Р Е Ш Е Н И Е № 3202
29.07.2019 г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори
май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 10249 по описа на същия съд за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.
Делото е образувано по искова молба на „ОТП Факторинг България”
ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление в София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков № 19 ет. 2 , срещу П.П.П., ЕГН **********
, с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите, съединени евентуално с осъдителни искове за същите
суми и на същото основание – договор.
Според изложеното , между “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София,
ул.”Московска” № 19, от една страна, и ответника , от друга , бил сключен на
дата 08.11.2012г и при общи условия, договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ ефект. С договора, на
ответника бил отпуснат кредит максимален размер от 3000 лева, платим в срок от 12 месеца от датата на усвояването,
за което била предвидена между страните нарочна разплащателна банкова сметка, *** кредитната карта. Кредитът следвало да се погаси на общо 12
броя месечни вноски, всяка от които
с различен размер според предоставен на длъжника погасителен
план, и при годишен лихвен процент от 24.30 %. Тези изчисления били направени
при допускането , че кредитния лимит ще бъде усвоен изцяло и незабавно, и при
точно изпълнение от страна на длъжника. Неразделна част от договора били общите
условия, които кредитополучателят получил
и подписал на всяка страница.
На
дата 12.03.3014г. поради преустановяване на обслужването на задълженията, банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем
и се снабдила от РС Пловдив със заповед за незабавно изпълнение на задължението
на ответника и изпълнителен лист към нея по реда на чл. 417 от ГПК , издадени
по частното гражданско дело № 3958/14 ,
ПРС.
На 31.07.2014г вземането, ведно със всички
принадлежности към него – привилегии, обезпечения и лихви, включително
изпълнителния лист, било прехвърлено чрез цесия на ищеца. П. бил уведомен надлежно за извършената цесия. Образувано било
изпълнително дело № .. по описа на … ,
по което на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение и заповед за
плащане, срещу която той възразил в срока по чл. 414 от ГПК. Затова се иска от
съда да установи следното вземане на цесионера – ищец, по договор за кредитна
карта с револвиращ ефект от дата 08.11.2012г. :
3000 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаването на заявлението за издаване на заповед - 12.03.2014г, до окончателното изплащане на
вземането ;
768.98 лева – „редовна „ лихва за периода от 20.07.2013г до 12.02.2014г;
97.42 лева – лихва за забава за периода от
20.07.2013г до 12.03.2014г,
75 лева такси и разноски.
Евентуално, ако главния иск не бъде
уважен, се иска и на същото основание ответника да бъде осъден да заплати на
ищеца следните суми:
3000 лева – главница, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането ;
768.98 лева – „редовна „ лихва за периода от 20.07.2013г до 12.02.2014г;
97.42 лева – лихва за забава за периода от
20.07.2013г до 12.03.2014г,
60 лева такси и разноски.
Иска се и присъждане на разноските по двете производства.
Ответникът
е депозирал своевременно отговор, като е спазил срока по чл. 131 от ГПК. Искът се оспорва като неоснователен. Твърди
се, че цесията на вземането не може да му бъде противопоставена, тъй като не му
е редовно съобщена; отделно, тя не включвала вземането на банката против
ответника. Възразява се , че липсвала обявена спрямо длъжника предсрочна
изискуемост на пълния размер на кредита. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и
на ответника да се присъдят сторените за защитата му разноски .
Вещото лице по проведената съдебно –
счетоводна експертиза дава заключение,
че кредитът е усвояван на части чрез кредитната карта , издадена за целта ,
като тези транзакции включват покупки при търговци и теглене на касов терминал,
и са на обща стойност от 2095.24 лева .
Допълнително съобразно договора са начислени и 171.60 лева такси за транзакции и нереволвиране на
кредита , и 911.29 лева договорни лихви; общата сума на задълженията е по този
начин 3187.13 лева. За погасяването са получени по сметката общо 297.50 лева ,
от които 290 лева- внесени от ответника и 7.50 начислен бонус от банката.
Последната погасителна вноска е постъпила на дата 05.02.2013г .
Установителните искове са
недопустими.
Първоначалния титуляр на вземането е банка, която заради привилегията на банките
по смисъла на чл. 417 ал. 1 т . 1 от ГПК , се е снабдила със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, и е образувала изпълнителното дело
под номер … по описа на ……….. След
образуването на изпълнителното дело , вземането по него е прехвърлено чрез
цесия на друг титуляр – ищеца, който обаче не е банкова институция. Той като цедент не разполага с възможността да инициира , а още по –
малко, да провежда незабавно изпълнение по реда на чл. 417 и следващите от ГПК ,
при което не може да упражни и право на иск по чл. 422 от ГПК по отношение на
вземане, предмет на такава заповед. Няма данни заповедта за незабавно
изпълнение да е обезсилена или да е отменено разпореждането на съда за
допускане на незабавното изпълнение. В това отношение , трайната практика на
съдилищата , вкл. ВКС , е последователна. ( срв. решение
№ 1/01.02.2017 г. на ВКС по т. дело № 3228/2015 г., ТК, 2-о отд.
, Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и др. под).
Производството по установителните искове
следва да се прекрати и да се разгледат по същество съединените осъдителни такива.
Съдът, по съществото на спора, съобрази следното:
Между „Банка ДСК „ АД и ответника има сключен и породил действие договор за револвиращ банков кредит, под формата на кредитна карта,
сключен на дата 08.11.2012г. (л. 13 и сл. от делото). Подписът на ответника в
графа „клиент” на договора не е спорен,
същият е получил изискуемата преддоговорна информация, и общи условия към договора, за
което получаване се е подписал. П. е
получил и кредитна карта с лимит от 3000 лева , като в случай , че го усвои изцяло и незабавно, се
задължава да го върне, заедно с лихва,
на 12 броя месечни вноски с точно определена стойност съгласно погасителния
план на л. 14 от делото, и при годишен процент на разходите в размер от 24.30 %
.
Ако кредитът не бъде усвоен
изцяло, за връщането му важат правилата на чл. 28 и следващите от Общите
условия – банката определя ежемесечно минимално револвираща
сума за внасяне , и датата на това внасяне ( падежна дата ); при невнасяне на
пълния размер на минималната погасителна вноска в четири последователни месеца,
банката като кредитор има едностранното право (чл. 31.33 от Общите условия) да „превърне„ кредита , както и
кредити по други договори между същите страни, в предсрочно изискуемо вземане,
както и да начисли в тежест на П. специална , предвидена в тарифата на банката
, такса „нереволвиране“. В специалните условия е
определена месечна падежна дата – двадесето число на месеца, следващ датата на конкретната транзакция. Кредитния лимит се
намалява със сумите на транзакциите и начислените в тежест на длъжника такси и
лихви. Лихвата се начислява ежедневно върху използваната чрез транзакции част
от лимита, като , очевидно , не може да бъде определена предварително по
размера си .
На датата на сключването на договора,
със сумата на лимита, 3000 лева , е заверена банковата сметка на ответника. Лимита
обаче не е усвоен изцяло, а до размер от 2095.24 лева за периода от ноември
2012 до февруари 2013г, като в това отношение съдът кредитира заключението на
вещото лице. Тоест, не са се сбъднали допусканията, при които е в сила
първоначалния погасителен план на л. 14 от делото и същият не е приложим
изначално в отношенията между страните. Тук съдът следва да отбележи , че
договорът, от който ищецът черпи права, съставлява комплексен банков продукт,
който има белезите както на стандартните потребителски кредити – възможност за
изначално усвояване в определен размер и
предварително уговорени дати на връщане , така и тези на револвиращите
кредити, типично обслужвани чрез кредитна карта - изначална неопределеност на размера на
усвояваните от длъжника суми до
определена горна граница ( лимит ) и на
датата на това усвояване, а оттам – и на дължимата за връщане вноска. Доколкото
договорът е озаглавен да е за кредитна
карта с револвиращ ефект и такава е получена от П.,
следва да се приеме, че за усвояването и връщането на усвоената част от лимита,
важат правилата на чл. 25 и следващите от Общите условия.
В тази връзка обаче, с оглед
датата на сключването на договора , 08.11.2012г., важат за него правилата на
Закона за потребителския кредит, в редакцията му , обнародвана в ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г., с актуална редакция изм.
и доп., бр. 58 от 30.07.2010 г.; П. има
качеството на потребител по смисъла на
чл. 9 от същия закон. За съответствието на договора с правилата за
потребителската защита , съдът и служебно следи.
Договорът за кредит е недействителен на основанието по чл. 22 във връзка
с чл. 11 ал. 1 т . 9 от ЗПК. Това е така, тъй като договорът предвижда два различни начина на олихвяване на заемната сума – веднъж фиксирана като размер лихва ( 368.53 лева за една година ) , втори
път – три различни годишни процента в зависимост от точността на изпълнението;
липсва ясно посочен критерий ( условия ) за приложимост на различните лихвени
проценти, а оттам – и на размера на дължимите за погасяването суми , който са в
пряка зависимост от метода, по който банката изчислява лихвения процент. Недействителност на договора се релевира и заради неспазване на изискванията на чл. чл. 11 ал. 1 т . 11 от ЗПК – в договора са
предвидени различни лихвени проценти , но липсва посочване на последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
На следващо място, П. никога не е бил уведомяван за настъпване на
предсрочната изискуемост на вземанията по кредита. Документ в този смисъл
липсва по делото, включително между кориците на частното дело 3958 по описа на
ПРС за 2014г. или като приложение към исковата молба; няма как да се приеме, че
по отношение на него такава изискуемост е настъпила без изрично уведомление от
страна на банката или цесионера като титуляр на
вземането, ако същото не е било изискуемо към датата на прехвърлителния
ефект на цесията. В договора обаче отсъства изрично уговорена дата на
прекратяване, респ., дата на краен падеж на всички вземания по договора –
единствената уговорка за крайна дата е посочването в условията за издаване и
обслужвания на кредитната карта , че
същата има срок на валидност от 3 години , но пък има в общите условия уговорка ( чл. 17 ал. 2 ) че картата може да бъде
преиздавана, ако клиентът на подаде искане за прекратяване на договора (
каквото липсва) или са налице условията
на чл. 74 от Общите условия – каквито няма представени като документ, наличните
по делото съдържат само 60 на брой
клаузи. Договорът „е валиден до прекратяването
му по някой от начините, предвидени в общите условия“ , но такива не бяха
доказани , предвид горната констатация. Тоест, не се установи нито предсрочна
изискуемост на сумите по договора, нито изтичането на срока, нито настъпването
на друго основание кредиторът да търси плащане на всички дължими суми по него .
Само заради изложеното , исковете следва да бъдат отхвърлени.
Има
приложено на л. 6 и следващите от делото копие от договор за цесия от дата 31.07.2014г, по силата на
който вземането на „Банка ДСК по
договора е прехвърлено на ищеца. Този
договор обаче е нищожен поради нарушение
на чл. 99 ал.1 от ЗЗД. При потребителските кредити , вземането на кредитор може
да бъде прехвърлено на трето лице само
при положение, че тази възможност е изрично предвидена в договора за кредит (
чл. 26 от ЗПК) В настоящия договор за кредит, включително общите условия към
същия , отсъства клауза, предвиждаща
бъдещата възможност на банката да
прехвърля вземанията си. Следователно договорът между банката и ищеца от дата 31.07.2014г
е нищожен в частта си , с която процесното вземане е прехвърлено, доколкото същото не може
да бъде прехвърлено по силата на закона ( чл. 26 от ЗПК). Последиците на
нищожен договор не могат да бъдат зачетени от съда или да се породят по отношение на трето лице, тоест, ищецът не
се легитимира като кредитор на вземането , и оттам – исковете му са
неоснователни, след като не съществува договор, от който „ОТП Факторинг България
“ ЕАД черпи права.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, по списък.
Воден от изложеното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО исковете на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление
в София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков № 19 ет.
2, да се признае за установено спрямо П.П.П., ЕГН ********** съществуването на вземане на
ищеца за следните суми по договор от дата 08.11.2012г за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ ефект, за които е
издадена и заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по частното гражданско дело № 3958/14 , ПРС: 3000 лева – главница, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед - 12.03.2014г, до
окончателното изплащане на вземането;768.98 лева – „редовна „ лихва за периода
от 20.07.2013г до 12.02.2014г; 97.42 лева – лихва за забава за периода от
20.07.2013г до 12.03.2014г, и 75 лева
такси и разноски.
Обезсилва заповед за незабавно изпълнение
№ 2575 /14.03.2014г, издадена по частното гражданско дело № 3958/2014г, ПРС, и
изпълнителния лист от дата 14.03.2014г., издаден по същото дело .
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ НА „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление
в София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков № 19 ет.
2, да бъде осъден П.П.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на ищеца следните суми по договор от дата
08.11.2012г за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
ефект:
3000 лева – главница, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането ;
768.98 лева – „редовна „ лихва
за периода от 20.07.2013г до 12.02.2014г;
97.42 лева – лихва за забава за периода от
20.07.2013г до 12.03.2014г,
60 лева такси и разноски.
Осъжда „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление
в София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков № 19 ет. 2,
да заплати на П.П.П., ЕГН **********,***, сумата от 650 лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните. В частта , с която производството по делото е било
прекратено, то има характер на определение и се обжалва пред състав на същия
съд, но в срок от една седмица от уведомлението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП