Определение по дело №354/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 390
Дата: 4 август 2020 г.
Съдия: Милена Бориславова Рангелова
Дело: 20205000600354
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л № 390

 

гр. Пловдив, 04 август 2020 г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на  четвърти август две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

                                               Председател: КРАСИМИР КОЛАРОВ

                                                                                   Членове: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                                      МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

 

при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Димитър Ангелов, сложи за разглеждане докладваното от съдия Рангелова ВЧНД № 354 по описа за 2020 година.

           

На основание Заповед РД 55 от 14.05.2020 г. на Председателя на Пловдивския апелативен съд относно разглеждане на наказателни дела със задържани лица, с оглед въведените противоепидемични мерки за предпазване и ограничаване разпространение на заразата от коронавирус COVID-19 и установеното наличие на техническа възможност за осъществяване на видеоконферетна връзка чрез Skype е разпоредено на Началника на ареста в гр. Пловдив да осъществи такава и исканото лице да не бъде конвоирано, а да бъде осигурено в съответно помещение за видеоконферетна връзка.

          Осъществена е видеоконферетна връзка с Ареста в гр. Пловдив с добър звук и картина с помощта на системен администратор на съда – В. Н., която присъства в съдебната зала.

 

На именното повикване в 11:22 часа на линията се намират обвиняемите Г.Й.Т. и В.Д.М.

 

В съдебната зала се явяват адв. П.за обвиняемия Г.Т. и адв. М.за обвиняемия В.М., упълномощени на досъдебното производство.

 

          ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Също.

 

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

 

          Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

Докладва делото: Производството е по реда на чл. 64 НПК, образувано по жалби на защитниците на обвиняемите по досъдебно производство № 113/2020 година по описа на Отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР Пловдив - Г.Й.Т. и В.Д.М.  против протоколно определение на Пловдивския окръжен съд - 828 от 28.07.2020 г., постановено по ЧНД № 1414/2020 г., с което им е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

 

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.   

 

Адв. П.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към състава и такива за други доказателства по делото.

Да се даде ход на съдебните прения.

 

Адв. М.: Също поддържаме жалбата и нямаме искания за отводи и за други доказателства. Да се даде ход на делото по същество.

 

Обвиняемият Г.Й.Т.: Съгласен съм този състав да разгледа делото за мярката ми за неотклонение. Нямам искания.

 

 Обвиняемият В.Д.М.: Също нямам искания за отводи и доказателства.

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам жалбите за неоснователни и нямаме искания за отводи и за други доказателства.

Да се даде ход на съдебните прения.

 

С оглед становищата на страните, че нямат искания по този ред, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

         

          Адв. П.: Макар и бланкова, поддържам частната жалба на моя подзащитен против  определението на Пловдивския окръжен съд.

Поддържаме всичко, което съм заявила пред първостепенния съд по отношение на Г.Т. и относно обстоятелствата налични ли са или не и кои от предпоставките за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо него. Тук заявявам отново, че не споря, че е налице обоснованото предположение за престъплението, за което е привлечен. За него се предвижда наказание „лишаване от свобода“ и то е тежко умишлено.

Мисля, че в мотивите си първоинстанционният съд прие, че за Т. няма опасност от укриване, с оглед обстоятелството, че е с постоянен адрес, живее в семейна среда, трудово ангажиран е.

Не съм съгласна с изводите на съда обаче, че ако е с по-лека мярка има опасност да извърши престъпление. Поради това считам, че не са налице всички кумулативни условия за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Вярно е, че клиентът ми е осъждан, че предходните му две присъди са свързани с наркотични вещества, че е извършено деянието в изпитателен срок, но деянията по предишните му присъди са насочени против друг вид обществени отношения. Отделно от това в случая става въпрос за най-лекия вид наркотик, намиращ се в растението марихуана. Виждате стойността и количеството на този наркотик, че не са особено високи, сравнени с останалите. Когато законодателят в чл. 63 говори за опасност от извършване на престъпление, той не визира абстрактна и хипотетична опасност от извършване на каквото и да е друго престъпление. Изисква се опасността да е такава, че да има вероятност то да е свързано с настоящето досъдебно производство. За мен такава опасност в случая не е налице, защото виждате, че макар и току що образувано, досъдебното производство е изпълнено с толкова голям обем от доказателства, че единствено предстои изготвяне на химическа и оценъчна експертиза на наркотика и делото вероятно ще се внесе в съда с обвинителен акт. Искам да кажа, че ако моят подзащитен, дори да се намира под домашен арест, ако не бъде определена мярка парична гаранция, няма опасност да извърши престъпление, тъй като големият обем от доказателства по делото е събран.

С оглед изложеното, по изричната молба на родителите му и по негова молба аз поддържам жалбата и ви моля за решение, различно от това на Окръжен съд Пловдив.

 

Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия Т..

 

Обвиняемият Г.Й.Т.: Признавам вината си за намерената марихуана вкъщи, но тя беше за лична употреба. Наясно съм, че имам условна присъда и не бих допуснал да търгувам или да правя някакви други незаконни дейности, свързани с марихуана по време на изпитателния срок. Изцяло поемам вината си, че вкъщи е намерено количество от около 1 грам за лична употреба, но отричам да съм извършил по-голямото престъпление, в което съм обвинен.  

          Искам или „домашен арест“ или „гаранция“ понеже имам склад за ядки, на който няма как да платим наема в момента, защото няма кой да работи. Аз само работих до последно в цеха.

 

          Адв. М.: Поддържам подадената жалба. С риск да се повторя ще изтъкна няколко факта относно това, че първоинстанционният съд и представителят на държавното обвинение казаха, че не е осъждан моят подзащитен, но има данни за причастност към извършеното деяние.

Не искам да неглижирам момента, че се касае за около 940 грама листна маса - марихуана. Смятам, че стойността й обаче е ниска. Единствено доказателство, на база на което се прави обоснованото предположение, че той е съпричастен към тази дейност е, че в дома му е намерена електронна везна. В този ред на мисли трябва също да се притеснявам, защото и аз вкъщи си имам такава везна, защото си размервам добавки за отслабване. Ако намерят тази везна значи ли, че трябва да бъда задържан.

Друго, което искам да изтъкна е, че клиентът ми е неосъждан, трудово ангажиран, с постоянен адрес, дори няма полицейска регистрация и всяка друга мярка извън задържането би била съразмерна и по някакъв начин би му въздействала. До момента не сме давали показания наистина, но поради един-единствен факт – че трябваше да пътувам 5 часа от морето, да се върна късно, казах на разследващия, че няма да даваме обяснения засега, а по-нататък и така останаха нещата. Смятам, че той по никакъв начин няма как да въздейства на разследването или да извърши ново престъпление, тъй като у него няма такива трайни навици и не е вършил нищо подобно до момента. Към оня момент той просто е бил шофьор и е управлявал лекия автомобил.

Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия М..

 

Обвиняемият В.Д.М.: Поддържам  това, което каза адвокатът ми. Моля да промените мярката ми в по-лека.

 

ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение двете жалби против определението на Пловдивския окръжен съд като неоснователни и да потвърдите това оределение като правилно и законосъобразно. Съдът се е съобразил по отношение на двамтата обвиняеми, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК, че същите са процесуално ангажирани с извършени престъпления от общ характер, които се наказват с лишаване от свобода от 2 до 8 години. Същите са тежки умишлени престъпления по смисъла на закона.

На второ място, събраните до настоящия момент във фазата на ДП писмени, гласни и веществени доказателства сочат, че е налице висока степен на предположение, че въпросните двама обвиняеми са извършители на инкриминираните деяния, за които им са повдигнати обвинения.

Не е необходимо за целите на настоящето производство пълно доказване на обвинението.

Що се касае до опасността да се извърши престъпление (коментирана е само тази опасност, не и опасността да се укрият, тъй като имат постоянни адреси), следва да се подчертае, че обвиняемият Т. е осъждан 2 пъти за престъпление от общ характер, в изпитателния срок е извършено деянието на обвиняемия Т.. Безспорно е, че до момента осъжданията не са оказали своя превантивен ефект по отношение на Т..

Отделно от това, от събраните по делото доказателства може да се направи общо взето безспорен извод за високата степен на обществена опасност на извършеното инкриминирано деяние. Касае се за наркотици, а именно марихуана, в размер на 900 грама. Касае се за една планираност на извършените действия и висока степен на организираност. Безспорно това се установява от обясненията, дадени в хода на ДП от Т., от свидетелските показания на разпитаните полицейски служители, които са участвали при задържането на обвиняемите.

Именно с оглед на изложените обстоятелства считам, че при евентуалното изменение на мерките за неотклонение на двамата обвиняеми има опасност те да извършат и други престъпления, поради което моля да оставите без уважение като неоснователни жалбите за изменение на взетите им мерки за неотклонение „задържане под стража“.

 

          Съдът даде последна дума на обвиняемите.

 

Обвиняемият Г.Й.Т.: Моля да промените мярката ми в „домашен арест“ или в „парична гаранция“. Аз не съм извършил престъпление, единствено съм навредил на себе си и на родителите си.

 

 Обвиняемият В.Д.М.: Нищо не съм извършил. Каквото прецени съдът.

                  

          Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдебното заседание продължава в 11.50 часа в същия съдебен състав, секретар и прокурор

 

 

          Съдът след съвещание, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че жалбата срещу първоинстанционното определение не се явява основателна.

Постановилият го съд е бил прав да приеме, че са налице предпоставките, с оглед на които е взето решението за задържане под стража на обвиняемите по ДП № *г. на ОДМВР-Пловдив Г.Т. и В.М.. Спрямо двамата е активно обвинение за съучастническо престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода. Наличната доказателствена маса от гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства обосновава според изискването на чл. 63, ал. 1 от НПК предположение за неговото извършване от страна на двамата. Обоснованото предположение не се и оспорва от защитата на обв. Т. с конкретни съображения, които да бъдат прокоментирани от въззивната инстанция.  Аргументите на защитата на обв. М. за липса на сигурни доказателства в споменатия смисъл не държат сметка, че обоснованото предположение се изследва в производство, което се развива по реда на чл. 64 НПК, т.е. не е редно да се приравнява на по-високия стандарт, който съдът прилага при решаване на въпросите за вината и отговорността по реда на чл. 303, ал. 2 НПК – за доказаност на обвинението по несъмнен начин при постановяване на осъдителна присъда. За определяне на претендираните мерки за неотклонение са напълно достатъчни показанията на извършилите наблюдение върху поведението на жалбоподателите полицаи – свидетелите Н. Т.и Р. С., проследили как двамата се придвижвали в лек автомобил, в багажника на който приели торба от страна на шофьора на друга кола (обв. А.), а при опита за задържането им след пропътуване на известно разстояние упорито отказали да се съобразят с указанието на полицейските служители да напуснат купето, интерпретирани в аспекта на съдържанието на протокола за изземване на торбата (в която се намирал престъпният предмет), на самопризнанията на обв. А. и частичните признания на обв. Т., както и изготвените експертни справки.

Основателно е виждането на окръжния съд, че опасността от извършване на престъпление при освобождаване на обвиняемите се очертава като реална. Според ПАС подобна е опасността и от укриване. ПлОС правилно се е позовал на значителната степен на тежест на деянията с оглед престъпния предмет, осъществената отлична организираност и реализираното съучастие, свързано със задружно изпълнение на общ план. Опасността за укриване пък следва от упоритата съпротива, оказана от всеки от двамата при задържането им и наложителността да се използва и физическа сила за извеждането им от автомобила Това говори, че са личности, които не са склонни да се съобразяват с налагани им ограничения на свободата от страна на органите на властта. Що се отнася до съдебното минало на обв. Т. то е обременено с осъждания за две престъпления от общ характер, пак свързани с наркотиците. В аспекта на тези данни бледнее значението на постоянното местоживеене и трудова активност на обвиняемите, полаганите грижи за семействата им и чистото чисто съдебно минало на М.. Очевидно е, че понякога те водят живот, съответстващ на изискванията на обществото, но това не е достатъчно да изключи по сигурен начин коментираната опасност.

  В заключение – именно поисканите от прокуратурата най-тежки мерки за неотклонение са съответни на обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК и отговарят на целите по чл. 57 НПК, така че следва да бъдат потвърдени.

Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 828 от 28.07.2020 г., постановено по ЧНД № 1414/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд в частта, с която са взети мерки за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Г.Й.Т. и В.Д.М. – обвиняеми по досъдебно производство № 113/2020 година по описа на Отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР Пловдив.

          Определението е окончателно.

 

          Протоколът изготвен в с. з.

          Заседанието се закри в 11:55 часа.

                                     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

 

         

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                     

                                    

 

 

                                                         СЕКРЕТАР: