Р Е Ш Е Н
И Е
13.07.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град В.П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – В.П. трети състав
На 11 (единадесети) юни Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 337 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 44 от ЗЗД, чл.
430, ал. 1 от ТЗ, чл. 430, ал. 2 от ТЗ, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 60,
ал. 1 от ЗН.
В исковата си молба, ищецът „Б.Д.С.К.” ЕАД гр. С., представлявано от В.С.и Ю.Г.твърди, че на 14.10.2015 г. сключил с М.А.П.договор за кредит, по силата на който предоставил на същия сума в размер на 35000,00 лв., а на 16. 10.2015 г. – договор за кредитна карта с лимит в размер на 1000,00 лева. Кредитополучателят починал на 07.12.2015 г. и банката предприела действия за издирване на наследниците му. Законни наследници на П. били ответниците Г.П.П. и Н.М.А., на които изпратила нотариални покани, с които обявила кредита за предсрочно изискуем. След смъртта на наследодателя си, ответниците извършили плащания на вноски, дължими по силата на договора за кредит на 14.12.2015 г., на 15.01.2016 г. и на 19.02.2016 г. Ищецът счита, че с тези си действия П. и А. са извършили действия, с които са приели наследството на наследодателя си. Впоследствие, ответниците преустановили плащанията по двата договора, като депозирали пред „Б.Д.С.К.“ ЕАД удостоверения, сочещи, че са извършили откази от наследството на М.П.. Счита, че тези едностранни волеизявления на всеки от ответниците са недействителни. Поради това, като наследници на починалия кредитополучател, П. и А. са задължени, съобразно квотите си в наследството на М. П., спрямо ищеца по силата на договора за кредит. Моли съда да постанови решение, по силата на което: отказите от наследство, вписани под №№ 7 и 8/12.04.2016 г. в особената книга за отказ от наследство, водена във ВПРС, извършени от всеки от ответниците Г.П. и Н.А., да бъдат признати за нищожни, като такива с невъзможен предмет; всеки от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 16947,47 лв., представляващо задължение на законен наследник на кредитополучател за връщане на отпусната парична сума по договор за банков потребителски кредит от 14.10.2015 г., сключен със заемателя М.П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.03.2018 г.; 2600,03 лв., представляващо задължение на законен наследник на кредитополучател за плащане на договорна лихва за периода от 28.02.2016 г. до 06.03.2018 г. по договор за банков потребителски кредит от 14.10.2015 г., сключен със заемателя М.П.; 239,08 лв., представляващо задължение на законен наследник на кредитополучател за плащане на обезщетение („наказателна лихва”; „наказателна надбавка към лихвата”) за неплатени в срок, през периода от 28.02.2016 г. до 06.03.2018 г., главни парични задължения по погасителния план – неразделна част от договора за банков потребителски кредит от 14.10.2015 г., сключен със заемателя М.П.; 319,32 лв., представляващо задължение на законен наследник на кредитополучател за връщане на отпусната парична сума по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 16.10.2015 г., сключен със заемателя М.П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.03.2018 г.; 154,32 лв., представляващо задължение на законен наследник на кредитополучател за плащане на договорна лихва за периода от 22.02.2016 г. до 06.03.2018 г. по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 16.10.2015 г., сключен със заемателя М.П.; 51,65 лв., представляващо задължение на законен наследник на кредитополучател за плащане на заемна такса по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 16.10.2015 г., сключен със заемателя М.П..
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, всеки от ответниците подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите. На първо място, считат, че исковете за недействителност на направените от тях откази от наследство на общия им наследодател и длъжник на ищеца, са недопустими, тъй като не бил спазен преклузивния срок по чл. 56 от ЗН. Освен това, сочат, че осъдителните претенции са неоснователни, тъй като преди да извършат валидни откази от наследството на М.П., двамата били въведени в заблуждение от управителя на клона на банката в гр. В. Преслав. Било им заявено да продължат да плащат дължимите от наследодателя им вноски, тъй като е налице сключен договор за застраховка „Живот“ и застрахователят ще заплати остатъка от дълга. Поради това, извършените плащания не се считали за действия по мълчаливо приемане на наследството. Молят, предявените срещу всеки от тях искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, като им бъдат присъдени деловодните разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения договор за кредит за текущо потребление от 14.10.2015 г. е, че „Б.Д.С.К.” ЕАД гр. С. предоставило на М.А.П.сума в размер на 35000,00 лв. В чл. 2 от договора е предвидено, че срокът на същия е за 120 месеца, а в чл. 7 – че падежа е 27-мо число от месеца. Съгласно чл. 8 от сделката, кредитополучателят ще издължава главницата по кредита, ведно с дължимата върху нея лихва. Съдът констатира, че в чл. 19.1 от Общите условия на банката, неразделна част от договора за кредит, е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорната лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 %. В чл. 19.2 от ОУ се сочи, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. По делото е представен и договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит, сключен между ищеца и М.П. на 16.10.2015 г., по силата на който на кредитополучателя се предоставя кредитна карта с лимит в размер на 1000,00 лв. с променлив лихвен процент. Според чл. 1, ал. 5 от договора, за падеж е определено 20-то число на месеца. По делото са приложени Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Б.Д.С.К.. В разпоредбите на чл. 30, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 от ОУ е предвидено плащането на такси от страна на кредитополучателя – за нереволвиране на кредита, за издаването и обслужването на картата и за операциите, извършвани с нея, съобразно тарифа на банката. От представеното удостоверение за наследници изх. № 527/09.12.2015 г., изд. от Община В. Преслав, че М.А.П.починал на 07.12.2015 г. и оставил за свои законни наследници съпругата си Г.П.П. и сина си Н.М.А.. Видно от приложените нотариални покани, получени от ответниците на 22.07.2016 г. е, че „Б.Д.С.К.“ ЕАД обявило на последните, че поради забава в плащанията по договор за банков кредит от 14.10.2015 г., обявява кредита за предсрочно изискуем. Съдът констатира от удостоверения от 12.04.2016 г., изд. по ч.гр.д. № 177 и № 178 от 2016 г. по описа на ВПРС, че съдът вписал в особената книга за откази от наследство, водена в съда под номера 7 и 8 от 12.04.2016 г. отказите на всеки от ответниците от наследството на М.П.. Видно от представеното писмо № УП-И-185/29.02.2016 г. е, че „Групама животозастраховане“ уведомило Г. П. и Н. А., че не са налице основания за извършване на застрахователно плащане от страна на дружеството по сключен договор за застраховка живот със застрахован М.П..
По делото, в качеството на свидетели са разпитани Желязко Неделчев и Ангел Ангелов, които излагат, че през последните години от живота на М.П., отношенията му с ответниците не били добри. Те се влошили във връзка с финансови затруднения, което наложило П. да полага труд извън пределите на страната. След смъртта на П., при завръщането на ответниците в страната, двамата посетили клона на банката, находящ се в гр. В. Преслав и при проведения разговор с мениджъра на същата, им било заявено, че следва да продължат да плащат вноски по кредита с цел застрахователят да извърши застрахователно плащане. Никой от двамата нямал никакво желание да получава наследство от М. П..
Съгласно заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, процесният кредит е усвоен на 14.10.2015 г., когато паричната сума в размер на 35000,00 лв. е предоставена от ищеца на М. П.. Вещото лице заключава, че размерът на задълженията по договора за потребителски кредит е, както следва: главница – в размер на 33894,94 лв., договорна лихва – 5200,07 лв., надбавка за забава – 478,16 лв. Задълженията по договора за кредитна карта възлизали на: главница в размер на 638,63 лв.; лихви – 308,64 лв. и такси – 103,29 лева. Сочи, че картодържателят усвоил предоставения му лимит в размер на 1000,00 лв. на 04.12.2015 г. и на 07.12.2015 г. При проследяване на движението на банкова сметка, ***, от страна на ответниците са извършени следните плащания: от Г.П. – на 14.12.2015 г. сума в размер на 430,00 лв. и от Н.А. – на 15.01.2016 г. и на 19.02.2016 г. – в размер, съответно на 429,00 лв. и на 420,00 лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По претенциите с правно основание
чл. 26, ал. 2, предл. първо вр. чл. 44 от ЗЗД:
Ищецът
отправя искане за прогласяване на нищожност на извършени от ответниците Г.П. и Н.А.
откази от наследство, поради невъзможен предмет. Отказът от наследство, като
едностранно волеизявление на един от наследниците има за правна последица
заличаване на това лице като наследник и съответно преминаване на наследството
като съвкупност от права и задължения в патримониума на останалите наследници
от същия ред. Искането на ищеца цели да върне наследствената част на всеки от
ответниците в патримониума му, за да послужи на „Б.Д.С.К.“ ЕАД, в качеството му
на кредитор за реализиране на вземанията му.
В случая, като основание за нищожността на отказа се сочи невъзможност на предмета, а тя е налице когато едно наследство вече е прието от наследника, който впоследствие се отказва от него по реда на чл. 52 вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН. Приемането на наследство е окончателен акт и не само не може да бъде отменено от приелия наследството, но и го лишава от възможността да се откаже от него.
В настоящия случай се установи, че ответниците Г.П. и Н.А. са законни наследници на М. А. П., починал на 07.12.2015 г. Атакува се действителността на извършените в това им качество откази от наследството на последния. Съдът констатира, че процесните откази са извършени по реда, указан в разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗН – с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като приемането е вписано в особена за това книга на съда, с което формата за действителност е спазена.
Съдът, обаче, счита, че тези откази са извършени след като ответниците вече са извършили действия, които несъмнено предполагат намерението им да приемат наследството на починалия си наследодател, по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗН. Тези действия са извършените от тях плащания на дължими месечни вноски по сключения от наследодателя договор за кредит с „Б.Д.С.К.“ ЕАД. Независимо от наличието на влошени отношения между наследодателя и ответниците в края на живота му и нежеланието им в житейски смисъл да получат каквото и да е от него, изпълнението на негови задължения категорично указва, че същите са приели наследството му. След като веднъж П. и А. са приели наследството на съпруга си, респ. баща си по несъмнен начин, разпореждайки се с част от него, то извършените след това откази се явяват недействителни и следва да се прогласи тяхната нищожност.
Поради
това, претенциите на ищеца с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
По исковете с правно основание чл.
430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, претендирани въз основа на договор за
кредит от 14.10.2015 г.:
Доказа
се, че на 14.10.2015 г. между ищеца, от една страна и М.П. бил сключен валиден
договор за потребителски кредит. Регламентацията на договора за банков кредит
се съдържа в Търговския
закон и в Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Съгласно легалното определение,
съдържащо се в чл. 430, ал.
1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Тоест, ищецът и
наследодателят на ответниците са били страни по валидно двустранно облигационно
правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ,
създадено чрез сключване на договор за кредит. В изпълнение на вече сключен
договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената
с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в
рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. В случая се
доказа, че на 14.10.2015 г. цялата процесна сума, възлизаща на 35000,00 лв., е
отпусната на заемателя. Установи се, че П. починал на 07.12.2015 г., като след тази
дата, ответниците извършили плащане на вноски по договора на 14.12.2015 г., на
15.01.2016 г. и на 19.02.2016 г., след което преустановили плащанията.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗН, наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които
получават. Както бе прието за установено по-горе, ответниците са приели
наследството на наследодателя си, поради което отговарят за изпълнение на
неговите задължения по сключения с ищеца договор за кредит от 14.10.2015 г.,
съобразно дяловете си. Според нормата на чл. 32, ал. 2
от СК съпрузите носят солидарна отговорност за задълженията, поети
за задоволяване на нуждите на семейството. Тоест, в случая, след сключването на
договора за потребителски кредит от М.П. и предвид обстоятелството, че по това
време е бил налице сключен граждански брак между него и Г.П., следва да се
счита, че последната отговаряла солидарно със съпруга си за задълженията по
договора. Съгласно чл. 44 от СК
бракът се прекратява със смъртта на единия съпруг, а при прекратяване на
имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. В съответствие с
правилото, установено в чл. 5
и чл. 9 от ЗН,
децата на починалия наследяват по равни части, а съпругът наследява част, равна
на частта на всяко
дете. Предвид цитираните разпоредби, в случая следва да се приеме, че Г.П. била
солидарно задължена със съпруга си по процесния договор за кредит, като след
смъртта на последния, тя отговаря освен за 1/2 от целия дълг и за още 1/4,
която наследява. От друга страна, на основание чл. 60, ал. 2 от ЗН, низходящият
на М.
П. – ответникът Н.А. отговаря за 1/4 от задълженията на баща си по сключения
договор.
Доказа
се, че в съответствие с предвиденото в Общите условия на банката (неразделна
част от договора за кредит от 14.10.2015 г.), ищецът упражнил уговореното в
договора свое преобразуващо право да обяви всички задължения по договора за
предсрочно изискуеми, за което ответниците били уведомени на 22.07.2016 г.
Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на дължимата главница
по процесния договор, понастоящем възлиза на 33894,94 лева. Съобразно
посоченото по-горе относно дяловете на наследниците на заемателя по договора,
същите отговарят спрямо банката със следните суми, част от главницата: Г.П. –
за сума в размер на 25421,20 лв., а Н.А. – за сума в размер на 8473,74 лева. Не
са представени доказателства, че същите са изпълнили главното задължение за връщане
на предоставената сума.
Предвид
така установеното, съдът намира, че искът срещу Г.П. се явява изцяло
основателен и доказан, а по отношение на ответника Н.А. – частично основателен.
Ето защо, П. следва да бъде осъдена да заплати на „Б.Д.С.К.“ ЕАД сума в размер
на 16947,47 лв., а Н.А. – сума в размер на 8473,74 лв., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 14.03.2018 г. до окончателното им изплащане. Претенцията срещу А., в останалата й
част, до пълния предявен размер – 16947,47 лв., следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Досежно
претенциите с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, претендирани въз основа на договор за кредит от
14.10.2015 г.:
В конкретния случай, страните по валидно сключения договор за потребителски кредит свободно
уговорили размера на т. нар. възнаградителна лихва – чл. 430, ал. 2 от ЗЗД.
Същата представлява възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната
сума за срока на договора. Изменението на сключения договор чрез едностранно
обявяване на предсрочна изискуемост преустановява добросъвестното ползване на
сумата след настъпване на предсрочната изискуемост, поради което след този
момент договорна лихва не се дължи. Тоест, в настоящият случай, след 22.07.2016
г. Г.П. и Н.А. не дължат на ищеца договорна (възнаградителна) лихва. Това не се
отнася до вече падежиралите до този момент неплатени от наследниците на кредитополучателя
месечни вноски. Съдът, като взе предвид описаното, както и размера на месечните
вноски, описани в погасителния план към договора, намира, че за периода
28.02.2016 г. – 22.07.2016 г. ответниците дължат сума в общ размер 918,55 лв.,
представляваща неплатена договорна лихва по договор за кредит от 14.10.2015 г.,
сключен между ищеца и наследодателя им. Съобразно описаните по-горе правила на
наследяване и наличие на солидарност между съпрузи, ответниците дължат на
банката следните суми: Г.П. – сума в размер на 688,92 лв., а Н.А. – сума в
размер на 229,64 лв.
Предвид
гореизложеното, предявените претенции с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ
вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН следва да бъдат уважени до посочените размери и
отхвърлени в останалата им част като неоснователни и недоказани.
Относно исковете с правно основание чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, претендирани въз
основа на договор за кредит от 14.10.2015 г.:
Съгласно
нормата на чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата. В процесния случай се установи, че страните
уговорили такова обезщетение при неизпълнение в общите условия – неразделна
част от договора. Доказа се, че в случая е налице неизпълнение от страна на
ответниците на парично задължение. Съгласно заключението по изготвената ССЕ,
размерът на обезщетението за забава за периода от 28.02.2016
г. до 06.03.2018 г., възлиза на 478,16 лв. Тъй като
това обезщетение е за неизпълнение на задълженията на самите ответници, а не на
наследодателя им, то всеки от тях участва по равно в задължението за плащане на
дължимата сума.
Поради това, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца следните суми, представляващи
обезщетение („наказателна лихва”; „наказателна надбавка към лихвата”) за
неплатени в срок, през периода от 28.02.2016 г. до 06.03.2018 г. парични
задължения: Г.П. – сума в размер на 239,08 лв. и Н.А. – сума в размер на 239,08
лева.
По исковете с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, претендирани въз основа на договор за кредитна
карта от 16.10.2015 г.:
Установи
се по делото, че на 16.10.2015 г. между ищеца и М.П. бил сключен и договор за
кредит чрез издаване на кредитна карта. Доказа се, че на предоставения лимит в
размер на 1000,00 лв. бил изцяло усвоен от наследодателя на ответниците чрез
двукратно теглене от банкомат.
Съобразно изводите относно солидарната отговорност на
съпрузите и правилата на наследяване, то Г.П. била солидарно задължена със
съпруга си и по този договор за кредит, като след смъртта на последния, тя
отговаря освен за 1/2 от целия дълг и за още 1/4, която наследява, а ответникът
Н.А. отговаря за 1/4 от задълженията на баща си по сключения договор.
Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на дължимата главница
по договора от 16.10.2015 г. възлиза на 638,63 лева. Съобразно посоченото
по-горе относно дяловете на наследниците на заемателя по договора, същите
отговарят спрямо банката със следните суми, част от главницата: Г.П. – за сума
в размер на 478,97 лв., а Н.А. – за сума в размер на 159,66 лева. Не са
представени доказателства, че същите са изпълнили главното задължение за
връщане на предоставената сума.
Предвид
така установеното, съдът намира, че искът срещу Г.П. се явява изцяло
основателен и доказан, а по отношение на ответника Н.А. – частично основателен.
Ето защо, П. следва да бъде осъдена да заплати на „Б.Д.С.К.“ ЕАД сума в размер
на 319,32 лв., а Н.А. – сума в размер на 159,66 лв., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 14.03.2018 г. до окончателното им изплащане. Претенцията срещу А., в останалата й
част, до пълния предявен размер – 319,32 лв., следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Досежно
претенциите с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, претендирани въз основа на договор за кредит от
16.10.2015 г.:
Страните
по валидно сключения договор за кредит свободно уговорили размера на т. нар.
възнаградителна лихва – чл. 430, ал. 2 от ЗЗД. Доказа се настъпването на
изискуемостта на уговорената договорна лихва за претендирания период. И по
отношение на този иск важат изводите за участието на ответниците в задължението
за плащането на дължимата лихва. Според описаното по-горе, съобразно
претендирания период, който е след смъртта на общия наследодател и заключението
на вещото лице, то тези предявени искове са изцяло основателни.
Предвид така установеното
по-горе, всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на по 154,32 лв., представляваща задължение на законен
наследник на кредитополучател за плащане на договорна лихва за периода от
22.02.2016 г. до 06.03.2018 г. по договор за издаване и обслужване на кредитна
карта от 16.10.2015 г., сключен със заемателя М.П..
Относно исковете с правно основание чл. 288 от ТЗ,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, претендирани въз
основа на договор за кредит от 16.10.2015 г.:
Ищецът
претендира ответниците, в качеството им на законни наследници на М. П. да му
заплатят и дължими заемни такси по сключения договор от 16.10.2015 г.
Действително, в ОУ на банката за подобен вид договори, е предвидено плащане на
такси от кредитополучателя, като са предвидени такива в различни случаи: за
нереволвиране на кредита, за издаването и обслужването на картата и за операциите,
извършвани с нея. В случая, „Б.Д.С.К.“ ЕАД претендира плащане на „заемни
такси“, но без да посочва основанието за дължимостта им и без да представя
доказателства за това, нито за размера им. Действително, вещото лице е отразило
наличието на задължения за такива такси, но е сторило това въз основа на факта
на начисляването им от ищеца.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав приема, че тези искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците
направените разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
както следва: на Г.П. – в размер на 280,08 лв. и на Н.А. – в размер на 470,04
лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на отказ от наследство с невъзможен предмет, вписан под № 7/2016 г. в
особената книга за отказ от наследство, водена в Районен съд – В.П., извършен
на 12.04.2016 г. от Г.П.П. с ЕГН ********** от наследството на М.А.П.с ЕГН **********,
починал на 07.12.2015 г. в гр. Ш., по
предявения от „Б.Д.С.К.“ ЕАД с ЕИК ......., със седалище: гр. С., адрес на
управление:***, представлявано от В.М.С.и Ю.Б.Г.срещу Г.П.П. с ЕГН **********,***,
със съдебен адресат – адв. Х.Г. ***, иск
с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 44 от Закона за
задълженията и договорите.
ОСЪЖДА Г.П.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр.
чл. 60, ал. 1 от ЗН, на „Б.Д.С.К.“ ЕАД
гр. С. с ЕИК ......., сумата 16947,47
лева (шестнадесет хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и 47 стотинки), представляваща
задължение на законен наследник на кредитополучател
за връщане на отпусната парична сума по договор за банков потребителски кредит
от 14.10.2015 г., сключен между „Б.Д.С.К.“ ЕАД и М. А. П., ведно със законната
лихва сумата, считано от 14.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.П.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр.
чл. 60, ал. 1 от ЗН, на „Б.Д.С.К.“ ЕАД
гр. С. с ЕИК ......., сумата 688,92 лева
(шестстотин осемдесет и осем лева и 92 стотинки), представляваща задължение на законен наследник на кредитополучател за плащане на
договорна лихва за периода от 28.02.2016 г. до 22.07.2016
г., по договор за банков потребителски кредит от
14.10.2015 г., сключен между „Б.Д.С.К.“ ЕАД и М. А. П., КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата му част до пълния предявен размер 2600,03 лв., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.П.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 288 от ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН,
на „Б.Д.С.К.“
ЕАД гр. С. с ЕИК ......., сумата 239,08
лева (двеста тридесет и девет лева и 08 стотинки), представляваща задължение на законен наследник на кредитополучател за плащане на
обезщетение („наказателна лихва”; „наказателна надбавка към лихвата”) за
неплатени в срок, през периода от 28.02.2016 г. до 06.03.2018 г., главни
парични задължения по погасителния план – неразделна част от договор за банков
потребителски кредит от 14.10.2015 г., сключен между „Б.Д.С.К.“ ЕАД и М. А. П..
ОСЪЖДА Г.П.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр.
чл. 60, ал. 1 от ЗН, на „Б.Д.С.К.“ ЕАД
гр. С. с ЕИК ......., сумата 319,32 лева
(триста и деветнадесет лева и 32 стотинки), представляваща задължение на законен наследник на кредитополучател за връщане на
отпусната парична сума по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от
16.10.2015 г., сключен между „Б.Д.С.К.“ ЕАД и М. А. П., ведно със законната
лихва сумата, считано от 14.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.П.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр.
чл. 60, ал. 1 от ЗН, на „Б.Д.С.К.“ ЕАД
гр. С. с ЕИК ......., сумата 154,32 лева
(сто петдесет и четири лева и 32 стотинки), представляваща задължение на законен наследник на кредитополучател за плащане на
договорна лихва за периода от 22.02.2016 г. до 06.03.2018 г., по договор за издаване и обслужване на кредитна
карта от 16.10.2015 г., сключен между „Б.Д.С.К.“ ЕАД и М. А. П..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Д.С.К.“ ЕАД
гр. С. с ЕИК ....... против Г.П.П. с ЕГН
**********, иск с правно основание чл.
288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 60, ал. 1 от ЗН, за сума в размер на 51,65
лв. (петдесет и един лева и 65 стотинки), представляваща задължение на законен наследник на кредитополучател за плащане на
заемна такса по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от
16.10.2015 г., сключен между „Б.Д.С.К.“ ЕАД и М. А. П., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на отказ от наследство с невъзможен предмет, вписан под № 8/2016 г. в
особената книга за отказ от наследство, водена в Районен съд – В.П., извършен
на 12.04.2016 г. от Н.М.А. с ЕГН ********** от наследството на М.А.П.с ЕГН **********,
починал на 07.12.2015 г. в гр. Ш., по
предявения от „Б.Д.С.К.“ ЕАД гр. С. с ЕИК ......., представлявано от В.М.С.и
Ю.Б.Г.срещу Н.М.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Х.Г. ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 2,
пр. 1 вр. чл. 44 от Закона за задълженията и договорите.
ОСЪЖДА Н.М.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, на „Б.Д.С.К.“ ЕАД гр. С. с ЕИК ......., сумата 8473,74 лева (осем хиляди четиристотин седемдесет и три лева и 74
стотинки), представляваща задължение на законен наследник на кредитополучател за връщане на
отпусната парична сума по договор за банков потребителски кредит от 14.10.2015
г., сключен между „Б.Д.С.К.“ ЕАД и М. А. П., ведно със
законната лихва сумата, считано от 14.03.2018 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск в
останалата му част до пълния предявен размер 16947,47 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.М.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, на „Б.Д.С.К.“ ЕАД гр. С. с ЕИК ......., сумата 229,64 лева (двеста двадесет и девет лева и 64 стотинки), представляваща задължение на законен наследник на кредитополучател за плащане на договорна лихва за периода от 28.02.2016 г. до 22.07.2016 г., по договор за банков потребителски кредит от 14.10.2015 г., сключен между „Б.Д.С.К.“ ЕАД и М. А. П., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния предявен размер 2600,03 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.М.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, на „Б.Д.С.К.“ ЕАД гр. С. с ЕИК ......., сумата 239,08 лева (двеста тридесет и девет лева и 08 стотинки), представляваща задължение на законен наследник на кредитополучател за плащане на обезщетение („наказателна лихва”; „наказателна надбавка към лихвата”) за неплатени в срок, през периода от 28.02.2016 г. до 06.03.2018 г., главни парични задължения по погасителния план – неразделна част от договор за банков потребителски кредит от 14.10.2015 г., сключен между „Б.Д.С.К.“ ЕАД и М. А. П..
ОСЪЖДА Н.М.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, на „Б.Д.С.К.“ ЕАД гр. С. с ЕИК ......., сумата 159,66 лева (сто петдесет и девет лева и 66 стотинки), представляваща задължение на законен наследник на кредитополучател за връщане на отпусната парична сума по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 16.10.2015 г., сключен между „Б.Д.С.К.“ ЕАД и М. А. П., ведно със законната лихва сумата, считано от 14.03.2018 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния предявен размер 319,32 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.М.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, на „Б.Д.С.К.“ ЕАД гр. С. с ЕИК ......., сумата 154,32 лева (сто петдесет и четири лева и 32 стотинки), представляваща задължение на законен наследник на кредитополучател за плащане на договорна лихва за периода от 22.02.2016 г. до 06.03.2018 г., по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 16.10.2015 г., сключен между „Б.Д.С.К.“ ЕАД и М. А. П..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Д.С.К.“ ЕАД гр. С. с ЕИК ....... против Н.М.А. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, за сума в размер на 51,65 лв. (петдесет и един лева и 65 стотинки), представляваща задължение на законен наследник на кредитополучател за плащане на заемна такса по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 16.10.2015 г., сключен между „Б.Д.С.К.“ ЕАД и М. А. П., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Б.Д.С.К.“ ЕАД гр. С. да заплати на Г.П.П. направените разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 280,08 лв. (двеста и осемдесет лева и 08 стотинки).
ОСЪЖДА „Б.Д.С.К.“ ЕАД гр. С. да заплати на Н.М.А. направените разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 470,04 лв. (четиристотин и седемдесет лева и 04 стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Ш..
Районен съдия: