№ 359
гр. С., 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500132 по описа за 2024 година
С решение № 243 от 15.11.2023 год. по гр.д. № 1104/2022 год. на РС-И.
Българската държава е осъдена да преустанови неоснователните действия, с които смущава
правото на собственост на „Я. 02“ ЕООД, гр. И., като премахне незаконно изградените в
собствения му недвижим имот с идентификатор 32901.10.101, находящ се в землището на
гр. И., местност „К.“ част от язовирна степа с площ 1560 кв.м., преливен тракт и канал на
основния изпускател, на основание чл. 109 от ЗС, както и да заплати на ищеца сумата 395
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 4 883 кв.м. от имота, като е
отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 858,90 лева, като неоснователен,
по предявените искове искове от „Я. 02“ ЕООД, гр. И. срещу Българската държава.
Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на страната на ответника
Държавно предприятие „У.С.Я.“, гр. С..
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника –
Българската държава, чрез Областен управител на Софийска област, упълномощен от
министъра на регионалното развитие и благоустройството с твърдения, че същото е
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и с материалния закон.
Сочи, че ремонтираните съоръжения, представляващи преливния тракт и отводящия канал
на язовир „Д.м.“ са били разположени върху част от посочения по-горе поземлен имот още
преди извършването на ремонтните дейности по тях, както и че не е налице изграждане на
1
нови съоръжения, които да възпрепятстват ищеца да упражнява правото си на собственост.
Премахването на преливния тракт и канала на основния изпускател би лишило язовира от
абсолютно необходимите за безопасното му функциониране съоръжения. Това сериозно би
нарушило конструктивното му състояние и би застрашило самото съществуване на цялата
водностопанска система. Моли съда да отмени решението и вместо него да постанови друго,
с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Решението е обжалвано и от Държавно предприятие „У.С.Я.“, гр. С.. Твърди, че
посочените от ищеца като неоснователни действия – ремонтни дейности на язовир „Д.м.“ не
пречат на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение,
който още при придобиването му от страна на ищеца е бил с начин на трайно ползване
„наводнена нива“. Ремонтните действия на съществуващите още преди 1989 год. преливен
тракт, основен изпускател и канал, въпреки че са разположени в собствения на ищеца имот,
не представляват неоснователни действия, които пречат на ищеца да упражнява своето
право. Чрез извършените ремонтни дейности не са изградени нови съоръжения на язовира, а
е възстановено експлоатационното и техническо състояние на вече съществуващи
съоръжения. Моли съда да отмени решението изцяло и да отхвърли предявените искове.
Въззиваемият чрез адв. К. оспорва въззивните жалби и моли съда да потвърди
решението на РС-И..
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че ответникът Българската държава е собственик
на язовир „Д.м.“, изграден в поземлен имот с идентификатор 32901.10.80 по КККР с площ
114.388 дка, находящ се в землището на гр. И., местност „К.“. Този язовир е прехвърлен
безвъзмездно на държавата от община И. по реда на чл. 19а от Закона за водите и съгласно
чл. 13, ал. 2 от ЗВ е публична държавна собственост, която съгласно чл. 139а, ал. 6 от ЗВ се
управлява от Държавно предприятие „У.С.Я.“. В изпълнение на §4в от ПЗР на ЗВ с решение
№ 495 от 13.07.2018 год. на МС на РБ на „Държавната консолидационна компания“ ЕАД е
делегирано правото да възлага ремонтите и реконструкцията на язовири – държавна и
общинска собственост. По силата на предоставеното му право „ДКК“ ЕАД възложила на
„М.“ ЕАД извършването на ремонт и реконструкции на язовирната стена и преливния тракт
на язовир „Д.м.“, като тези дейности са извършени през 2021 и 2022 год. Част от
строително-ремонтните работи на язовирната стена и преливния тракт са извършени не в
прехвърления в собственост на държавата недвижим имот, а в находящия се в
непосредствена близост поземлен имот с идентификатор 32901.10.101, идентичен имот №
010101 по плана за земеразделяне в землището на гр. И., м. „К.“ с площ 13.855 дка, който
съгласно т. 30 от н.а. № 110, том 2, дело № 314/11.02.2013 год. на СВ-гр. И. е собственост на
ищеца „Я.-02“ ЕООД. Твърди, че строителните дейности са засегнали терен с площ около
6000 кв.м. от поземления имот на ищеца, като в имота са изградени част от стената на
язовира, тръбопровод и част от преливния тракт, представляващ голям бетонов канал, който
пресича имота и го разделя на две части. До момента този имот нито е отчуждаван, нито
2
ищецът е учредил върху него право на строеж в полза на което и да било друго лице, нито
по някакъв начин е давал съгласието си за извършване на строителни работи в този имот. По
тези причини извършените строително-ремонтни работи се явяват незаконни и като такива
подлежат на премахване. С извършването им е нарушено правото на собственост на ищеца,
който напълно е лишен от възможността да ползва значителна част от имота поради
изградения в него бетонов канал. Ограничени са възможностите на ищеца за ползване дори
на незасегнатата от строителни работи част от имота. Това обуславя и правния интерес от
предявените искове за осъждане на ответника да премахне напълно всички изградени по
негово възлагане съоръжения в посочения по-горе поземлен имот, представляващи части от
язовирна стена, преливния тракт и основния изпускател на язовира, на основание чл. 109 от
ЗС, както и да заплати на ищеца сумата 858,90 лева – обезщетение за лишаването му от
възможността да ползва площ от имота си около 6 дка съобразно предназначението му през
стопанската 2020/2021 год. в размер на 318,67 лв., през стопанската 2021/2022 год. в размер
на 360,23 лева, и през стопанската 2022/2023 год. – в размер на 180 лева, равняващи се на
средното годишно рентно плащане на ниви в землището на гр. И., определено от ОД „З.“, С.
област, както следва: за стопанската 2020/2021 год. – 23 лв. за 1 дка; за стопанската
2021/2022 год. – 26 лв. за дка и за стопанската 2022/2023 год. – 30 лв. за дка., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
По делото не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства – акт №
5830/29.05.2020 год. за публична държавна собственост, протокол за предаване на имот –
държавна собственост от 12.06.2020 год., договор от 19.12.2028 год. сключен между „ДКК“
ЕАД и „М.“ ЕАД и др. се установява, че ответникът Българската държава е собственик на
язовир „Д.м.“, изграден в поземлен имот с идентификатор 32901.10.80 по КККР с площ
114.388 дка, находящ се в землището на гр. И., местност „К.“, прехвърлен безвъзмездно на
държавата от община И. по реда на чл. 19а от Закона за водите и съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗВ
е публична държавна собственост, която според чл. 139а, ал. 6 от ЗВ се управлява от
Държавно предприятие „У.С.Я.“. В изпълнение на §4в от ПЗР на ЗВ с решение № 495 от
13.07.2018 год. на МС на РБ на „Държавната консолидационна компания“ ЕАД е делегирано
правото да възлага ремонтите и реконструкцията на язовири – държавна и общинска
собственост. По силата на предоставеното му право с договор от 19.12.2018 год. „ДКК“ ЕАД
възложила на „М.“ ЕАД извършването на ремонт и реконструкции на язовирната стена и
преливния тракт на язовир „Д.м.“, като тези дейности са извършени през 2021 и 2022 год.
Процесният имот е собственост на ищеца на основания договор за покупко-
продажба, сключен с н.а. № 19, дело № 17/08.02.2013 год. на нотариус с район на действие
ИРС /т. 30/.
Според заключението на приетата съдебно-техническа експертиза на в.л. Ч. от
09.06.2023 год. елементите на язовира са разположени на територията на имоти с
идентификатори № 32901.10.101 и 32901.10.102, като при огледа на място са открити
язовирна стена, преливен тракт и канал на основния изпускател. Язовирната стена заема
3
1560 кв.м. от имота с идентификатор 32901.10.101 и 1297 кв.м. от имот с идентификатор
32901.10.102. Преливният тракт и канала на основния изпускател са изградени от бетон и
заемат респективно 730 кв.м. от имота с идентификатор 32901.10.101 и 136 кв.м. в горната
част и 130 кв.м. в долната част или общо 266 кв.м. в имот 32901.10.102. Площта, заета от
тези съоръжения е 2290 кв.м. от имот 32901.10.101 и 1563 кв.м. от имот 32901.10.102, като
тази площ не може да се обработва. Към експертизата е приложена схема с разположението
на нарушените територии. Средногодишното рентно плащане на ниви в землището на гр.
И., определено от ОД „З.“, С. област е, както следва: за стопанската 2020/2021 год. – 224,38
лв.; за стопанската 2021/2022 год. – 185,99 лв. и за стопанската 2022/2023 год. – 236,30 лева.
Съгласно допълнителната експертиза на в.л. Ч. от 04.10.2023 год. още при
проектирането и ремонта на язовирната стена има навлизане в имот 32901.10.101 с около
1630 кв.м. Според вещото лице изпълнението на проекта не е съвсем точно, тъй като не е
изградена берма, сухата земна призма на стената е силно разтегната и заема доста по-голяма
площ от проектната. Според вещото лице теренът с иззетия хумусен слой до бетоновия
канал на основния изпускател е с площ около 500 кв.м.
Според показанията на св. А. – служител при ищеца, същият знае процесния имот с
площ около 14 дка – нива под язовир „Д.м.“, като имотът бил закупен от ищеца от „Ер С.“ и
в продължение на 10 години бил ползван от ищеца за отглеждане на житни култури. Още
при закупуването на имота от едната страна му страна имало наводнена площ и затова
ищецът изкопал канал за оттичането на водата, като запълнил с 500 кубика хумус част от
имота, за да може да го ползва. През 2005 год. при наводнение язовирът прелял и много хора
участвали в слагането на чували с пясъци на самата стена. През 2020 год. общината
прехвърлила язовира на държавата, тъй като имало нужда от големи ремонти. През 2021 год.
започнали ремонтни дейности по язовира, като машини навлезли и в съседния имот,
собственост на ищеца. Последният не се противопоставил, тъй като смятал, че това е
временно положение, докато траят ремонтните работи, които били належащи, тъй като
съществувала опасност, ако не бъдат извършени, да се наводни и нивата на дружеството.
Впоследствие се оказало, че има проект, според който следва да се извършат изкопни работи
и в тази нива. По време на строителните работи бил направен насип и била удължена
язовирната стена към нивата на ищеца; бил направен бетонов преливник, минаващ през
средата на нивата; било направено ново трасе от изпускателния кран, минаващо през същата
нива. Една част от нивата не може да се използва, защото е заградена, като от едната страна
е преливникът, от другата – изпускателния кран, а от третата страна – стената. В резултат на
строителните работи половината от имота останала неизползваема.
Във въззивното производство е приета комплексна съдебно-техническа експертиза на
в.л. Г. и Ч. от 17.09.2024 год., според която при първоначалното проектиране и изграждане
язовира и съставните му елементи са били разположени върху земеделски земи по смисъла
на ЗСПЗЗ. Най-вероятно язовирът е изграден през 1961 год., като точното време на
проектирането и въвеждането му в експлоатация не може да се установи. В процесния имот
след построяването на язовира до настоящия момент са извършени две групи дейности: от
4
страната на водния откос и от страната на сухия откос. Преди започване на ремонтните
дейности през периода 2021-2022 год. е извършено подробно геодезическо заснемане на
територията. Изработен е теренно-ситуационен план в мащаб 1:500. Заснета е изходната
шахта и водния откос от нея. По време на заснемането спирателният кран е бил отворен и е
изтичала вода. Този елемент е заснет и изобразен с условен знак 179 „ручей, поток и река“ –
естествено водно течение. Отводящата траншея на преливника е пропаднала с около 13
метра, като е липсвал отводящ канал от мястото на пропадането до плочестия водосток на
шосето С. – И.. Водата от преливника и основния изпускател се движела по терена. След
тези заключения са проектирани и извършени следните нови съоръжения: изградена е от
страната на сухия откос допълнителна укрепваща призма от трамбован земен насип;
положена е тръба от стоманобетонов кожух за връзка между основния изпускател на язовира
и отводящия канал на преливника; изградени са стоманобетонови елементи на преливника:
отводяща траншея, бързоток, енергогасител и отводящ канал. При извършения ремонт и
реконструкция на съоръженията са спазени изискванията на Наредбата за условията и реда
за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, в сила
от 31.01.2020 год., както и изискванията на чл. 63 от Наредба № 7/22.12.2003 год. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Не е възможно премахване на елементи и съоръжения от язовира, находящи се в процесния
имот, без това да наруши неговото безопасно експлоатационно и техническо състояние и
без да застраши функционирането на водностопанската система. Премахването на елементи
и съоръжения на процесния язовир би довело до определяне на техническото състояние на
същия като неизправно-неработоспособно и предаварийно по см. на чл. 50, т. 3 и 4 от
Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол
за техническото им състояние, приета с ПМС № 12/28.01.2020 год.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е
видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. За уважаването на този иск във
всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху
този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/,
но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за
това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
конкретна по всяко дело. Освен това претендираната защита по реда на чл. 109 ЗС следва да
съответства на нарушението, т. е. основателно е искане за преустановяване само на онези
5
действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното
право на ищеца без да ги надхвърля (решение № 430/27.10.2010 г. по гр. д. № 312/2010 г. на
II г. о. на ВКС; решение № 139/25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г. на I г. о. на ВКС).
Установи се от събраните по делото доказателства, че ответникът Българската
държава е собственик на язовир „Д.м.“, изграден в поземлен имот с идентификатор
32901.10.80 по КККР в землището на гр. И., местност „К.“, прехвърлен безвъзмездно на
държавата от община И. по реда на чл. 19а от Закона за водите и съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗВ
е публична държавна собственост. Доказа се също така, че през 2021-2022 год. са извършени
ремонтни дейности, при които е изградена допълнителна укрепваща призма от трамбован
земен насип; положена е тръба от стоманобетонов кожух за връзка между основния
изпускател на язовира и отводящия канал на преливника; изградени са стоманобетонови
елементи на преливника: отводяща траншея, бързоток, енергогасител и отводящ канал,
които са станали неотменна част от хидротехническото съоръжение.
Легална дефиниция на понятието „язовир“ е дадено в §1, ал.1, т.94 от ДР на Закона за
водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г.), според който това е:
„водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и
събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени“. Следователно,
язовирът е самостоятелен обект на правото на собственост, който освен водния обект,
стената и съоръженията, включва и частта от земята, върху която е построен. С оглед това
следва да се приеме, че поземленият имот, собственост на ищеца, в който при ремонтните
дейности са направени посочените по-горе нови съоръжения, е обременен с вещната тежест
на поземлен сервитут в обществена полза съгласно чл. 103 и чл. 104, ал. 2 от Закона за
водите. Сервитутите, установени за обществена полза, се отнасят до осигуряване на достъп
за общо ползване на водните обекти - публична собственост, и до изграждане на
необходимата за това инфраструктура, както и за поддържане в изправност на
водностопански системи и съоръжения, предназначени за осигуряване на услугата за
доставяне на вода за населението и за напояване. При това собственикът на имота, в който
са изградени новите съоръжения, следва да търпи произтичащите от сервитутното право
ограничения, което прави негаторния му иск неоснователен. Според чл. 33, ал. 1, т. 2 от
Закона за водите упражняването на правото на собственост може да се ограничи при
изграждането на нови обекти, свързани с ползването, опазването или със защитата от
вредното въздействие на водите, както и за по-целесъобразното оползотворяване на водните
ресурси. Ако осъществяването на мероприятията по ал. 1 трайно лишава собственика от
ползването на целия имот или на част от него, същият се отчуждава принудително по реда
на Закона за държавната собственост /ал. 2/.
В своята практика ВКС не приема липсата на редовни строителни книжа като
безусловно основание за уважаване на негаторния иск, а изисква да бъде установено, че
строежите изобщо или с оглед състоянието, в което са извършени, са нетърпими от закона,
тъй като нарушават техническите, технологическите, санитарно-хигиенните,
противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания за строежа,
6
действащите застроителни планове и техническите нормативи. При данните по делото, че
съоръженията, изградени в процесния имот, чието премахване се иска, представляват
неразделна част от водностопанския обект – язовир, който е въведен в експлоатация още
през 1961 год. и реконструиран през периода 2021-2022 год. и понастоящем е
функциониращ, и доколкото не е установено той да не отговаря на техническите изисквания
за този вид обекти, обстоятелството, че за изграждането му не са открити съответните
разрешителни /водностопански проект, разрешително за водовземане и ползване на воден
обект и др./, само по себе си не може да обоснове уважаване на негаторния иск за
премахването му. Съгласно § 16 ПР ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. Видно от приетите по делото СТЕ и приложената техническа документация,
ремонтът е бил наложителен с оглед лошото състояние на язовирната стена, преливника и
отводящата траншея. Според приетата във въззивното производство СТЕ при извършения
ремонт е реконструкция на съоръженията са спазени изискванията на Наредбата за
условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните
стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние,
в сила от 31.01.2020 год., както и изискванията на чл. 63 от Наредба № 7/22.12.2003 год. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Установено е по категоричен начин, че не е възможно премахване на елементи и съоръжения
от язовира, находящи се в процесния имот, без това да наруши неговото безопасно
експлоатационно и техническо състояние и без да застраши функционирането на
водностопанската система. Премахването на елементи и съоръжения на процесния язовир
би довело до определяне на техническото състояние на същия като неизправно-
неработоспособно и предаварийно по см. на чл. 50, т. 3 и 4 от Наредбата за условията и реда
за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, приета
с ПМС № 12/28.01.2020 год.
Както беше посочено по-горе, търсената по исков ред защита трябва да съответства
на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или
състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца,
без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите
права, но същевременно трябва да е от такова естество, че да осигури възстановяване
правата на собственика в пълен обем. В практиката си ВКС на РБ приема, че ако
нарушението се изразява в изграждането на постройка или съоръжение и по делото се
установи, че е налице възможност същите да бъдат преустроени при спазване на
строителните правила и норми, то съдът следва да постанови осъждане на ответника да
извърши това преустройство, вместо да постанови цялостното им премахване, ако с тези
действия ще бъде прекратено неправомерното въздействие върху вещното право на
собственика/решение № 170 от 8.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 65/2018 г., I г. о. /. Дали
7
търсената защита от ищеца надвишава по интензитет нарушението следва да се преценява
въз основа на твърденията на страните и събраните по делото доказателства във всеки
конкретен случай / Решение № 135 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 334/2014 г., I г. о. и
др./. Безспорно се установи по делото, че търсената от ищеца защита – премахване на част
от язовирната стена, преливния тракт и канала на основния изпускател, е неосъществима,
тъй като не е възможно премахване на елементи и съоръжения от язовира, находящи се в
процесния имот, без това да наруши неговото безопасно експлоатационно и техническо
състояние и без да застраши функционирането на водностопанската система.
По изложените съображения предявеният негаторен иск по чл. 109 от ЗС е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Тъй като в тази част изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това съдът следва да
постанови друго, с което да отхвърли предявения негаторен иск, като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД, съдът намира следното:
Установи се от събраните по делото доказателства, че в резултат на извършените не
по надлежния ред строително-ремонтни работи ищецът е бил лишен от възможността да
ползва 4 883 кв.м. от имота, поради което ответникът дължи обезщетение, което следва да
бъде определено въз основа на заключението от 09.06.2023 год. на вещото лице Ч. на база
средногодишното рентно плащане на ниви в землището на гр. И., и възлиза общо на 395
лева за процесния период. Неоснователно обогатяване е налице не само при увеличаване
имуществото на друго лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото
на друго лице. Такъв е случаят, когато собственик е лишен от ползването на имота си, а
друго лице го ползва без основание. Тогава обедняването на собственика се изразява в
пропуснатите от него доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които
следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за
конкретния имот. Когато ответникът ползва без правно основание част от собствения на
ищеца недвижим имот по начин, непрепятстващ ползването на останалата част от имота от
собственика, обезщетението по чл. 59 ЗЗД обхваща средния пазарен наем само за частта от
имота, ползвана без основание, изчислен с помощта на съдебна експертиза. В случая в
имота на ищеца са изградени нови обекти – съоръжения, част от водностопанската система
на язовира, без издадено разрешение за строеж и върху имот – частна собственост, без да е
спазена процедурата по чл. 38 от ЗВ, които обективно пречат на ищеца да упражнява
правото си на собственост върху имота в пълния му обем, поради което и така предявеният
иск е основателен до уважения от районния съд размер. Обезщетение се дължи за
засегнатата част от имота, като съобразно посочената от експертизата засегната част е
изчислено и присъденото обезщетение по чл. 59 от ЗЗД.
Тъй като в тази част изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния
съд, решението следва да бъде потвърдено в осъдителната част относно дължимото
обезщетение. Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, с която искът за
заплащане на обезщетение е отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен
8
размер.
При този изход на спора решението следва да бъде отменено и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за разликата над 800 лева до пълния
присъден размер, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 225 лева,
представляваща направени по делото разноски – 200 лева юрисконсултско възнаграждение
за двете инстанции и 25 лева заплатена държавна такса, съобразно отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 243 от 15.11.2023 год. по гр.д. № 1104/2022 год. на РС-И. в
ЧАСТТА, с която Българската държава, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, е осъдена да преустанови неоснователните действия, с които
смущава правото на собственост на „Я. 02“ ЕООД, гр. И., като премахне незаконно
изградените в собствения му недвижим имот с идентификатор 32901.10.101, находящ се в
землището на гр. И., местност „К.“ част от язовирна степа с площ 1560 кв.м., преливен тракт
и канал на основния изпускател, на основание чл. 109 от ЗС, както и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за разликата над 800 лева до пълния
присъден размер от 1600 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Я. 02“ ЕООД, гр. И. срещу Българската държава,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за осъждане на
ответника да преустанови неоснователните действия, с които смущава правото на
собственост на ищеца, като премахне незаконно изградените в собствения му недвижим
имот с идентификатор 32901.10.101, находящ се в землището на гр. И., местност „К.“, част
от язовирна степа с площ 1560 кв.м., преливен тракт и канал на основния изпускател, на
основание чл. 109 от ЗС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Я. 02“ ЕООД, гр. И. да заплати на Българската държава, представлявана
от министъра на регионалното развитие и благоустройството сумата 225 лева,
представляваща направени по делото разноски – 200 лева юрисконсултско възнаграждение
за двете инстанции и 25 лева заплатена държавна такса, съобразно отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на страната на
ответника Държавно предприятие „У.С.Я.“, гр. С..
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10