Решение по дело №20443/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3632
Дата: 3 ноември 2022 г. (в сила от 3 ноември 2022 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20215330120443
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3632
гр. Пловдив, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330120443 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от П. Д. Ш., ЕГН **********, с
адрес: град *******, представляван от адв. Г. К. срещу „ТАЙМЛЕС КРИБ“ ЕООД,
ЕИК ********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с член
415 ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД и 86 ЗЗД, с който се претендира да се признае за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 11516/2019г. по описа на РС Пловдив, 1 гр. с-в:
1600 лева обезщетение за неоснователно ползване на собствен на ищеца обект –
помещенията на петия етаж от сградата в град *************за периода 1.08.2013-
31.03.2016г., зак. лихва върху сумата от 1600 лева, считано от 10.07.2019г. до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е собственик на 1/12 идеална част от пети етаж на жилищна
сграда с адрес: град **********, на основание договор за дарение, обективирано в нот.
акт за продажба на Н.вижим имот от 29.03.1995г. с № *****т. ******. нот. дело
№*****на нотариуса при Пловдивски районен съд, по силата на който е придобил
правото на собственост върху съответната ид. част от дворно място, съставляващо
парцел ****** имот пл. №******, кв.56, по плана на гр. ******, с административен
адрес: гр.*********, а също и други обекти в сградата на този адрес, вкл. ид. части от
общите части от същата, като петият етаж, който всъщност е четвърти жилищен етаж
/първият е магазинен/, представлява надстройка на сграда, изградена в Н.вижим имот,
1
от който ищецът притежава 1/12 ид.ч.
На 01.06.2013 г. ответникът сключил с ищеца договор за наем за обекти от
процесната сграда, находящи се на трети и четвърти фактически / втори и трети
жилищни/ етажи от същата, ползвани като хостел. Освен помещенията, предмет на
договора за наем, дружеството заело и ползвало и процесния обект, представляващ
целия пети етаж от сградата, считано от 01.08.2013 г. Анекс към първоначалния
договор за наем за включване и на този обект към предмета му нямало сключен, като
не бил заплащан и наем. Поради неизпълнение на паричните задължения на
дружеството по договора за наем на на ответника била връчена нотариална покана за
разваляне на договора за наем. Въпреки предоставения допълнителен срок за
заплащане на всички дължими наеми и режийни разноски и поканата да напусне,
дружеството продължило да ползва обектите до 31.03.2016 г., когато окончателно
освободило процесния обект. За посочения период от 32 месеца дружеството ответник
дължало на ищеца обезщетение за неоснователно обогатяване, в размер на по 50 лева
месечно или общо 1600лв.
За реализиране на правото на обезщетение за неоснователното обогатяване на
10.07.2019 г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК като било образувано ч.гр.д.№ 11516/2019г. по описа на Районен съд -
Пловдив. 1 граждански състав. През 2021 г. ответникът подал възражение по реда на
чл.423 от ГПК, уважено от ОС Пловдив, като възражението било прието като били
дадени указания на заповедния съд да връчи съобщение до кредитора с указания за
предявяване в едномесечен срок на установителен иск относно вземанията предмет на
заявлението.
Иска се постаняваване на решение, с което да се признае за установено, че
„Таймлес Криб" ЕООД. ПИК******Със седалище и адрес на управление:
гр.*************дължи на П. Д. Ш. с ЕГН ********** вземанията, за които е издадена
Заповед и ИЛ по ч.гр.д. № 1 1516/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, I
граждански състав: 1600 лева обезщетение за неоснователно ползване на собствен на
ищеца обект, а именно помещенията, находящи се на ет. V от сградата , находяща се в
град *************** за периода от 01.08.2013 г. до 31.03.2016 г., както и за законната
лихва върху тази сума считано от 10.07.2019г. до плащането й, както и разноските по
делото.
От ответника „Таймлес Криб“ ЕООД, ЕИК ******** е подаден отговор в срок,
с който се прави възражение за Н.опустимост на предявения иск с доводите, че по
настоящото дело не са представени документи, удостоверяващи, че е налице
надстройка или пристройка на посочения имот и че същият разполага с пети етаж
(четвърти жилищен). Налице били две влезли в сила съдебни решение, по които
правните въпроси, включени в предмета на настоящото дело са разрешени със сила на
2
присъдено нещо по отношение на другите съсобственици в същия имот, касаещ и
настоящата претенция.
С влязло в сила съдебно решение по гр.д. 10812/2019г. на Районен съд –
Пловдив, съдът е отхвърлил като неоснователен иска срещу „ТАЙМЛЕС КРИБ" ЕООД
на други две от съсобствениците Т. П. А. и Д. Т.Р. за обезщетение за ползване на
четвърти жилищен (пети фактически) етаж от сградата, находяща се адрес гр.
*********** за периода месец август 201 Зг. до 30.03.2016г. Решението е потвърдено с
Решение на Окръжен съд - Пловдив по гр д 1959/2020г. на ОС – Пловдив, 9 с-в., което е
окончателно.
С Решение от 02.07.2020г., постановено по гр.д. 10814/2019г. на Районен съд –
Пловдив, съдът е отхвърлил като неоснователен иска срещу „ТАЙМЛЕС КРИБ" ЕООД
на друга от съсобствениците С.Н. за обезщетение за ползване на четвърти жилищен
(пети фактически ) етаж от сградата, находяща се адрес гр. ********* за периода месец
август 2013г. до 30.03.2016г. Решението е потвърдено с Решение на Окръжен съд -
Пловдив по гр д 1957/2020г. на ОС - Пловдив, 5 св. което е окончателно. Според
мотивите на съда „ТАЙМЛЕС КРИБ" ЕООД не бил заел самоволно четвъртия
жилищен етаж (пети фактически) на сградата, а е бил допуснат до него от П. Ш., който
е осигурил безпрепятствено ползването му до напускането на всички етажи към
30.03.2016г., ето защо се иска прекратяване на производството.
Релевира се възражение за погасяването по давност на претенцията за
обезщетение за период по-дълъг от 5 години от предявяване на настоящата искова
молба (23.12.2021г.). Счита, че давността за вземането не е прекъсната от подаване на
заявлението, поради бездействието на кредитора повече от две години да образува
изпълнително дело по издадения му на 24.09.2019г. изпълнителен лист по ч. гр. д. №
11516/2019г. на PC - Пловдив. Изпълнително дело № 334/2021 г. по описа на ЧСИ
******* е образувано на 07.09.2021г. - близо две години след издаване на
изпълнителния лист по делото, като съобщението за образуване е получено едва на
23.09.2021г. от ответника, като исковата молба за установяване съществуването на
вземането, не можела да прекъсне вече изтеклата погасителна давност. Сочи, че
давността не се счита прекъсната от заявлението, поради бездействие на кредитора, ето
защо вземането било изцяло погасено по давност, тъй като исковата молба е подадена
на 23.12.2021г. - 7 години след исковия период. В случай, че съдът приеме, че
давността започва да тече от заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
10.07.2019г., се прави възражение за погасяване по давност за всички вземания за
период преди пет години от завеждане на заявлението - 10.07.2014г.
Релевира се възражение за изтекла тригодишна давност, в случай, че съдът
приеме, че претенцията касае не обезщетение за неоснователно ползване, а за наем. В
този случай отново цялото вземане било погасено по давност.
3
Не били представени документи, че ищецът е собственик на „надстройка“ на
сграда (етаж пети), изградена в Н.вижим имот на адрес ул. „************като не били
представени документи, че изобщо е налице такава надстройка.
Оспорва се твърдението за ползване на обекта от ответното дружество за
процесния период, а ако се приеме, че такива са ползвани, се твърди, че ползването е с
основание сключен неформален договор за наем с П. Ш.. Твърди се също така, че
"ТАЙМЛЕС КРИБ" ЕООД е допуснато от П. Ш. на четвърти жилищен (пети
фактически етаж), и не било установено самоволно. Това се потвърждавало и от
признанието в отговор на ИМ и насрещна ИМ (подадено по гр. д. 5046/2019г. на ПРС и
гр.д. 10814/19г. на ПРС), където се твърди, че П. Ш. е допуснал управителя на
дружеството Й.П. и представляваното от него дружество на „петия фактически етаж“
(стр. 4, първо и второ изречение) - четвърти жилищен етаж.
Освен това не било налице обедняване на ищеца от факта на ползването на
имота от ответника „ТАЙМЛЕС КРИБ" ЕООД, защото дружеството било допуснато до
имот П. Ш., който е осигурил безпрепятствено ползването му до напускането на
всички етажи към 30.03.2016г. Моли се, предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното:
По допустимостта на производството:
Възражението на ответника за Н.опустимост се явява неоснователно, защото
не е налице СПН между страните в настоящия спор по спорното правоотношение.
Посочените от ответника съдебни решения касаят други спорни правоотношения, в
които ищецът не е страна, нито наследник или правоприемник на една от страните по
делото.
С иска по член 59, ал. 1 ЗЗД се цели да се възстанови неоснователното
разместване на блага от патримонима на един правен субект в този на друг, без да има
правно основание, което да оправдава това разместване, поради което този, който се е
обогатил от това разместване, държи връщане на онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е имал основание да
ползва процесния етаж.
Собствеността на ищеца върху ид. част от Н.в. имот /сграда и дворно място/
се установява от приложения по делото нот. акт, обективиращ основание за
собственост - покупко-продажба, доколкото процесният етаж е надстроен, вероятно
по-късно в същото дворно място, идеална част от което притежава и ищецът, като
4
ищецът се явава собственик на надстроения жил. етаж в притежаваните от него ид.
части по силата на член 92 от ЗС.
По делото няма спор, че в началото процесният етаж е бил предаден за
ползване на управителя на ответното дружество от ищеца, чрез предоставянето на
ключ за имота от ищеца П. Ш.. В първото по делото открито съдебно заседание адв. К.,
пълномощник на ищеца, е потвърдил гореказаното, като е допълнил, че между
страните е имало уговорка, след предаване на ключа, ответникът да ремонтира
жилищния етаж за своя сметка, а след като ремонтът се завърши, страните да
пристъпят към сключването на договор за наем, какъвто договор за наем не бил
сключен.
За установяване на изложените твърдения в исковата молба по делото е
разпитан свидетеля на ищеца Т. Р., чиято съпруга е сестра на ищеца.
От показанията му става ясно, че след подписване на договора за наем за втория
и третия етаж, управителят на ответното дружество поискал от собствениците на
сградата да му предоставят за ползване и последния жилищен етаж, като
собствениците на сградата се съгласили с това. Понеже етажът не бил годен за живеене
собствениците му разрешили да извърши ремонт, за да го използва по
предназначението му, като ключът за етажа му бил предаден от ищеца. Споменава за
намерения в страните след извършване на ремонта да се сключи договор за наем, до
подписването на какъвто договор не се стигнало. Като причина да не се сключи
договор за наем за етажа свидетелят посочва обстоятелството, че дружеството спряло
да плаща наемите за втория и третия жилищни етажи, като освен това четвъртият етаж
продължил да се ползва от ответника, поради добрите взаимоотношения между
управителя на дружеството Й. и бащата на ищеца.
В противоположен смисъл са показанията на свидетелите на ответника, които
при разпита установяват, че основание за ползване на имота имало и то е сключен
между страните неформален договор за наем, по силата на който Й., управителят на
„Таймлес криб“ ЕООД следвало да плаща на П. наемна цена от 110 лева.
От така събраните гласни доказателства, съдът стига до извода, че не е налице
обогатяване на ответника, доколкото не се касае до действия на ответника, които да
представляват вмешателство и посегателство в чужда правна сфера, тъй като
ползването върху имота е предоставено със съгласието на собствениците, а
ответниковото дружество е било овластено да ползва Н.в. вещ. Установено е също
така, че ключът за имота е предаден от ищеца на ответника, както и че през време на
процесния период ответникът не е бил канен от ищеца да върне вещта.
С оглед на изложеното не са налице предпоставки за уважаване на иска за
неоснователно обогатяване, поради което искът като Н.оказан и неоснователен ще се
отхвърли.
5
За пълнота, съдът следва да изложи и мотиви относно релевираното от
ответника възражение за изтекла петгодишна погасителна давност.
По същото следва да се каже, че давността за вземането е прекъсната на
10.07.2019 година, когато от ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по член 410 ГПК, доколкото съобразно член 422 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. С предявяването на иск по смисъла на член 116
буква „б“ от ЗЗД давността се счита прекъсната, ето защо съдът намира, че при
основателност на иска давност би изтекла единствено за част от вземането за
обезщетение - за периода преди 10.07.2014г.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника разноските, сторени в рамките на настоящото
производство. Представен е списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те
са действително направени - 350 лв. заплатен адвокатски хонорар. Предвид
изложеното, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника тази сума.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. Ш., ЕГН **********, с адрес: град *******,
срещу „ТАЙМЛЕС КРИБ“ ЕООД, ЕИК ******, иск с правна квалификация чл. 422
ГПК, вр. с член 415 ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД и 86 ЗЗД, да се признае за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца парично вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 11516/2019г. по описа на РС Пловдив, в размер на 1600
лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствен на ищеца
обект – помещенията на петия етаж от сградата в град ************* в периода
1.08.2013 г. -31.03.2016 г., ведно със зак. лихва върху сумата от 1600 лева, считано от
10.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Д. Ш., ЕГН **********, с адрес: град ************* да заплати
на „ТАЙМЛЕС КРИБ“ ЕООД, ЕИК ********* разноски за адв. възнаграждение от 350
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6