№ 27
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил В.
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000577 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата
инстанция „Й. Х.“Г.м.б.Х – австрийско дружество , чрез пълномощника му
адв.Е. Й. против решение №292 от 23.03.2022 г., постановено по Т.д.№
2036/2021 г., с което е отхвърлена молбата на дружеството по чл.630,ал.1
от ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на „ВЕИ СТРОЙ“-
ЕАД.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е
подробно мотивирана. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо
него постанови друго, с което уважи молбата за откриване на производство по
несъстоятелност като подкрепена с убедителни доказателства.
Препис от въззивната жалба е връчен на другата страна - „ВЕИ
СТРОЙ“-ЕАД, като в срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор, в който са
развити подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба, като
напълно се споделят мотивите и констатациите на първоинстанционния съд
за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Акцентира се върху факта, че вземането на ищеца по влязлото в сила решение
и издаден въз основа на него изпълнителен лист произтича от неоснователно
обогатяване, което не попада в приложното поле на чл.608,ал.1,т.1 от ТЗ, тъй
като не е от търговска сделка.Твърди, че дружеството се намира в добро
финансово икономическо състояние, което било видно и от заключението на
1
съдебната ФИЕ.Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и
правилно.
Във въззивната инстанция не са събрани нови писмени
доказателства.
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав,
като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата
и събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е
НЕОСНОВЕТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първостепенния съд е валидно и допустимо, а
разгледано по същество е правилно - съобразено със събраните доказателства
и разпоредбите на материалния закон.
За да отхвърли молбата по чл.630,ал.1 от ТЗ за откриване
производство по несъстоятелност по отношение на ответника,
първоинстанционният съд е приел, че вземането произтича от неоснователно
обогатяване и не попада в приложното поле на чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ.
Същевременно не е установено ответникът да не е в състояние да плати
текущите си задължения към правно релевантния момент - този на устните
състезания.
При преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
напълно споделя този извод.
Жалбоподателят твърди, че независимо от установените коефициенти за
обща ликвидност съгласно представените ГФО, от образуваното изпълнително
дело е видно, че няма каквито и да било постъпления по наличните банкови
сметки на длъжника. Длъжникът нямал други сметки, освен запорираните, а по
тях постъпления липсвали, въпреки сочените приходи през последните
счетоводни години. Твърди, че според разпоредбата на чл.608, ал.4 ТЗ
неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство,
образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по
чл.625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6
месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно
изпълнение.Затова счита, че неизплатените задължения към ищеца попадат в
хипотезите на чл.608 ТЗ. Вземането било почти изцяло неудовлетворено близо
четири години.Според заключението на експертизата, вземането на кредитора не е
отразено в счетоводните книги на длъжника, но пък е установено налагането на
запори върху банковите сметки на длъжника. Твърди, че експертизата е отчела
като налични по разплащателни сметки 71 хил. лв, а на каса - 25 хил. лв. по
счетоводния баланс на длъжника за 2020 г. (л. 22 от ССЕ), но в действителност, по
наличните съществуващи и запорирани банкови сметки от ЧСИ такава сума не е
била налична и годна за събиране по наложения запор до размера на вземането на
кредитора.
2
От събраните в производството писмени доказателства, вкл.
заключение на ССЕ, се установява от фактическа страна следното:
Ищецът се легитимира като кредитор на ответното дружество с
влязло в сила решение № 99/17.01.2017 г. по т.д. № 7196/2014 на СГС /л.56-
73/, с което ответното дружество е осъдено на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД
да заплати на молителя сумата от 511 980 евро, представляваща
равностойност на 4 200 броя фотоволтаични панели, доставени с
товарителници /CMR/, подробно описани в ИМ и првоинстанционното
решение, доставени за централата на ответното дружество в с.Стамболово в
края на м.май и началото на м.юни 2012г.
От посоченото съдебно решение се установява, че ответникът е
ползвал така доставените фотоволтаични панели за производство на ел.
енергия за периода от 28.06.2012 г. - /датата на въвеждане на собствения му
ФвЕЦ в експлоатация/ до 30.07.2014 г., когато същите са прехвърлени чрез
апорт в капитала на друго дружество. През посочения период панелите са
съществували във вид, годен да бъдат ползвани според предназначението им.
По делото е установено, че ползването на панелите е без правно основание,
липсва и заплащане на дължимата цена за самите панели, както и за
транспортирането им.
С Решение № 1977/24.08.2017 г. по в.т.д. № 1862/2017 г. на САС
първоинстанционното решение е отменено частично, като присъдената
сума е намалена до размер от 238 924 евро , ведно с разноски в размер на
22 800 лева.
С определение № 383/18.06.2018 г. по т.д.№ 29/2018 г. ВКС 2-ро ТО,
апелативното решение не е допуснато до касация, по което няма спор между
страните.
По делото е приложен Изпълнителен лист от 02.10.2017 г. на САС
за присъдените в тежест на „ВЕИ Строй“ ЕАД суми - сумата 238 924 хиляди
евро, представляващи стойността на 1980 бр.фотоволтаични модули,
ведно с законната лихва, считано от 16.06.2015 г до окончателното
изплащане на сумата и 22 800 лв. - разноски за първоинстанционното
производство съгласно Решение № 1977/24.08.2017 г. по в.т.д. № 1862/2017
г. на САС.
По така издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело №
34/2018 г. при ЧСИ Г. Д. , per. № ***, с район на действие - София - град, с
искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и върху
5000 бр. акции, които длъжникът притежава в дружество „Детелини -
Солар“ ЕАД.
По образуваното изпълнително дело ЧСИ е наложил запор на
банковите сметки на длъжника /настоящ ответник/ до размера на вземането.
Също така е наложен запор върху акции от капитала на „Детелини - Солар“
ЕАД, собственост на „ВЕИ Строй“ ЕАД.
3
Задълженията на ответното дружество в посочените в
изпълнителния лист размери безспорно са парични и изискуеми.
По делото е прието заключение на ССЕ, неоспорена от страните,
която съдът кредитира като дадена обективно и компетентно. ВЛ З. Д. е
установило при направения анализ на предоставените счетоводни
отразявания, че вземанията на молителя „Й. Х.“ ГМБх не са отразени в
счетоводните регистри на дружеството „ВЕИ Строй“ ЕАД. Поради това,
във връзка с поставена от съда задача, ВЛ е изчислило вариант на
коефициентите на ликвидност и автономност към 31.12.2018г. – това е
годината, в която е образувано изпълнителното дело за присъдените в полза
на настоящия ищец суми. Вещото лице е добавило към задълженията на
ответното дружество и сумата 655 000 лв. (главница 467 000лв. + разноски
23 000 лв. + 165 000 лв. лихви), към 31.12.2019 г.- 47 000 лв. лихви и към
31.12.2020 г. - 47 000 лв. лихви. Общото задължение към ищеца към
31.12.2020 г.е в размер на 749 000 лв.
Макар тези задължения да не са отразени в счетоводните книги на
дружеството, вещото лице е дало в заключението си вариант на показателите
за ликвидност и финансова автономност, прибавяйки и тези задължения /към
ищеца/.Видно от заключението на л.603, отчитайки и задълженията към
ищеца, коефициента на обща ликвидност на дружеството към 31.12.2018г. е
11,7983; към 31.12.2019г. е 11,8674; към 31.12.2020г. е 2,6029. Както е
известно, за норматив на общата ликвидност се приема коефициент 1,00.
Коефициентът на абсолютна ликвидност за този период е както
следва: към 31.12.2018г. е 0,0412; към 31.12. 2019г. е 0,0647; към 31.12.2020г.
е 0,0260.
Отново при отчитане на процесните задължения към ищеца, ВЛ е
изчислило коефициентите на финансова автономност както следва: към
31.12.2018г. е 10,0754; към 31.12.2019г. е 10,8755; към 31.12.2020г. е 4,5476.
За общ норматив на финансовата автономност се приема коефициент
0,33. Собственият капитал на дружеството би следвало да е минимум една
трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане за
дълъг период от време.Видно е, че за проследявания период финансовата
автономност на дружеството е далеч над референтната стойност.
Коефициентите за задлъжнялост са както следва: към 31.12. 2018г.
е 0,0993; към 31.12.2019г. е 0,0920; към 31.12.2020г. е 0,2199. Видно е, че
дружеството не показва състояние на задлъжнялост.
Вещото лице е дало заключение, че с оглед наличните краткотрайни
активи на дружеството за проследения период от 5 години, към 31.12.2016г.
до 31.12.2020г., съпоставени с краткосрочните задължения за този период
/таблица на л.606 от делото/, общата балансова стойност на наличните
краткотрайни активи на ответника „ВЕИ Строй“-ЕАД са били достатъчни за
покриване на текущите му задължения. Към 31.12.2020г. задълженията на
дружеството представляват 30,61% от общия размер на притежаваните
4
краткотрайни активи.
Вещото лице след проверка на счетоводството на дружеството е
дало заключение също, че съгласно баланса на ответното дружество към
31.12.2020г. същото има налични парични средства в общ размер на
96 000 лева, от които 25 000 лева на каса и 71 000 лева по разплащателни
сметки.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
За откриване на производство по несъстоятелност следва да са
налице следните кумулативни предпоставки: 1/ депозирана молба до
компетентния съд от лицата, изброени в разпоредбата на чл.625 от ТЗ;
2/длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3/ да е налице изискуемо
парично задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност,
или задължение по частно държавно вземане, т.е. молителят да е кредитор
на ответника по търговска сделка; 4/ наличие на неплатежоспособност на
длъжника по см. на чл.608 ТЗ, респ. свръхзадълженост съгласно чл.742,ал.2
ТЗ; 5/ затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно. Само кумулативното
наличие на всички изброени предпоставки дава основание да се открие
производство по несъстоятелност.
Според разпоредбата на чл.625,ал.1 от ТЗ, активно легитимиран да
подава молба за откриване на производство по несъстоятелност е кредитор
на длъжника по търговска сделка. Поради това следва да се прецени дали
молителят „Й. Х.“Г.м.б.Х /австрийско дружество/ разполага с активна
материалноправна легитимация.
В настоящия случай, съобразно събраните доказателства, не се
установи наличие на вземане, породено от или отнасящо се до търговска
сделка по см. на чл.608,ал.1,т.1 ТЗ. Изпълнителния лист в полза на ищеца е
издаден на основание влязлото в сила решение по т.д.№ 7196/2014 на СГС, с
което е разрешен спор относно наличие на вземане по чл.57, ал.2 от ЗЗД, при
следните факти: ответникът „ВЕИ СТРОЙ“ ЕАД е държал /ползвал/ без
правно основание движими вещи - фотоволтични панели, собственост на
ищеца „Й. Х.“Г.м.б.Х., като поради установена липса на тези вещи към
момента на устните състезания, ответникът е бил осъден да заплати на
собственика тяхната равностойност. Видно е, че вземането произтича от
неоснователно обогатяване и не попада в приложното поле на чл.608, ал.1,
т.1 от ТЗ, както е приел и първоинстанционният съд. Следователно и
очертаното в исковата молба съдържание на неизпълнението на задължения
на ответника не обосновава основание за откриване на производство по
несъстоятелност.
5
Тъй като ищецът не е доказал твърдението си за парично вземане,
произтичащо от търговска сделка, което да е останало неизпълнено, той не е
доказал активната си материалноправна легитимация по см. на чл.625,ал.1
ТЗ и не се легитимира като кредитор, овластен да предизвика изследване
имущественото състояние на длъжника. Затова и твърдението за наличие на
презумпцията, установена в чл.608,ал.4 ТЗ - неплатежоспособността се
предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на
влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.625, вземането е останало
изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване
на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение, обосноваваща
твърдяната неплатежоспособност на ответника, е без правно значение в
случая.
Защото хипотезата на чл.608,ал.4 ТЗ не е самостоятелно основание
за откриване на производство по несъстоятелност. Основанията са или поради
неплатежоспособност, или поради свръхзадълженост. Посочената хипотеза е
само презумпция за твърдяната неплатежоспособност, която презумпция е
оборена от заключението на ССЕ, неоспорена от страните.
Въпреки липсата на материалноправна легитимация за ищеца да
иска откриване на производство по несъстоятелност на ответника, по делото
чрез заключението на ССЕ е изследвано финансовото икономическото
състояние на дружеството и от това заключение, неоспорено от страните, се
налага несъмнения извод, че дори и със задължението към ищеца-молител,
наличните краткотрайни активи на ответника „ВЕИ Строй“-ЕАД са били
достатъчни за покриване на текущите му задължения. Към 31.12.2020г.
задълженията на дружеството представляват 30,61% от общия размер на
притежаваните краткотрайни активи, поради което същото е в положение на
финансова автономност, а не на задължнялост. Видно е, че коефициентът на
обща ликвидност към 31.12.2020г. е 2,6029 при общ норматив 1,00.
Следователно дружеството е в състояние да заплаща краткосрочните си
задължения.
По изложените съображения въззивният съд намира, че не са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на
ответното дружество, тъй като липсва активна материално правна
легитимация на ищеца – същият не е кредитор на ответника по търговска
сделка и освен това дружеството е в състояние да изплаща краткосрочните си
задължения с наличните си краткотрайни активи.
Като е стигнал до този извод, съдът е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено. Жалбата е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение №292 от 23.03.2022 г., постановено по
Т.д.№ 2036/2021 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7