РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 704
Гр. Пловдив, 08.04. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XIX касационен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Д. Й.и участието на прокурора ИЛЯНА
ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 3292
описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба,
предявена от Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция по приходите,
чрез пълномощника гл. юрисконсулт М.Д.срещу Решение № 260509 от 04.11.2020г. на
Пловдивския районен съд, I – ви н.с. постановено по АНД № 6047 по описа на същия съд за 2020г., с което
е отменено Наказателно постановление № 534040-F559096 от 26.08.2020г., издадено
от директор на Дирекция „Облужване“ при ТД на НАП- гр. Пловдив, с което за
нарушаване състава на чл. 96 ал.1 изр. второ от ЗДДС, на „К и В проект“ ЕООД,
ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
Релевираните
касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, като нарушението е установено
по безсъмнен начин, което неправилно не е съобразено от първостепенния съд.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде потвърдено и наказателното постановление.
3. Ответникът
по касационната жалба „К и В проект“ ЕООД, се представлява от адвокат Н., който оспорва жалбата. Претендира се присъждане на сторените
разноски по производството.
4. Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.
ІІ. За допустимостта :
5.
Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок
и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена
от „К и В проект“ ЕООД против Наказателно постановление № 534040-F559096
от 26.08.2020г., издадено от Директор на Дирекция обслужване в ТД на НАП- гр.Пловдив,
с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение по чл.96, ал.1, изр.2 ЗДДС.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № F559096/14.07.2020г., съставен от
М.С.А.на длъжност инспектор по
приходите при ТД на НАП - Пловдив.
Първоинстанционния съд е възприел
обективираните в актовете на административнонаказателното производство
фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа
обстановка :
Данъчно-задълженото
по ЗДДС лице „К и В проект“ ЕООД с ЕИК ********* при осъществяване на дейността
си е нарушило разпоредбите на ЗДДС. Същото не е подало заявление за регистрация
по ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив в законоустановения
7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборот над 50 000 лв. за
период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, съгласно
чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС. Реализираният
от „К и В ПРОЕКТ“ ЕООД облагаем оборот е от дейност по продажба право на
строеж, бартер и аванс. Облагаемият оборот на лицето на 14.04.2020г. е над 50
000 лева /88 872,00лв/ и заявлението за регистрация по чл. 96, ал.1, изр.2 ЗДДС
е следвало да бъде подадено до 21.04.2020 г. Същото е подадено на 24.04.2020 г.
в ТД на НАП- Пловдив с вх.№ 303912001563603/24.04.2020г. Нарушението е
извършено на 22.04.2020г. в гр. Пловдив и е констатирано при и извършване на
проверка в ТД на НАП-Пловдив за установяване на наличие на условия за
регистрация по ЗДДС, документирана с протокол по чл.50 от ДОПК с №
**********/07.05.2020г.
7. В хода на първоинстанционното
производство е разпитан свидетелят по АУАН
М.С.А., който е потвърдил фактическите констатации в АУАН.
8. С обжалваното пред настоящата
инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат
районният съд е приел, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Според приетото от първоинстанционния съд в случая
не са спазени императивните изисквания на нормите на чл.42, т.4 от ЗАНН и на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно които в АУАН и в НП следва да се съдържат
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В тази
насока съдът е приел, че при липса на изложени факти в АУАН и НП колко на брой,
кога са извършени, и най-вече какви са били по своето естество доставките, за
които наказващия орган твърди, че са облагаеми, то наказаното лице е поставено
в подчертана неяснота и следва да предполага кои са конкретните факти, които би
могло да оборва. Това положение според приетото от съда е несъвместимо с
правото на защита на жалбоподателя, доколкото той разполага с възможност да се
брани не само срещу правните, но и срещу фактическите констатации на наказващия
орган.
Нещо повече – съдът е приел, че с факта на неконкретизиране в АУАН и НП на
отделните доставки, съдът също е поставен в невъзможност да провери
правилността на правните и фактически изводи в АУАН и НП. Напълно възможно е
според съда, в доставките, счетени за съставомерни от наказващия орган,
всъщност да се включват такива, които да са освободени доставки по смисъла на
чл. 42, 44, 49, 50 ЗДДС, но след като липсва конкретизация на отделни доставки,
то това обстоятелство е на практика непроверимо. Съдът е посочил, че в конкретния случай не
става въпрос за празноти в процеса по доказване (на ангажиране и представяне на
доказателства), а за пропуски при
отразяване на съставомерните факти в АУАН и НП. Съдът е приел, като последица,
че пороците при описание на нарушението
в АУАН и НП (и липсата на посочване в тях на съставомерните факти, каквито се
явяват видът и броят на извършените доставки) не могат да се санират от съда.
IV. За правото :
9. Решението е
правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление районният
съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В
решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно
незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните
гласни и писмени доказателства по делото и доводите на страните.
Въз основа
на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Доводите, наведени в касационната
жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на
решението си ги е обсъдил подробно.
Фактическите
констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни
и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да
бъдат повтаряни, като същите са съобразени и със съдебната пактика на
Административен съд Пловдив по аналогични казуси.
10. С
оглед доводите на касатора за липса на допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, следва да се
посочи следното :
За да предизвика целените
с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано
волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да
обема наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите
и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия
орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно
нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН.
Неспазването
на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен при
съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на
наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на
същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените
интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност
е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява
и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона
за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към
наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е
основание за отмяна на акта. Същото разбира се е относимо и досежно АУАН, който
е актът, поставящ началото на административнонаказателното производство.
В конкретния казус, както процесното
НП, така и акта за установяване на административно нарушение не отговарят на
установените от закона императивни изисквания. Касае е се за нарушение на
императивните разпоредби на чл. чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е
дотам съществено, че обуславя незаконосъобразността на наказателното
постановление и отмяната му само на това процесуално основание, без дори да е
необходимо да се разглеждат въпросите по същество, касаещи извършване на
нарушението и неговото авторство.
Ясно е при
това положение, че наказателното постановление и АУАН, въз основа на който то е
издадено, не съдържат точно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено. Разпоредбите на закона са ясни, категорични и точни. Каза
се, според чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН -
Наказателното постановление, трябва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Същото се отнася и за АУАН, с оглед
разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН. Това посочване трябва да е конкретно и
небудещо съмнение. Реквизитите на АУАН и НП не могат да бъдат извличано по
тълкувателен път от съдържанието на други документи по делото или по
административнонаказателната преписка, нито по пътя на формалната или правна
логика, в предлагания от касатора аспект. Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните и в твърде сериозна степен би застрашило правото на
защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение
индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно
е разбрало за какво нарушение е ангажирана отговорността му и при какви
обстоятелства е извършено то. Правоприлагането, не може да почива на
предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.
11.В случая
доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд
изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно
производство.
12. Изложеното до тук налага да се
приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и
законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
V. За разноските:
13. При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за
присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на сторените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на 300 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти
касационен състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260509
от 04.11.2020г. на Пловдивски районен
съд, I-ти
наказателен състав, постановено по АНД №
6047 по описа на същия съд за
2020 г.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да
заплати на на „К и В проект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Йордан
Йовков“ № 31, представлявано от К.П.М.сумата от 300 /сто/ лева, съставляваща
сторените разноски за адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.