№ 7527
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110157364 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
ЗД“Бул Инс“Д ,ЕИК : *********, против Столична Община, с която е предявен осъдителен
иск, с правно основание чл. 410,ал.1,т.2 и т.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл. 49
ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД за заплащането на сумата от 100,25лв., представляваща
дължимо регресно обезщетение ,с ликвидационни разноски, за вреди от ПТП , настъпило на
05.09.2020год., ведно със законна лихва от 18.10.2023год. до окончателното й заплащане .
В исковата молба ищецът твърди, че на 05.09.202год. в района на гр.София,на
ул.“Петрич“ срещу блок 5 ,с посока на движение от ул.“Пловдив“ е настъпило ПТП с
участие на застрахован при него по застраховка „Каско на МПС“ – лек автомобил „Тойота
Аурис“ с рег. № СВ2467КА,собственост на Еманоела Христова С.а и управляван от С. Г.
С..Твърди, че причина за ПТП е несигнализирана и необезопасена повдигната шахта на
пътното платно ,в следствие на което са нанесени щети на автомобила. Посочва, че
отговорност за ремонта и поддръжката на пътя, където е настъпило местопроизшествиетото
има ответникът. Твърди, че е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размер
на 75,25лв. на 16.09.2020год. и 25 лева ликвидационни разноски. Претендира от ответника
заплащането на сумата н общ размер от 100,25лв. Претендира и деловодни разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва твърденият механизъм на настъпване на ПТП като твърди ,че
не се установява наличието на необезопасена и необозначена шахта на пътното
платно,съответно ,че описаните вреди могат да настъпят и при друг механизъм.Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното произшествие и настъпилите
1
вреди,които оспорва и по размер. Въвежда възражение за съпричиняване на вредите, тъй
като произшествието е настъпило поради това, че водачът на процесния автомобил се е
движел с несъобразена скорост. Ето защо моли съдът да отхвърли иска като недоказан и
неоснователен,при условията на евентуалност оспорва размера на същия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намери за установено следното:
От представената по делото застрахователна полица № Е1961002904 от
27.12.2019год. ,със срок на застрахователно покритие 06.01.2020год. до 05.01.2021год. се
установява правоотношение между ЗД“Бул Инс“АД и Еманоела Христова С.а по
застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ при Общи условия, с покрит
застрахователен риск „Пълно каско“, ,с клауза „право на доверен сервиз“, с обект лек
автомобил марка „Тойота Аурис“ с рег. № СВ2467КА.
Съгласно представения по делото Протокол за ПТП № 1753939 от 05.09.2020год. в
14,20 часа ,същия е съставен от полицейски служител,посетил произшествието ,настъпило
на същата дата в гр.София,ул.Петрич ,срещу блок 5 ,с участник л.а.Тойота Аурис“ с рег. №
СВ2467КА,управляван от С. Г. С..Посочени са обстоятелствата ,причини и условия за ПТП
– преминава през несигнализирана и необезопасена шахта на пътното платно /метална шахта
над платното за движение/ ,при което настъпва ПТП.
Видно от Уведомление за щета от 05.09.2020г.,застрахователят бил уведомен за
настъпило събитие, като подателят е описал събитието по следния начин – при движение по
ул.Петрич №5 с посока от ул.Пловдив срещу № 5 ,реализирах ПТП в необезопасена и
несигнализирана стърчаща шахта на платното за движение.
На 16.09.2020г. ищецът изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение
в размер на 75,25лв., видно от преводно нареждане от 16.09.2020год. С Регресна покана от
05.10.2020г. поканил ответника Столична община да му заплати сумата от 100,25лв.,
представляваща платеното застрахователно обезщетение ,вкл. и ликвидационни разноски
като Столична Община с писмо от 23.10.2020год. е отказала
плащане.
По делото е разпитан като свидетел водачът на лекия автомобил, С. Г. .От
показанията на същия,които съда кредитира изцяло като логични ,последователни се
установява ,че през 2020год. е претърпял ПТП с л.а. Тойота „Аурис“ с рег.№ СВ 2467 КА,
собственост на жена му.Сочи ,че в гр.София ,на улица в успоредна на ул.Константин
Величков ,се движел с ниска скорост ,около 10км.ч.,тъй като търсел място за паркиране.При
завиване на дясно в друга улица преминал през шахта ,която се намирала на средната на
пътното платно ,която била кръгла ,метална и излизала на 20 см. Над платното за
движение.Сочи ,че преминал с предна дясна гума ,която се пръснала,не спукала.За ПТП
уведомил и КАТ ,които дошли след 2часа и половина като огледали мястото и колата и
съставили протокол, на който свидетеля се подписал.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установява
,че вещото лице ,след като е възприело механизма на настъпване на ПТП,описан в Протокол
за ПТП ,дава заключение ,че щетите по л.а.Тойота Аурис,с рег. № СВ2467КА се намират в
пряка и причинно следствена връзка с настъпилото на 05.09.2020год. произшествие в
гр.София.
2
В с.з. вещото лице допълва,че няма описание на шахтата ,но предвид ,че е с кръгла
форма ,приема че капака на шахтата е метален.
Стойността, необходима за възстановяване на процесния автомобил , определена на
база средни пазарни цени към датата на произшествието е 116,21 лв.Към момента на
събитието ликвидационните разходи са били 15лв.-25лв.
От правна страна ,съдът съобрази следното :
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т.
2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу причинителя на вредата, в това число срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите.
За да възникне отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД е
необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: валидно сключена
застраховка между увреденото лице и застрахователното дружество – ищец; изплатено
застрахователно обезщетение на застрахования; предпоставките по чл. 49 от ЗЗД – вреди;
вредите да са причинени от лице, на което ответникът, като отговорен по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно поведение /действие
или бездействие/ при или по повод възложената работа.
В настоящия случай по делото от събраната доказателствена съвкупност се
установява по еднопосочен начин наличието на първите две предпоставки, а именно
валидно сключена застраховка "Каско", с период на валидност 06.01.2020год. –
05.01.2021год. и извършено плащане по нея на застрахователно обезщетение от 75,25лв. от
16.09.2020год.
На следващо място от кореспондиращата си доказателствена съвкупност
включваща представената пред застрахователя Протокол за ПТП, съставения опис-
заключение, свидетелските показания на водача на застрахования автомобил и от
неоспореното заключение на вещото лице по назначената САТЕ, което съдът намира за
пълно, обективно и компетентно, безспорно се установява настъпването на покрит
застрахователен риск – ПТП, в срока на застрахователното покритие, настъпили щети на
застрахованото имущество и причинна връзка между събитието и вредите.
Протокол за ПТП от 05.09.2020год. е съставен от полицейски служител,посетил
мястото на произшествието. Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него
обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди на автомобила, пътна обстановка т.е.
извършените от съответното длъжностно лице действия и констатирани лично от него
3
обстоятелства. В тази връзка протокола за ПТП няма официална удостоверителна сила
относно описания механизъм на ПТП, тъй като съставителя не е присъствал и възприел
фактите относно начина на настъпване на ПТП, а същия отразява и възпроизвежда
механизма въз основа на данни и описание на водача на лекия автомобил.Същевременно
събраните данни са непосредствено след произшествието и в рамките на своеобразно
разследване при непосредствено участие на водача, предвид и ангажимента на съставителя
на протокола служебно да изследва причините за настъпилото произшествие,което придава
меродавност именно на споделената и проверена информация в рамките на тази процедура.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че ПТП се е състояло по различен механизъм.
Застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в периода
на застрахователното покритие. От представената по делото застрахователна полица е
видно, че при включена рискова клауза „Пълно Каско“, както е в настоящия случай,
пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма данни, а и твърдения
да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща
обезщетение.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване
на вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал
застрахования от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не
е представил никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на
процесното МПС, което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело
до попадането му в процесната шахта. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презумиране за наличие на такива. Необезопасената и несигнализирана неравност по пътя
,каквато се явява процесната шахта не представлява предвидимо препятствие по смисъла на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може
да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални
увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Безспорно се установява и че този участък е част от е част от общинската пътна
мрежа, както и че същият се стопанисва и поддържа от Столична община. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху
общинските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху същите е определена
Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Съгласно разпоредбата
на чл. 3 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението
по тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на
околната среда. Съгласно чл. 167, ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, като сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Според § 1, т.19 от ППЗДвП, "Препятствие на
пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
4
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая,
установената шахта на пътното платно представлява именно препятствие по смисъла на
посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Шахтата представлява
елемент от пътя и попада в неговия обхват- чл. 5, ал.1, т.2 вр. пар.1, т.3 от ДР на ЗП.
В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр.
пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС, следва да я управлява
с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на
улицата. С оглед на това, че наличието на неподсигурен капак на шахта на пътното
платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на
които СО е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и
собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й,
общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД.
Дължимото от застрахователя обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, т.е. – на действителният размер на вредата.
Настоящият състав приема, че действителните и подлежащи на обезщетяване вреди
отговарят на сумата, необходима за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо
състояние, тоест, годно за движение. При положение, че друго не е уговорено се приема, че
застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно
дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на пазарната
стойност на МПС към момента на настъпване на ПТП. Предвид посоченото, паричният
еквивалент на действителната вреда съдът приема, че представлява средната пазарна цена на
ремонта на автомобила; съответно на частите, които следва да се сменят с нови. Предвид
заключението на вещото лице, което определя размер на вредите по средни пазарни цени
над претендирания размер, искът се явява основателен и доказан в пълния предявен размер,
като се дължат и направените разноски за определяне на обезщетението от 15лв.,така както е
поискано или сумата от 100,25лв. ,ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 18.10.2023год. до окончателното й заплащане.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на
ищеца за разноски е основателна .
Същият е доказал разноски в размер на 480лв. ,от които : 50лв. - д.т. , 300лв. -
депозит за вещо лице ; 30лв. – депозит за свидетел и 100лв. възнаграждение за
юрисконсулт , които следва да бъдат възложени на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична Община,гр.София,бул.“Московска“ № 33 ЗД да заплати на
„Бул Инс“АД,ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.“Джеймс Баучер“ 87 ,на основание чл.410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45
ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 100,25лв., представляваща дължимо регресно
обезщетение ,с ликвидационни разноски, за вреди от ПТП , настъпило на 05.09.2020год.,
ведно със законна лихва от 18.10.2023год. до окончателното й заплащане ,както и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 480лв. ,представляваща деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от връчването му
5
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6