Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 05.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 261 по
описа за 2020г. на Административен
съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на С.С. ***, депозирана срещу Решение №
260050/08.10.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1190/2020г.
по описа на съда. С оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление
№ 23-0000474 издадено на 14.05.2020г. от и. д. директор на Регионална дирекция
„АА“ гр. Варна, с което на С.С.С. за нарушение на чл. 34, параграф 1, изр. 1,
предл. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014г. и на основание чл. 93в, ал. 17, т. 2 от
ЗАвП е наложено административно наказание в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева, като съдът на основание чл. 93в, ал. 2 от ЗАвП е определил на С.С.
наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че
неправилно е била ангажирана отговорността му на основание чл. 93в, ал. 17, т.
2 от ЗАвП, която не съответства на описанието на вмененото му нарушение. Това
опущение според касатора е достатъчно основание за отмяна на наказателното
постановление, поради което претендира отмяна на съдебното решение и на
процесния правораздавателен акт. Депозира и писмено становище, в което поддържа
сочените отменителни основания. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ИА
„Автомобилна администрация“, РД „Автомобилна администрация“ – Варна, депозира
писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на оспорването и
претендира присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 28.02.2020г.
свидетелят К.Н.К.– инспектор в РД „АА“ гр. Варна и колегата му А.К.извършили
проверка в Автогара Шумен. Около 14,00 часа на автогарата пристигнал автобус,
който извършвал превоз по редовна автобусна линия от Добрич до София. Автобусът
бил марка „Темса“ от категория М3 с рег. № *********, собственост на превозвача
„Груп Плюс“ ЕООД. Водач на автобуса бил жалбоподателя С.С..
В хода на проверката
свидетелят К. констатирал редица нарушения. Било установено, че при извършване
на обществен превоз на пътници с автобус, който е оборудван с дигитален
тахограф «Continental“, тип 1381.********** № 4294960, попадащ под обхвата на
Регламент /ЕО/ 561/2006г., водачът не използва издадената му дигитална карта на
водач с № 0000000126583000 при управлението на автобуса. От дигиталната карта
на водача, свидетелят констатирал, че същата е била използвана последно на
22.12.2019г., а от разпечатката на дигиталния тахограф установили, че превозното
средство е управлявано без карта, поставена в слота дигитална карта.
Същият ден, на
28.02.2020г., във връзка с констатираното административно нарушение, свидетелят
К. съставил АУАН № 269725 на водача С., за това, на 28.02.2020г. в автогара гр.
Шумен, сектор 2 извършва обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия
от гр. Добрич до гр. София с автобус „Темса“, оборудван с дигитален тахограф ,
марка «Continental“, тип 1381.********** № 4294960, попадащ под обхвата на
Регламент /ЕО/ 561/2006г., водачът не използва издадената му дигитална карта на
водач с № 0000000126583000 при управлението на автобуса. Актосъставителят посочил, че с описаното
деяние е нарушена разпоредбата на чл. 34, параграф 1, изр. 1, предл. 2 от
Регламент /ЕС/ № 165/2014. Актът за установяване на административно нарушение
бил съставен в присъствието на А.С.К.и на водача, и бил подписан от него със
следното възражение: „забравих да я поставя“. Впоследствие жалбоподателят не се
възползвал от законното си право и не депозирал допълнителни писмени възражения
в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт и на материалите съдържащи се в преписката било издадено
процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че актът са изготвени от надлежно
оправомощени лица и при спазване на процесуалните срокове, визирани в чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН. Съдебният състав констатирал обаче несъответствие между
вписаната за нарушение норма от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в
автомобилния транспорт и приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 93в,
ал. 17, т. 2 от ЗАвП, която от своя страна въздига в състав на нарушение друго
по вид нарушение на водачите, изразяващо се в непредставяне на контролните
органи при проверка на документите, които са регистрирали времето на
управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от
предходните 28 календарни дни, в частност на картата на водача /ако притежава
такава/, както и записите от нея. Неизползването на издадената на водача
дигитална карта според съда подлежи на санкциониране по реда на чл. 93в, ал. 2
от ЗАвП. Поради това и на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 337, ал. 1, т.
2 от НПК съдът приложил закон за по-леко наказуемо нарушение, като определил
размера на наказанието „глоба“ на основание чл. 93в, ал. 2 от ЗАвП, доколкото всички
съставомерни факти относно установеното от съда по-леко наказуемо нарушение са
били предявени на нарушителя чрез съставянето на АУАН и НП, без при това правото
на защита на наказаното лице да е било нарушено, тъй като всички релевантни
факти са му били предявени и то е могло да организира защита си спрямо тях.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е извел законосъобразен правен извод, който се споделя от
настоящата инстанция. Установява се коментираното от районния съд противоречие
между описанието на нарушение, вменено на водача и приложения от АНО санкционен
състав. Водачът действително е бил длъжен да съблюдава правилото на чл. 34, §
1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. на Европейския парламент и
на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния
транспорт. Общностният акт не е изписан с цялото си наименование в
обстоятелствената част на НП, но този пропуск в случая няма решаващо значение и
не следва да се възприема като основание за отмяна на НП. Вън от изложеното, цитираната
норма от регламента визира задължението на водачите да използват тахографски
листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство,
считано от момента на поемането му, като забранява тахографският лист или
картата на водача да могат да бъдат изваждани преди края на дневното работно
време, освен ако има специално разрешение за това. Цитираната разпоредба
регламентира още, че тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат
използвани за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени.
Словесно АНО е описал деянието като „неизползване на карта на водача“, което
припокрива следващото за водача задължение, дефинирано в цитираното правило.
Както правилно е отбелязал и районният съд, неизпълнението на това задължение е
въздигнато в състав на административно нарушение с правилото на чл. 93в, ал. 2
от ЗАвП, а не с приложения от АНО текст на чл. 93в, ал. 17, т. 2 от закона,
обезпечаващо изпълнението на друго задължение на водачите, а именно
регламентираното в с чл. 36 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. Както правилно е
посочил и районният съд, той разполага с възможността да измени обжалвания пред
него санкционен акт, съобразявайки критериите, заложени в чл. 337, ал. 1 от НПК, към които препраща чл. 84 от ЗАНН. От тази позиция и доколкото всички
съставомерни факти относно установеното от съда по-леко наказуемо нарушение са
били предявени на нарушителя чрез съставянето на АУАН и НП, то законосъобразно
въззивният съд е приложил закон за по-леко наказуемо нарушение, определяйки
размера на административното наказание „глоба“ въз основа на относимата
санкционна повеля на чл. 93в, ал. 2 от ЗАвП. Този решаващ извод на районния съд
касационната инстанция намира за правилен и законосъобразен, а обективираната
претенция на касатора за отмяна на процесния съдебен акт и на наказателното
постановление за неоснователна.
При този изход на спора
и с оглед отправената претенция, на ответната страна, на основание чл. 63, ал.
5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско
възнаграждение за участие по делото пред Административен съд – Шумен, в
минимален размер от 80 лв.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260050/08.10.2020г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1190/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА С.С.С. да заплати на ИА „Автомобилна администрация“,
РД „Автомобилна администрация“ – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски
по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.02.2021 г.