява правата на другата и не е налице необходимост от
изграждането на друга стена.
Вещото
лице отбелязва още, че надстройка или промяна конструкцията на сградата би
засегнало и двамата собственици, тъй като ще се засегне целостта на къщите.
Това показва, че ищеца, искайки извършването на основен ремонт в това число и
на покрива би засегнало правата на ответника и би следвало да се иска
съгласието на последния. Но това също не е в полза на тезата на ищцовата
страна.
С оглед
уважаване на първоначалния иск изцяло и отхвърляне и прекратяване на делото
относно насрещните искове, следва да се уважи искането на ищеца по
първоначалния иск по заплащане на разноските от ответника изцяло в размер на
502.00 лева – 400.00 лева адвокатски хонорар и 102.00 лева възнаграждение за
вещо лице и банкова такса.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.В.,
с ЕГН ********** ***, че К.Ж.К., с
ЕГН ********** ***, е собственик на 1 / 2 /една втора/ идеална част от ДВОРНО МЯСТО,
съставляващо УПИ ХV-2095 / урегулиран поземлен имот
петнадесети за планоснимачен номер две и деветдесет и пет/, в кв. 91/деветдесет
и едно/ по регулационния план на гр. Нова Загора от 1991 г., а по кадастралния
план на гр. Нова Загора имота представлява ПИ с идентификатор 51809.503.2095, с
площ 420 /четиристотин и двадесет/ квадратни метра при граници и съседи: улица,
парцел ХIV-2091, парцел ХVIII-2092,2093, парцел ХVII-2094, парцел ХVI-2096, а
по кадастралната граница при граници и съседи: ПИ №№
51.809.503.2091,51809.503.2092, 51809.503.2093, 51809.503.2094 и
51809.503.2096.
ОТМЕНЯ нотариален акт № 196, том 4, рег. 7257, дело № 599 от 29.08.2007 г.
на нотариус В.И.с рег. № 163 на Нотариалната камара за 1 / 2 /една втора/
идеални части от дворното място, описано по-горе, без жилищната сграда,
построена в него и подобрения.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.В. срещу К.Ж.К.,
иск с който последния да изгради собствена стена
от източната страна на неговата жилищна сграда, находяща се в дворно място,
съставляващо УПИ ХV-2095 и УПИ ХIV-2091 в кв.91 по
регулационния план на гр.Нова Загора и да не ползва западната стена на жилищната
сграда на Д.С.В., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска за отмяна на нотариален
акт № 178 том ХІІ, рег. 6007, дело № 821/2004 г. на Нотариус Я.В. с рег. № 183
на Нотариалната камара в частта му
относно продажбата на дворното място с площ от 420 кв.м., съставляващо УПИ
ХV-2095 в кв.91 по ПУП на гр. Нова Загора, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПРЕКРАТЯВА делото в частта, в която Д.С.В.
иска да се признае за установено по отношение
на К.Ж.К., че е едноличен собственик на УПИ ХV-2095, поради липса на правен интерес от предявяване на иска, като НЕДОПУСТИМ.
ОСЪЖДА Д.С.В. да ЗАПЛАТИ на К.Ж.К. разноски в размер на 502,00 /петстотин и два/
лева.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от получаване на съобщението пред СлОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: