РЕШЕНИЕ
№ 3513
гр. Пловдив, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330103470 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против Г. Д. Г.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед №
262436/15.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
поправена на основание чл. 247 ГПК с Разпореждане № 202984/10.06.2020 г.
по ч.гр.д. № 16413/2020 г. на Районен съд – Пловдив, ХIX граждански състав,
както следва: сумата от 2 233, 18 лв. - главница, дължима по Договор за
предоставяне на потребителски кредит от 23.09.2014 г., сключен с
„Обединена Българска банка” АД, вземанията по който са прехвърлени с
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.01.2018 г. на
„ЕОС Матрикс” ЕООД и сумата от 337, 42 лв. - мораторна лихва за периода
от 20.08.2018 г. до 08.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.12.2020 г., до
окончателното погасяване.
Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г. сключен с цедента
„Обединена българска банка“ АД. Твърди, че до длъжникът е изпратено
уведомление за прехвърляне на вземането, което се е върнало в цялост. Сочи,
че съдът следва да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с получаване
на препис от исковата молба, ведно с приложенията, който факт съдът следва
1
да зачете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Твърди, че ответникът Г. Д. Г. в
качеството му на кредитополучател е сключил с „Обединена българска банка“
АД договор за предоставяне на потребителски кредит от 23.09.2014 г., по
силата на който е предоставена в заем сумата от 8 000 лв., която била
преведена на 24.09.2014 г. по сметка в банката, открита на името на
длъжника. Сочи, че длъжникът поел задължение да върне предоставената в
заем сума, ведно с начислени лихви, при установен годишен лихвен процент
от 9, 95 % и годишен процент на разходите от 11, 75 %. Поддържа, че
задължението подлежи на разсрочено изпълнение на 24 месечни вноски –
всяка в размер от 179, 35 лв., с падеж на последната вноска на 20.09.2019 г.
Сочи, че длъжникът погасил част от задължението за главница, като останало
непогасено задължение, което претендира, ведно с обезщетение за забава. По
така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ответникът - Г. Д.
Г., не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответникът е получил препис от исковата молба на адреса, посочен от
ищеца в исковата молба – гр. П., ул. *****, като в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.
Исковата молба, ведно с приложенията са били редовно връчени на
ответника на основание чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез лице от домашните, поело
задължение да предаде съобщението, ведно с книжата. В приложения по
делото отрязък от съобщението е посочено, че последното е получено от
майката на ответника – Т. Г., със задължение за предаване на книжата на
адресата.
Ответникът е бил редовно призован за първото по делото съдебно
заседание, проведено на 24.02.2022 г., тъй като не е открит на адреса, на който
е получил препис от исковата молба и приложенията. По разпореждане на
съда адресът е посетен за период по-дълъг от един месец, като ответникът не
е открит.
В случая съдът е приложил фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК и
призовката се счита за редовно връчена на адреса, на който ответникът е бил
открит по делото - гр. П, ул. *****. Тази разпоредба следва да намери
приложение и в случаите, в които адресатът на съобщението не е намерен
лично на адреса, а последното е получено по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК чрез
лице от домашните, приело съобщението и поело задължение за уведомяване
на адресата. Това е така, тъй като книжата са редовно получени от ответната
страна, като последната е била уведомена за задължението й да уведоми съда
при промяна на адреса, на който веднъж е била намерена по делото. В този
смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд,
2
постановена с Решение № 322/26.11.2014 г. по гр.д. № 3566/2014 г., ГК, IV г.о.
Въпреки редовното му призоваване ответникът не се е явил в
съденото заседание за разглеждане на делото. Същевременно с получаване на
призовката ответникът е бил предупреден и за възможността против нея да
бъде постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките,
установени в правната норма на чл. 238 ГПК.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата
на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на
исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно
заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в
негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно
основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба
писмени доказателствени средства. По делото е приета и съдебно-счетоводна
експертиза, установяваща размера на незаплатените от ответника задължение
по договора за кредит, които съответстват на претендираните.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени
пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № 16413/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема,
че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е
доказал сторени разноски в размер на 51, 41 лв. В исковото производство
ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 51, 41 лв.,
представляваща размера на дължимата държавна такса, съгласно указанията
на съда, дадени с Разпореждане от 14.04.2021 г., както и сумата от 130 лв. –
депозит за вещо лице, или разноски в общ размер от 181, 41 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание 422 ГПК
във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. *****, че „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4 – 6, е
носител на притезанията, за които е издадена Заповед № 262436/15.12.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена на
основание чл. 247 ГПК с Разпореждане № 202984/10.06.2020 г. по ч.гр.д. №
16413/2020 г. на Районен съд – Пловдив, ХIX граждански състав, както
следва: сумата от 2 233, 18 лв. - главница, дължима по Договор за
предоставяне на потребителски кредит от 23.09.2014 г., сключен с
„Обединена Българска банка” АД, вземанията по който са прехвърлени с
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.01.2018 г. на
„ЕОС Матрикс” ЕООД и сумата от 337, 42 лв. - мораторна лихва за периода
от 20.08.2018 г. до 08.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.12.2020 г., до
окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, да заплати на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, сумата от 51, 41 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 16413/2020 г. на Районен съд – Пловдив, ХIX
граждански състав, и сумата от 181, 41 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 3470/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението
подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването
му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/П/_______________
4