№ 123
гр. Пазарджик, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201065 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. СТ. Г., ЕГН ********** от с. Ляхово, обл.
Пазарджик против НП № 21-1006-000966 от 12.05.2021 год. на началник група в
Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.179 ал.2 от ЗДП,
вр. с чл.50 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за
отмяна на НП. Претендира и присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява
представител. Постъпва писмено становище от пълномощник на директора на
ОДМВР-Пазарджик, с което иска потвърждаване на НП, прави възражение за
прекомерност на разноските на ответната страна и на свой ред иска присъждане
на такива, под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
1
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие
следното:
Жалбоподателят Г. е санкционирана затова, че на 20.03.2021г., около 10:15
часа, в гр.Пазарджик, управлявала л.а. „Мицубиши Спейс Стар“ с рег. № *** –
лична собственост, като се движела по ул. „Найчо Цанов“, в посока към центъра
на града. На кръстовището образувано с ул. „Градинарска“ и при наличието на
пътен знак „Б2“, навлязла в кръстовището в посока направо, като не пропуснала
движещия се по пътя с предимство, приближаващ кръстовището от дясно лек
автомобил „Нисан Микра“ с рег. номер ***, управляван от М. В. З., ЕГН
**********. В резултата на това жалбоподателката /обозначена като участник в
движението 1/, блъснала в задната лява част автомобила на З. /обозначена като
участник в движението 2/. От сблъсъка автомобила на уч. 2 /Нисан Микра/
отскочил надясно, където със задна дясна странична част се блъснал в предна
част на изчакващия на пътен знак „Б2“ на кръстовището /участник в движението
3/, а именно лек автомобил „Ситроен Ц Елизе“ с рег. номер *** с водач В. АТ. Ч.,
ЕГН **********. След това автомобила на уч. 2 продължила движението си,
отклонил се наляво и се блъснал в тротоара. Настъпило ПТП с материални щети
по автомобилите.
С оглед на това било прието, че поведението на жалбоподателката
съставлявало нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДП, т.к. при описаната по-горе
фактическа обстановка тя не пропуснала ППС, движещо се по път с предимство
на кръстовище.
За констатираното нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН
бл. № 36326/20.03.2021г. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП.
Същото било връчено лично на жалбоподателя на 26.05.2021 год., а жалбата
против него била подадена чрез АНО на 02.06.2021г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН /в редакцията до 23.12.2021г./, при което е процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол
за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Т.Г., С. П., М.З. и
В.Ч..
2
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема:
Жалбата е основателна по следните съображения:
Настоящия съдебен състав намира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на санкционираното
лице, до степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване. То се
изразява в това, че на жалбоподателят е вменено извършване на административно
нарушение по чл.179 ал.2 във вр. с чл.50 ал.1 от ЗДП, като на основание първата
правна норма е наложено и административното наказание. В същото време обаче
по никакъв начин не става ясно при коя от хипотезите на чл.179 ал.2 от ЗДП:
„движение с несъобразена скорост” /чл.20 от ЗДП/; „неспазване на дистанция”
/чл.23 от ЗДП/ или „нарушение по ал.1” е в причинно-следствена връзка с
настъпилото пътнотранспортно произшествие. С други думи, жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.179 ал.2 от ЗДП, без да е посочено кое
предложение, т.е. дали санкцията е във връзка с ал.1 на същата разпоредба или
във вр. с предложение първо или второ на ал.2 на чл.179 от ЗДП, които са
отделни административно-санкционни състави.
Няма съмнение, че нормата на чл.179 ал.2 от ЗДП визира като основание за
налагане на административното наказание причиняването на ПТП, поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по
ал.1, ако деянието не съставлява престъпление. Твърдения за деяние обаче по
първите две алтернативи, при описание на нарушението, както в АУАН, така и в
обжалваното наказателно постановление, липсват. А в случай, че се визира
хипотеза по чл.179 ал.1, т.1 – т.6 ЗДП, то пък липсва нейното конкретно
посочване при даване на относимата правна квалификация, каквото е
изискването на чл. 179 ал.2, предл. трето от ЗДП, препращаща към някое от
нарушенията по ал.1, което да е довело до причиняване на ПТП.
С оглед на всичко казано до тук жалбоподателят е лишен от правото да
организира ефективна защита. Отделно от това неговата отговорност е
ангажирана въз основа на наказваща норма, неотносима към описаното
поведение на жалбоподателя като водач на пътно превозно средство или най -
малко при липсата на конкретика в основанието за налагане на санкцията. По
този начин е допуснато процесуално нарушение, което е от категорията на
3
съществените, тъй като е довело до ограничаване на процесуални права на
жалбоподателя и до налагане на незаконна санкция, по ради липса на ясно и
безпротиворечиво вписване на юридическото основание за това. Това нарушение
е неотстранимо в настоящото съдебно производство, поради което съставлява
основание за отмяна на НП на процесуално основание, без да се обсъждат
въпросите по същество.
При този изход от делото искането за присъждане на разноски в полза на
ОДМВР-Пазарджик не може да бъде уважено.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то бе направено своевременно – в последното по делото о.
с. з., от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право
на такива предвид изхода на делото – отмяна на НП и с оглед разпоредбата на
чл.63д, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото следва
да се каже, че същото е неоснователно. Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с
ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство по
административнонаказателни производства, ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая е приложима
нормата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата, т.к. имуществената санкция е до 1000
лева. В последната цитирана норма е посочено, че при интерес до 1000, както е в
настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв.
т.е. точно колкото е платил жалбоподателят, което в никакъв случай не е
прекомерно. С оглед на това в полза на жалбоподателя следва са се присъдят
разноски в размер на платеното адвокатското възнаграждение, които ОДМВР-
Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-1006-000966 от 12.05.2021 год. на началник
група в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, с което на ИВ. СТ. Г., ЕГН
********** от с. Ляхово, обл. Пазарджик, на основание чл.179 ал.2 от ЗДП,
вр. с чл.50 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПАЗАРДЖИК, представлявана от директор ДА
ЗАПЛАТИ на ИВ. СТ. Г., ЕГН ********** от с. Ляхово, обл. Пазарджик,
разноски в размер на 300 лв. /триста лева/ - адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5