Решение по дело №81/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е с правно основание чл.243,ал.6 НПК и е образувано по частна жалба от Н. Г. П. –директор на Ц.-АД-клон-Б. против определение № 539/17.11.2014г., постановено по ЧНХД № 1100/14г. по описа на РС-Петрич. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното съдебно определение и се иска отмяната му като такова. Сочи се, че в хода на ДП са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват извод за осъществено от Г. Ц. престъпление по чл.277,ал.2 НК, с което са увредени интересите /накърнени права/ на банката-кредитор- Ц.- АД, което поражда и правният интерес на същата от настоящата жалба. В жалбата се прави подробен анализ на събраните по ДП доказателства и се излагат подробни съображения, че разследването по делото е непълно и необективно, както и че е неоснователен извода на прокурора за липса на престъпление и оттам- за прекратяване на воденото наказателно производство.

След като се запозна с частната жалба, постановлението на прокурора за прекратяване, атакуваното съдебно определение, както и събраните по дознанието доказателствата, окръжният съд установи следното:

Досъдебното производство е образувано на 05.03.2013г. въз основа на постановление на прокурор от РП- [населено място] срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195,ал.2 НК, затова че срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата в периода 30.08.2011 г. – 18.11.2011 г. в [населено място], [улица] противозаконно е отнел чужди движими вещи – метален покрив, метални колони, дървена дограма, тухли, изграждащи тухлените стени и съоръженията, изграждащи ел. инсталацията на промишлена сграда с идентификатор 56126.600.9842.1 с площ от 1547 кв.м., ЕКАТТЕ 46126 в кадастрален район 600, в поземлен имот 56126.600.9842 по кадастралната карта на [населено място], представляващ бивш масивен склад с навес – едноетажен, построен 1983 година, върху който с нотариален акт № 33, том II, рег. № 4894, д. № 397 от 26.06.2007 г. е била учредена договорна ипотека от кредитополучателя [фирма] – П. в полза на кредитодателя [фирма] – клон Б. във връзка със сключен договор за предоставяне на кредит овърдрафт № 81700РО-АА-0453 от 26.06.2007г. в размер на 800 000 лв., от владението на ипотекарния длъжник [фирма]- П., представляван от ИД /бивш/ Г. В. Ц. от [населено място], собственост на кредитора „Ц.”- клон Б., представлявана от Директора Х. С. Х. от [населено място], без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери /стойността на противозаконно отнетото имущество възлиза на сумата от 141 581 лева/.

По настоящото дознание са разпитани свидетели, събрани са множество писмени доказателства, назначени и изпълнени съдебно-техническа и съдебно- икономическа експертизи, извършен оглед на местопрестъплението, като на 11.07.2014г. разследващият полицай е приключил същото с мнение за прекратяването му на основание чл.24,ал.1 НПК. Този извод на разследващия е бил споделен и от наблюдаващия прокурор, който с нарочно постановление от 25.08.2014г. е прекратил – на основание чл.24,ал.1,т.1 НПК- наказателното производство по ДП № 105/13г. по описа на РУП-П.. В мотивите към същото прокурорът е приел, че процесният масивен склад е наличен и към двата описа, извършени от ЧСИ Ц., което изключвало противозаконно отнемане, респ.- и състав по чл.277,ал.2 НК от изпълнителния директор на дружеството-длъжник.

Това постановление, правно основаващо се на чл.243,ал.1,т.1 НПК, е обжалвано в указания от законодателя срок от Н. П. като изпълнителен директор на Ц. АД- клон Б. /като се сочи в самата жалба, че е упълномощена от изп.директор на Ц. АД-Т. А., но такова пълномощно съдът не установи да има по делото, вкл. и към настоящата въззивна жалба/ пред РС-гр.П., който с определението си - предмет на въззивен контрол – е приел, че в инкриминирания времеви период собственик на процесните вещие бил длъжника по кредита - [фирма], поради което Ц. АД няма правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване. В мотивите към атакуваното определение първостепенният съд е приел още, че - макар и неправилно посочено от прокурора като собственик (доколкото обвинението е работно и може да се изменя във всеки момент) - [фирма] клон Б. не е ощетено юридическо лице от престъплението кражба, поради което жалбата му е недопустима. В допълнение –във връзка с изложеното в жалбата, че престъплението неправилно е квалифицирано като такова по чл.195,ал.2 НК, а не като такова по чл.277,ал.2 НК, ПРС е изложил аргументи, че единствено прокурорът –бидейки господар в досъдебната фаза на процеса- има правомощия да образува наказателно производство, повдига обвинение и преценява квалификацията на същото, респ.- кое лице да бъде привлечено като обвиняемо. В този смисъл и съгласно нормата на чл.243,ал.3 НПК- съдът е заключил, че жалбодателят не е сред лицата, посочени в цитираната разпоредба, имащи право да обжалват прокурорския акт (постановлението за прекратяване на наказателното производство) и е оставил без разглеждане жалбата му като недопустима.

Атакуваното определение на ПРС въззивната инстанция намира за законосъобразно и правилно по следните съображения:

Съгласно посочената и от районния съд норма на чл.243,ал.3 НПК право да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство имат обвиняемите, пострадалите или техните наследници и ощетеното юридическо лице.

Престъплението, за което е било образувано настоящото наказателно производство, е по чл.195,ал.2 НК. Установява се от събраните по ДП доказателства, че на 26.06.2007 г. между банката-жалбоподател и [фирма] е сключен договор за кредит овърдрафт на стойност 800 000 лв. За обезпечение на този кредит е учредена договорна ипотека върху имоти на длъжника. Тъй като длъжникът не е погасявал своевременно дължимите вноски, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и се е снабдила по реда на чл. 417 ГПК със заповед за незабавно изпълнение и съответно с изпълнителен лист за сумата по главницата, както и за лихви, такси и разноски. В хода на изпълнителното производство са извършени два броя описи на имуществото на [фирма], в хода на които банката е установила разлика в състоянието на един от обектите - масивен склад с навес, едноетажен, с площ 240 кв.м., която според нея се дължи на извършени противоправни действия от пазача Ц., поради и което е сигнализирала РП-П., че изп.директор на [фирма] е осъществил престъпление по смисъла на чл.277, ал.2 от НК.

В случая законосъобразен се явява изводът на ПРС, че целта на изпълнителното производство е да се извърши публична продан, при което кредиторът да удовлетвори вземанията си към длъжника посредством продажба на негово имущество, респ.- че към периода между двата описа по изпълнителното дело, през който се твърди, че са липсвали /отнети, отчуждени, разрушени и откраднати/ вещи, налични по-рано - демонтиран метален склад с навес или сбор от вещи - метален покрив, метални колони и пр. - техен собственик е длъжника по кредита- [фирма].

Дори и да се приеме, че всъщност се касае за престъпление по чл.277,ал.2 НК, то следва да бъде споделен и другия извод на първостепенния съд, че единствено в прерогативите на прокурора е да преценява какво обвинение и на кого да повдигне. Въпреки това, следва да се отбележи, че и дори да бе водено ДП за престъпление по чл.277,ал.2 НК, то негов обект на закрила са обществените отношения, свързани с реда на управление. Посоченото престъпление е от категорията на формалните престъпления, които са довършени с факта на осъществяване на изпълнителното деяние без да е необходимо да има настъпил престъпен резултат. Въззивният съд- съгласно правомощията си- не съзира каквито и да е доказателства и/или аргументи, че жалбодателят- Ц. АД, на което дружество –чрез директора на клона му в Б.- Х. Х. - разследващият полицай е предявило материалите от разследването като пострадал /въпреки изричната практика, че пострадал от престъпление може да е само физическо лице/ и което АД е депозирало до РУП-П. сигнала за извършено престъпление, е претърпяло каквито и да е (имуществени или неимуществени) вреди от соченото от това юридическо лице за осъществено престъпление против реда на управление в Държавата. Посочените в настоящата /въззивна/ жалба от П. вреди не в пряка връзка/последица от въпросното престъпление. В този смисъл е и константната съдебна практика.

Поради горното, законосъобразно районният съд в П. е оставил без разглеждане подадената от Ц. АД –чрез директора на клона в Б. частна жалба, в който смисъл определението му следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция без да се разглежда по същество спора (т.е. има ли или не осъществено от субективна страна престъпление по чл.195 или по чл.277,ал.2 НК, респ.- правилно ли е прекратено наказателното производство от прокурора).

Мотивиран от горното и на основание чл.243,ал.6 и ал.7 НПК, Благоевградският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 539 от 17.11.2014г.,постановено по ЧНХД № 1100 по описа на Районен съд- [населено място] за 2014г., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената жалба от Н. П. като директор на Ц.-АД- клон- Б. против постановление на РП-гр.П. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 105/13г. по описа на РУП-гр.П. за престъпление по чл.195,ал.2 НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, респ.- протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: