Решение по дело №341/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260158
Дата: 5 май 2021 г. (в сила от 27 септември 2021 г.)
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20213630200341
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                260158/5.5.2021г.           

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, втори състав, на деветнадесети април през  две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание  в следния състав:

 

Председател: Д. Георгиева

 

при секретаря В. Илиева, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 341 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0869-004038 от 08.12.2020г. на  Началник сектор „ПП“ към ОД МВР Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН  и  чл.179, ал.6, т.3 от ЗДв.П на Д.П.Т., с ЕГН ********** *** е наложено административно  наказание "глоба" в размер на 500 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДв.П. Жалбоподателят сочи, че са налице няколко основни недостатъка на съставения акт за установяване на административно нарушение и счита НП за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител. В деловодството на ШРС е депозирана Пледоария от жалбоподателя, в която заявява, че изцяло поддържа жалбата и излага подробни доводи за съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон.  

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като присъди и разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.  Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е неоснователна,  поради следните правни съображения:

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.11.2020г. около 11.45 часа на ул. Климент Охридски, в близост до дом № 35, свидетелите П.С.П., И.П.С. и С.Б.С. служители на сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен спрели за проверка лек автомобил. Лекият автомобил, марка „Опел Астра“ с рег. № В29 56РХ се движел в посока към бул. Симеон Велики. Когато лекия автомобили подминал и спрял, тримата свидетели констатирали, че не функционирали лява, дясна и средна стоп светлини на лекия автомобил. При проверката свидетелите установили, че лекия автомобил бил собственост на Божидар Георгиев Иванов, с ЕГН ********** и бил управляван от жалбоподателя Д.П.Т.. Свидетелите констатирали, че управляваното от жалбоподателя ППС е технически неизправно, като била констатирана опасна техническа неизправност – нефункциониращи лявя, дясна и средна стоп светлина. Свидетелите накарали един от пътниците в автомобила да натисне спирачките на лекия автомобил, а жалбоподателя да застане зад автомобила да се увери, че действително не функционира никоя от стоп светлините на автомобила. Свидетелят С.С. съставил срещу жалбоподателя АУАН № 4038/22.11.2020г. за допуснато нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДв.П. Актът бил  подписан от жалбоподателя Т. без възражения. Не се е възползвал  от правото си да депозира писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган на 08.12.2020г. издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание  чл.179, ал.6, т.3 от ЗДв.П на Д.П.Т. било наложено административно  наказание "глоба" в размер на 500 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДв.П.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – С.Б.С. – актосъставител и И.П.С. и П.С.П. – свидетели при установяване на нарушение и съставяне на акта. Съдът кредитира изцяло показанията на  разпитаните по делото свидетели, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са логични и безпротиворечиви.

При  така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното : В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни лица. 

            Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че същият на 22.11.2020г. е управлявал лек автомобил, на който не функционират лява, дясна и средна стоп светлина. Констатираната техническа неизправност е квалифицирана като нарушение - по  чл.139, ал.1, т.1 от ЗДв.П.

Разпоредбата на  чл.139, ал.1, т.1 от ЗДв.П повелява движещите се по пътя превозни средства да бъдат технически изправни. Съгласно чл.101, ал. 4 от ЗДв.П неизправностите и тяхната класификация се определят с Наредба, а именно Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС. В приложение 5 от Наредбата, част I, Приложение 5 част I т.4.3.1. б.“а“ нефукциониращи стоп светлини е класифицирана като значителна и като опасна неизправност, от което следва извода, че жалбоподателят е управлявал технически неизправно ППС. Съгласно т.73, параграф 6 на ДР към ЗДв.П „опасни неизправности“ са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда. Съдът намира, че действително констатираната неизправност  - нефукциониране на всички стоп светлини на автомобила е опасна неизправност, тъй като представлява пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътишата. Движел се е в населено място, където многократно се изполват спирачки и нефукционирането на стоп светлините би довело до ПТП с движещите се зад лекия автомобил, участници в движението. 

Санкционна норма на чл.179, ал.6 от ЗДв.П /в сила от 20.05.2018 г./ предвижда наказание глоба за всеки, който управлява технически неизправно ППС, като размера на глобата е в зависимост от вида на констатираните неизправности. Тъй като в случая е констатирана опасна неизправност на управляваното от жалбоподателя ППС то приложимата санкционна разпоредба е чл.179, ал.6, т.3 от закона.

Процесното нарушение е от категорията на т. нар. "формални" нарушения, нарушения на просто извършване, при които обществената опасност произтича от самото осъществяване на изпълнителното деяние и видно от справката за нарушител, жалбоподателя е многократно наказван за нарушения по ЗДв.П. Случая не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Обстоятелствата, че от нарушението няма настъпили вредни последици не е в състояние да квалифицира случая като маловажен.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лева. Сумата  следва да се присъди в тежест на жалбоподателя  и да се заплати от последния по сметка на ОД  МВР гр. Шумен.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

           

                                            Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0869-004038 от 08.12.2020г. на  Началник сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН  и  чл.179, ал.6, т.3 от ЗДв.П на Д.П.Т., с ЕГН *********** от гр. К. е наложено административно  наказание "глоба" в размер на 500 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДв.П, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Д.П.Т., с ЕГН *********** от гр. К. да заплати по сметка на ОД  МВР гр. Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                      

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: