Определение по дело №550/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2142
Дата: 15 април 2019 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Мария Иванова Райкинска
Дело: 20191100900550
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VІ ТО, 5 състав, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

разгледа докладваното от съдията Райкинска т. д. № 550 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 16, ал. 1 ЗМТА.

            Образувано е по жалба на С.И.Г. срещу определение от 07.03.2019 г. по арбитражно дело № 005/2018 г. при Арбитражен съд ад хок - София, с което е оставен без уважение отвод на арбитъра К.Т.. След дадени от съда указания от 28.03.2019 г. за отстраняване нередовности на жалбата, както и указание да се удостовери, че арбитражното производство е още висящо, с молба от 12.04.2019 г. жалбоподателят е посочил, че по арбитражното дело № 005/2018 г. е постановено решение, като същото е представено. Направено е изявление, че въпреки това за жалбоподателката е налице правен интерес от жалбата, тъй като подготвя искова молба, с която да иска отмяна на арбитражното решение пред ВКС, а двете производства били два стадия на единно производство, независимо, че производството пред ВКС е факултативно. При връщане на делото на арбитража за ново разглеждане би бил налице правен интерес от жалбата по отвода.

            При съобразяване на горното и представените по делото доказателства, съдът намира следното:

            Към настоящия момент не е налице правен интерес у жалбоподателя от обжалване определението на арбитажния съд ад хок по отвода на арбитър К.Т.. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗМТА, ако арбитражният съд не уважи направен от страната отвод на арбитражния състав, същата има правото в седемдневен срок от уведомяването й да поиска от Софийски градски съд да се произнесе по него и в случай на уважаване арбитражният съд следва да разгледа делото в друг състав. В чл. 16, ал. 2 ЗМТА е предвидено,че арбитражният съд може да продължи разглеждането на делото и да постанови по него решение въпреки отвода и жалбата. Тъй като арбитражното решение е окончателно, с приключването на арбитражното производство отпада и интересът от искането за отвод на арбитъра, защото след постановяване на арбитражното решение липсва правна възможност чрез отмяна на определението по отвода да бъдат отречени последиците на арбитражното решение. Постановените решения на арбитражния съд могат да се атакуват единствено по реда на чл. 47 от ЗМТА.  Тъй като произнасянето по жалбата във връзка с определението за отвода вече не би постигнало целения правен ефект – решение да не бъде постановено от арбитъра, чийто отвод се иска, то липсва и правен интерес от продължаването на производството по чл. 16, ал. 1 от ЗМТА.

            Дори да приемем, че производството по чл. 47 ЗМТА пред ВКС е друг стадий на единно арбитражно производство, това не обосновава правен интерес от отвода към настоящия момент. Това е така, защото при евентуална отмяна на някое от основанията по чл. 47, ал. 1, т. 4 или т. 6 ЗМТА, при които само ВКС би върнал делото на арбитражния съд за ново разглеждане, възможността на жалбоподателката да се защити по реда на чл. 16, ал. 1 ЦМТА ще се възстанови. Арбитражното производство ще започне отначало и тогава жалбоподателката ще има възможност отново да направи отвод на арбитъра, съответно – да обжалва отказа й да се отведе. Към настоящия момент нито е ясно на какво основание жалбоподателката ще оспори арбитражното решение, нито какво ще постанови ВКС. Ако иска по чл. 47 ЗМТА бъде отхвърлен, а в същото време СГС уважи жалбата по отвода, тогава в пространството ще остане един отвод на арбитъра, направен след постановяване на арбитражното решение, който няма да произведе никакви правни последици. А всяко съдебно производство е предназначено да разреши един правен спор или да предизвика промяна със съответните последици. Без възможност за такава промяна същото е недопустимо.

Наличието на правен интерес от всяко съдебно производство е необходима предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи служебно във всяка фаза на делото. След като такъв правен интерес не е налице към момента, то производството е недопустимо и следва да бъде прекратено.

            Воден от изложеното , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 550/2019 г. на СГС, VІ-5 състав като недопустимо поради липса на правен интерес от провеждането му.

 

Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя пред САС в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

СЪДИЯ: