Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение № 413 от 12.04.2012г. по гр.д.№ 4967/2010г. Р. с. В.Т. е отхвърлил като неоснователен предявения от Х. Д. Ч. от гр.В.Т. срещу К. Й. Л. от гр.В.Т. иск по чл.439,ал.1 ГПК , че не дължи сумата от 2849.74лв. ,представляваща вземане по изп.д.№ 259/2000г. по описа на ДСИ при Р. с. Г. Въззивна жалба срещу решението в законоустановения срок е подадена от Х. Ч..В жалбата се правят оплаквания ,че решението е необосновано на доказателствата по делото и на закона. Излага подробни съображения в посока,че след като още на 15.02.2007г. изпълнителното дело е прекратено по силата на чл.330,ал.1,б"б" ГПК/отм./ поради непоискани от взискателя изпълнителни действия в продължение на повече от две години.Твърди се,че извършените изпълнителни действия по изп.д.№ 259/2000г. съотв. по продължилото под № 68/09г. дело са незаконосъобразни Твърди се,че в качеството си на трето лице при изпълнение върху чужда вещ ответника по жалба К. Л. е предприела защитата по чл.336 ГПК/отм./, че тя не може да има качество на присъединен взискател, че задължението по изп.д№ 68/09г. и № 67/09г. -сумата от 19768.99лв.е погасено чрез плащане на 21.08.09г.Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново,с което предявения иск се уважи . От ответника по жалба К. Й. Л. в законния срок е постъпил писмен отговор със заето становище по неоснователността на жалбата и по наведените твърдения в нея, които освен това били извън предмета на делото.Моли за потвърждаване на решението като правилно и обосновано на доказателствата и материалния закон. О. с. В. Т. в настоящия си състав след като разгледа жалбата,прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства по делото,направи проверка на правилността на решението и съобразно правомощията си приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК,поради което разглеждането й е допустимо. Въззивният съд при служебна проверка на обжалваното решение намира,че то е валидно и допустимо. По съществото на спора О.с. приема следното:Производството по делото е образувано по предявен от Х. Д. Ч. против К. Й. Л. иск за приемане за установено по отношение на последната ,че не дължи сумата от 2849.74лв. предмет на изпълнение на изп.дело № 259/2000г. по описа на ДСИ при РС Г. Ищецът твърди,че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия над две години, което довело до автоматичното прекратяване на делото на 23.05.2004г., счита,че полагащата му се част от задължението от наследството на неговия наследодател в лицето на "Ч.-.Д. Ч." гр.Г. в посочения размер е погасено по давност. От ответника К. Й. Л. в законния срок не е подаден писмен отговор ,не е заето становище по исковата молба. От приложеното копие на изп.д.№ 259/2000г. и изп.д.№ 311/2000г.на ДСИ при РС Г. -продължено под № 68/09г.по описа на ЧСИ рег.№ 732 е видно ,че първото е образувано по искане на взискателя ОББ С. по издаден в негова полза изпълнителен лист по гр.д.№ 494/2000г. на Р. с. Г. с длъжник " Ч.-Д. Ч." гр.Г. за задължение в размер на 15454.87лв. главница , законната лихва от 15.06.00г. до окончателното изплащане, лихва от 104.37лв. и разноски от 311.18лв. Изп.д.№ 311/00г. е образувано по искане на взискателя "Ю. -3 Н. А." гр.С.З. по издаден в полза на взискателя изпълнителен лист от 16.08.00г. по гр.д.№ 15/00г. на Р. с. Г. срещу длъжника "Ч.-Д.Ч." гр.Г. за негово задължение вразмер на 8338лв.главница и законна лихва до окончателното й изплащане. По делото е безспорно,че след образуване на изп.д.№ 259/00г. длъжникът Д.Ч. починал и оставил трима законни наследници, единия от които е ищецът по делото -негов син Х. Ч.. Не е спорно и се установява по делото,че на 06.03.2001г. взискателят по делото ОББ С. е цедирал вземането си в размер на 17479.51лв. основаващ се на договор за банков кредит от 1998г. на К. Й. Л., договора за цесия е вписан и надлежно съобщен на наследниците на длъжника. Не е спорно ,че на 17.09.01г. взискателят по изп.д.№ 311/00г. се присъединил като такъв по изп.д.№ 259/00г. и съответно на 05.11.01г. взискателят Л. се е присъединила по изп.д.311/00г. Извършвани са изпълнителни действия от ДСИ върху имущество на длъжника по изп. д.311/00г. , но поради предявен иск по чл.336 ГПК/отм./ от взискателят по изп.д.259/00г.- К. Л. срещу " Ю.-3 Н. А." и наследниците на Д.Ч., за което е образувано и гр.д.№ 102/04г. по описа на РС Г., изпълнителни действия не са предприемани. Междувременно и в хода на развитие на производството по посочения иск с решение от 2008г. по в.гр.д.№ 254/07г. О. с. Г. е отменил решението на РСГ и е постановил ново с което установителния иск за собственост върху спорното жилище в гр.Г. е отхвърлен по отношение на взискателя " Ю. -3 Н. А.".Безспорно е и,че след влизане в сила на въззивното решение на 21.05.2009г. последният подал молба за продължаване на производството по изп.д.№ 311/00г., което на осн.пар.3 от ПРЗ на ЗЧСИ е продължено под № 68/09г. по описа на ЧСИ рег.№ 732.На 14.07.09г. Л. се е присъединила като взискател по това изп.дело, поради което изпълнителните действия и по това дело на осн.чл.351 ГПК/отм./ са я ползвали като взискател и това е препятствало прекратяването на изп.д.№ 259/00г. на ДСИ.Междувременно е извършена публична продан на недвижим имот в гр.Г. по изп.д.№ 311/00г. по молба на взискателя по това дело с дата 15.02.05г. , въвод във владение и разпределение на събраната сума. Установява се,че с протокол от 21.09.2010г. на ЧСИ по изп.д.№ 68/09г. сумата от продажбата на имота в размер на 69000лв. е разпределена по взискатели, като сума в размер на 30446.20лв. за ДСИ по изп.д.№ 259/00г. Безспорно е,че това разпределение е потвърдено с решение от 10.11.2010г.на О. с. Г.по ч.гр.д.№ 161/2010г., влязло в сила след потвърждаването му от ВТАС с решението му от 25.02.2011г. При така изложеното ВТОС намира обжалваното решение ва ВТРС за правилно. Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК ,длъжникът може да оспори изпълнението чрез иск, като този иск може да се основава само на факти ,настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай въззивникът твърди наличие на такъв факт ,позовавайки се на изтекла погасителна давност за задължението по изпълнително дело № 259/00г. От доказателствата обаче е видно,че взискателят-ответник по делото ,е осъществил правото си на събиране на присъденото му ,впоследствие цедирано вземане с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело и съгл.чл.116,б"в" ЗЗД петгодишната давност спира да тече. Наред с това трябва да се има предвид и факта,че след присъединяването на ответника като взискател и по изп.д.№ 311/00г. и на осн.чл.351 ГПК/отм./ извършените изпълнителни действия са го ползвали, поради което и изп.д.№ 259/00г. не е прекратено, а е останало висящо.Изп.дело № 311/00г. също не е прекратено след като по него взискателят "Ю.-3- Н. А." е правил искания до ДСИ и са предприемани действия по събиране на вземането му, поради което законосъобразно и след влизане в сила на посочените по-горе решения по чл.336 ГПК/отм./ ,действията по делото са продължени по изп.д.№ 68/09г. на ЧСИ. При висящност на изпълнителното производство поради воден установителен иск по чл.336 ГПК/отм./ не е нужно да се предприемат каквито и да било действия по принудителното изпълнение за прекъсване на погасителната давност.При така изложените съображения предявения иск за установяване на погасено по давност вземане в размер на 2849.47лв. по изп.д.№ 259/00г. е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, както правилно и законосъобразно е приел и ВТРС след задълбочена преценка на събраните и съотносими по делото доказателства . Несъстоятелни и недоказани на доказателствата са и твърденията във въззивната жалба,че е настъпило основанието по чл.330,ал.1 б"д" ГПК/отм./ и прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№ 259/00г. е настъпило по силата на закона. Вярно е посочено в теоретичната част на жалбата,че при наличие на посочените в нормата условия прекратяването настъпва по силата на закона, но не са съобразени изложените в мотивите по-горе обстоятелства , които в периода от време са наложили висящност на двете изпълнителни дела, през който не е имало възможност за извършване на изпълнителни действия. При така изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 413 от 12.04.2012г. по гр.д.№ 4967/2010г. на Р. с. В.Т.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |