Р Е Ш Е Н И Е

№…….

 

Димитровград, 27.11.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                            Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: С.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№509 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предявени са от П.Ю.Б.,  против Поделение „ТП“-Пловдив при „БДЖ-ТП“ЕООД, обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ- за признаване за незаконно уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за изплащане на обезщетение за времето през което ищеца е останал без работа поради уволнението. Предявени са и искове за присъждане на разликата в размера на трудовото възнаграждение при ответника и възнаграждението, което ищеца е получавал при друг работодател през периода от 07.04.2015г. до 27.04.2015г., както и за връщане на неправомерно удържано обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ трудово възнаграждение.

В исковата молба ищецът твърди ,че започнал работа в ответното дружество на 05.09.1995г., като към 04.02.2015г. заемал длъжността „старши експерт, експлоатация на локомотиви“. Мястото, където обичайно полагал своя труд, било в Димитровград във филиала към Локомотивно депо-С.З.. На 04.02.2015г. на ищеца била връчена Заповед №046/02.02.2015г. на директора на ответното дружество, с която му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

На 13.03.2015г. на ищеца била връчена и Заповед №053/04.02.2015г., с която работодателят му налагал наказание „дисциплинарно уволнение“, за това, че не изпълнил задълженията си, съгласно Заповед №441/07.08.2014г. т.3, които констатации били обективирани в извършените одити в Ревизионен лист 03/06.11.2014г. и Контролно предписание №5-2/30.01.2015г., като било прието, че той е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.3, т.7 и т.10 от КТ.

Според ищецът, заповедта, с която му било наложено дисциплинарното наказание била незаконосъобразна и неправилна. Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят изискал от него писмени обяснения по три въпроса, които обаче не били достатъчно конкретни и ясни, като той не могъл да разбере извършването на какви точно нарушения му се вменява. Поддържа, че искането за даване на обяснения било направено лично от страна на директора, като това трябвало да стане незабавно, а не в 3-дневен срок.

На следващо място поддържа, че не му е било известно съдържанието на цитираните в заповедта Ревизионен лист 03/06.11.2014г. и Контролно предписание №5-2/30.01.2015г., тъй като не бил техен адресат. Наред с това, за налагането на дисциплинарното наказание бил предвиден двумесечен срок, който започвал да тече от установяване на нарушението- 03-06.11.2014г. и който към момента на уволнението вече бил изтекъл. Оспорва и твърдението на работодателя, че системно нарушавал трудовата дисциплина, тъй като до момента имал наложени само две дисциплинарни наказания.

В исковата си молба ищецът твърди още, че работодателят неправомерно удържал трудовото му възнаграждение за м.март 2015г. на основание чл.221 ал.2 от КТ, тъй като той не бил давал съгласие за такива удръжки.

Предвид изложеното иска, съдът да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението, да отмени заповед №053/04.02.2015г. на Директора на Поделение „ТП“-Пловдив при „БДЖ-ТП“ЕООД и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „старши експерт, експлоатация локомотиви” в Локомотивен филиал-Димитровград, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 5978 лева за оставане без работа след извършеното уволнение, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение- 13.03.2015г. до шест месеца, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното й изплащане. На следващо място иска, съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ, а именно разликата в размера на възнаграждението в ответното дружество и възнаграждението за периода от 07.04.2015г. до 27.04.2015г., което получил от друг работодател в размер на 729 лева, както и неправомерно удържаното му трудово възнаграждение за м.март 2015г. в размер на 182,97 лева, ведно със законната лихва върху посочените две суми, считано от датата на предявяване на иска 13.05.2015г. до окончателното им изплащане.  Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът Поделение „ТП“-Пловдив при „БДЖ-ТП“ЕООД депозира отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа ,че т.12 на съставения Ревизионен лист 03-06.11.2014г. било посочено, че не е създадена организация за запознаване на локомотивните бригади, явяващи се на работа в Свиленград  с актуалните заповеди срещу подпис, което било задължение на ищеца. На 26.01.2015г. бил извършен одит в Локомотивен филиал –Димитровград, при който се установило същото нарушение, както и неизпълнение на предписанието на т.12 на Ревизионен лист 03/06.11.2014г. Неоснователно било твърдението на ищеца, че при поканата от работодателя да даде писмени обяснения била нарушена разпоредбата на чл.193 от КТ. Поддържа ,че при определяне вида на дисциплинарното наказание на ищеца били взети предвид наложените му предходни дисциплинарни наказания, които не били заличени по право. Наред с това възможността на работодателя да наложи дисциплинарно наказание на работника не била преклудирана, тъй като нарушението било установено на 26.01.2015г. след извършен одит в Локомотивен филиал-Димитровград и съставянето на Контролно предписание №5-2/30.01.2015г. Оспорва твърденията на ищеца, че трудовото му възнаграждение за м.март 2015г. било удържано, като поддържа, че то не е било потърсено от него.  

В проведеното на 13.11.2015г. съдебно заседание по делото, с определение съдът прекрати производството в частта му по отношение на предявения иск с правно основание чл.128 от КТ за сумата в размер на 182,97 лева, представляваща неправомерно удържано от ответника трудово възнаграждение на ищеца за м.март 2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, поради направен от пълномощника на ищеца отказ от иска по чл.233 от ГПК.

В същото заседание, на основание чл.214 ал.1 от ГПК, по искане на ищеца, съдът допусна изменение на размера на предявените искове за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ и по чл.225 ал.2 от КТ, като претендираното обезщетение за оставане без работа поради уволнение беше намален от 5978 лева на 5203,44 лева, а претендираното обезщетение за полагане на труд на по-ниско платена работа за периода от 07.04.2015г. до 27.04.2015г. беше намалено от 729 лева на 344,16 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е съществувало трудово правоотношение, като с Допълнително споразумение от 13.05.2014г. ищецът е бил преназначен на длъжността „Старши експерт, експлоатация на локомотиви“ в Локомотивно депо- С.З., звено Експлоатация“, Локомотивен филиал –Димитровград при „“БДЖ-ТП“ЕООД- Поделение за ТП-Пловдив, със срок на договора за неопределено време и със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Съгласно приложената по делото длъжностна характеристика служителят, който изпълнява тази длъжност упражнява ръководство и контрол на цялостната експлоатационна дейност на ТПС в Локомотивен филиал-Димитровград и Експлоатационен пункт- Свиленград. 

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед №441/07.08.2014г. за извършване на предсменен инструктаж на явяващите се локомотивни бригади в гара Свиленград за обслужване на тягов подвижен състав за влаковете на „БДЖ-ТП“ЕООД, издадена от Директора на ПТП-Пловдив, е разпоредено да се въведе „Наредбена книга“, съхранявана при „Ръководител движение, ръководител смяна, РТЕ“, в която да се прилагат всички заповеди, телеграми и т.н.изискващи запознаване срещу подпис от локомотивния персонал. Съгласно т.3 от Заповедта, контрол относно прилаганите в „Наредбената книга“ документи, тяхното правилно съхранение, както и проверка на запознатите срещу подпис, да се осъществява от Старши експерт експлоатация на локомотиви в Локомотивен филиал-Димитровград. В т.7 от Заповедта се предвижда задължение за дежурния депомайстор в Локомотивен филиал-Димитровград задължително да изисква при явяване на работа в гара Свиленград на експлоатационен локомотивен персонал за обслужване на влакове на „БДЖ-ТП“ЕООД да се запознават срещу подпис в „Наредбената книга“ с всички телеграми  за корекции на ГДВ, временни намаления, разписания на новоназначени влакове, заповеди и други особености. Контролът по изпълнението на Заповедта е възложен на ръководител Локомотивен филиал-Димитровград.

От представената по делото от страна на ответника Заповед №458/17.09.2015г., издадена от управителя на „БДЖ-ТП“ЕООД, се установява, че същата е издадена с цел подобряване качеството и повишаване степента на безопасност в поделенията за ТП на „БДЖ-ТП“ЕООД. Наредено е директорите на ПТП да определят със свои вътрешни заповеди поименно служители по места в експлоатационните пунктове, които задължително да провеждат предсменните инструктажи и по една беседа месечно си изпълнителския персонал. Целта на тези беседи била да се запознава изпълнителския персонал с новоиздадените и изменени нормативни актове, заповеди, телеграми и указания на МТИТС, ИА“Железопътна администрация“, Холдинг „БДЖ“ЕАД, „БДЖ-ТП“ЕООД, ДП „НКЖИ“, съответно ПТП и други органи, касаещи организацията на работата в гарите и дейността по осъществяване на превозния процес. Провежданите служебни беседи трябвало да се документират в „Книга за служебните беседи“, като работниците и служителите били задължени да удостоверяват, че са запознати с изнесеното на тези беседи чрез полагането на подпис в книгата. В изпълнение на тази заповед директорът на ПТП-Пловдив издал своя Заповед №500/18.09.2014г., с която разпоредил с цел подобряване на трудовата и технологична дисциплина в структурните единици на ПТП-Пловдив, на месечните служебни беседи да се запознават всички служители с новоиздадени и изменени нормативни актове, процедури, заповеди, телеграми и указания, касаещи организацията на работа в гарите и дейностите по осъществяване на превозния железопътен процес. Определени били служителите, отговорни за провеждане и контролиране на служебните месечни беседи по места срещу подпис, като в т.10 е посочено името на инж.Й.Р.Д.-***. Контролът по изпълнението на заповедта бил възложен на експерт гарова и маневрена дейност в ПТП-Пловдив.

Видно от приетия като доказателство по делото заверен препис от Ревизионен лист 03-06.11.2014г., в изпълнение на Заповед №482/02.10.2014г. на управителя на „БДЖ-ТП“ЕООД е бил извършен вътрешен одит по системата за управление на безопасността  в Локомотивно депо-С.З., прилежащите му ЕП и Локомотивен филиал-Димитровград. В т.12 от Ревизионния лист, извършващите проверката длъжностни лица посочили, че „Не е създадена организация за запознаване на локомотивните бригади, явяващи се на работа в Свиленград с актуалните заповеди срещу подпис. Дадено е предписание главния експерт експлоатация локомотиви към ПТП-Пловдив да създаде организация за запознаване на локомотивните бригади явяващи се в Свиленград с актуалните заповеди срещу подпис и въвеждане на Наредбена книга. Във връзка с горепосочения Ревизионен лист, на 24.11.2014г., началник Локомотивно депо –С.З. с писмо изх.№1/90 отдел „Безопасност“ на „БДЖ-ТП“ЕООД, че предвид направените предписания в т.12 от него е създадена организация за запознаване на локомотивните бригади, явяващи се в Свиленград с актуалните заповеди. С писмо изх.№28/20.02.2015г. служители на Регион „Безопасност“ при „БДЖ-ТП“ЕООД са уведомили директора на ПТП-Пловдив, че не е упражнен контрол по изпълнението на Заповед №441/07.08.2014г. на директора на ПТП-Пловдив и е даден формален отговор  на предписанието в т.12 от ревизионен лист от 06.11.2014г.

Според приложеното като доказателство по делото Контролно предписание №5-2/30.01.2015г., изготвено от служители на Регион Безопасност-Бургас и Пловдив, на 26.01.2015г. е бил извършен одит в Локомотивен филиал-Димитровград. Установено е, че не е изпълнено предписание №12 на ревизионен лист от 06.11.2014г. за създаване на организация за запознаване с новоизлезли заповеди и телеграми на експлоатационния персонал в ЕП Свиленград. Дадено е предписание ръководител отдел „Експлоатация“ към ПТП-Пловдив да разследва случая и при доказване на вина да предложи за дисциплинарно наказание виновните длъжностни лица. По повод така отправеното му контролно предписания директора на ПТП-Пловдив на 03.04.2015г. е изпратил писмо до ръководител отдел „Безопасност“ при „БДЖ-ТП“ЕООД, с което го е уведомил, че издадената от него Заповед №441/07.08.2014г. не е спазена и изпълнена в срок. Наредбена книга в ЕП-Свиленград била въведена от 18.02.2015г., като контрола по изпълнението на горецитираната заповед е възложен на ръководител Локомотивен филиал-Димитровград.

На 03.02.2015г., в 13.00 часа, на ищеца било връчено писмено искане за обяснение по чл.193 ал.1 от КТ. В същото е посочено, че на 26.01.2015г. в ЕП-Свиленград е била извършена проверка от служители на отдел „Безопасност“ към „БДЖ-ТП“ЕООД, като е констатирано нарушение изразяващо се в неспазване на организацията за запознаване с новоиздадените заповеди и телеграми в ЕП Свиленград. Поискано е ищецът да отговори на три въпроса: 1.Запознат ли е със съдържанието на Заповед №441/07.08.2014г.; 2. В какво се състоят задълженията му относно изпълнението на „Заповед №441/07.08.2014г. на директора на ПТП-Пловдив и изпълнил ли е същите; 3.Поради какви причини не е изпълнил Заповед №441/07.08.2014г. на директора на ПТП-Пловдив. Със същото искане работника е уведомен, че по случая е образувана административна проверка и той има право да даде писмени обяснения, които ще бъдат преценени от работодателя и при доказване на неизпълнение на служебните задължения ще му бъде потърсена дисциплинарна отговорност. Видно от приетия като доказателство по делото препис от Обяснения от П.Ю.Б. от 03.02.2015г., същият заявява, че е запознат със заповед №441/07.08.2014г. При ръководител смяна Свиленград има наредбена книга, в която трябва експлоатационния персонал да се подписва. Твърди, че не е извършвал проверка на наредбената книга.

Със Заповед №053/04.02.2015г. на директора на ПТП-Пловдив, на ищеца П.Ю.Б. било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ от длъжността „Старши експерт, експлоатация на локомотиви“ в Локомотивен филиал-Димитровград към Локомотивно депо-С.З. при ПТП-Пловдив-поделение на „БДЖ-ТП“ЕООД, като е прекратено трудовото правоотношение със същото, считано от 13.03.2015г. В заповедта се твърди, че ищецът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, като е посочено, че в т.3от Заповед №441/07.08.2014г. на директора на  ПТП-Пловдив за извършване на предсменен инструктаж на явяващите се локомотивни бригади в гара Свиленград за обслужване на тягов подвижен състав за влаковете на „БДЖ-ТП“ЕООД било записано, че контрол относно прилаганите в „Наредбената книга“ документи, тяхното правилно съхранение, както и проверка на запознатите срещу подпис, се осъществява от старши експерт експлоатация на локомотиви в Локомотивен филиал-Димитровград. Посочва се също, че през периода от 03.11.2014г. до 06.11.2014г. бил извършен вътрешен одит по системата за управление на безопасността, като е съставен Ревизионен лист 03-06.11.2014г., в чиято т.12 било записано, че не е създадена организация за запознаване на локомотивните бригади, явяващи се на работа в Свиленград с актуалните заповеди срещу подпис. След извършен повторен одит от регион „Безопасност“-Бургас било съставено и Контролно предписание №5-2/30.01.2015г., в което било констатирано, че отново не е създадена организация за запознаване с новоизлезли заповеди и телеграми на експлоатационния персонал на ЕП-Свиленград. В заповедта се посочва, че това нарушение било извършено от П.Ю.Б., който не изпълнил задължението си по длъжностна характеристика да ръководи и контролира цялостната експлоатационна дейност на ТПС в Локомотивен филиал-Димитровград Експлоатационен пункт Свиленград. С това той нарушил трудовата дисциплина по чл.187 т.3 от КТ- неизпълнение на възложена работа; по чл.187 т.7 от КТ- неизпълнение на законните нареждания на работодателя; по чл.187 т.10 от КТ- неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред, като не е изпълнил задължението си по чл.37 ал.1 от Правилника за вътрешния трудов ред на ПТП-Пловдив- поделение на „БДЖ-ТП“ЕООД. Наред с това в Заповедта се приема, че доуснатото от страна на ищеца непроверяване на Наредбена книга в ЕП Свиленград обосновава по-висока тежест на дисциплинарното нарушение, тъй като поведението на служителя водело до неупражняване на контрол, неследене за правилното прилагане на документите в Наредбена книга и непроверяване за запознаване срещу подпис, което пряко било свързано със служебните му задължения. При издаването на заповедта било взето предвид, че ищеца е с обременено дисциплинарно минало, като има наложени предходни дисциплинарни наказания, които не са заличени по право- със Заповед №309/20.06.2014г. му е наложено наказание „Забележка“, а със Заповед №046/02.02.2015г., връчена на 04.02.2015г., му е наложено наказание „Предупреждение за уволнение“.  Налице били системни нарушения на трудовата дисциплина съгласно чл.190 т.3 от КТ, той като това трето нарушение, за което на служителя се налагало дисциплинарно наказание.  

Към момента на издаване на горепосочената заповед, работодателят е бил наложил на ищеца дисциплинарно наказание „Забележка“, със Заповед №309/20.06.2014г. и дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ със Заповед №046/02.02.2015г., последната от които е била връчена на Б. на 04.02.2015г.

Видно от приетия като доказателство по делото Трудов договор №14/06.04.2015г., на 07.04.2015г. ищецът е започнал работа във фирма „Д М“ООД, на длъжност машинен оператор производство на мебели, с основна месечна заплата от 390 лева. В проведеното на 13.11.2015г. съдебно заседание по делото, съдът извърши служебна справка в трудовата книжка на ищеца, като установи, че през периода от 13.03.2015г. до 06.04.2015г. и от 27.04.2015г. до 13.09.2015г. той няма вписани трудови договори с друг работодател. През периода от 07.04.2015г. до 26.04.2015г. е работил във фирма „Д М“ООД.

            За изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на страните, съдът назначи и изслуша заключение на вещо лице. От това заключение се установява, че размерът на евентуално следващото се обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ на ищеца, изчислено на база последно получено брутно трудово възнаграждение за периода от прекратяване на трудовото му правоотношение до 6 месеца след това е 5203,44 лева. Доколкото ищецът през периода от 07.04.2015г. до 26.04.2015г. е работил при друг работодател, където е получавал по-ниско възнаграждение от това при ответника, то на основание чл.225 ал.2 от КТ, на него се дължи и евентуално обезщетение в размер на разликата във възнагражденията при двамата работодатели. В този смисъл вещото лице посочва, че за 12 работни дни във фирма „Д М“ООД ищецът е получил БТВ в размер на 234 лева. Същевременно, брутното му трудово възнаграждение при основния работодател за 12 дни през м.април 2015г. би било 578,16 лева. Поради това и разликата в размера на трудовото възнаграждение при ответника и възнаграждението му при друг работодател за периода от 07.04.2015г. до 27.04.2015г. е 344,16 лева.

            По искане на страните съдът допусна до разпит посочени от тях свидетели- П.К.К., К.С.С., С.Н.Д. и Й.Р.Д..   

            Според показанията на свид.К., същия до 14.01.2015г. е работил като началник депо С.З.. Заявява, че не си спомня за ревизионен лист от 06.11.2014г., но заявява, че ако е бил на работа е получил предписанията по него. Поддържа, че е подписал същия ревизионен акт. Заявява, че не бил ходил скоро в Свиленград,но имало организация някой да запознава хората срещу подпис в наредбената книга. Там обаче нямало депомайстор и свидетелят не знаел каква е точно организацията. Поддържа ,че от филиал Димитровград бил уведомен какви действия са предприети във връзка с даденото предписание, като това било направено писмено. Този отговор дошъл от Димитровград обаче не бил коректен и той бил подведен при изготвянето си на писмото до регион „Безопасност“.

            От показанията на свид.С. се установява, че е работил в Локомотивно депо-Димитровград до м.февруари 2015г. като инженер енергетик-топлотехник. На 03.02.2015г. в коридора на административната сграда на депо Димитровград той видял ищеца, който бил много притеснен. Б. споделил, че току що директора на ПТП-Пловдив му е връчил искане за обяснение и буквално го е принудил да го напише веднага. Свидетелят поддържа ,че не знае дали в служебните задължения на ищеца влиза и ръководството и контрола на цялостната експлоатационна дейност на ТПС в Локомотивен филиал-Димитровград.

            Съгласно показанията на свид.Д., същия работи като ревизор в регион „Безопасност“- Пловдив. През м.ноември 2014г. извършвал комплексна проверка в Локомотивен филиал-Димитровград. В тази връзка съставил и ревизионния лист от 06.11.2014г. Задължително било да получи отговор по всички предписания, дадени в ревизионния лист, като получил такъв и по т.12 от него. При последваща проверка обаче, отразена в Контролно предписание №5-2/30.01.2015г. било установено, че предписанието по т.12 не е изпълнено. Поддържа ,че заповед №458/17.09.2014г. на управителя на БДЖ била издадена за заостряне на вниманието, като с нея не била отменена заповед №441/07.08.2014г. След като два пъти по ред установили, че няма наредбена книга и хората не се запознават със заповедите и инструкциите, това означавало, че няма направена организация за това. В момента вече такава наредбена книга била създадена. Във връзка с дадените предписания с ревизионния лист той получил отговор за изпълнение на предписанията, но при повторно извършената проверка установил, че отговора по т.12 е формален. Търсенето на дисциплинарна отговорност от виновното лице било работа на директора на ПТП-Пловдив. Според свидетелят, длъжността, заемана от ищеца е с контролни функции над цялата експлоатационна дейност на ТПС в Локомотивен филиал-Димитровград и експлоатационен пункт Свиленград, включително и организаторска дейност.

            От показанията на свид.Д. се установява, че той е ръководител на Локомотивен филиал-Димитровград, считано от 13.05.2014г.Според него, основно задължение на служителя заемащ длъжността старши експерт експлоатация на локомотиви било да ръководи, организира и контролира експлоатационната дейност в Локомотивен филиал –Димитровград и експлоатационен пункт –Свиленград. Поддържа, че ищецът не го бил уведомявал, че отива или планира да извърши проверка в Свиленград. След констатираните нарушения по ревизионния лист за това бил уведомен началника на локомотивното депо. В зависимост от нарушенията се спускали и задачи за тяхното отстраняване. Поддържа, че ищецът участвал в изготвянето на отговори от Локомотивния филиал до Локомотивно депо-С.З.. Свидетелят бил запознат с констатациите от проверката, като за изготвяне на отговора не бил ходил на място, тъй като това не било негова работа. За тези неща отговарял ищеца, като това било записано и в длъжностната му характеристика. Поддържа ,че със Заповед №441/07.08.2014г. на директора на ПТП цялостния контрол за изпълнението на заповедта е възложен на старши експерт експлоатация. Заявява, че по тази заповед осъществил устен контрол, като разговарял с ищеца и го запитал дали всичко е точно. Поради това и в писмото до Локомотивно депо-С.З. било посочено, че предписанието е изпълнено.    

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

По делото не се спори ,че ищецът е работил в ответното дружество на длъжността „старши експерт, експлоатация на локомотиви” в Локомотивен филиал при Локомотивно депо-С.З., ПТП-Пловдив при „БДЖ-ТП“ЕООД, до прекратяване на трудовото му правоотношение със Заповед №053/04.02.2015г. на Директора на „Поделение за ТП” -Пловдив, считано от 13.03.2015г., на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ- поради налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“.

Ищецът е оспорил законността на така извършеното уволнение, като е предявил срещу работодателя си искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, както и иск с правно основание чл.225 ал.2 от КТ. В случая се спори относно законността на прекратяването на процесното трудово правоотношение, като при това положение в тежест на работодателя е да докаже, че уволнението е извършено законно и при съблюдаване на правилата и предпоставките за това, посочени в Кодекса на труда. Доколкото извършеното от работодателя уволнение е негово право, то при оспорване от страна на работника или служителя, в негова тежест е да докаже законосъобразното му упражняване. В конкретния случай законосъобразността на уволнението следва да се разгледа както от формална страна относно спазването на императивните законови изисквания, така и по същество, като се установи извършено ли е посоченото в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение. В тежест на работодателя в настоящия процес бе да докаже, както че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на закона, така и че наказанието е наложено за действително извършено дисциплинарно нарушение и че отговаря на тежестта на същото.

Съдът намира, че на първо място, трябва да бъде преценено дали процесната заповед от формална гледна точка отговаря на императивните изисквания на закона. По този повод от събраните по делото писмени доказателства бе установено, че същата е издадена от компетентно длъжностно лице, в надлежна писмена форма, налице е очертаване на съставомерните обективни признаци на констатираното дисциплинарно нарушение, посочен е нарушителят, мястото на извършване, наказанието и законовия текст, въз основа на който е постановено. Посоченото в заповедта дисциплинарно наказание е наложено в преклузивния срок по чл.194 от КТ.

На второ място съдът следва да извърши проверка дали е била спазена процедурата на чл.193 от КТ, предвид това, че ищецът твърди ,че тя е бил нарушена. Съгласно чл.193 ал.1 от КТ, преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение. Неизпълнението на това задължение води до отмяна на уволнението при условията на чл.193 ал.2 от КТ, без да се разглежда трудовият спор по същество - презумира се, че наказанието е наложено, без да са преценени всички обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за защита на работника.

От събраните по делото доказателства съдът установи, че на 03.02.2015г. на ищеца е било връчено писмено искане на обяснения, където е посочено, че на 26.01.2015г. в ЕП-Свиленград при Локомотивен филиал-Димитровград е била извършена проверка от служители на отдел „Безопасност“ към „БДЖ-ТП“ЕООД, като било констатирано нарушение за неспазване на организацията за запознаване с издадените заповеди и телеграми в ЕП-Свиленград. На ищеца е бил даден тридневен срок от връчване на искането да даде писмено обяснение по поставени три въпроса. Съдът намира, че така поставените въпроси от страна на работодателя са общи и неясно формулирани. Ищецът е бил запитан запознат ли е със съдържанието на Заповед №441/07.08.2014г., в какво се състоят задълженията му по нея и изпълнил ли е същите. В така поставените въпроси изобщо не е конкретизирано извършено нарушение, нито се сочи периода, през който то е направено от страна на ищеца. Самата заповед не е цитирана с цялото си наименование, като предвид множеството заповеди, инструкции и наредби издавани в ответното предприятие, с които всички работници и служители задължително следва да бъдат запознати, ищеца не е бил в състояние да разбере за коя точно от тези заповеди се отнася питането на работодателя.  Последното се установява и от отговора на втория въпрос, където единствено се посочва, че при ръководител смяна Свиленград има наредбена книга, в която експлоатационния персонал трябва да се подписва. Така дадения от ищеца отговор въобще не отговаря на поставения под №2 въпрос на работодателя, като от това обстоятелство също може да се направи извод, че П.Б. не е разбрал ясно и точно за изпълнението на кои задължения точно е бил питан. Едва в третия въпрос работодателят иска отговор за причините, поради които ищеца не е изпълнил т.3 от въпросната заповед. Отново обаче липсва конкретизация в какво точно се изразява неизпълнението на задълженията по т.3 от Заповедта, какви са били тези задължения, кога и къде е извършено нарушението. Формулировката на трите въпроса, отправени към работника, съдът намира за твърде обща и без никаква конкретика по отношение на фактическата обстановка, свързана с нарушенията, което е поставило ищеца в състояние на обективна невъзможност да даде точни отговори по тях и да защити правата си съгласно изискванията на КТ.   

На следващо място, видно от приетото по делото искане на обяснения е, че в него изобщо не се посочва, че твърдените от работодателя нарушения са били констатирани  в резултат на извършен одит през периода от 03.11.2014г. до 06.11.2014г., във връзка с който е бил съставен Ревизионен лист, в чиято т.12 е било конкретно описано нарушение, а именно:“Не е създадена организация за запознаване на локомотивните бригади , явяващи се на работа в Свиленград с актуалните заповеди срещу подпис“. Въпросният Ревизионен лист и констатацията за нарушение в т.12 от същия е цитиран едва в издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като при даване на обясненията по чл.193 от КТ безспорно се установи, че Б. изобщо не е знаел за извършения по-рано одит, нито за установеното от одиторите нарушение, извършването на което му е било вменено. Също така едва от заповедта за уволнение той е научил за извършения втори одит- на 26.10.2015г. и съставянето на Контролно предписание №5-2/30.01.2015г., в което е било посочено, че не е изпълнено предписанието по т.12 от Ревизионния лист от 06.11.2015г. за създаване на организация за запознаване с новоизлезли заповеди и телеграми на експлоатационния персонал на ЕП-Свиленград. Обстоятелството, че към момента на даване на обясненията по чл.193 от КТ ищецът въобще не е бил запознат със съдържанието на въпросните два документа, в които са констатирани нарушения, които в последствие са били подробно отразени в заповедта за уволнение и са станали предпоставка за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, нито пък същите са били посочени в искането за обяснения, води до извод, че при провеждане на дисциплинарното производство П.Б. не е бил запознат нито с конкретно извършеното нарушение, което му се вменява, нито с периода и мястото където то е осъществено. По този начин работодателят още изначално е нарушил разпоредбите на КТ, като е ограничил правото на защита на работника да научи със самото започване на дисциплинарното производство срещу него в извършването на какво точно нарушение е обвинен, кога и къде е било осъществено то. Предвид изложеното съдът счита ,че  процедурата по искане на обяснения от ищеца е проведена формално, като на Б. не е била дадена възможност да се запознае подробно с искането за обяснение, нито с посочената в него заповед, не е разбрал какво точно нарушение на трудовата дисциплина му се вменява, нито кога и къде е извършено то.  Целта на предварителното изслушване или приемане на писмени обяснения е работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдяните дисциплинарни нарушения и ако това реално е станало, то правото му на защита е било надлежно упражнено. Обстоятелството, че ищецът все пак е депозирал писмени обяснения, макар неясни и най общи, не опровергава факта, че същият реално е бил възпрепятстван да се запознае с документите цитирани в заповедта за уволнение- Ревизионен лист от 06.11.2014г. и Контролно предписание №5-2/30.01.2015г., които изобщо не са били посочени в искането за обяснения. В този смисъл съдът приема, че сме изправени пред ситуация, при която формалното приканване на служителя да даде обяснения в случаите, в които той обективно е възпрепятстван от работодателя да депозира или да даде такива, категорично не представлява изпълнение на изискването по горепосочения законов текст.

С оглед на всичко така изложено съдът приема, че в случая работодателят не е изпълнил разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ и приложение следва да намери разпоредбата на ал.2 на цитирания текст, според която наложеното на ищеца дисциплинарно наказание следва да бъде отменено, без спорът да бъде разглеждан по същество.

     Единствено за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че дори и в случая да се приеме липса на процесуални основания за отмяна на наложеното наказание и спорът да се разгледа по същество, то наложеното наказание категорично не съответства на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, тоест съдът приема, че не е спазена разпоредбата на чл.189 ал.1 от КТ, съгласно която при определянето на дисциплинарното наказание работодателят следва да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението на работника и служителя.

            Според съда, така извършеното от ищеца нарушение- несъздаване на организация за запознаване на локомотивните бригади, явяващи се на работа в ЕП-Свиленград с актуалните заповеди срещу подпис и въвеждане на Наредбена книга, не съответства по тежест на наложеното му най-тежко наказание- дисциплинарно уволнение. Тежестта на нарушението се обуславя от това какво задължение е нарушено, дали то е извършено умишлено или поради небрежност, има ли вредни последици от него за работодателя и какви са те по размер, поправими ли са или не, еднократно или многократно е извършено нарушението. В настоящия случай не бе установено целенасочено поведение от страна на ищеца да увреди работодателя или неговото имущество с твърдяното бездействие- неупражняване на контрол за въвеждането и поддържането на Наредбена книга в ЕП-Свиленград. Действително, съгласно длъжностната характеристика на П.Б., същия има задължение да ръководи и контролира цялостната експлоатационна дейност  на ТПС в Локомотивен филиал Димитровград и ЕП- Свиленград. В случая обаче, макар и да е налице неизпълнение неизпълнение на това задължение от негова страна, липсват каквито и да е данни за увреда на имуществото на работодателя. В тази връзка следва да се има предвид, че въпреки направените констатации при извършените два одита в Локомотивен филиал-Димитровград и в частност тези свързани с неосъщесвяване на контрол за наличието и поддържането на Наредбена книга в ЕП-Свиленград от страна на ищеца, последния не е бил изобщо запознаван със съдържанието на Ревизионен лист от 06.11.2014г. и Контролно предписание №5-2/30.01.2015г. Същите безспорно са били известни на ръководителите на Локомотивно депо-С.З. и Локомотивен филиал-Димитровград, но въпреки посочените в тях нарушения, касаещи работата на ищеца, той не е бил надлежно уведомен, за да бъдат те своевременно отстранени. В тази връзка, в хода на производството по делото, по никакъв начин не се установи П.Б. да е бил уведомен през периода от 06.11.2014г. до 18.01.2015г., че следва да въведе Наредбена книга в ЕП-Свиленград и да контролира направените в нея вписвания. Липсват и каквито и да е доказателства той да е участвал в изготвянето на „формалния отговор“ в писмо от 25.11.2014г. до Отдел „Безопасност“ при „БДЖ-ТП“ЕООД от началника на Локомотивно депо-С.З., че в ЕП-Свиленград е създадена организация за запознаване на локомотивните бригади с актуалните заповеди.   В този смисъл съдът намира, че дори и нарушение да е извършено, то преценката на работодателя за тежестта на същото и съответствието му с наложеното на ищеца дисциплинарно наказание е неправилна. Касае се за нарушение на трудовата дисциплина, което не е тежко по смисъла на закона, тъй като не сочи на умисъл за увреждане на имуществото, респективно на интересите на работодателя, а за вид небрежност, от която настъпилите вредни последици са незначителни.

На последно място следва да се има предвид и обстоятелството ,че при налагане на дисциплинарното наказание на ищеца, работодателя е посочил, че П.Б. има обременено дисциплинарно минало, тъй като на същия били наложени предходни дисциплинарни наказания, които не са заличени по право- „Забележка“ със Заповед №309/20.06.2014г. и „Предупреждение за уволнение“ със Заповед 046/02.02.2014г. на директора на ПТП-Пловдив, връчена на 04.02.2014г. В този смисъл ответникът е приел, че ищеца извършва системно нарушения на трудовата дисциплина съгласно чл.190 т.3 от КТ, което го мотивира за третото дисциплинарно нарушение да му наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. Следва да се има предвид обаче, че наложеното дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, съгласно Заповед 046/02.02.2014г. на директора на ПТП-Пловдив не е влязло в сила, като твърденията на ищеца, че е обжалвал същото пред съда по никакъв начин не бяха оспорени от страна на ответника. Същото наказание е наложено на работника на 02.02.2015г., т.е. след извършване на твърдяното нарушение, предмет на настоящото производство. Поради това не може да се приеме, че към момента на издаване на Заповед №053/04.02.2015г. на директора на ПТП-Пловдив по отношение на ищеца са били наложени две дисциплинарни наказания, а същия системно е нарушавал трудовата дисциплина в предприятието.

            Предвид изложеното, съдът счита, че безспорно наложеното на ищеца най-тежко дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на констатираното нарушение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че Заповед № 053/04.02.2015г. на директора на Поделение за ТП – гр.Пловдив е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.        С оглед уважаването на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ и доколкото ищецът е носител на потестативното право за възстановяване на работа, основателен се явява и искът с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ и ищецът П.Ю.Б. следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “Старши експерт, експлоатация локомотиви“ в Локомотивен филиал гр.Димитровград.

Претенцията за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, съдът намира за основателна за периода от 13.03.2015г. до 06.04.2015г. и за периода от 27.04.2015г. до 13.09.2015г.за сумата от 5203,44 лева, доколкото по делото безспорно бе установено, че през тези два периода след датата на прекратяването на трудовото му правоотношение до изтичане на шест месеца от уволнението- 13.09.2015г., ищецът е останал без работа и е претърпял вреди, защото не е получавал трудово възнаграждение. Отговорност за тези вреди следва да носи ответното предприятие, доколкото те произтичат пряко от издадената заповед за уволнение. Обезщетението при незаконно уволнение се дължи за времето, през което работникът или служителят е останал без работа след и поради уволнението, признато за незаконно, но за не повече от шест месеца. В случая, изхождайки от заключението на вещото лице, дължимото обезщетение за посочения период от 5 месеца и 8 дни е в размер на 5203,44 лева. Ето защо така предявеният иск с правно основание чл.225 ал.1 от КТ се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

По делото няма спор, като в тази насока са изготвената съдебно-счетоводна експертиза, препис от Трудов договор, сключен с „Д М“ООД и справка извършена от съда в трудова книжка, че  е ищеца през периода от 07.04.2015г. до 26.04.2015г. е работил във фирма „Д М“ООД по трудов договор. Уговореното трудово възнаграждение в тази фирма е било в размер на 390 лева месечно. За периода, в който ищеца е работил в това дружество- 12 работни дни, на същия е било изплатено брутно трудово възнаграждение в размер на 234 лева. Разликата в размера на трудовото възнаграждение на ищеца при основния работодател /ответника/ и възнаграждението му при втория работодател за периода от 07.04.2015г. до 26.04.2015г. е 344,16 лева, съгласно заключението на съдебно счетоводната експертиза.

Според разпоредбата на чл.225 ал.2 изр.1 от КТ, когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.

В този смисъл съдът намира предявения от ищеца иск с правно основание чл.225 ал.2 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 344,16 лева, представляващо разликата в заплатите, които е получавал, докато през периода от 07.04.2015г. до 26.04.2015г. е работил на по-нископлатена работа, за основателен и доказан.

            При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати направените от ищеца разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение. В настоящото производство първоначално бяха предявени общо 5 иска.  Адвокатското възнаграждение за първите три иска –по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ е определено в минимален размер от 360 лева, съобразно разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1 вр.ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокатското възнаграждение за предявения иск с правно основание чл.225 ал.2 от КТ е в размер на 300 лева и също е определен в минимален размер, съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от същата наредба. Съдът намира за неоснователно искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение за предявения иск с правно основание чл.128 от КТ, доколкото производството по делото в тази му част е било прекратено с определение на съда от 13.11.2015г. в публично съдебно заседание, като ищеца не е направил изрично искане за присъждане на разноски за този иск и съдът не се е произнесъл в тази насока. Поради изложеното и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 1380 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по сметка на РС-Димитровград държавна такса за всеки от предявените пет иска в общ размер на 408,14 лева, както и възнаграждение за вещо лице в размер на 120 лева.

         Мотивиран така, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

                       

         ПРИЗНАВА за незаконно, извършеното със Заповед №053/04.02.2015г. на Директора на „Поделение за ТП”-Пловдив, поделение към „БДЖ-ТП”ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив бул**** представлявано от директора П.С.П., уволнение на П.Ю.Б., с ЕГН **********,***, от длъжността ****о-С.З., при Поделение за ТП-Пловдив- поделение на „БДЖ-ТП“ЕООД и ОТМЕНЯ  Заповед  №053/04.02.2015г. на Директора на „Поделение за ТП”-Пловдив към „БДЖ-ТП”ЕООД, с която П.Ю.Б., с ЕГН **********, е уволнен от длъжността  ****о-С.З., при Поделение за ТП-Пловдив- поделение на „БДЖ-ТП“ЕООД.

 

            ВЪЗСТАНОВЯВА П.Ю.Б., с ЕГН **********,***, на заеманата преди уволнението длъжност ****о-С.З., при Поделение за ТП-Пловдив- поделение на „БДЖ-ТП“ЕООД.

 

            ОСЪЖДА ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТП –ПЛОВДИВ, с ЕИК ****, поделение към „БДЖ-ТП“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив бул**** представлявано от директора П.С.П., да заплати на П.Ю.Б., с ЕГН **********,***, сумата от 5203,44 /пет хиляди двеста и три лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща дължимо обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставане без работа, поради незаконно уволнение за периода от 13.03.2015г. до 06.04.2015г. и от 27.04.2015г. до 13.09.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2015г. до окончателното й изплащане.

 

            ОСЪЖДА ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТП –ПЛОВДИВ, с ЕИК ****, поделение към „БДЖ-ТП“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив бул**** представлявано от директора П.С.П., на основание чл.225 ал.2 от КТ, да заплати на П.Ю.Б., с ЕГН **********,***, сумата от 344,16 /триста четиридесет и четири лева и шестнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за получения по-нисък размер на трудовото възнаграждение за периода от 07.04.2015г. до 26.04.2015г., през който П.Ю.Б. е работил при друг работодател- „Д М“ООД, на по-ниско платена работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2015г.

 

            ОСЪЖДА ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТП –ПЛОВДИВ, с ЕИК ****, поделение към „БДЖ-ТП“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив бул**** представлявано от директора П.С.П., на основание чл.225 ал.2 от КТ, да заплати на П.Ю.Б., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1380 /хиляда триста и осемдесет/ лева.

 

         ОСЪЖДА ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТП –ПЛОВДИВ, с ЕИК ****, поделение към „БДЖ-ТП“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив бул**** представлявано от директора П.С.П., в полза на Държавата по сметка на РС-Димитровград, държавна такса в размер на 408,14 лева /четиристотин и осем лева и четиринадесет стотинки/ и възнаграждение за вещо лице в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.

           

            Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд- Хасково в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му-27.11.2015г.

 

                                                                                                                СЪДИЯ: