Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ......................2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет втори март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря В.ВЕНЕВА
и прокурора Т.НАКОВ, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.а.н. дело №4858 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.378, ал.5 от НПК вр.
с глава ХХІ от НПК.
С Решение от
10.05.2018г., постановено по НАХД №18561/2017г. по описа на СРС, НО, 22-ри
състав, е признал обвиняемия С.Ц.А., за НЕВИНОВЕН в това, на
06.10.2014г. в гр.София, ул.“*******, в нотариална кантора на нотариус Р.Д., с
район на действие Софийски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара
под № 274, съзнателно да се е ползвал пред нотариус Р.Д., с район на действие
Софийски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 274, от
неистински частен документ - договор за покупко -
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ /отм./, рег.№130, том
VIII от 21.03.1989г., с предмет – прехвърляне правото на собственост върху
апартамент, находящ се на адрес в гр. София, ж.к. „*******, сключен между
Главна дирекция за изграждане на София при СГНС, представлявана от инж. В.Ш./ген.
Директор/ и Е.Г./началник отдел „Финансово-счетоводен“/ в качеството на
продавач и С.Ц.А. в качеството на купувач, поради което и на основание чл.304
от НПК го е ОПРАВДАЛ в извършване на престъпление по чл. 316, пр.1, вр.
чл.309, ал.1 от НК.
Съдът с оглед изхода от делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК е
постановил сторените по делото разноски в размер на 338.96 лв. да останат за
сметка на държавата.
Срещу това решение е подаден протест от прокурор при СРП, в който се сочи,
че атакуваното решение е неправилно, не са били обсъдени в цялост
доказателствата по делото, което е довело до извеждането на погрешни изводи от
страна на първостепенния съд, поради което се прави искане за отмяната му и
признаване на обвиняемия за виновен по възведеното му обвинение.
В
разпоредително заседание на 18.12.2018г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на
обвиняемия и свидетели, както и ангажирането на нови доказателства.
В открито
съдебно заседание на 22.03.2019г., въззивният съдебен състав след повторна
проверка на събраните от първостепенния съд доказателства, е намерил, че за
изясняване на обективната истина по делото е необходимо да бъде назначена СГЕ,
която да даде отговор на въпроса, дали подписите в молба, адресирана до
нотариус Р.Д., с която се иска изготвянето на констативен
нотариален акт за процесния имот, са положени от лицата, посочени като нейни
автори.
Пред въззивния съд представителят на
Софийска градска прокуратура не поддържа протеста, пледира за потвърждаване на
акта, постановен от първия съд.
Защитникът на обвиняемия – адв. П., поддържа
подадените срещу протеста на СРП писмени възражения, намира решението на
районния съд за правилно и законосъобразно, посочва, че от доказателствата по
делото не се установява по несъмнен и безспорен начин, че именно обвиняемият А.
лично е представил пред нотариуса инкриминирания частен документ, както и че
съзнателно се е ползвал от него. Изтъква още, че в тази насока е и заключението
на СГЕ, изготвена в хода на проведеното въззивно следствие, което установява,
че подписите, положени в молбата, адресирана до нотариус Д., с която се иска
откриване на охранително производство за издаването на констативен нотариален
акт, не са изпълнени от обвиняемия. В допълнение сочи, че инкриминирания по
делото частен документ не е установен, иззет и приложен по делото в оригинал. Поради тези си
съображения намира протеста на СРП за неоснователен, а решението на първоинстанционния
съд за правилно.
Обвиняемият С.Ц.А.,
в правото си на лична защита, заявява, че няма какво да каже, в последната си
дума изразява желание да бъде оневинен, тъй като няма никакво сериозно
престъпление, което да е направил.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице основания
за неговата отмяна или изменяване, по следните
съображения:
Първоинстанционното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени изчерпателно в
мотивите на решението. В хода на проведеното въззивно съдебно следствие не се
събраха доказателства, които да установяват фактически положения, различни от приетите
от първия съд, поради което и въззивният съдебен състав прие фактическа
обстановка, сходна с приетата от първоинстанционния съд, която е следната:
Обвиняемият С.Ц.А. е роден на ***г***, българин е, български гражданин, със средно образование, женен е, пенсионер, не е осъждан, с ЕГН-**********,***.
На
06.10.2014г. в гр.София, на ул.“******, в нотариалната
кантора на нотариус Р.Д., с район на действие Софийски районен
съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под №274,
се явило неустановено
по делото лице, което
представило пред нотариуса молба за започване на охранително нотариално производство за издаване на
констативен нотариален акт, с който обвиняемият С.Ц.А. и съпругата му С.П.А.,
да бъдат признати за собственици на недвижим имот. Заедно с молбата били
представени проект на констативен нотариален акт, договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ /отм/, peг. №130, T.VIII от 21.03.1989г., удостоверение за данъчна оценка
на имота, предмет на констативния нотариален акт, схема на същия имот, удостоверение
за сключен граждански брак и квитанции за внесени държавни такси. Договорът, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ /отм/, с peг. №130, т.VIII
от 21.03.1989г., представен с молбата пред
нотариус Д., бил с предмет
прехвърляне правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр.София,
ж.к.“*******. В този договор било отразено, че е сключен между
Главна дирекция за изграждане на София при СГНС, посочена като продавач, представлявана от генералния директор инж.В.Ш.и Е.Г.– началник отдел „Финансово-счетоводен“, а като купувач бил посочен обвиняемият С.Ц.А..
От
заключенията на изготвените в
хода на досъдебното производство ГЕ и КТПЕ, се установява, че подписите в графа „продавач” в договора, не са положени от свидетелите В.Ш.и Е.А., а подписът в графа „купувач” не е положен от обвиняемия С.Ц.А..
От заключението на СГЕ,
изготвена в хода на въззивното съдебно следствие, се установява, че първият подпис
в молбата, в графа „с уважение“, адресирана до нотариус Р.Д., с която е
инициирано охранителното нотариално производство за издаване на констативен нотариален
акт, с който обвиняемият С.Ц.А. и съпругата му С.П.А., да бъдат признати за
собственици на недвижим имот, не е
положен от обвиняемия С.А., а вторият подпис е положен от съпругата на
обвиняемия – С.П.А..
Изложената фактическа
обстановка настоящият съд възприе въз основа на събраните в досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, преценени по реда на чл.378,
ал.2 от НПК – показанията на свидетелите Р.Д., В. Ш., Е.А., Г. Й.Й., И.К.И., М.В.И., Ц.С.А.,
С.П.А., П.Б.П., Н.Д.Н., копие от нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот,
копие от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание покупко-
продажба в режим на съпружеска имуществена
общност, копие от договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
чл.117 от ЗТСУ, копие от договор за
посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, копие от споразумение
за получен депозит за за
покупко-продажба на недвижим имот,копие от таблица за
цени на жилища,
копие от длъжностна характеристика на старши експерт,
протокол за изземване, определение на СРС, НО, писма и справки, справка за съдимост на
обвиняемия, заключения на графическа и комплексна
техническо-почеркова експертизи и заключение на СГЕ,
изготвена и приета в хода на въззивното съдебно следствие.
Посочените доказателства са последователни,
еднопосочни, не съдържат вътрешни противоречия, не са в противоречие и помежду
си, поради което обсъдени поотделно и в цялост, сочат на възприетата
от първия и
въззивния съд фактическа обстановка.
Първоинстанционният съд е направил
правилна преценка на целия доказателствения материал, въз основа на което е
изградил и своите правни изводи, които настоящият съдебен състав намира за
правилни, обосновани, законосъобразни и споделя напълно, поради което възприе
фактическа обстановка, сходна с тази, приета от първата инстанция. Въззивният
съдебен състав се солидаризира напълно и с оценката на доказателствата,
извършена от първостепенния съд, поради което същите не се налага да бъдат
повторно обсъждани. На обсъждане е необходимо да бъде подложено единствено
заключението на СГЕ, допусната и назначена в хода на въззивното следствие.
Предмет на
изследване на тази експертиза са подписите, положени в графа „с уважение“ в
молбата, с която нотариус Р.Д. е бил сезиран за започване на охранително
производство за издаването на констативен нотариален акт, с който обвиняемият и
съпругата му са били признати за собственици в режим на СИО на апартамента,
предмет на договора за покупко-продажба, съставен по реда на чл.117 ЗТСУ
/отм./, който представлява инкриминирания по делото неистински частен документ.
От заключението на СГЕ се установява, че първият подпис в молбата, в графа „с уважение“,
адресирана до нотариус Р.Д., с която е инициирано охранителното нотариално
производство за издаване на констативен нотариален акт, с който обвиняемият С.Ц.А.
и съпругата му С.П.А., да бъдат признати за собственици на недвижим имот, не е положен от обвиняемия С.А., а вторият
подпис е положен от съпругата на обвиняемия – С.П.А.. Въззивният съд, при
изграждане на изводите си по фактите, изцяло се довери на заключението на СГЕ,
тъй като е изготвено от компетентно вещо лице, използвало научни знания и опит,
за да отговори на поставените задачи. Заключението е дало аргументирани отговори
на поставените въпроси, кореспондира с останалите доказателства по делото,
поради което и бе прието без резерви от въззивния съд.
Въз основа на посочените
и обсъдени доказателства от първия и въззивния съд, въззивният съдебен състав намери, че от обективна страна - на 06.10.2014г. в гр.София, ул.“*******, в нотариална кантора на нотариус Р.Д.,
с район на действие Софийски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната
камара под № 274, се е явило неустановено по делото лице, което е депозирало
молбата, станала повод за започване на охранително нотариално производство, въз
основа на което нотариус Р.Д. е издал констативен нотариален акт, с който е
признал за собственици в режим на СИО, обвиняемият С.А. и съпругата му на
жилище, представляващо апартамент, находящ се на адрес в гр. София, ж.к. „*******.
Заедно с молбата, на 06.10.2014г. пред нотариус Д.са били представени договор
за покупко - продажба на жилище, сключен по реда на
чл. 117 от ЗТСУ /отм./, рег.№130, том VIII от 21.03.1989г., удостоверение за данъчна оценка на имота, предмет на
констативния нотариален акт, схема на същия имот, удостоверение за сключен
граждански брак и квитанции за внесени държавни такси. По безспорен начин от
доказателствата по делото се установява, че представеният заедно с молбата договор за покупко - продажба на жилище, сключен
по реда на чл. 117 от ЗТСУ /отм./, рег.№130, том VIII от 21.03.1989г.,
представлява неистински частен документ, доколкото същият не е подписан от
лицата, посочени като негови автори /не е подписан от лицата, сочени като представляващи
продавача и от обвиняемия А., посочен като купувач/. По категоричен начин се
установява, че на 06.10.2014г., в кантората на нотариус Р.Д. е депозирана
молбата заедно с останалите документи, сред които и процесния договор за
покупко-продажба. Макар и в молбата да не са изброени подробно представените с
нея документи, от показанията на свидетеля Д.се установява, че заедно с молбата
са представени още процесния договор, както и описаните по-горе документи,
необходими за съставянето и издаването на констативен нотариален акт. Не се
установява, обаче лицето, което е депозирало тези документи. Ползването на
инкриминирания по делото неистински частен документ би могло да се осъществи не
само чрез физическото му представяне лично от обвиняемия пред нотариуса, но и
чрез донасянето му от друго лице, което да се явява единствено приносител на
документа. В тази връзка бе назначена в хода на въззивното съдебно следствие
СГЕ, която да изследва подписите, поставени в молбата за издаване на
констативен нотариален акт, доколкото именно с нея са били депозирани
необходимите документи за издаването му, включая и
процесния неистински договор за покупко-продажба. Това експертно заключение бе
необходимо, за да бъде установено дали молбата изхожда от лицата, посочени като
нейни автори, респ. дали отразява волеизявления на лицата, посочени като „молители“.
От заключението на СГЕ, се установи по безспорен начин, че молбата е подписана
от съпругата на обвиняемия – С.А., но не носи подпис на обвиняемия С.А., макар
и същият да е посочен като молител и един от авторите на същата. Доколкото не
бе установено, че отразеното в молбата искане за издаване на констативен
нотариален акт изхожда от обвиняемия, то на база депозираната молба не би могло
до се направи и извод, че именно обвиняемият е представил пред нотариуса
процесния неистински частен документ. Посредством събраните по делото
доказателства и доказателствени средства по никакъв начин не се установи именно
обвиняемият А. пряко или чрез другиго да е представил, съответно да е ползвал пред
нотариус Р.Д. инкриминирания неистински договор за покупко-продажба, предмет на
възведеното му обвинение.
С оглед на всичко това, въззивният
съдебен състав намери, аналогично на първия съд, че липсва съществен елемент от
обективната страна на инкриминираното деяние, а именно – не се установява
авторството на същото в лицето на обвиняемия, с оглед на което безпредметно се
явява обсъждането на субективната му страна. Ето защо и въззивният съд прие, че
единственият правилен изход от делото е обвиняемият да бъде признат за невиновен
по възведеното му обвинение, което е сторил районният съд.
С оглед признаването на обвиняемия А.
за невиновен по предявеното му обвинение, напълно правилно първият съд е
постановил сторените в производството разноски да останат за сметка на държавата.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение,
въззивната инстанция не констатира наличието на други основания за неговото изменяване или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на
основание чл.378, ал.5 от НПК вр. чл.334‚ т.3 от НПК вр. чл.337, ал.1, т.2 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.05.2018г., постановено по НАХД №18561/2017г. по описа на СРС, НО, 22-ри
състав.
На основание чл.190, ал.1 НПК, разноските в размер на 270.00 лв. /двеста и
седемдесет лева/, сторени в хода на производството пред въззивния съд, остават
за сметка на държавата.
Решението не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.