№ 12119
гр. София, 21.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.а
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110142267 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Л. К. срещу „Изи асет мениджмънт“
АД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че страните по делото не са обвързани съответно от
сключения между тях Договор за паричен заем № 4806707/23.05.2023 г.
поради неговата нищожност поради противоречие със закона – липса на
реквизити и неправилно посочване на годишен процент на разходите („ГПР“),
евентуално – за обявяване за нищожни само на клаузите за лихва в договора,
тъй като противоречат на добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с ответника Договор
за паричен заем № 4806707/23.05.2023 г., с който на ищеца били отпуснати
300 лева потребителски кредит, при условие да ги върне на 4 месечни вноски
по 81,35 лева, последната с падеж на 20.09.2023 г., като заплати и
възнаградителна лихва от 40 % годишно, като в договора е посочен ГПР от 49
%. В чл. 4 от договора се изисквало ищецът да предостави до три дена от
сключването на договора обезпечение чрез намерени от ищеца поръчители
или учредена банкова гаранция, а ако не бъдат намерени такива, то първият
ответник сам щял да си посочи друго дружество – гарант, което да обезпечи
договора. В същия ден поради задължение по третата алтернатива ищцата
сключила с „Файненшъл България“ ЕООД другия оспорен договор – Договор
за предоставяне на гаранция № 4806707/23.05.2023 г., с който дружеството се
съгласило да поръчителства на ищеца по договора с ответника възмездно, като
за това ищцата да му заплати 154,60 лева възнаграждение на вноски, платими
с тези на кредита, като парите се заплащат на първия ответник. Излагат се
доводи, че поради връзката между двата договора това възнаграждение е
следвало да се включи в ГПР по договора за кредит, което не е направено,
1
поради което същият е нищожен, а също така и защото не са посочени
компонентите, от които е изчислен ГПР. Претендира се също така, че
уговорената лихва е прекомерна, тъй като е в размер повече от три пъти от
законната. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „Изи асет
мениджмънт“ АД, с който предявените срещу него искове се оспорват като
недопустими и неоснователни. Искът бил недопустим, защото по договора
всичко било платено и не можело вече да се търси установителна защита, а
следвало да се предяви осъдителен иск. Поддържа се, че правилата за
неравноправните клаузи се прилагали по специален начин към кредитните
договори, като това изключвало основателност на иска, а тъй като законът
изрично предвиждал хипотези на последици от неправилно посочване на ГПР,
не можело само на това основание целия договор за кредит да се обявява за
нищожен. В договора били посочени лихвен процент и ГПР и те отразявали
първоначалните му условия, като сключването на допълнителен договор от
ищеца не можело да означава, че разходите по този договор се включват в
ГПР. Те не били известни към момента на сключване на договора, затова не се
включвали в ГПР. Нямало и задължение да се избере конкретен поръчител.
Потребителят бил запознат с всичките си задължения и не бил подведен.
Обезпечението на вземането по договора било необходимо с оглед на поетия
от ответника риск и не можело да се смята за недействително. По евентуалния
иск за нищожност на клаузата за лихва се сочи, че бил законово уреден
максимален процент на ГПР по договора, който не бил превишен. Иска
отхвърляне на исковете. Претендира разноски и възразява за прекомерност на
тези на ищеца.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада по делото, обявен за окончателен в съдебното заседание на
15.02.2025 г. (протокол на лист 91 от делото), съдът е обявил за безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцата е
сключила с ответника Договор за паричен заем № 4806707/23.05.2023 г., с
който били отпуснати 300 лева потребителски кредит, като в договора е
посочен ГПР от 49 %, и в чл. 4 от същия е уредено задължение на ищеца да
учреди обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция в 3-дневен срок от
сключване на договора. Съдът посочва на страните, че му е известно
служебно от направена справка по чл. 23, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, че ответникът и
поръчителят са свързани лица – първият ответник е едноличен собственик на
капитала на втория.
Съгласно представен на лист 34 от делото Договор за паричен заем №
4806707/ 23.05.2023 г., сключен между страните, срокът за погасяване на
кредита 4 месеца.
Съгласно представен на лист 41 от делото договор за представяне на
гаранция № № 4806707/23.05.2023 г., сключен между неучастващо по делото
лице – „Файненшъл България“ ЕООД и ищцата, съгласно който последното
2
дружество се задължавало да издаде гаранция за плащане в полза на ответника
за всички задължения на ищцата, възникнали по Договор за паричен заем №
4806707/23.05.2023 г., както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията . Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция за поемането на
задълженията ищцата дължи възнаграждение на неучастващото по делото
дружество в размер на 154,60 лева, платимо разсрочено на вноски. В чл. 3, ал.
3 от договора е предвидено, че ответникът е овластен да приеме вместо
гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждението по този договор съгласно чл. 3, ал. 1 и всички други
вземания на гаранта по този договор.
При служебна проверка по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ съдът е
установил, че ответникът и неучастващия по делото са свързани лица –
последният е дъщерно дружество на ответника, като е обявил това на
страните с определението за насрочване на делото.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно съединени при условия на евентуалност
установителни искове за недействителност на договори или клаузи от тях –
главен отрицателен иск, за установяване на недействителност на договора за
кредит поради противоречие със закона – липса на реквизити – посочване на
правилен ГПР и лихвен процент – с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл.
трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл.
11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и евентуален положителен установителен иск за
установяване на съдържанието на договора без нищожните поради
неравноправност клаузи относно размера на законната лихва – с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД;
чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД; чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Искът се уважава, ако съдът установи, че страните са сключили договор
за кредит, в който не са посочени лихвен процент и ГПР, или ГПР е
неправилно посочен. Ако бъде отхвърлен този иск, съдът ще уважи втория –
за установяване на действителното съдържание на договора, ако установи
съобразно преценка по правото, че клаузите за размер на лихвата по договора
за кредит не съответстват на принципите на справедливостта и
равнопоставеността в оборота, като възлагат прекомерна лихвена тежест и
прецени дали същата следва да се преценява и с оглед на императивните
правила по чл. 19 ЗПКр. Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПКр кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита.
Договорът за паричен заем № 4806707/23.05.2023 г. е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищцата е физическо
лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова
финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според
легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на
3
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем,разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем
да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на
Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и
забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
За правилното разрешаване на спора между страните са от значение
установените въз основа на събраните по делото доказателства обстоятелства,
че двата договора – договорът за кредит и този за предоставяне на
поръчителство са сключени в един и същ ден, че отделни разпоредби от
същите препращат един към друг, че дължимите в полза на търговците
престации са обединени в общ погасителен план, имат едни и същи падежи и
макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на
гаранта за предоставеното по договора за кредит обезпечение да се явява
ответникът, то кредитодателят е овластен да получава и плащането по този
договор, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора
за кредит. Ето защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани
помежду си сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата.
Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на
потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва и връзките в
отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са независими
едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Дори при множество
правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на
отделните правоотношения да се гледа като на едно икономическо цяло, а това
има и съответните икономически последици, когато се цели да се постигне
ефективната защита на потребителя, при проверката от страна на съда за
спазване на императивните правила на закона и добрите нрави, в това число и
проверката за наличието на неравноправни клаузи и правилно определяне на
параметрите по договорите без заблуждение на потребителя. В този смисъл се
произнесе и Съдът на Европейския съюз в т. 6 от Решение от 13 март 2025 г.
по дело C-337/23 АПС бета България и Агенция за контрол на просрочени
задължения.
Именно такъв е настоящият случай, доколкото от извършена служебно
справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър, на основание чл. 23,
ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се установява, че едноличен собственик на неучастващото
по делото дружество – поръчител, е ответникът като кредитодател,
4
следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ТЗ.
Това дава основание да се приеме, че търговската им дейност се контролира
пряко от едно и също лице, и двете дружества упражняват дейността си при
общи икономически интереси и ползи, и се презумира наличието на знание у
лицата, участващи в управлението им, респ. представителство, досежно
търговските дела на другото дружество. Това се потвърждава и от чл. 3, ал. 3
от договора за предоставяне на поръчителство, според което ответникът е
овластен да приема вместо неучастващия по делото поръчител
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Договорът за
потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който
длъжникът сключва договора за предоставяне на гаранция. Обвързаността
между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от
предоставяне на обезпечение, без всякаква друга реалистична алтернатива,
която на практика прави сключването на договор за гаранция на
кредитополучателя с одобрено от ответника юридическо лице част от
условията за предоставяне на кредита. Сключването на договора за гаранция в
деня, в който е сключен самият договор за кредит, с изричната уговорка за
изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция с основното
задължение по кредита, както и че самостоятелен отказ от договора за
предоставяне на гаранция не е предвиден, също са основания да се приеме, че
става въпрос за един цялостен договор. Не може да се приеме, че чл. 4 от
договора за заем касае доброволен и информиран избор на потребителя за
обезпечение. От начина на уговаряне на задължението на потребителя следва
да се счита, че е предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а
именно да предостави обезпечение. Тъй като са свързани лица двете
дружества и сключването на договора за предоставяне на гаранция се явява
единственото изпълнимо условие по чл. 4 от договора за заем, следва да се
приеме, че разходите, които потребителя трябва да заплати по договора за
предоставяне на гаранция са пряко свързани с основната му престация по
договора за заем и отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 ЗПКр, поради което има характер на допълнително възнаграждение
за ползване на заемните средства и следва да бъде включена изначално при
формирането на ГПР, като разход пряко свързан с договора за потребителски
кредит и който потребителят трябва да заплати.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПКр годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаградения от
всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредници за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно § 1, т. 1 ЗПКр общият размер на разходите включва и
разходите за свързани договори, които следва да бъдат сключени, за да се
получи кредит (т.нар. сделки при определени „търговски условия“).
В случая в договора за кредит е посочен ГПР от 49 % и са отпуснати 500
лева, което означава, че ако кредитът беше отпуснат за една година и се
погасяваше наведнъж в края на годината (при погасяване на вноски размерът
на разходите ще намалява с всяка следваща вноска), то обищят размер на
5
разходите не може да надвишава 245 лева. Това не е точно изчисление, но е
направено изцяло в интерес на ответника за преценка дали да се запази
договорът между страните (действие с цел поддържане на действителността
на договора). Тъй като договорът е за 4 месеца, то допустимите разходи за
срока му са максимум една трета от годишните, или 81,67 лева. Само
възнаграждението за поръчител, уговорено по свързания договор е в размер на
154,60 лева, т.е. уговорените разходи по кредита са за много повече от
посочения в договора ГПР, или е посочен очевидно неправилен ГПР в текста
на договора. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от
Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България в този
случай се прилагат последиците на националния закон като при пълна липса
на посочен ГПР.
Предвид изложеното, съдът намира, че договорът между страните е
нищожен на основание чл. 22, ал. 1 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр,
поради непосочване в него на действителния размер на ГПР, съответно е
нищожен като противоречащ на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо
ЗЗД. Следователно предявеният главен иск следва да се уважи, а евентуалният
не се разглежда по тази причина.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата. Процесуалният
представител – адвокат А. Д. претендира адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, за което представя договор (на лист 67 от
делото), което съдът определя с оглед на фактическата правна сложност на
делото, която е като цяло ниска и ниската цена на иска, на 250 лева, като се
има предвид, че при служебна проверка в деловодната система на съда е
установено, че между същите страни са водени още четири дела за почти
същите факти – граждански дела № 57200/2023 г. на Софийския районен съд,
169. състав; № 57203/2023 г. на Софийския районен съд, 42. състав; №
57207/2023 г. на Софийския районен съд, 157. състав, и № 57211/2023 г. на
Софийския районен съд, 43. състав, по което съдът констатира и почти сходен
текст на исковата молба (бланково предявяване на искове), за което
ответникът надлежно е възразил, поради което на основание чл. 3 ГПК –
злоупотреба с права поради очевидно раздробяване на дела, за да се прикрие
по-малък обем на действителния адвокатски труд, следва на адвоката да се
присъдят 250 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, тъй като ищцата е била освободена от такса
по делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати 50 лева държавна
такса по бюджета на съда.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. Л. К. с ЕГН:
**********, иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във
връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10
6
ЗПКр, по отношение „Изи асет мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, и адрес
на управление: София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2,
ап. 40 – 46, че К. Л. К., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „О.“ *, бл. ***, вх.
*, ет. *, ап. **, не е обвързана от сключения между страните Договор за
паричен заем № 4806707/23.05.2023 г. поради неговата нищожност заради
противоречие със закона – неправилно посочване на годишен процент на
разходите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв
„Изи асет мениджмънт“ АД, и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин,
бул."Джавахарлал Неру", 28, ет. 2 на адвокат А. З. Д. с код по БУЛСТАТ:
*********, и адрес на кантората: София, ул. „Хан Омуртаг“ № 74, ет. 1, ап. 1,
сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) – адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Изи асет мениджмънт“ АД,
с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ж.к. „Люлин“ 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, да плати по бюджетна сметка на
Софийския районен съд, сумата от 50 лева (петдесет лева) – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7