ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 203
гр. гр. София, 06.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на шести октомври, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600366 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.68, ал.7 от НПК.
Постъпил е протест от прокурор при Специализираната прокуратура,
против протоколно определение от 16.09.2021 г. по НОХД № 4015/2019 г. на
Специализирания наказателен съд, IV състав, с което е била отменена
действащата спрямо подсъдимия М. С. С. мярка „Забрана за напускане
пределите на Република България“.
В протеста се навеждат доводи за неправилност на определението,
изразяваща се в незаконосъобразност и се моли за отмяната му. Излагат се
съображения, че повдигнатото на С. обвинение е за деяния, с висока степен на
обществена опасност, като независимо, че лицето до момента е
демонстрирало безукорно процесуално поведение, че е трайно семейно и
икономически обвързано с Р. Б., а спрямо него се изпълнява и мярка за
неотклонение „Гаранция“ в размер на 200 000 лева, то предвид разполагаемия
от С. финансов ресурс, е налице опасност от укриване в чужбина. Според
прокурора, наложеното ограничение не накърнява правата на подсъдимия,
понеже на същия с разрешение на съда е позволявано временно да
осъществява задгранични пътувания по медицински причини.
Срещу протеста е депозирано възражение от адв.А. П., защитник на
подс.С., в което се изразява становище за обоснованост и законосъобразност
на атакувания първоинстанционен акт. Сочи се, че последният съдържа
логически издържани констатации, съобразени с процесуалната ситуация по
1
делото и се акцентира на обстоятелството, че С. изпълнява стриктно
задълженията си като подсъдим, въпреки своето здравословно състояние.
Обръща се внимание още, че подсъдимият през продължителен период от
време е бил задържан (в условията на следствен и домашен арест), а при
даваните му разрешения за временно напускане на страната, се е завръщал,
без да е злоупотребявал с предоставените му възможности. В заключение се
моли да се има предвид трайното установяване на С. на територията на Р. Б.,
семейната му и бизнес ангажираност в страната и неговата възраст и да се
отхвърли частния протест, като се изтъква, че е недопустимо в демократично
общество, да се извършва деление въз основа на финансов статус.
Въззивният съд, като се запозна с протеста, както и с приложените по
делото материали, счита, че същият е процесуално допустим, а разгледан по
същество е неоснователен.
Първоинстанционното производство е образувано по внесен
обвинителен акт против четиринадесет подсъдими, в т.ч. подс.М.С.С., комуто
специално е повдигнато обвинение за пет престъпления: по чл.321, ал.6 от НК
– за участие в престъпен сговор в период от над четири години, начиная от
месец януари 2015 г. до месец май 2019 г.; за едно престъпление по чл.248а от
НК – за затаяване на сведения, с оглед получаване на средства от фондове на
ЕС и за три продължавани престъпления по чл.248а от НК за представяне на
неверни сведения за получаване на средства от фондове на ЕС, първото от
които реализирано с осем отделни деяния, второто – с пет отделни деяния,
третото – с три отделни деяния, като при част от тях, С. е действал като
подбудител и помагач.
В досъдебната фаза по отношение на подс.С. е била прилагана мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в период повече от две години,
продължила и след образуване на съдебното производство. Впоследствие тази
мярка е била изменена в „Домашен арест“, а след това и в „Гаранция“ в
размер на 200 000 лева, която се изпълнява в момента.
С оглед обезпечаване безпроблемното развитие на наказателния процес
и за максимално неутрализиране на риск от укриване, след преустановяване
на задържането в арестни условия и установяване на лицето в домашни
такива, СНС е взел мярка за процесуална принуда на С. „Забрана за напускане
пределите на РБългария“, която реално се прилага от 09.03.2021 г., т.е. близо
10 месеца. През този интервал, с разрешение на съда, подсъдимият
контролирано е осъществявал задгранични пътувания във връзка със свои
здравословни проблеми, завръщал се е в РБългария и до момента не е ставал
причина да се препятства разглеждането на делото. Процесуалното поведение
на дееца, неговият семеен и социален статус, търговската му дейност у нас и
възрастта му (60 г.), са дали основание на първата инстанция, да се отнесе с
доверие към прокламираното бъдещо дисциплинирано отношение, заявено в
искането на С. и неговия защитник, насочено изцяло към отпадане на
2
забраната, което е било уважено.
По делото, се провежда ритмично съдебно следствие, а в оспорвания
акт, СНС е акцентирал, че голяма част от свидетелите на държавното
обвинение са разпитани.
При така развилата се процесуална ситуация, въззивният съдебен състав
не намира аргументите на протеста за убедителни и солидни. Ограничаването
на правото на свободно придвижване (преди постановяване на краен съдебен
акт), оценимо на фона на инкриминираната деятелност, е продължило
достатъчно за подс.С., като поредната форма на такова ограничаване, само
въз основа на хипотетична опасност, основаваща се на финансови
възможности, няма как да бъде безпределно продължавано, още повече, че
лицето не е дало до момента повод с основание да се подозира, че ще напусне
територията на страната, с цел да осуети воденото спрямо него наказателно
преследване.
Ето защо, определението като правилно, следва да бъде потвърдено, а
протестът – оставен без уважение.
Мотивиран от горното, Апелативният специализиран наказателен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.09.2021 г. по НОХД №
4015/2019 г. на Специализирания наказателен съд, IV състав, с което е била
отменена действащата спрямо подсъдимия М. С. С. мярка „Забрана за
напускане пределите на Република България“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3