О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________
Софийският градски съд, Първо гражданско отделение, І-6 състав
в закрито заседание на деветнадесети
юни
две хиляди и деветнадесета
година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията Алексиева гр.
дело № 15888 по описа
за 2018 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от „Б.Д.“ ЕАД срещу
П.А.Д., гражданин на Р.Италия, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.430 ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 16.05.2016
г. в гр.Кюстендил между страните е сключен договор за кредит за текущо
потребление, по силата на който банката е предоставила на
ответника-кредитополучател кредит в размер на 35 000 лв., със срок на
издължаване-120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Съгласно
постигнатите договорки, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в
размер на 8,45% годишно, формиран от стойността на 6 месечен Sofibor 0,594%, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,856% при
изпълнение на условията по „Договор за ползване на пакети частно банкиране на Б.Д.
ЕАД“ и приложенията към него. При нарушаване на условията кредитополучателят
губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият
лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията.
Максималният размер, който може да достигне
лихвеният процент в резултат неизпълнение на условията, е променливият
лихвен процент, приложим по стандартните потребителски кредити в размер на 6
месечен Sofibor към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер
на 12,856%. Твърди се, че съгласно чл.3 от договора, кредитът се усвоява
еднократно в срок до 16.06.2016 г., чрез цитираната в чл.4 разплащателна сметка
с титуляр кредитополучателя, а погасяването на кредита става на месечни вноски
по главница и лихва, съгласно изготвения погасителен план с падежна дата за
издължаването им-25-то число от месеца, като отчитането на кредита се извършва
по специално открита заемна сметка с № 11/23559723.
Поддържа се, че банката е
предоставила сумата по кредита и тя е усвоена от ответника, който обаче не е
изпълнил договорните си задължения за заплащане на дължимите по договора
главница, възнаградителна лихва, договорни лихви за забава, такси, разноски,
поради което и на основание т.19.2 от общите условия по договора за кредит, с
предявяване на исковата молба банката обявява кредита за предсрочно изискуем и
в размер на пълния му неплатен остатък.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 33 665,87
лв.-неплатена главница дължима по договор за кредит за текущо потребление от
16.05.2016 г., сумата от 6 553,33 лв.-възнаградителна лихва за периода от
25.11.2016 г. до 22.11.2018 г., сумата от 463,75 лв.-договорна лихва за забава
за периода от 25.11.2016 г. до 22.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска-26.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените в
производството съдебни разноски.
Препис от исковата молба, разпореждане
от 02.01.2019 г. на съда, надлежно преведени на италиански език, са връчени
редовно на ответника на адрес в Р.Италия на 21.03.2019 г., като в
законоустановения двуседмичен срок ответникът не е подал отговор срещу исковата
молба.
С оглед така изложеното по-горе
настоящият съдебен състав намира, че не е международно компетентен да разгледа
спора, с който е сезиран, по следните съображения:
Компетентността на българския съд
се определя в Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета
от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по граждански и търговски дела. Регламентът е приложим,
предвид обстоятелството, че пред настоящия съд е предявен иск срещу гражданин
на друга държава членка, който в миналото е имал местоживеене в държавата
членка на съда, но настоящото му местоживеене е друга държава-членка, а именно
Р.Италия, поради което и съдът служебно е задължен да провери международната си
компетентност.
Ответникът не е депозирал отговор,
поради което не може да се предполага, че е налице мълчаливо признаване на
компетентността на сезирания съд и следователно споразумение относно неговата
компетентност.
В случая е приложим Раздел 4 Компетентност
при потребителски договори и по-конкретно разпоредбата на чл.18.2., съобразно
която другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в
съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.
Безспорно ответникът-физическо
лице има качеството на потребител, което има местоживеене в Р.Италия, поради
което и българският съд не е компетентен да разгледа спора. Не са налице
изключенията на чл.19.
Предвид горното и поради липса на
международна компетентност Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 15888/18 г. по описа на СГС, І-6 състав.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок, считано от датата на получаване на препис от определението от ищеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: