РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Силистра, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Д.СТ.
като разгледа докладваното от М.Хр. Административно наказателно дело №
20233420200050 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят П. Е. Т. от с.С., обл.Силистра, ЕГН ********** обжалва
Наказателно постановление № 23-1099-000004/ 12.01.2023г., издадено от началник сектор
ПП при ОД на МВР- Силистра, с което му е било наложено административно наказание-
глоба в размер на 200 / двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /
шест / месеца за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Изтъква доводи за
допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.
Административно-наказващ орган – ОДМВР- Силистра, надлежно уведомен, не се
явява представител, не изпраща проц.представител, не депозира писмено становище по
делото.
Жалбоподателят Т., редовно призован, не се явява, вместо него- проц.представител
адв.Р. Г. при АК-Силистра, преупълномощен от адв.Тр.С. при АК-Силистра в качеството му
на проц.представител на жалбоподателя, и приет от съда. Заявява, че от страна на
жалбоподателя Т. не е налице нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, излага доводи в тази
насока. Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП. Претендира и разноски по делото.
По делото с оглед изясняване на обективната истина съда призова и разпита в
качеството им на свидетели актосъставителя- С. П. И. и свидетеля по акта- Т. В. Г., които
дадоха своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи като доказателствени
средства към делото.
1
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира становище по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
На 08.12.2022г. в 13,20 ч. по път III-215 км.2+900 в община Силистра,
жалбоподателят Т. като водач на МПС- лек автомобил „Сеат Инка“ с рег.№ **, собственост
на П.Н.Хр., го е управлявал и бил спрян за проверка от органите на реда. По време на
проверката св.И. установил, че управлявания от жалбоподателя Т. лек автомобил бил със
служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП / без „ГО“ / от 24.05.2022г.
Въз основа на установеното на жалбоподателя Т. бил съставен АУАН № АД176702/
08.12.2022г. за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Същия бил подписан
от жалбоподателят с възражение, че не е знаел, че е прекратена регистрацията на
автомобила, тъй като последния бил собственост на неговия тъст. В законно установения
срок, АНО е издал обжалваното НП № 23-1099-000004/ 12.01.2023г. срещу жалб.Т. за
извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна и в срока по чл.59 от ЗАНН, а по същество и
основателна по следните съображения:
АУАН № АД176702/ 08.12.2022г. и обжалваното НП № 23-1099-000004/ 12.01.2023г.
са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила: Деянието за което е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят Т. е било
квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 08.12.2022г. в 13,20 ч. в община
Силистра, по път III-215 км. 2+900, като водач на МПС- лек автомобил „Сеат Инка“ с рег.№
**, собственост на П.Н.Хр., го е управлявал, като автомобилът е бил със служебно
прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП / без „ГО“ / от 24.05.2022г.
Тази фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателят Т., но неговия
проц.представител счита, че е нарушен както материалния, така и процесуалния закон при
издаването на акта и обжалваното от него НП.
На първо място се твърди, че атакуваното от жалбоподателя НП не отговаря на
обективната истина като оспорва фактическата обстановка и констатациите, които
мотивират вменяването на нарушението. Видно от доказателствата по делото съда установи,
че жалбоподателят към момента на извършването на нарушението, което му е било вменено
във вина не е знаел, че автомобила, управляван от него е бил със служебно прекратена
регистрация, като е научил това обстоятелство едва когато са го спрели органите на реда и
са направили справка за МПС-то. Това се установи както от събраните по време на
съдебното следствие свидетелски показания, така и от приложените към делото писмени
доказателства- липсата на справка от ОДМВР-Силистра относно обстоятелството дали е бил
уведомен собственика на процесното МПС по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП за служебно
прекратената регистрация на МПС-то, както и липсата на справка от ГФ относно
2
обстоятелството за изпратено писмо от ГФ до собственика на МПС-то по реда на чл.574,
ал.10 от КЗ, поради което съда приема, че тези обстоятелства не са налице, а и същите не се
оспорват от нито една от страните.
По същество на делото, настоящия съдебен състав счита, че издаденото НП е в
нарушение на материалния закон по следните съображения:
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от
1.01.2018 г.) действала към датата на нарушението посочена в АУАН и НП предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Според разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането.
Разпоредбата на чл.18б, ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, също
регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от
Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. Както в чл.143,
ал.10 от ЗДвП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е регламентирано задължение за
уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.
В случая по делото липсват каквито и да било доказателства, че собственикът на
МПС-то е бил уведомен за служебно прекратената регистрация. Нещо повече- налице са
доказателства от които е видно, че собственикът на МПС-то не е бил уведомен по реда на
чл.143, ал.10 от ЗДвП от сектор ПП при ОДМВР-Силистра за служебно прекратената му
регистрация, независимо, че същият е бил уведомен от ГФ по реда на чл.574, ал.10 от КЗ за
липса на застраховка. В тази връзка са и доводите на наблюдаващия прокурор по пр.пр. №
4211/2022г. по описа на РП-Силистра в която е отказано да се образува досъдебно
производство и е прекратена преписката. В случая следва да се има предвид
обстоятелството, че дори и въпросното уведомление изпратено от ГФ да е получено от
собственика на автомобила, то не дерогира задълженията на органите на МВР да уведомят
собственика на МПС-то за прекратената служебно регистрация, а от доказателствата по
делото е видно, че такова уведомяване не е било налице.
И след като от доказателствата е видно, че служебната дерегистрация на МПС-то не е
била известна на жалбоподателя Т. към момента, в който е бил спрян за проверка, то няма и
как да се приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава и на нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както
от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги
3
обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Нещо повече- точно липсата на
субективна съставомерност е приел и прокурора в постановлението си за прекратяване на
преписката и отказа му да образува досъдебно производство.
Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП (идентично
по състав с престъплението по чл.345, ал.2 от НК) е формално, на просто извършване и като
такова според теорията и константната съдебна практика (в това число и такава със
задължителен характер) може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината
пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната
страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена
регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на
състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му поради
фактическа грешка на дееца съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК.
Не би могло да бъде споделено и виждането, че неплащането на застраховка
гражданска отговорност (по точно липсата на доказателства за платена такава) сочело на
знание за това, че регистрацията била прекратена, най-малкото защото прекратяването на
регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП става след постъпване на уведомление от
гаранционния фонд, което се предхожда от уведомяване от страна на фонда на собственика
на МПС-то, че застраховка не е била платена и в 14 –дневен срок от изпращане на
уведомлението следва да се представят доказателства за плащане. Ако такива не постъпят в
срока, ще бъдат предоставени данни на МВР за предприемане на мерки по прекратяване на
регистрацията. Ще бъде ли изпратено уведомление от гаранционния фонд до собственика (в
случая дори жалбоподателя не е собственик) и кога; ще бъдат ли изпратени данни за
непостъпили доказателства за платена застраховка и кога; ще бъде ли извършено
служебното прекратяване на регистрацията и кога са факти, които водачът на МПС (още
повече не собственик) дори не може да предположи единствено и само на база липсата на
валидна застрахователна полица. Точно за това както в ЗДвП, така и в специалната наредба
е предвидено нарочно задължение за съответни служби да уведомят собственика за
прекратената служебно на това основание регистрация за разлика от служебното
прекратяване на регистрацията по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, която настъпва по силата
на закона, с изтичането на 2-месечен срок от придобиването на МПС-то, и за което
служебно прекратяване не е предвидено нарочно уведомяване на собственика.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че в случая неправилно и в
нарушение на материалния закон е била ангажирана адм. наказателната отговорност на
жалбоподателя Т. за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което и НП
следва да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон.
За да се приложи санкциониращата норма на чл.175, ал.3 от ЗДвП, следва да са
настъпили предпоставките на чл.143, ал.10 от ЗДвП. По твърдения на АНО настъпил е
единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което е
представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на
4
автомобила е бил уведомен за това. След като не се доказва по безспорен и категоричен
начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на МПС-то му,
то не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Нещо повече в конкретния
случай, регистрационните табели на МПС-то са били на предназначените за това места,
видно от показанията на св.И. и Г., поради което на водача не може да му се вмени вина,
била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил състава на чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
В контекста на изложеното, не би могло да се приеме становището, че водачът,
който не е собственик на визираното превозно средство, е могъл да формира съответното
субективно отношение към поведението си. При това положение се налага единствено
възможния правен извод, че в конкретния случай не е доказана субективната страна на
нарушението, описано в НП. Съзнанието за липсата на сключена застраховка "Гражданска
отговорност" към момента на съставянето на акта, не налага противен извод, каквото
твърдение се прокарва от страна на АНО, доколкото то касае друго по вид административно
нарушение и не би могло да обоснове ангажиране на отговорността на водача за описаното
в НП нарушение. В случая е ирелевантно дали управляваният от жалбоподателя Т. лек
автомобил, към момента на проверката е бил с валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Наказаното лице следва да се защитава срещу фактите, установени със
съставения АУАН, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, а
не и срещу други установени нарушения на съответни закони, за което не е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение.
Настоящия съдебен състав счита, че разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП не урежда
правно задължение на заинтересованото лице само да следи за това дали е извършено
служебно прекратяване на регистрацията на автомобила или не, а задължение на
надлежните органи е да уведомят собственика за прекратяването на регистрацията. Когато
собственикът на МПС не е бил уведомяван от КАТ, че е прекратена служебно регистрацията
на автомобила му, то следователно, администрацията не е изпълнила своето задължение по
чл.143, ал.10 от ЗДвП, с оглед на което не може де очаква собственикът на автомобила да
знае за прекратената регистрация. Законът не е предвидил и срок за дерегистрирането.
Поради това не би могло да се очаква от собственика ( в случая жалбоподателя Т. дори не е
собственик на МПС-то, а негов ползвател) да е могъл да предполага към 08.12.2022 г., че
регистрацията на МПС-то е прекратена. На свой ред, наказващият орган не е изискал по
реда на чл.143, ал.11 от ЗДвП табелите на МПС-то и водачът го е управлявал с неговите си
табели. В тази връзка настоящия съдебен състав счита, че при доказано неуведомяване на
собственика и неизискване на регистрационните табели, липсва субективна съставомерност.
При установено неизпълнение на законовите задължения от страна на наказващият орган,
каквото е налице в случая, не следва да се търси административно наказателна отговорност
по чл.175, ал.3 от ЗДвП. В този смисъл, е налице липса на доказана вина в поведението на
собственика (ползвателя).
Съобразно нормата на чл.6 от ЗАНН за да е административно нарушение едно
5
деяние, то следва да е такова, което нарушава установения ред на държавно управление,
извършено е виновно и да е обявено за наказуемо с административно наказание. Видно от
изложеното по-горе в настоящия казус съда счита, че това деяние не е било извършено
виновно от страна на жалбоподателят Т., тъй като същият не е имал обективната представа
за извършената дерегистрация на управлявания от него лек автомобил. Следователно
деянието е несъставомерно от неговата субективна страна, тъй като е извършено от
жалбоподателя с липсата на умисъл. Нещо повече- същия е имал ясното съзнание, че
автомобила му е редовен, тъй като по нищо не е ставало ясно, че е направена служебна
дерегистрация по електронен път на автомобила, заради неплатени „ГО“.
При тези факти е следвало да бъдат установени от АНО всички обективни и
субективни признаци на извършеното нарушение, спазвайки принципа на нормата на чл.54
от ЗАНН и след запознаване с материалите по преписката да установи, че нарушението не
може да се вмени във вина на жалбоподателят Т. и с мотивирана резолюция да прекрати
преписката, но АНО е предпочел в нарушение на този принцип да състави едно
незаконосъобразно НП, касаещо описаното нарушение.
При така установеното по-горе съда счита, че процедурата по издаването на
обжалваното НП и акта за установяване на административното нарушение, въз основа на
който е било издадено то, страда от съществени процесуални нарушения, водещи до
неговото отменяне. Отделно от това съда установи, че описаните в обжалваното НП
нарушения, въпреки, че са били вменени във вина на жалбоподателят Т. не са били
извършени виновно от него и той не следва да носи административна отговорност за тях.
По искането на проц.представител на жалбоподателят Т.- адв.Р. Г. при АК-Силистра
за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът счита, че такива се
дължат. Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В
контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за
заплащане на съдебни разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение. От
съдържанието на приложения договор за правна защита и съдействие от 19.01.2023г. се
установява, че жалбоподателят е възложил на адв.Т. С. при АК- Силистра оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по
обжалване на процесното НП, който пък от своя страна е преупълномощил адв.Р. Г. при АК-
Силистра с тези права и задължения. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер,
съобразен с чл.38 от Закона за адвокатурата, като съобразно ал.2 от същия член „В случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати“. Минималните размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в актуалната й редакция,
6
когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се
определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 300 лв. В случая е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно
горепосочения текст от наредбата е 300 лв. Предвид изложеното по-горе, ОДМВР-Силистра
следва да заплати на жалбоподателя П. Т. разноски по делото в размер на 300 / триста / лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр. с чл.63, ал.3, т.1 от
ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 23-1099-000004/ 12.01.2023г.,
издадено от началник сектор ПП при ОДМВР- Силистра, въз основа на АУАН № АД176702/
08.12.2022г. с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на П. Е. Т. от с.С.,
обл.Силистра, ул.”С.” № 7, ЕГН ********** е било наложено административно наказание-
глоба в размер на 200 / двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /
шест / месеца за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР- Силистра да заплати на П. Е. Т. от с.С., обл.Силистра, ул.”С.” №
7, ЕГН ********** сума в размер на 300 / триста / лева, представляваща платени разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящето АНД № 50/2023г. по описа на РС-Силистра.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7