РЕШЕНИЕ
№IV-255
24.09.2020 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
открито заседание на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното
от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1683 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 362 – чл. 364 вр. чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Билдинг Сити“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, представлявано от синдика Радослав Иванов Тонев, против Решение № 87
от 01.04.2020 г. по гр. д. № 562/2019 г. на Районен съд – Поморие, с което е ОБЯВЯВЕН
ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 15.12.2014 г. предварителен договор за
прехвърляне на недвижим имот, с който „Билдинг сити“, ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к. „Лазур“, бл. 113, вх. „В“, ет.
0, с управител Георги Стоев Буюклиев, /към момента на постановяване на
решението в несъстоятелност представлявано от Радослав Тонев – синдик/ продава на ищците Т.А.Г., родена на ***
г., паспорт № *********, изд. на 14.01.2014г. от ФМС
77317 с постоянен адрес ***, дом
100, кв. 58, С.С.Г., родена на *** г., паспорт № *********, изд. на 11.12.2012г. от ФМС 77306 с постоянен адрес ***, и А.А.Г., роден на***г., паспорт № *********, изд. на 28.11.2012г. от ФМС 77306, с постоянен адрес ***, и тримата с пълномощника адв. Александър Събев, съд.
Адрес: гр. Бургас, ул. „Пиротска № 26, партер, собствения си недвижим имот,
находящ се в Блок ** от жилищен комплекс
„Фамагуста-Ахелой“, изграден в имот с идентификатор *** по к. карта
на гр. Ахелой, общ. Поморие, в местността „Резервоара“, а именно: самостоятелен
обект с предназначение: жилище, апартамент с идентификатор ***, разположен на етаж 0,
с площ от 86.56 кв. м. и 8.62 кв. м. ид. части от общите части на
сградата, състоящ се от: дневна-трапезария, две спални, кухня-бокс, баня с
тоалетна, килер и тераса при граници и съседи: на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: ***
за продажна цена от 41493.72 лева, платена по сметка на ТД на НАП Бургас с
посочено основание изп. дело 916/2014г.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че първоинстанционният
съд е уважил предявения иск само на основание изготвената счетоводна експертиза,
като не е обсъдил направените възражения за недействителност на договора и
валидността на извършеното плащане на цената по договора. Навеждат се доводи за
недействителност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД поради заобикаляне
на закона на представения предварителен договор като антидатиран с цел
създаване на предпоставки за разпореждане с имущество, собственост на обявено в
несъстоятелност търговско дружество, предвид факта, че искът е конститутивен и
производството по него не подлежи на спиране на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ,
и евентуалното постановяване на решение, с което последният бива уважен би
заместило подписването на окончателен договор във формата на нотариален акт,
респ. би имало за последица изваждане на процесния имот от масата на несъстоятелността
на длъжника, намаляването й и вследствие на това увреждане интересите на
кредиторите на дружеството. Поддържа се, че по повод направеното оспорване
съдът е следвало да открие производство по чл. 193 вр. с чл. 181, ал. 1 от ГПК.
Във връзка с това се отбелязва, че неоснователен би бил евентуалният довод, че
подобно производство не следва да се открива, доколкото дружеството-ответник е
страна по предварителния договор, а не трето заинтересовано лице по смисъла на
чл. 193 от ГПК. Счита че, подобно възражение би било правилно, ако не се
касаеше за дружество в несъстоятелност, доколкото спецификата и целите на
производството изискват на синдика да се признае подобна възможност поне по
отношение на сделките, по които страна е дружеството и за които би могло да се
предположи, че са предназначени да увредят кредиторите на несъстоятелния
длъжник.
Въззивното дружество моли съда да отмени обжалваното решение
и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
законен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално
допустима.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемите Т.А.Г., С.С.Г. и А.А.Г., чрез пълномощника им адвокат
Събев, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Намира за недоказано възражението на въззивника за нищожност на
договора поради заобикаляне на закона като антидатиран. Излага съображения, че от
заключението на извършената счетоводна експертиза се установява, че още на
12.01.2015г., непосредствено след сключването на договора, договорената цена е
изцяло заплатена по посочена от въззивника сметка. Счита, че са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за обявяване на предварителния договор за
окончателен, включително особените изисквания на закона съгласно чл. 363 ГПК,
като липсват пречките по чл. 637, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от ТЗ. Навежда аргументи
за допустимост на иска по чл.
19, ал. 3 от ЗЗД и спрямо дружество
в несъстоятелност с оглед конститутивния характер на иска, който
не цели осъждане на ответника за изпълнение на определена престация, а обуславя
реализиране на едно преобразуващо право по исков ред, т. е. не се касае за имуществен
спор /оценимо в пари право/ по смисъла на чл. 637, ал. 1 от ТЗ.
Въззиваемите
молят съда да потвърди обжалваното решение.
В
съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат процесуални
представители. С писмено становища поддържат въззивната жалба, съответно
отговора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.
235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените с
въззивната жалба оплаквания за неправилност намира следното:
Неоснователни
са доводите на въззивното дружество за недействителност на процесния предварителен
договор поради заобикаляне на закона като антидатиран с цел създаване на
предпоставки за разпореждане с имущество, собственост на обявено в несъстоятелност
търговско дружество.
По делото е представен предварителен договор за
прехвърляне на недвижим имот от 15.12.2014 г., по силата на който продавачът „Билдинг
Сити“ ЕООД, представлявано от управителя Георги Буюклиев, се задължава на
продаде и да прехвърли на купувачите Т.А.Г., С.С.Г. и А.А.Г. правото на
собственост върху следния недвижим имот, находящ се в Блок ** от жилищен комплекс „Фамагуста Антония”, изграден в УПИ
с идентификатор ***, находящ се в гр. Ахелой, в
местността „Резервоара”, а именно апартамент № *** с
идентификатор ***, разположен на етаж 0, с площ
от 86.56 кв. м. и 8.62 кв. м. ид. части от общите части на сградата, състоящ се
от: дневна-трапезария, две спални, кухня-бокс, баня с тоалетна, килер и тераса
при граници и съседи: на същия етаж: ***, под
обекта: няма, над обекта: ***, срещу
заплащането на цена в размер на 41 493, 72 лева, платима до 15.02.2015 г.
по банкова сметка ***: изп. дело 916/2014 г. продажба на ап. № 3,
идентификационен номер ***, гр.
Ахелой, к-с „Фамагуста Антония” **, ет. 0
По делото е прието неоспорено заключение на вещото лице
по извършената съдебно-счетоводна експертиза, ведно с приложено писмо изх. №
94-Г-62/#2 от 14.02.2020 г. на ТД на НАП
Бургас. От него се установява, че на 12.01.2015 г. е извършена банкова операция
– превод на парични средства от С.С.Г. в размер на 41 919, 20 лева,
постъпили по левовата сметка за принудително събиране на вземания на ТД на НАП
Бургас по изпълнително дело № 916/2014 г. във връзка със задължения на „Билдинг
Сити“ ЕООД, като разпределението на сумата е извършено от публичен изпълнител Константин Ведричков за погасяване на
просрочени публични задължения на „Билдинг Сити“ ЕООД.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът намира, че процесният
предварителен договор не е антидатиран. Същият носи дата 15.12.2014 г., като
предвиденият падеж е 15.02.2015 г., а цената е платена по уговорения от
страните начин на 12.01.2015 г. С оглед безспорно установената по делото дата
на изпълнение на задължението на купувачите за заплащане на цената не може да
се приеме, че процесният предварителен договор не носи достоверна дата.
В
разпоредбите на чл. 646 ТЗ са предвидени специфични хипотези на
недействителност на изчерпателно определени сделки, за които законът приема, че
водят до неоснователно
пренареждане на кредиторите и заобикаляне на закона чрез извършване на действия
и сделки в периода от началната дата на неплатежоспособността до подаване на
заявление за откриване на производството по несъстоятелност. В разпоредбите на
чл. 647 ТЗ също са предвидени специфични хипотези на относителна
недействителност на изчерпателно определени сделки, за които законът приема, че
представляват злоупотреба с право от страна на кредиторите с оглед заемане на
по-добри позиции в производството по несъстоятелност. По делото не се твърди и
не се установява процесният предварителен договор да попада под някоя от
изчерпателно посочените хипотези на чл. 646 или чл. 647 ТЗ, които да обосноват
недействителност на сключената сделка с оглед образуваното производство по
несъстоятелност. В тази насока неоснователни са наведените от синдика на
дружеството с отговора на исковата молба доводи за недействителност на
процесната сделка поради нарушаване на добрите нрави, заобикаляне на закона и
злоупотреба с право поради това, че са предназначени да увредят кредиторите на
несъстоятелния длъжник.
Не се
установява по делото да са налице пречки за обявяване на процесния
предварителен договор за окончателен, поради което предявените активно
субективно съединени искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД се явяват основателни.
Поради
съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото въззиваемите имат право на разноски на основание чл. 78,
ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, но такива не следва да им се присъждат поради това, че
липсва направено искане в подобен смисъл, както и представени доказателства за
извършването им.
С оглед
облигационния характер на иска и неговата цена, която възлиза на данъчната
оценка на имота в размер на 4 614, 70 лева, решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е
окончателно.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 87 от 01.04.2020 г.
по гр. д. № 562/2019 г. на Районен съд – Поморие.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.