Решение по дело №913/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 580
Дата: 16 декември 2022 г.
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20227170700913
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 580

град Плевен, 16.12.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и втора  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ДАНИЕЛА ДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Бранимира Монова и с участието на прокурор Анна Баракова изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 913/2022 г.

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от директор на Териториална дирекция на НАП – гр.Велико Търново,  срещу решение №528 от 13.10.2022 г., постановено по АНД № 1167/2022г. по описа на Районен съд гр.Плевен, с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено от наказващият орган без да е обсъдил възможността за прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Посочва се също, че доводите на съда, подкрепящи приложимостта на чл.28 от ЗАНН, мотивирани с липсата на вреда, са неотносими към предмета на спора и доводите, възприети от съда са, че нарушението било инцидентно за нарушителя и като първо такова, следва да е маловажно. Навеждат се твърдения, че не следва конкретното нарушение да бъде определено като маловажно. Посочва се, че изложените съображения на Районен съд Плевен могат да бъдат релевантни само във връзка с индивидуализацията на наложената санкция с оглед размера й, но не и като изключващи Решение №95/07.03.2011г. на Административен съд гр.Плевен. Посочва се, че преценката за маловажност не следва да почива единствено и само на целесъобразност. Моли се съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът – директор на Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, се представлява от юрисконсулт Гатев, които поддържа касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същият поддържа доводите, изложени в  касационната жалба, като допълнително уточнява, че в конкретния случай се касае за резултатно административно нарушение, тъй като с невключването на кредитно известие в съответния данъчен период е налице реална вреда за фиска, т.е. променя се конкретния финансов резултат на дружеството за този период, в който съответният данъчен документ, конкретно кредитно известие, не е включен, т.е. с невключването дружеството може да си намали финансовия резултат, в смисъл  ДДС за внасяне с различни суми.

В съдебно заседание ответникът  - Новако строй“ ЕООД, чрез представляващ Х.Д.Н.,***, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, моли да се уважи така депозираната касационна жалба и да се отмени като незаконосъобразно решението на Районен съд – Плевен. Посочва се, че в същото съдът е приел, че е доказано по безспорен и несъмнен начин извършено нарушение по смисъла на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, но е приел, че с оглед събраните в хода на производството доказателства, че се касае за маловажен случай. Излага доводи, че в конкретния случай не са налице предпоставките на закона за прилагане на маловажен случай, тъй като деянието не би могло да има по-ниска степен от тази на съответното такова, като се  касае се за невключване на съответно кредитно известие в законоустановения срок и поради тази причина с оглед санкцията, която е предвидена, а именно до 25% от невключения от стойността е приел, че следва да бъдат защитени именно тези обществени отношения.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено Наказателно постановление № 635186-F 643216/12.05.2022г. на и.д. ДИРЕКТОР на ТД на НАП - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с което на основание чл.182 ал.2 вр.ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, на „НОВАКО СТРОЙ“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 22 427,49 лв./двадесет и две хиляди четиристотин двадесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/, за извършено нарушение по чл.124 ал.5 ЗДДС за това, че след извършена проверка на отчетните регистри и СД по ЗДДС, подадени от проверяваното лице в ТД на НАП - В. Търново, Офис Плевен проверяващите установили, че като получател на кредитно известие № **********/31.10.2021 г. с ДО – 44 8549,85 лв. и ДДС -89709,97лв. с предмет - битум, издадено от „ЕЛ ЕН ДЖИ СИСТЕМИ“ ЕООД с ЕИК *********, „Новако Строй“ ЕООД с ЕИК ********* не е отразило получения данъчен документ в дневник покупки за съответния данъчен период - периода на издаване на кредитното известие - м. октомври 2021 г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер с 89709,97 лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на материалния закон.

Първоинстанционният съд е приел, че е налице извършено нарушение на чл. 124 , ал. 5 от ЗДДС, като е изложил подробни мотиви, които се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, но неправилно е приел, че е налице маловажен случай.

Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1, а съгласно ал. 5 на същия текст, независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени.

От изложеното се налага извода, че в конкретния случай полученото от "Новако строй“ ЕООД кредитно известие, издадено през м. октомври 2021 г., е следвало да бъде отразено в дневника за покупки за м. 10. 2021 г.. С неотразяването на кредитното известие в дневника за покупки за данъчния период, през който същото е издадено, дружеството е извършило нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, което подлежи на санкциониране, тъй като в чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на имуществена санкция за юридическите лица, регистрирани по този закон, които не отразят издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер.

Настоящата инстанция намира, че не се установяват и обстоятелства, въз основа на които извършеното административно нарушение да може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по - ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по - ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, съдът счита, че не се касае за маловажен случай. Безспорно, в конкретната хипотеза, вредни последици от самото деяние не се изисква да са настъпили, но с допускане на нарушението се е стигнало до определяне на различен финансов резултат за дружеството, а и размерът на ДДС е значително голям.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН  и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение №528 от 13.10.2022 г., постановено по АНД № 1167/2022г. по описа на Районен съд гр.Плевен, като вместо него постановява:

Потвърждава наказателно постановление № 635186-F643216/12.05.2022г. на и.д. директор на ТД на НАП - Велико Търново.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/                           ЧЛЕНОВЕ 1. /П/

                                                                 

 

                                                                                      2. /П/